Елисавета Багряна
Като слънце

Като зрънце,

като просено зрънце,

от крилатия вятър посято,

тя пониква несетно в душата

и пораства, класи и узрява.

 

        Като птичка,

като мъничка птичка,

през морета от юг долетяла,

във сърцето невинно заспало,

тя си свива гнездо и запява.

 

        Като слънце,

като божие слънце,

над живота ни кратък и беден,

и дори над деня ни последен

тя изгрява — греховна и свята.

 

        Като песен,

като майчина песен,

ненадейно в чужбина дочута,

поразява беглеца залутан —

любовта — съвестта на земята.