Елисавета Багряна
Пиринска песен

Да бъда малко овчарче,

овчарче в Пирин планина,

да водя вечер стадото

низ пиринските чукари,

със свойта свирка шарена

да свиря — и да прислушвам

как то ми сладко припява

със медните си звънчета,

а долу Гласна приглася

със триста разни гласове…

Да викна от връх Еленин,

да викна, да ми олекне:

— Чуйте ме, мури вековни,

чуйте ме, бели камъни,

чуй ме ти, Пирин планино,

дето си много чувала,

още по-моното мълчала…

 

В тоя свят няма никого.

Ти баща, Пирин, ти майка,

ти сестра, Пирин, ти братец,

ти — първо либе жалено,

дето ме черно почерни,

дето ме само остави

да скитам, да си кукувам

и място да не намирам

в нашата земя хубава —

глава за отдих да сложа,

жалбата да си изплача.