Елисавета Багряна
Лаври

Тук лаврите не са пет-шест изсъхнали листенца,

окичили като на смях челото на поета —

издъхнал мъченически от глад и от несрета —

с недоумение извърнал към света гледеца си.

 

Тук лаврите са пищно зеленеещи дървета,

шумящи весело, люлени леко от ветреца.

Росата утринна им е окъпала венеца

и всеки клон и лист, облян в лъчи, трепти и свети.

 

Шуми, море! Тук есента е сякаш млада пролет

и слънце грее, и животът радостно зове,

и минаретата с протегнати ръце се молят.

 

И вий шумете, живи лаври, росни лесове!

Шумете днес, когато гледам и вървя на воля,

а не — когато вечността вледена ме скове…