Дора Габе
И чаках аз с измъчено сърце…

И чаках аз с измъчено сърце,

към щастието поглед устремила —

и чаках го с копнеещо сърце —

сърце ми жажда беше изсушила.

 

И то дойде и с ангелска ръка —

и дивни се понесоха акорди.

 

И то дойде. Затворила очи —

от рози дъх аз сещах възхитена;

в неземен сън, затворила очи,

неземен химн аз слушах упоена.