Елисавета Багряна
Раковини

Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан,

гледай как тежко се вгъва необятната му гръд медносиня.

Но иде отливът — белогривото воънство вдига своя стан,

за да завладее там в безкрая — американската твърдиня.

 

Ще утихне оголеното крайбрежие и в черната му длан,

сред пясъка и видираслите, ще блеснат влажни раковини.

И аз ще събера в шепата си — за да нанижа един гердан,

койно ще занеса като спомен в своята далечна родина.

 

В дни на пустош и задуха, в дни безрадостни и безвестни

всяко зърно ще ми припомня един тукашен ден или миг —

океанският простор, вятъра, скалите черни и отвесни,

мачтите на хоризонта и на чайките острия вик —

 

пълноводния, волния прилив на моя живот многолик,

след който като дребни раковини — останаха тези песни.