Елисавета Багряна
Утринна

Ето брезите сребристи и борове тъмни.

Ето и двете високи черковни кубета.

Скоро и долу в града и в полето ще съмне —

ведро поглежда окото ти синьо — небето.

 

— Ти, който виждаш и който четеш в сърцата,

както в отдавна позната, разтворена книга,

бдиш над цветя и над птички, и пазиш децата,

боже, към тебе очите си молещи вдигам.

 

Пълно с любов и сърцето ми слабо, човешко,

пълно със земна любов и с възторг, и с умора,

както лозница, отрупана с гроздове тежки,

както и причастие чаша, налята догоре.

 

Трябваше жертва — и аз я принесох, и ето —

още треперят ръцете ми в първите тръпки.

Само да знам, че е жертвата моя приета,

моя тамян че достига до твоите стъпки.