Елисавета Багряна
Юг

Небесата чисти, ведросини,

трепетна омара над полето,

а в леса, сред кестени, смокини,

наровете яркоалени

са запалени

сякаш полилеи от небето.

 

Ниви мак, оризища просторни

дишат в леки благодатни пари.

А Беласица и Пирин морни

са чела над тях надвесили

във невесели

спомени за битки и пожари:

 

Неведнъж над родните предели

се развихри огненосно стреме.

Неведнъж и нивите презрели

се изрониха забравени —

изоставени

от прокуденото родно племе.

 

Но сега, стаили всички грижи

благославят златните поляни,

бялогславят срутените хижи,

балгославят и профилите

на могилите

с кръстове самотни увенчани.

 

А когато нявга лесовете

обновят посечените стволи

и утеха сложат вековете,

ще дапеят пак усоите

за героите —

за живота приказен и волен.