Джейн Фийдър
Неукротимо сърце (20)

19

— Просто не мога да проумея защо малката глупачка е така високомерна и дори враждебна. — Грейсмиър се разхождаше напред-назад в салона и в очите му святкаше гняв.

— Тя е много плаха, Бърнард. — Агнес му наля чай. — И е още много млада.

— И Марта беше млада и плаха, но с нея нямах тези трудности. Само за две седмици стана като кротко агънце в ръцете ми.

Агнес можеше да му каже, че тогава е бил по-млад и по-красив, но премълча.

— Марта беше готова да те приеме — отбеляза само тя. — Равнодушието и собственическите претенции на Карингтън бяха на път да унищожат самочувствието й и за теб не беше проблем да я приласкаеш с няколко мили думи.

— Много ти благодаря за високото мнение, което имаш за способностите ми — отвърна Грейсмиър с ледена ирония.

— Хайде, Бърнард, не се обиждай. Много добре знаеш, че това е истината. Хариет още не се е осъзнала като жена. Едва е приета в обществото. — Агнес стана от дивана и му поднесе чая. — Забеляза ли как Джудит я е взела под крилото си? А пък Себастиян не се отделя от нея.

Грейсмиър се изсмя подигравателно.

— Този хлапак! Той е слабоумник с повече пари, отколкото ум.

— Докато си струва да го скубеш… — Агнес се настани отново на дивана.

— Понякога ми се иска предизвикателството да беше по-голямо — промърмори Грейсмиър и отпи глътка чай.

Агнес го погледна изненадано.

— По-добре благодари на небето за късмета си, скъпи. Защо искаш да се мъчиш повече, отколкото е необходимо?

Мъжът избухна в смях.

— Да, тук си права. Но да се върнем на Мортъновата хлапачка… твоята задача е да ми осигуриш по-чести срещи с нея.

— Не съм сигурна, че ще имаме полза от това. Ако момичето се е захласнало по Себастиян и Джудит е решила да помогне на брат си, значи ни очакват сериозни трудности.

Бледосините очи на Грейсмиър станаха стоманени.

— Ако не иска да я убедя, ще прибягна до други средства.

Агнес го погледна със съмнение.

— За отвличане ли говориш?

— Ако се наложи. Една нощ в Хъмпстед ще е достатъчна. Няма никакво значение дали момичето ще отиде там доброволно или не. Доброто й име при всички случаи ще пострада.

— Обществото е толкова несправедливо — усмихна се Агнес. — Мъжът опозорява невинно момиче, отнема му девствеността, а ближните й осъждат нея и я наричат непочтена. — Тя стана и отиде при Грейсмиър с гъвкава, леко полюляваща се походка, която винаги му напомняше придвижването на змия.

— Е, нали почтената женитба ще скрие позора й — отвърна той и усмивката му беше похотлива и жестока едновременно. Агнес го прегърна и дъхът й се ускори. Устните й затрепериха, очите засвяткаха в трескава възбуда. Грейсмиър брутално завладя устните й и за пореден път си каза, че планирането на позорни дела и перспективата някой да страда бяха най-добрия афродизиак за Агнес. Това беше още едно звено от веригата, която ги свързваше.

— Почтена женитба, която ще струва на семейството не по-малко от трийсет хиляди фунта — пошепна до устата му Агнес. — Бедното дете. Почти я съжалявам. Нали ще бъдеш мил с нея?

— Аз съм мил само с теб, скъпа. И то по начин, който знам, че ти харесва. — Грейсмиър се усмихна и захапа долната й устна, а пръстите му се сключиха около дясната й гръд и започнаха да щипят зърното.

Агнес се разтрепери. Когато болката се разпространи по тялото й, тя простена сладостно и притисна бедра към слабините му. В кръвта й запулсира райска възбуда.

Усетил желанието й, Грейсмиър се изсмя тържествуващо. В момента животът му предлагаше няколко възможности, една от друга по-приятни: съпругата на Карингтън, която махаше с опашчица като кученце и го молеше да унижи мъжа й, и младия Дейвънпорт, който търпеливо се предлагаше като жертва и чакаше да усети ножа на палача!

 

 

— Лошо ли ти е, Джудит? — Сали наблюдаваше загрижено етърва си, която изглеждаше без настроение и не беше темпераментна и весела както обикновено.

Джудит страдаше от главоболие и от теглеща болка в долната част на тялото. Веднага щом влезе в дома на семейство Херън, — тя се оттегли в дамската стая и се увери в това, което вече знаеше. Онази дива, страстна любовна нощ не бе дала плодове и тя не знаеше дали трябва да се радва или да тъгува.

— Виновно е месечното ми неразположение — обясни тихо тя.

— А и компанията е скучна. — Мадам Херън беше поканила за забавление на гостите си само една средно талантлива арфистка, вечерята беше оскъдна, а шампанското — изветряло. — Хайде да поиграем карти — предложи тя и отмести почти недокоснатата си чиния.

— В малкия салон има маса за лоо — каза Изабел. — Ако искате, ще се включим в играта.

Джудит поклати глава.

— Не, по-добре да играем басет. Залозите не са много високи, а аз вече ви обясних, че трябва да пресмятаме риска според реда на картите. Така можете да се предпазите поне до известна степен от чистата случайност.

— Боя се, че тази вечер главата ми не е много ясна — оплака се Сали. — Знам, че не съм в състояние да играя разумно, защото не съм се подготвила.

— А пък на мен няма да ми помогнат никакви приготовления — засмя се Корнелия. — Аз съм за лоо.

— Но залозите са ограничени до определена сума — възрази с леко пренебрежение Джудит. — Това не е предизвикателство.

— Вие имате нагласата на истински играч, лейди Карингтън — проговори тихо Агнес Барет, която внезапно беше изникнала зад гърба на Джудит, и младата жена трябваше да стисне зъби, за да прикрие неловкостта и отвращението си, когато се обърна.

— Добър вечер, лейди Барет. Сега ли идвате? Пропуснахте арфистката. — Джудит се усмихна многозначително.

— Чух, че свирила превъзходно.

— Боя се, че не съм експерт в тази област — отговори Джудит.

— Затова пък сте експерт в играта на карти. Жена, която играе у Амелия Долби, със сигурност има талант и сръчност… или играете от чиста необходимост? — добави тя и зачака с присвити очи реакцията на Джудит. Тя се поклони с безизразно лице.

— Вие би трябвало да знаете по-добре, мадам.

Лейди Барет се усмихна едва-едва.

— Съпрузите не обичат да дават пари, нали? — Златно-кафявите й очи задържаха погледа на Джудит, след което тя промърмори някакво извинение и се отдалечи.

— Велики боже — изохка Изабел, която си хапваше тортички с крем от сребърната табла, поднесена от един лакей. — Ти да не си във война с Агнес Барет, Джудит?

— Във война ли? Що за идея. Нямам причини да воювам с нея.

— Може би, но въздухът вибрираше от напрежение, нали? — Изабел погледна въпросително приятелките си и мушна в устата си още една тортичка.

Корнелия се взираше замислено след лейди Барет.

— И аз усетих напрежение. В тази жена има нещо загадъчно. Или причината е у теб, Джудит? Не мога да го изразя с думи, но докато тя стоеше съвсем близо до теб… о, какви глупости говоря! — Тя разтърси глава. — И аз ще играя лоо. Може да съм страхливка, но ми е приятно да играя и ще съм напълно доволна, ако спечеля малко пари.

— Аз също — съгласи се с нея Изабел и си взе още една тортичка. — Според мен да се играе с високи залози е вълнуващо, но и безкрайно изнервящо. — Ягодовата тортичка й хареса и тя предложи на приятелките си: — Тези са дяволски вкусни. Защо не опиташ и ти една, Джудит?

— Пилето в аспик ми развали апетита — отговори Джудит. — Освен това не обичам сладко като теб.

— Сладкото е неустоимо изкушение — обясни Изабел. — Убедена съм, че един ден ще стана като бъчва.

Сали избухна в смях.

— Ще изглеждаш чудесно, Изабел. Грамадна, ленива матрона с непресекваща щедрост и разточително гостоприемство, която приема в дома си всяко нещастно сираче и всяко скитащо куче, което се изпречи на пътя й.

Джудит се засмя одобрително. Предсказанието сигурно щеше да се сбъдне. Изабел имаше не само слабост към сладкото, но и меко сърце.

— Е, добре, ще играем лоо — кимна примирено тя. — След като ме боли корем и главата ми се пръска, може би е най-добре да играя детски игри. — Най-много й се искаше да се прибере вкъщи и да се пъхне н топлото легло, а Мили да й поднесе горещо мляко с малко бренди. Когато дойдеше Маркъс, тя щеше да му каже, че не е време за любов, и той щеше да запали огън в камината, да донесе коняка си, да седне до нея и да си говорят. Дали щеше да изпита облекчение, че не бе забременяла?

Джудит се насили да се усмихне и последва приятелките си в салона, където ги чакаше масата за лоо.

 

 

Часовникът в задименото помещение удари полунощ. Маркъс допи джина си и стана. Време беше да напусне клуб Дафи.

— Отиваш ли си? — попита Питър Уелби, загледан в кълбата дим от лулата си, които се издигаха към опушения таван.

— Трябва да намеря Себастиян — отговори Маркъс. — Каза ми, че тази вечер ще е в „Уайтс“.

— Мило момче е този Дейвънпорт — отбеляза Питър и също стана. Угаси лулата си и я подаде на келнера, който я окачи на определеното й място зад тезгяха. — Ще имаш ли нещо против, ако те придружа? — попита той и посегна към бастуна си. Погледна с отвращение празната си чаша и добави: — Тази вечер пих прекалено много.

— По-добре да си беше останал на портвайн — усмихна се Маркъс.

Когато се появи зет му, Себастиян седеше на масата за фараон. Печелеше редовно, но с толкова безгрижно добродушие, че купчината жетони и разписки пред него изглеждаше незначителна.

Грейсмиър държеше банката. Когато пристигна Маркъс, той вдигна глава и погледите им се срещнаха. Без да иска, Грейсмиър отново усети страхливата тръпка от онази отдавна отминала сутрин, когато Карингтън го бе заварил с Марта. В бледосините очи светна гняв, на който лордът отговори със студено, подигравателно презрение и веднага след това се обърна към своя роднина.

— Щом свърши играта, бих искал да поговоря с теб, Себастиян.

— Да, разбира се. — Младият мъж небрежно редеше жетоните около картите си. — И без това смятах да спра след този рунд… докато имам малко преднина.

Грейсмиър вдигна най-горната карта от колодата пред себе си и я откри. Вале купа. Сложи го от дясната страна и огледа играчите.

— Стига за днес — въздъхна виконт Мидълтън и бутна към банката жетоните, които беше наредил до собственото си вале пика. — Играта е прекалено тежка за мен.

Грейсмиър откри втората карта: поп пика и я сложи вдясно от колодата. Себастиян бе заложил на противоположната карта и се засмя невярващо — тази вечер имаше невероятен късмет!

— Но се обзалагам, че още утре щастието ще ме изостави. Нали знаете, то е капризна любовница.

Грейсмиър избута към Себастиян три жетона по 50 гвинеи.

— Не бива да спирате точно сега, Дейвънпорт. Не и когато късметът е изцяло на ваша страна.

Нещо в гласа на врага му събуди недоверието на Себастиян. Може би алчността, която Грейсмиър едва прикриваше. Той огледа бегло масата и с крайчеца на окото си забеляза как в бледите очи светна надежда. Грейсмиър очакваше да спечели следващата игра!

Себастиян вдигна рамене подчертано равнодушно и се облегна назад, като наблюдаваше внимателно противника си.

— Вашите залози, господа. — Грейсмиър се усмихна на играчите.

Себастиян сложи два жетона до седмица спатия. Останалите също подредиха залозите си.

Грейсмиър обърна първата карта от колодата и сложи отдясно седмица пика. Себастиян мълчаливо бутна жетоните си към банката. Като срещна хладния му поглед, Грейсмиър се усмихна.

— Лош късмет, но може би пак ще ви провърви. Опитайте с друга карта — подкани го той и облиза устни.

Себастиян поклати глава.

— Не тази вечер, милорд. Щастието ме напусна. На твое разположение съм, Маркъс.

Той последва зет си към креслата пред камината. Грейсмиър знаеше, че следващата карта е седмица пика. Себастиян очакваше подобно нещо, но не беше разбрал как е станало. Той познаваше почти всички измамнически трикове, но днешният му беше убягнал, макар да подозираше, че противникът му ще прибегне до измама. До този момент играта беше коректна и сто гвинеи не бяха голяма сума. Защо Грейсмиър беше решил да ги спечели по толкова рискован начин? Дали го правеше, за да не загуби тренинг, както постъпваха Себастиян и Джудит? Или не можеше да понесе, че е започнал да губи от човека, когото беше решил да оскубе?

Себастиян знаеше, че стратегията му бе донесла желания успех: Грейсмиър го бе определил за следващата си жертва. Сега трябваше да усложни играта, като го примамва с редуващи се загуби и печалби. През това време Джудит щеше да си осигури място в приятелския кръг на противника, за да не му идват задни мисли, когато седи до него на игралната маса. Ако скоро ми се наложи да доказвам способностите си в измамническа игра, ще трябва да променим плановете си, каза си Себастиян. Срещу триковете можеше да се излезе само с ответни трикове, но те не биваше да започват двойната игра толкова рано. Вероятно трябваше да губи по-често и по-големи суми, отколкото беше предвидил първоначално.

След като стигна до това решение, Себастиян прогони Грейсмиър от мислите си и се настани удобно срещу зет си, който беше заповядал да им донесат гарафа портвайн.

— Е, за какво искаш да говориш с мен, Маркъс? Признавам, че събуди любопитството ми.

— Става въпрос за дългове, които не са уредени — отговори лордът и наля още малко портвайн в чашата си. — Колко плати за конете на Джудит?

— Малко повече от четиристотин — отговори Себастиян. — Успях да се спазаря.

— Не отричам, че си се справил добре. — Маркъс се отпусна в креслото и кръстоса крака в маслиненозелени панталони. — Ами файтонът?

— Двеста и петдесет, доколкото си спомням — Себастиян отпи глътка портвайн. — Първокласна работа. Аз не бих се сърдил заради разходите.

— О, аз не се сърдя — увери го Маркъс. — Ако нямаш нищо против, ще ти изпратя шестстотин и петдесет гвинеи чрез банката си.

Себастиян едва не се задави.

— За какво, за бога?

— Ти си бил пълномощник на сестра си, нали?

— Да, естествено, но… — Себастиян разбра. — Ти смяташ, че съм финансирал покупката… Не, Маркъс, уверявам те, че Джудит плати всяко пени сама. Аз само сключих сделката от нейно име.

— Не говори глупости! — Маркъс видимо се напрегна. — Не се опитвай да ме мамиш, Себастиян. Много добре знам, че сестра ти не може да си позволи такава сума. Знам какви пари получава на тримесечие и проверявам сметките й. — Той остави чашата си на масата и продължи: — Позволих на Джудит да задържи конете и двуколката, затова не мога да допусна ти да поемеш разходите, които съм длъжен да поема аз, моля те, разбери ме.

Себастиян се намръщи и сведе поглед към течността в чашата си. Изведнъж се бе озовал в трънлив храсталак. Беше забравил, че Маркъс не знаеше нищо за „страничните доходи“ на Джудит от игралната маса. Но дори да се беше сетил навреме, в никакъв случай не можеше да излъже зет си и да приеме парите му. Помисли малко и отговори:

— Сметката ти очевидно е невярна, Маркъс. Уверявам те, че сестра ми плати цялата сума за тази покупка. — Усмихна се и се опита да обясни: — Джудит прави чудеса дори със съвсем малки суми, повярвай.

— Откъде може да е взела толкова пари…? — Въпросът замръзна на устните на Маркъс. Как можеше да е толкова наивен? Толкова сляп! Той беше определил горна граница за разходите на Джудит, но тя се бе върнала към старите си занимания.

— Предполагам, че Джудит отново е започнала да играе с високи залози, за да си осигури допълнителен доход, прав ли съм? — Гласът му прозвуча спокойно. Нищо не издаваше дивия гняв, който бушуваше в гърдите му.

Ала Себастиян не допусна да бъде измамен от овладяното изражение на зет си. Напрегнатата линия около устата, святкането в черните дълбини на очите бяха многозначителни.

— Не можеш да очакваш, че Джудит ще приеме една толкова грубо определена зависимост — каза той. Беше безсмислено да продължи да заблуждава Маркъс. — Когато ограничи разходите й, тя нямаше друг изход, освен да се погрижи сама за потребностите си.

Маркъс пренебрегна забележката му. Гласът му прозвуча спокойно.

— Имаш ли представа колко печели жена ми на игралната маса за една седмица?

Себастиян отговори честно:

— Зависи от това къде играе и дали й трябват пари. Но когато вечерта е добра и залозите са високи, може да се върне вкъщи с хиляда гвинеи, без това да направи впечатление на другите. Разбира се, на Пикъринг Стрийт би могла да спечели доста повече.

Маркъс имаше чувството, че главата му всеки момент ще експлодира.

— Значи тя посещава игрални салони? Сигурно се чувства като в старите времена.

Себастиян трепна като ударен.

— Джу не е като лондонските дами, Маркъс. Тя има гордост… много повече от другите жени. — Той притисна ръце в слепоочията си, търсейки правилните думи. — Ако се опиташ да й наложиш волята си, тя ще те удари. Никога не е била финансово зависима от някого. Ако й се беше доверил, че ще ограничава разходите си в определени граници, нищо подобно нямаше да се случи.

— Благодаря, че ме просвети. — Маркъс се изправи рязко. — Но трябва да знаеш, че моето богатство не е на разположение на всяка авантюристка, която си е извоювала известно право да претендира за него. А сега те моля да ме извиниш… трябва да се занимая със сестра ти. Досега не успях да я впечатля с дълбочината на чувствата си по този деликатен въпрос, но днес смятам да се изясня.

С натежало сърце Себастиян проследи как зет му излезе от салона с големи крачки. Крехкият скелет на брака на сестра му щеше отново да се разтърси из основи, това беше повече от сигурно. Можеше само да гадае дали пукнатината ще бъде запълнена. Но той трябваше да се прибере вкъщи и да чака сестра си. Тя много скоро щеше да има нужда от него.

Себастиян се подкрепи с още една чаша портвайн и се прибра, за да изчака развоя на събитията.