Елисавета Багряна
Отплата

Защо си днес ти блед и мълчалив,

защо не се посмееш, пошегуваш?

Какво, ревнуваш ли? Нима боли,

нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

 

Край огъня се грееше и ти,

но мъките ми бяха ли известни?

За тебе плаках и се причестих,

и пях молитвено смирени песни.

 

Сега — свободен си. Върни се там

и ако можеш — забрави веднага

и мен, и моя сън — горчив и ням,

на който днес самичка се полагам.

 

Иди при нея, мене прокълни —

аз даже, както трябва, не обичам:

мен и снегът валящ ме пияни,

и всяка нова песен ме развлича.