Елисавета Багряна
Тежък час

Един след друг се нижат дните —

един от друг все по-безлюдни, —

и все по-ниско на везните

натегва черното им блюдо.

 

Понякога, но все по-рядко,

проблесне лъч, небето синьо

се отрази в морето гладко

и загори като светиня —

далече — прежната надежда.

 

Но то е миг, и дваж по-черна

над тебе вечерта се свежда,

и по-горчива и безмерна

невярата те обладава.

 

И ти замахваш и прокуждаш

дори и спомена тогава,

и всички вече са ти чужди,

                дори и братът,

                и сестрата…