Елисавета Багряна
Ден утрешен

1

ПАК ПРИСТЪПЯШ, пак си тук, на прага,

тайнствена, забулена жена,

чийто поглед вечността досяга

и гори с незнайна светлина.

 

Що покрива твойто покривало,

що ни сочат твоите ръце?

 

В щастие и обич засияло,

жаждано, сънувано лице,

и извил нагоре в далнината

под звезди, които в сън горят,

към разтворените двери на зората,

нашият безспир възхождащ път?…

 

Ето, пак, отрудени, грижовни,

тази вечер ставаме деца —

вярваме в измамите световни,

чакаме с разтворени сърца.

2

КЪМ ТЕБ НЕ СОЧИ пътя ни стрелка, нито компас,

не води нито праг изтрит, нито врата.

Къде е твоето начало? Кой е твоят час?

Дали си бил? Ще дойдеш ли ти пак в света?

 

Към твоят образ милионите очи са впити

с молба, закана или ропот мълчалив.

От тебе чакат: гладният — да го наситиш,

нещастният — да го направиш ти щастлив.

 

Дали като безбурен изгрев ще огрееш ти,

или ще гръмнеш над света като снаряд,

не знаем, но с надежда в теб сърцето ни тупти —

ден утрешен, ден чакан — вечно нов и млад!

3

ТИ НЯМА ДА ИЗГРЕЕШ ГОРЕ сред звездите,

като светия дух да слезеш над главите ни.

Ти нямаш име, нямаш облик, място, време,

неуловимо е развихреното стреме

на устремената ти колесница огнена.

И кой — бил верующ, неверник, брат и враг —

би смял да каже, че в живота си е смогнал

да стигне или спре неспирния ти бяг?

 

По този път и нашите бащи са вчера

вървели с пламъка свещен да те намерят.

И знаем — няма да изгрееш сред звездите,

като светия дух да слезеш над главите ни.

Сами тук долу трябва да те създадем —

с ръцете си, с духа си, с наша кръв и плът —

и в твое име да живеем и да мрем,

но да пробием, бъдеще, за тебе път!