Елисавета Багряна
Унес

Говори, говори, говори! —

аз притварям очи и те слушам:

— Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша…

 

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

 

Там ли, дато свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

 

— Ти не знаеш? Аз също не знам —

но води ме, води ме натам!