Катрин Каултър
Сабрина (19)

Глава 19

Филип се отдръпна назад и пусна ръката й. Какво й ставаше? Тя не искаше да се омъжи за него? Толкова ли беше невежа, че да не може да проумее какво беше станало? Тя вече не е същото момиче, по точно казано, нямаше доброто име на неомъжено момиче. Не го ли разбираше?

Трябваше да й обясни абсолютно всичко.

— Сабрина, чуй ме! Това, което ще ти кажа, е много сериозно. Въпреки че ти не го осъзнаваш, трябва да знаеш, че за останалите хора ти си прекарала почти една седмица с мъж, който е известен като не особено сериозен. Всъщност аз по-скоро имам репутация на човек, който може да се забавлява с всяка жена, която пожелае.

Сабрина го гледаше така, като че ли всеки момент щеше да избухне в крясъци.

— Съжалявам, но това е самата истина. Мисля, че някои хора биха казали, че съм дори развратник и женкар. Всъщност не съм чак толкова лош, но репутацията ми е такава. Това, което се знае за мен, се приема от всички, те са свикнали и вярват, че е така. Дори да решиш да отидеш при леля си Баресфорд в Лондон, името ти вече няма да е чисто. Никой няма да те покани на парти, ще бъдеш просто низвергната. Най-доброто решение, Сабрина, единственото решение е да се омъжиш за мен, и то веднага.

Филип изчака малко, за да разбере как ще реагира тя, но по изражението на лицето й не можа да отгатне. Съвсем неочаквано Сабрина се усмихна.

— Много благородно от твоя страна да ми предложиш брак, като се жертваш заради мен, Филип, но аз не мога да ти позволя да го сториш. Нямам никакво намерение да се вкопчвам в теб. Още веднъж ти благодаря, но отговорът ми е: „Не!“

— Не бъди глупава, Сабрина, не можеш да си го позволиш. Ти прекрасно разбираш какво точно се е случило. Толкова ли е лошо предложението ми? Мислиш ли, че ще бъда прекалено лош съпруг? Никак ли не ме харесваш, Сабрина? Дори и да искаш да се омъжиш за Кларъндън, той едва ли вече ще те поиска.

Докато Филип се опитваше да я склони, Сабрина отрицателно клатеше глава.

— Защо?

— Защото за него ти си вече „повредена стока“, Сабрина, не разбираш ли? Затова приеми и се омъжи за мен.

Изведнъж тя скочи, размаха юмруци пред очите му и се развика:

— Ах, ти, нещастнико! Ти си измислил всичко това, скроил си цялата тази история! От една страна, ти си смелият, честният и доблестен мъж, а от другата — безпомощните жени, които ти или презираш, или защитаваш, в зависимост от случая, така ли? Ще ти кажа нещо — отказвам да се обвързвам е теб, разбра ли? Върви по дяволите! А, не забравяй и Кларъндън! Който, моля ти се, не би ме поискал за жена само защото съм била тук с теб пет дни! „Повредена стока“, а? Не можеш да си представиш колко много ме вбеси, Филип! — извика Сабрина и захвърли възглавницата си по него, но от продължителното викане бе останала почти без сили и падна назад.

Без да знае защо, Филип си мислеше, че не е трябвало да й разрешава да яде толкова много хляб. Той не й се сърдеше за думите, които му беше наговорила, защото по-голямата част от тях бяха истина, затова замълча за известно време. Страхуваше се, че може пак да се почувства зле и каза:

— Успокой се, Сабрина, съжалявам. Не трябваше да ти говоря за Кларъндън, но просто исках да разбереш, че нищо не е постарому. Животът ти вече никога няма да бъде същият, повярвай ми. Затова ти предлагам единствения възможен вариант — омъжи се за мен и стани моя съпруга.

Сабрина продължаваше да тръска глава, като че ли не вярваше на ушите си.

— Нека се разделим като приятели, Филип. Няма да се омъжа, ако не съм влюбена в човека, когото избирам. Не става въпрос нито за теб, нито за Ричард. Става въпрос за мен и аз трябва да избера какво да правя с остатъка от живота си, разбираш ли?

На Филип вече беше започнало да му омръзва целият този безкраен спор. Стана му ясно, че не може да я убеди по пътя на логиката и реши да опита по друг начин. Наведе се над нея, хвана я за ръцете и процеди през зъби:

— Може би ще бъде по-добре, ако те обладая веднага. Точно това ще си помислят всички, след като разберат, че си била тук с мен. Повярвай ми, Сабрина, въобще не ми пречи, че точно сега никак не е подходящо да станеш жена!

Тя онемя, но само за няколко секунди. След това стовари юмрука си в лицето му. Филип политна назад, но тя го хвана за ухото — беше силна и го заболя. Сабрина се претърколи до другия край на леглото, загърна се със завивките и се изправи.

Той изруга и прокара пръсти през косата си.

— Съжалявам! По дяволите, исках само да те накарам да повярваш на думите ми. Опитвах се да ти покажа в каква ситуация се намираме и двамата. Съжалявам — каза отново той. — Не съм лош човек, Сабрина, не съм Тревор. Исках само… Чуй ме, Сабрина, само двамата заедно можем да се измъкнем невредими. Поне в това вярваш ли?

Тя не отговори, но седна на леглото и се приближи към него.

— Трябваше да ти кажа истината — продължи Филип, погледна я в очите и му стана много мъчно за нея. — Чарлз и аз взехме съвсем друго решение. В момента той говори с дядо ти, че ти си на сигурно място, че твоето име няма да бъде опетнено и че ти и аз ще се оженим. Когато отидем при семейството ти, те ще знаят, че ти си ми годеница.

— Филип, аз не съм пропаднала жена, просто бях много болна. Това неморално ли е? Не съжалявам, че ме откри, защото спаси живота ми. Като имам това предвид, смяташ ли, че мога да се възползвам от твоята любезност още и да поискам такава саможертва? Не, достатъчно. Моля те само да ме заведеш до Борамууд.

Филип се вгледа в нея. Едва сега осъзна, че няма никакъв шанс да я склони, нито да я заведе насила до олтара. Е, можеше, но това изискваше прекалено много време, а той, честно казано, вече бе уморен до смърт.

Обърна се към прозореца. Отвън се чуваха гласове. Някакъв файтон приближаваше към къщата. Сабрина още повече пребледня, когато чу конския тропот.

— Времето ни свърши, Сабрина — обърна се към нея Филип и вдигна въпросително вежди.

Тя стоеше безмълвна.

Филип се обърна, прекоси стаята и излезе. Чарлз го чакаше на входната врата, но файтонът не носеше герба на графа.

— Мой е — обясни Чарлз. — Ела да отидем в гостната, Филип, сега имаме много по-сложен проблем.

Филип му направи знак да мълчи и тръгна към гостната. Чарлз го последва.

— Не ме карай да гадая, Чарли. Изплюй камъчето.

— Графът на Монмаут е получил удар и е на легло. Лекарят не разрешава никой да влиза при него. Каза ми, че ще го уведоми, че Сабрина е добре и е на сигурно място, но се опасява, че старецът няма да го разбере.

— Ясно — каза Филип и едва сега осъзна какво означаваше това. — Сега господар е Тревор, нали?

— Да, Тревор и Елизабет. Трябва да ти кажа още, че Елизабет е прекратила издирването на Сабрина и е върнала всичките хора обратно в имението. По погледите им разбрах, че и двамата тайно са се надявали да е мъртва. Много ми беше трудно да повярвам. Никога не съм харесвал Елизабет, тя винаги ми е била много противна, но едва сега разбрах що за човек е.

— А защо докара твоя файтон, Чарли?

Чарлз прокара пръсти през косата си, като че ли се чудеше откъде да започне.

— Защото има още нещо, Филип. Когато съобщих на Елизабет, че Сабрина е жива, тя веднага настоя да й обясня какво ми е казала сестра й за бягството си и какви причини е изтъкнала. Отговорих й, че не зная подробности, защото Сабрина е разказала всичко на теб. Тогава тя погледна многозначително съпруга си и разкри, че Сабрина е напуснала имението, защото се е опитала да прелъсти Тревор, но той я е отхвърлил. Били много изненадани, че е избягала, но решили, че е постъпила така, защото се е срамувала от себе си и не е можела да остане повече. Нали знаеш, че ще огласят тази нелепа история из целия Йоркшир. Малко след това Елизабет съвсем хладнокръвно ми заяви, че едва ли ще може да прости на сестра си. За първи път чувах такъв леден глас, лишен от всякакви чувства. Тя ми предложи да си я прибере обратно, но аз реших, че не мога да позволя това да се случи на Сабрина.

— А какво каза Тревор?

— След неговите думи бях окончателно разбит. Тревор каза, че е простил на Сабрина и иска тя да се върне; че самият той ще се грижи за нея, защото иска тя да оздравее и да се чувства отново добре, че много му липсвала; увери ме, че я обичал като по-малка сестра и че винаги ще се грижи за нея. Косата ми настръхна, докато го слушах. Мислех, че Елизабет ще го разкъса. Да вървят по дяволите и двамата! Мога да ти кажа само, че никой няма да повярва на тази дивотия, особено хората, които познават Сабрина. За всички тя е едно невинно и нежно създание, толкова… — изведнъж Чарли спря. За негово най-голямо удивление лицето на Филип бе цялото червено, а мускулчетата около очите му играеха.

Филип се опомни и каза:

— Сабрина най-после ми сподели, че този Тревор се е опитал да я изнасили и милата й сестричка не я е защитила. Ето защо, Чарли, тя била принудена да избяга. Мога да ти кажа, че познавам Сабрина само от пет дни, но съм сигурен, че тя не би ме излъгала.

— Има и още нещо — никой не би повярвал на приказките на сестра й, ако познават Сабрина добре, но не забравяй, че именно Кларъндън я е искал за съпруга. Хората биха решили, че Тревор говори така, защото е против Ричард и сами ще открият истината.

Това вече не е необходимо — каза Филип и погледна приятеля си, — защото Сабрина не желае да се омъжи за мен. Според нейните думи тя не можела да ми позволи да се жертвам заради нея. Опитах всичко. Непреклонна е. Странно, че дори не се поддаде на уловките, които винаги са ми помагали, Чарли.

— Не, не мога да повярвам! Тя не те иска, така ли? Но това е невъзможно, Филип! Чакай малко, да не би да иска да каже, че предпочита Кларъндън?

— Не, не иска нито него, нито мен. Всъщност тя ми призна, че почти не го познава и той не представлява никакъв интерес за нея. Виж, Чарли, аз не мога да я склоня и се отказвам. По-добре я заведи обратно в Морленд.

— Да, само че моите гости все още са там. Маргарет много ще се зарадва да види Сабрина и сигурно ще настоява да се грижи за нея. Между другото, Филип, щом се върнеш към нормалния живот, ще трябва да се разделиш с пациента си.

— Няма ли да е по-добре да я оставим тук още няколко дни? Как ще й кажем всичко това сега?

— Не е необходимо. Имам идея.

В този миг двамата мъже се стреснаха. Сабрина стоеше до вратата, косата й покриваше раменете и стигаше чак до гърба й. Беше здраво завързала халата си. Кръговете под очите й лилавееха, беше бледа и слаба, като че ли всеки момент щеше да припадне.

— Ох, Сабрина — започна Филип и веднага тръгна към нея с протегнати ръце.

— Радвам се да те видя, Чарли. Съжалявам, че те забърках в проблемите си.

Чарлз я гледаше втренчено. Стомахът му се сви на топка — Сабрина изглеждаше ужасно.

— Сабрина, ти все още не си се възстановила…

— Ще се оправи ли дядо, Чарли?

Чарлз знаеше, че не бива да я лъже.

— Самият лекар не знае, Сабрина. Съжалявам.

— Всичко е заради мен — каза тя повече на себе си, отколкото на двамата мъже. — Ако не бях избягала, той нямаше да се тревожи. Сигурно си е мислел, че съм мъртва. Аз съм отговорна за всичко…

Сабрина погледна Филип, след това ръцете му, които той все още държеше протегнати напред, и бавно се свлече на пода — халатът се разстла покрай нея като голямо зелено ветрило.