Джейн Фийдър
Неукротимо сърце (28)

27

Маркъс се върна на Баркли Скуеър пеша. Каквито и да бяха причините, поради които Джудит беше приела поканата на Грейсмиър, тя очевидно беше съумяла да се освободи сама от неловкото положение. Ако се съдеше по полупразната чаша, тя си бе тръгнала набързо и сигурно беше устроила бурна сцена, щом привидният й домакин се надяваше да не я види никога вече.

Но защо, по дяволите, е трябвало да се срещне с Грейсмиър? Дали само за да се противопостави на съпруга си? Не, в това нямаше смисъл — доколкото си спомняше, двамата се бяха договорили да не се занимават повече с Грейсмиър. Джудит изрази готовността си да се подчини на желанието му, ако той не се държи като диктатор. Защо е трябвало да поддържа това познанство? Не, не беше просто познанство. Познатите не вечеряха в отделна стая. Защо, защо?

Старата змия на недоверието се събуди в главата му, изплези отровния си език и засъска. Стана му студено, в устата му загорча. Та той изобщо не познаваше Джудит! Не беше имал време да я опознае. Може би тя се беше съюзила с Грейсмиър, за да го уязви? Но ако беше така, защо беше напуснала съучастника си така прибързано? Може би не беше очаквала опита му да я съблазни. Но нима жена му беше толкова наивна да приеме поканата за тайна вечеря като напълно невинна и безобидно? Невъзможно. Джудит в никакъв случай не беше наивна. Тя беше умна и познаваше твърде добре света, за да се хване на такава уловка. Но може би Грейсмиър я беше убедил, че поканата му е различна — не интимна вечеря, а в компания с общи познати? А когато бе открила истината… това обяснение прозвуча по-убедително и Маркъс се почувства малко утешен. Но само докато си спомни лъжата, която му беше казала сутринта — че се е уговорила с приятелките си. Змията отново засъска и в устата му отново загорча на лицемерие и измама.

Джудит стоеше до прозореца на стаята си и гледаше към площада, по който се приближаваше Маркъс. Тя го очакваше и знаеше какво трябва да направи. Знаеше, че Грейсмиър вече е разрушил живота на един човек с лъжа и измама. Знаеше, че е способен да отвлече годеницата на друг мъж. Но тази вечер пред нея се бе разтворила цяла пропаст от зло, която надминаваше всичко, което този човек беше извършил досега. Тайната среща беше едно, но да избере за нея бордей — това беше връх на злобата. Това означаваше, че целта му е била да уязви и унижи Маркъс, и се е възползвал от съпругата му само като безволев инструмент за постигането й. Иначе защо ще отведе дама от висшето общество, та макар и наивна и глупава, в такова съмнително заведение? Джудит беше убедена, че на прицел е бил съпругът й. Дали някой е трябвало да подшушне на Маркъс, че жена му е на тайна среща с Грейсмиър? За да го нарани и унижи? Може би Грейсмиър смяташе да разкаже историята пред обществото?

Джудит стоеше до прозореца, скръстила ръце под гърдите. Все още се чувстваше слаба и трепереше след пристъпа на повръщане, но знаеше, че няма никакво значение дали беше успяла да попречи на Грейсмиър да изпълни плана си или беше отстъпила пред ухажването му. Ако целта на Грейсмиър беше публичен скандал, простият факт, че тя се е срещнала с него на такова място, беше достатъчен повод всички да заговорят за нея и мъжа й.

Значи трябваше да разкаже всичко на Маркъс. Ако той узнаеше историята от нейната уста, щеше да бъде предупреден и да се подготви за удара. Мисълта за това какво рискуваше с тази стъпка я изпълни с ужас.

Маркъс изчезна от зрителното й поле, когато изкачи стълбището под прозореца й.

Джудит излезе в коридора и застана до парапета. Щом Маркъс влезе в антрето, тя се спусна с леки стъпки по стълбата и го пресрещна.

— Трябва да говоря с теб.

Той вдигна глава й въпреки горчивината в сърцето му огледа със страх лицето й. Тя беше бледа и напрегната, но иначе се чувстваше добре, доколкото той можеше да прецени.

— Добре ли прекара вечерта? — попита той, подавайки на Грегсън ръкавиците и наметката си. Докато реша как да се справя със ситуацията, ще се преструвам, че не знам нищо — повтаряше си той.

Джудит поклати глава.

— Може ли да отидем в кабинета? Трябва да говоря с теб.

Нима щеше да му каже? В сърцето му пламна искрица надежда.

— Нима случаят е за кабинета ми?

— Мисля, че да. — Тя преплете ръце и ги стисна толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Лицето й издаваше дълбока болка.

Маркъс осъзна, че в момента доверието на Джудит му беше по-необходимо от всичко друго на този свят, и потръпна. Само искреността й можеше да разбие подозренията му, да убие змията на недоверието. Но може би се лъже? По-добре да продължи играта на криеница.

— Е, добре. — Успя дори да се усмихне на избора на мястото за признанието. В последно време кабинетът му беше арена на дискусии по всевъзможни теми. — Не може ли да почака до утре?

— Не ми се вярва.

— Е, добре, щом толкова настояваш, да поговорим.

Джудит тръгна напред. Свещите бяха угасени, огънят в камината догаряше. Тя запали няколко свещи, а Маркъс добави дърва в огъня.

— Ще ми трябва ли нещо подкрепително? — Той посочи бутилките на масичката.

— Мисля, че да. И аз ще взема чаша портвайн.

Маркъс напълни две чаши, без да откъсва поглед от Джудит, която се бе навела да стопли ръцете си над огъня. Червенокафявите къдрици около лицето й блестяха.

— Трябва да ти направя едно признание — заговори тихо тя и се обърна към него. Лицето й беше още по-бледо отпреди. — Боя се, че то ще те разгневи ужасно.

Наистина щеше да му каже! Маркъс си наложи непроницаемо изражение, за да не издаде радостта си, и отвърна безизразно:

— Добре, предупреден съм. Хайде да чуя.

— Започвам. — Джудит остави чашата си и изпъна рамене. — Става въпрос за Грейсмиър. — Направи кратка пауза, но Маркъс не каза нищо, макар че силно присви очи. Той изпи виното си и зачака мълчаливо.

Джудит спокойно му разказа как играла пикет с Грейсмиър, какви били залозите и къде я завел тази вечер.

— Страх ме е, че той иска да предизвика скандал, за да те унижи — заключи тя. — Трябваше да ти кажа… да те предупредя. Не бих понесла да чуеш историята от някой друг.

Тя млъкна, ръцете й бяха все така скръстени под гърдите, лицето напрегнато. Очевидно чакаше със страх реакцията му.

— Разбра ли какво беше онова място? — Той я измери с остър поглед, но гласът му беше овладян.

Джудит кимна.

— Като деца сме прекарвали доста време в подобни… заведения, но това е друга история.

— При случай би могла да ми я разкажеш — отвърна спокойно той. — Както виждам, не си останала дълго с него.

— Не. Сложих синап във виното си и започнах да повръщам — призна тихо тя. — И друг път съм използвала този трик, за да се измъкна от неприятна ситуация. — В очите й се появи пламъче, което му напомни за истинската Джудит. — Боя се, че резултатът му развали удоволствието.

Това обясняваше лошото настроение на Грейсмиър. Маркъс едва не се изсмя с глас.

— Значи си повърнала?

Джудит кимна с подобие на усмивка.

— Доста силно при това… синапът има такова действие. Много е изтощително — призна тя. — Още съм слаба и треперя.

Маркъс зададе най-важния въпрос.

— Ще ми кажеш ли защо си поддържала познанството с Грейсмиър, макар че се бяхме разбрали да го държиш на разстояние?

Джудит прехапа устни. Положението ставаше сериозно.

— Има нещо, което всъщност не исках да ти кажа…

— Велики боже, Джудит, ти си като лук с безброй люспи! — извика сърдито Маркъс. — Всеки път, когато повярвам, че съм свалил последната и съм стигнал до ядрото на истината и разбирането, ти разкриваш още дузина люспи.

— Сигурна съм, че никога през живота си не си белил лук — отговори Джудит, за момент забравила главното.

— Сега не обсъждаме това.

— Знам, знам — въздъхна тя. — Грейсмиър е човекът, който ти е отнел Марта… — Когато Маркъс остро пое въздух, тя спря, но когато той не проговори, продължи енергично: — Грейсмиър ми разказа историята, за да обясни защо си толкова враждебно настроен към него. Аз исках… — Тя млъкна и му хвърли бърз поглед. Лицето му беше безизразно, нито окуражаващо, нито заплашително. — Исках да науча нещо за Марта — продължи бързо тя. — Ти не желаеше да говориш за нея. Само веднъж, в гостилницата в Катр Бра, ми разказа нещо от живота си и заяви, че никога повече няма да я споменеш. Разбрах, че е била моя пълна противоположност, и пожелах да узная каква е била в действителност… какво означава пълна противоположност. Беше ми станало нещо като мания — заключи тя и разпери ръце в умолителен жест. Той беше длъжен да я разбере.

Маркъс я гледаше, неспособен да реагира. Женско любопитство! Това ли беше всичко? Наистина ли Джудит е искала само да разбере каква е била предшественицата й? Простотата на отговора го обърка. Изглеждаше твърде лесно за сложната същност на Джудит. Въпреки това беше напълно разбираемо. Той беше непоколебим в отказа си да говори за тази част от миналото си.

— Аз не понасям Грейсмиър, Маркъс — каза Джудит, когато мълчанието натежа. Леко изкривената истина излезе без усилия от устата й. — Никога не съм му вярвала и това беше причината, поради която взех горчицата. Но си казах, че няма да навредя никому, ако продължа познанството ни, за да задоволя любопитството си. Той се опита да си играе с мен, но аз го разбрах веднага. Казах си, че докато съм нащрек, мога да продължа играта, без да се случи нещо сериозно. Щом науча, каквото искам, ще приключа тази връзка. Нямах намерение да те нараня… Аз… о, господи, как да те убедя, че не лъжа?

Маркъс се опита да прочете нещо на лицето й, после кимна бавно.

— Вярвам ти. Какво научи за Марта?

Джудит поклати глава.

— Нямаше време да го разпитам. Щом влязохме в онова заведение, разбрах, че е замислил нещо лошо, и трябваше да действам бързо.

Маркъс се наведе и сложи още дърва в огъня. Когато заговори, гласът му звучеше напълно спокойно.

— Вярно е, че Марта се влюби в Грейсмиър. Днес знам, че ако бях по-внимателен към нея, тя нямаше да се поддаде на ласкателствата му. Ние с Марта отраснахме заедно. Имението на семейството й граничеше с нашето и аз знаех едва ли не от люлката, че един ден ще обединим двете имения в едно. Не виждах повод да поставя този план под въпрос, но не виждах и причина да дарявам Марта с особеното си внимание.

Една цепеница падна тежко в жаравата, лумна сноп искри и Маркъс ги стъпка с ботуша си.

— Забавлявах се като повечето млади мъже с много пари и малко смислени занимания. Марта беше безлично същество, покорна сива мишка.

Той погледна към Джудит и отново се възхити на красотата и блясъка й — въпреки всичко, което беше преживяла тази вечер.

— Ти и тя сте като огъня и водата — каза той. — И физически, и по темперамент. Марта беше слаба и лесно се влияеше. Съвършената плячка за човек като Грейсмиър, който винаги се е обогатявал от другите, за да избегне съдебния изпълнител и затвора. Но той е с безупречен произход, винаги е елегантен и любезен. Двамата избягаха заедно и ме оставиха на присмеха на обществото в ролята на досаден годеник, натрапен на една млада жена против волята й.

Той се обърна отново към стаята, опря ръка на перваза на камината и се загледа с невиждащи очи в огъня. Споменът за онези дни го връхлетя внезапно и беше така жив, сякаш всичко се беше случило едва вчера.

Бащата на Марта беше стар и болен, момичето нямаше братя. Затова тъкмо на отблъснатия годеник се падна задачата да тръгне след бегълците и да върне Марта, преди да си разменят пръстени в ковачницата на Гретна Грийн. Маркъс ги намери много бързо. Всъщност намерението на Грейсмиър изобщо не беше да отведе Марта в Гретна Грийн.

Когато ги откри, бившата му годеница беше само една жалка човешка купчинка, трепереща от ужас. Любовникът й, страхливо загрижен да не обявят връзката им за невалидна, я беше взел насила само няколко часа след бягството им. Унижена и вероятно бременна, Марта нямаше друг изход, освен да приеме Грейсмиър за съпруг — единственият мъж, който беше готов да я вземе при тези обстоятелства.

— Аз разтурих годежа с цялото достойнство и почтеност, на което бях способен в такъв момент — продължи той със същия овладян глас и нищо не намекваше за пламъците на гнева в сърцето му — гняв, който го бе тласнал да пребие Бърнард Мелвил с камшика си. — След девет месеца Марта почина, след като роди мъртво дете. Грейсмиър наследи цялото й богатство с изключение на имението, което баща й остави на един племенник. Старият се разпореди Грейсмиър никога да не получи имението… за което съм му благодарен, защото си спестих един крайно неприятен съсед.

Той вдигна глава с неразгадаемо изражение в очите.

— Задоволих ли любопитството ти, невестулке?

Джудит кимна. Но в действителност любопитството й, послужило за извинение на действията й, едва сега се събуждаше. Маркъс не й каза всичко. Тя усещаше силното му вълнение, скрито зад овладяната външност. При дадените обстоятелства обаче нямаше друг избор, освен да приеме безкритично обяснението му. Лекотата, с която успя да го заблуди, незнайно защо беше по-трудно поносима от самата измама. Той й имаше достатъчно доверие, за да вярва в лъжите й.

— Вече не знам защо толкова исках да го зная — прошепна тя. — Това е минало.

— Да, тогава ти си била на дванайсет години — кимна със суха усмивка Маркъс.

— Много ли ми се сърдиш? — Джудит го погледна виновно. — Знам, че имаш всички основания.

Маркъс смръщи чело и прокара ръка по брадичката си. Признанието й беше променило напълно решението му.

— Не, не ти се сърдя. Сама си се поставила в крайно опасна и компрометираща ситуация, но си успяла да се измъкнеш със собствените си сили. Ала съм разочарован, че не си преодоляла себе си и не си дошла при мен с тези въпроси. Мисля, че в последно време нещата между нас вървяха гладко и безпроблемно и аз щях да ти отговоря искрено.

Господи, в каква опасна паяжина се заплитам с лъжите си! — каза си с болка Джудит, когато чу разочарованието в гласа му. Не можеше да му обясни защо не е била в състояние да сподели измисленото си любопитство с него. Вместо отговор му предложи безпомощно вдигане на раменете, което той прие с примирено поклащане на главата.

— Какво ще правим, ако Грейсмиър действително има намерение да инсценира скандал? — попита Джудит, за да смени темата.

Лицето на Маркъс се вкамени.

— Няма да го направи — отговори сухо той.

— Как можеш да си сигурен?

— Скъпа моя Джудит, нима още не ми вярваш, че съм способен да се справя с този човек? — попита той и гласът му беше като желязо. — Повярвай, Грейсмиър няма шанс срещу мен.

Джудит погледна енергично издадената брадичка, безкомпромисната линия на устните, очите, които святкаха като черен кремък, и си каза, че нито за миг не се е усъмнила в съпруга си. Той беше равностоен противник за Грейсмиър — или за всеки друг, комуто би хрумнало да се намеси в работите му.

А къде беше жена му? Лъжливата, коварна измамница. По гърба й пробягаха студени тръпки, тя стисна ръце и затрепери.

Като я видя в това състояние, изражението на Маркъс моментално се смекчи.

— Веднага си легни — нареди той. — Една вечер над нощното гърне е ужасно изтощителна. — Като си представи сцената, едва не избухна в смях. Почти му беше жал за Грейсмиър. Посегна към чашата й, подаде й я и добави с нежност: — Бъди послушно момиче и си изпий портвайна, за да се стоплиш.

Джудит му се усмихна колебливо, изпи виното на един дъх и усети утешителната му топлина в празния си, свит стомах.

— А сега се качвай горе. — Маркъс взе чашата от ръката й. — Ще дойда да те видя, като си легнеш.

— Мисля, че имам нужда от топла прегръдка — изрече с треперещ глас тя.

Маркъс я прегърна и я притисна към себе си, трогнат от ранимостта й.

— Ще те държа цяла нощ в обятията си — пошепна той в ухаещата й коса. — Ще дойда веднага щом Мили те сложи в леглото.

Той изпълни обещанието си и Джудит спа сигурно и спокойно в ръцете му, ала сънищата й бяха изпълнени с грозни образи, които изникваха от тъмното царство на мрака и се пукаха на парченца.