Дора Габе
Ветрове 3

Черна пръст,

от теб ли са очите ми,

с които те видях?

От теб ли са зиниците,

през дето мина твоя грях

и се запали и заседна в тях?

Ето ги, разтворени, не спят

и като свещи

в себе си горят!

 

Защо фучите, диви ветрове,

и пламъка разпалвате в очите?

Родната земя ли да не видя

как се гърчи в болка и обида?

Де сте, четири ангела,

що бдяхте

от четри края на земята

и държахте

вихрите в ръце?

 

Отвърнахте зеници

и отлетяхте като бели птици!

 

О, нека милионите очи изгаснали,

от теб, земя, родени и израснали,

да се запалят и горят!

И нека смаяни звездите

да си кажат:

Ах, безумната,

далечната Земя!

Своя огън не пожалила,

свойта гръд сама запалила!

 

1925