Елисавета Багряна
Зов

Аз съм тук зад три врати заключена

и прозореца ми е с решетка,

а душата волна, волна птица в клетка,

е на слънце и простор научена.

 

Пролетни са ветровете полъхнали,

чувам гласове призивно ясни.

Моя плам непламнал ще угасне

в здрача на покоето заглъхнали.

 

Рзатроши ключалките ръждясали!

Дай ми път през тъмни коридори!

Не веднъж в огрените простори

моите крила са ме понасяли.

 

И ще бликнат звукове ликуващи

от сърцето трепетно тогава…

— Но зад тези три врати, сподавен,

моя пламнал зов дали дочуваш ти?