Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Източник
Словото

История

  1. —Добавяне

На древен храм недвижими колони

са твойте дънери, о, лес. От векове

във запустение, под оголени клони

градиш си гробница от мъртви листове.

 

Сърцето си в сърцето на земята впиваш

и смучиш тайните дълбоки на света

и с вечно ги мълчание покриваш,

заслушан в шепота неясен на нощта.

 

Вземи ме, нека твойта вечност ме обвие,

притискам гръд о теб, усещам твойта плът

и чувам пулса ти дълбоко в теб да бие.

Тук свършва моя ден и спира моя път.

 

А горе, в клоните ти, пролет млада

се къпе в светлина и грее, и цъфти,

разметнала снага връз твойте плещи.

Оттамо лист отронен дълго, дълго пада…

Край
Читателите на „Лес“ са прочели и: