Нора Робъртс
Чародейна сила (13)

ЕПИЛОГ

На дивия зъбер над бурното море самотен се извисяваше замъкът Донован. През тази тъмна нощ светкавици раздираха черното небе, а от вятъра тъмните стъкла се тресяха в диамантените рамки.

Вътре в камините подскачаха и проблясваха пламъци. Тези, които бяха магьосници и онези, които не бяха, събрани близо един до друг, очакваха възмутеното проплакване, което щеше да възвести новия живот.

— Лъжеш ли ме, дядо? — обърна се Джеси към Падрик, който разглеждаше картите си.

— Да те лъжа! — Той се разсмя весело и размърда вежди. — Разбира се, че те лъжа. Твой ред е.

Тя прихна и си взе карта от купчината.

— Баба Морийн казва, че ти винаги лъжеш. — Джеси наклони глава и го погледна: — Наистина ли си бил жабок?

— Такъв бях, миличка. Един хубав зелен жабок.

Тя прие това, както приемаше и другите чудеса от живота й със семейство Донован. Погали сумтящата Дейзи, която бе положила голямата си златиста глава в скута й.

— Ще станеш ли отново жаба, за да те видя?

— Може да те изненадам. — Той й намигна и превърна картите в ръката й в разноцветни захарни петлета.

— Ох, дядо! — възкликна Джеси снизходително.

— Себастиан! — извика Мел от стълбите към хола, където съпругът й си пийваше бренди и гледаше играта. — Шон и Кийли са се събудили и са неспокойни. Аз нямам време, помагам на Ана.

— Веднага идвам. — Гордият баща на тримесечни близнаци остави чашата си и тръгна да им сменя пелените.

Наш люлееше едногодишната Алиша на коленете си, а Донован седеше в скута на Матю и си играеше с джобния му часовник.

— Внимавай да не го изяде — предупреди Наш. — Или да го накара да изчезне. Имаме проблеми с възпитанието.

— Момчето трябва малко да разпери крила.

— Щом казваш. Но когато онзи ден отидох да го извадя от кошарката му, тя беше пълна със зайци. Истински.

— На майка си се е метнал — съобщи Матю гордо. — Беше ни докарала до дрипи.

Алиша се облегна на баща си и се усмихна. Дейзи веднага се събуди и дотича. След секунди всички кучета и котки в къщата се струпаха в стаята.

— Али — въздъхна Наш, — помниш ли, че казахме едно по едно?

— Кученца — съобщи Али и леко дръпна ушите на големия сребрист вълк на Матю. — Котенца.

— Следващия път само едните, разбрахме ли се? — Наш отскубна една котка от рамото си и избута друга от облегалката на стола. — Преди две седмици събра всички кучета в радиус от петнайсет километра да вият в нашия двор. Хайде, чудовища! — Той стана и нарами под мишница Алиша, след нея и Донован. Те започнаха да ритат и да се кискат. — Време е за лягане.

— Приказка — настоя Донован. — Чичо Бун.

— Чичо ти Бун е зает. Ще трябва да се задоволите с приказка от вашия старец.

 

 

Той наистина беше зает. Наблюдаваше чудо. В стаята, затоплена от блещукащия в камината огън, се носеше аромат на свещи и билки. Бун не се отделяше от Ана, докато тя донесе на света техния син.

После дъщеря им.

После втория им син.

— Три — повтаряше той, дори след като Брина сложи в ръцете му едно бебе. — Три. — Бяха му казали, че ще са три, ала той така и не вярваше.

— Семейна черта. — Изтощена и щастлива Ана пое от Моргана следващото вързопче и нежно притисна устните си към кадифената бузка. — Сега вече си имаме две момиченца и две момченца!

Бун се усмихна на жена си, а Мел сложи третото бебе в ръцете й.

— Мисля, че ще ни трябва по-голяма къща.

— Ще дострояваме.

— Искаш ли да повикам другите? — попита Брина внимателно. — Или би предпочела малко да си починеш?

— Не, моля те. — Ана облегна глава на рамото на Бун. — Помоли ги да се качат.

Те се струпаха вътре, вдигайки прекалено голям шум. Ана направи място на Джеси до себе си на голямото легло и постави едно бебе в ръцете й.

— Това е брат ти, Тревър. Сестра ти, Мови. И другият ти брат, Кайл.

— Ще се грижа добре за тях. Винаги. Виж, дядо, какво голямо семейство имаме сега.

— Наистина, мое малко агънце. — Той от все сърце си издуха носа в голямата носна кърпа на квадрати, избърса насълзените си очи и погледна към Бун: — Не е лошо, че не те размазах, когато можех.

— Вземи — подаде му Бун едно пищящо бебе. — Подръж внука си.

— Ах, Морийн, бонбонче мое, само го погледни. Има моите очи.

— Не, мой жабешки принце, моите са.

Започнаха да спорят, а останалите от семейство Донован наклоняваха везните ту на едната, ту на другата страна. Бун обви ръка около жена си и прегърна семейството си, докато синът му лакомо поглъщаше първото майчино мляко. Зад прозореца блесна светкавица, вятърът се изви и огънят в камината се издигна високо зад решетката.

Някъде дълбоко в горите, високо в планините, феите танцуваха.

А те живяха щастливо до края на живота си.