Катрин Каултър
Сабрина (36)

Глава 36

Сабрина се обърна, усмихна се на Ричард Кларъндън и попита:

— Майка ви и синът ви са добре, надявам се?

— Да — отговори тъжно той.

— Да не би да съм ви обидила с нещо, Ричард?

Очите му се оживиха, но само за миг.

— Разбира се, че не. Аз самият съм си виновен.

— Не ви разбирам.

— Аз самият често пъти не мога да се разбера.

Момичето беше в прегръдките му, но вече не беше Сабрина Евърслей, а виконтеса Деренкорт и той нищо не можеше да направи, за да промени това положение.

— Прочетох във вестника за вашата сватба.

— Да, беше преди една седмица, но ми се струва, че е минала цяла вечност.

Той се зачуди, погледна я и се замисли какво ли щеше да стане, ако след отказа й не беше отишъл в едно от именията си, далече от Лондон, а бе останал тук. Дали тя щеше да склони да стане негова съпруга? Не, той не обвиняваше Филип, но искаше да бъде на неговото място.

Ричард забеляза, че погледът й е обърнат към съпруга й и реши да смени темата.

— Бях в имението Монмаут, преди да се върна в Лондон. Дядо ви наистина се подобрява. Онзи нещастник, братовчед ви, няколко пъти ме увери, че се грижи за него. Тревор наистина е жалко същество, Сабрина, но се заклевам, че не съм му счупил зъбите. Аз наистина много се бях разгорещил и исках да го убия, но само го вдигнах за яката във въздуха и той се разтрепери.

Тя се усмихна.

— Много добре сте постъпили. На мен също ми се искаше да го убия. Получих писмо от дядо си вчера. Много по-добре е. Благодаря ви, че сте го посетили. Много мило от ваша страна, Ричард. Говорихте ли с него?

— Да, малко. Изглежда по-добре. Много е доволен, че вече сте в сигурни ръце.

Ричард знаеше, че няма да го попита за сестра си. Реши сам да й каже.

— Видях и сестра ви, Елизабет. Изглеждаше доволна, че е господарка на имението. Това все пак беше единствената й цел. Тревор блудства със слугите. Елизабет го знае. Той става все по-недискретен. Всички говорят, че прекарва времето си най-вече с нейната прислужница Мери.

— Поне отнася ли се добре с нея пред останалите?

— Да, той не е чак толкова глупав. Радвам се, че сте далече от него.

— Горката Елизабет! Тя не заслужава такова отношение.

— Не си спомням Елизабет да се е вслушвала в съветите на когото и да било. Много сте отслабнали, Сабрина.

— Трябва ми време, Ричард. Филип каза, че когато отидем в имението Динуити, готвачът ще готви специално за мен и само за седмица ще се възстановя.

— Да, прав е. Тук е много опасно място…

Сабрина усети, че ръката му я притиска и се стресна. В очите му просветваха странни пламъчета.

Едва сега Ричард разбра, че не трябваше да приема поканата. Тя все още го привличаше много силно и той не можеше да се владее. Въпреки че обичаше да флиртува с омъжени дами, със Сабрина не се чувстваше така. Разбра, че се е изложил, а не обичаше да се унижава.

— Вашият бал е истински фурор.

— Да, Филип направи всичко заради мен.

— Не изглеждате особено щастлива. Какво има? Не се ли радвате?

Ръката му стисна пръстите й.

— Разбира се, че съм щастлива. Най-хубавото е, че не съм вече онова глупаво момиче от Йоркшир.

Валсът свърши. Ричард я дръпна за ръката и още по-силно я стисна.

— Хайде, Сабрина, нека да опитаме вашия пунш. Една дама каза, че е великолепен. Избата на Филип винаги е била изключителна.

Тя кимна. Огледа се да открие Филип и го видя да се смее с една млада дама, чието име не помнеше.

Изведнъж се чу някакво пращене. Сабрина спря и се огледа.

— Ох, вижте какво направих! Красивата ми рокля се скъса! Простете, Ричард! Трябва да я оправя.

— Позволете ми, Сабрина, нека ви помогна!

Сабрина се зачуди как ли би й помогнал, после се засмя и каза:

— И двамата с Филип сте от един дол дренки. И двамата смятате, че винаги трябва вашата дума да бъде последна. Е, елате да отидем някъде, за да се оправя.

Филип наблюдаваше Сабрина и Ричард и не можеше да разбере какво става.

Той се извини на мис Патерсън и се измъкна от балната зала.

Сабрина се смееше и вървеше по коридора заедно с Ричард към западната част на къщата.

Филип видя, че тя отваря една от малките стаи, които сега използваше, и сви ръцете си в юмруци. Едва сега разбра, че Чарли имаше право, и реши да подложи на изпитание лоялността на приятеля си. Щеше да разбере и дали Сабрина го харесва и доколко му е вярна. Не беше очарован от постъпката й, но нямаше друг изход, освен да чака. Застана пред вратата и се заслуша.

Държанието й беше непростимо. Филип побесня. Обърна се и закрачи обратно към балната зала. Вътре в стаята Сабрина се смееше.

— Колко сте нетърпелив, Ричард! Вижте какво правите!

Той бе застанал на колене и забождаше игли, за да закрепи откъснатото парче плат. Когато свърши, се изправи и главата му почти докосна нейната.

Ричард я погледна. Не можеше да откъсне очи от устните и.

— Считайте ме за ваш покорен слуга.

— Чакайте, чакайте, тук една игла всеки момент ще падне — продължаваше да се смее Сабрина. Тогава си убоде пръста.

— Господи, какво направих!

Погледна пръста си, на който имаше кръв, и машинално го пъхна в устата си.

— Е, сега наистина ще ви бъда от полза — каза Ричард, взе ръката й, стисна палеца и облиза капката кръв. След това нежно целуна пръста й.

— Ричард…

Сабрина се смути. Не знаеше какво да направи и как да постъпи. Беше много объркана. Ричард беше коленичил пред нея. Сабрина се почувства ужасно засрамена.

Ричард промърмори нещо, пусна веднага ръката й и се изправи бързо.

— Съжалявам, Сабрина, нямах това предвид…

Сабрина го погледна и сложи ръка на рамото му.

— Моля ви, Ричард, всичко е наред. Вече забравих. Вие сте прекрасен приятел и…

— По дяволите, никога не съм искал да ви бъда приятел! Знам, че щяхте да станете моя съпруга въпреки всичко, което се случи между вас и Филип!

Тя вдигна глава, погледна го право в очите и каза уверено:

— Аз вече не съм девствена, Ричард. От четири вечери съм жена. Знам какво правят мъжете и жените. Филип го направи с мен три пъти. Намирам за безкрайно отегчително това и не мога да си представя, че може да съществува жена, която би го направила доброволно. Това е нелепо. И за да бъда откровена, Ричард, ще ви кажа още нещо — ако все още вярвате, че Филип е направил това с мен, когато бях много болна в Морленд, то вие сте пълен идиот!

Ричард не обърна внимание на обидата, той беше заинтригуван от нещо много по-важно.

— Да не би да искате да ми кажете, че Филип не ви задоволява? Сабрина, та Филип е най-опитният любовник в цял Лондон! Това е невъзможно! Той не е дръвник! Той е правил любов с вас вече три пъти и не ви е задоволил…

Ричард спря изведнъж. Лицето му побледня. Едва сега осъзна какво точно говореше. Сабрина го гледаше с презрение, като че ли искаше да го смачка.

— Съжалявам, простете ми. Това не трябваше да го казвам, нямах правото да го казвам…

Той вдигна ръка и прокара пръсти през косата си.

— Вие сте влюбена в него, а той все още не ви е доставил никакво удоволствие! Това е ужасяващо! Не мога да го проумея…

Изведнъж Ричард се оживи. През ума му мина като мълния мисълта, че нейната невинност дори не я беше спряла да го покани в тази стая. Господи, та това щеше да стане причина за нови сплетни! Грешката не беше нейна, а изцяло негова…

Той се усмихна приветливо, взе ръката й и я целуна.

— Аз съм голям глупак! Всичко ще се оправи, Сабрина, ще видите. Сега трябва да тръгвам. Вие се върнете в балната зала, преди гостите да се зачудят какво е станало. Сбогом.

Той се обърна и излезе, без да забележи колко втренчено го гледаше Сабрина.

 

 

Беше почти два през нощта. Сабрина беше толкова уморена, че едва сдържаше прозевките си пред Дорис, която вчесваше косата й.

Изведнъж в огледалото се появи образът на Филип. Дорис беше освободена веднага и той блъсна вратата с крак. Не каза нищо.

Сабрина му се усмихна.

— Изпрати ли последните гости?

Отговор не последва. Тя се обърна към него и остана смаяна — Филип стоеше сериозен, а лицето му бе каменно.

— Да, всички си отидоха. Пуншът също свърши. Грейбър толкова се умори, че мислех, че вече ще припадне.

Той се отпусна в креслото срещу нея и пръстите му забарабаниха по масата.

— Ние танцувахме само два валса, Филип, а аз се надявах поне на шест. Ти беше толкова чаровен с всички дами, че те не те пускаха да се доближиш до мен.

Филип не отговори на закачката й, само махна с ръка и отсече:

— Ти поне имаше достатъчно разум, за да се върнеш в залата, преди да тръгнат нови слухове.

Сабрина се замисли и след миг се сети за какво говореше.

— А, да, скъса ми се подгъвът на роклята и трябваше да го забода с игли. Ако след това ме беше поканил да танцувам с теб, нямаше да ти откажа и щеше да научиш причината за отсъствието ми.

— Ти ли го оправи или Ричард?

Сабрина замълча.

— Не те виня за мълчанието ти. И аз на твое място бих замълчал. За твое голямо нещастие, Сабрина, аз ви видях, когато влизахте в стаята.

— Какво говорите, милорд?

— Защо изведнъж започна да ме наричаш „милорд“? Това, което искам да ти кажа, Сабрина, е, че реших да ти дам възможност да ми покажеш колко си ми вярна. Ти танцува с Ричард, а след това незабавно го замъкна в стаята си.

Сабрина бавно се изправи. Беше побесняла.

— Искаш да кажеш, че нарочно си поканил Ричард, за да ме изпиташ, така ли?

— Да, и ти се провали.

— Не мога да повярвам, Филип! Наистина не мога! Имаш смелостта да заявиш право в лицето ми, че никога не си ми вярвал, че не изпитвам никакви чувства към Ричард? На всичкото отгоре признаваш истинската причина, поради която си го поканил? Да предизвикаш жена си? Да я накараш да се изкуши?

— Не, не това имах предвид — прекъсна я Филип, стана бързо и отиде при нея. — Мога сам да контролирам жена се, без да има нужда да си служа с хитрости и да й поставям капани.

— Ако това не е капан, тогава какво е?

— Само начин да докажеш любовта си към мен. Както казах, ти се провали. Сега трябва да те попитам какви чувства изпитваш към Ричард?

— Ако имах нож, щях да го забия право в сърцето ти, лицемер! Мене ли искаш да изкараш пропаднала? Я се погледни! Ти ме хвърли в ръцете на Ричард без каквато и да е причина, наричаш ме с името на блудницата си и имаш наглостта да ми кажеш, че съм пропаднала?! Проклет да си и ти, и твоята Мартине!

Тя взе едно от шишетата с парфюм и го запрати в лицето му. Искаше да го убие. Той се смееше. Изведнъж спря и каза сърдито:

— Аз съм мъж! Ти си моя съпруга! Ти си длъжна да ми се подчиняваш! Не смей да ме излагаш!

Сабрина цялата се люлееше от гняв и безсилие. Не, нямаше повече да хвърля нищо по него. Беше детинско. Тя пое въздух и каза:

— Напусни спалнята ми, Филип!

Той се приближи и взе ръката й в своята. Тя трепереше.

— Ще се научиш да търпиш, Сабрина! Ще се справиш с всичко, което се изисква от теб. Ти си моя съпруга и си в моя дом.

— А ти си мой съпруг.

— Разбира се, винаги ще си под закрилата на името ми. Но няма да ти позволя да го петниш! Чуй ме внимателно, Сабрина, не бих толерирал Ричард Кларъндън като твой любовник, нито който и да е друг мъж!

— Аз казах на Ричард, че вече не съм девствена. Естествено той смяташе като всички останали, че ти си отнел девствеността ми още в Морленд, във вилата на Чарли. Това го озадачи. Казах му още, че си ме имал три пъти досега и че това е най-нелепото нещо на света, което никоя жена не би се съгласила доброволно да прави, още повече, когато е болна. Аз никога няма да поискам да имам любовник, Филип! Смешно е дори да си го помислиш!

Филип я гледаше онемял от ужас.

— Ти си казала на Ричард, че не съм ти доставил удоволствие?

Сабрина го гледаше спокойно. Никога нямаше да може да разбере защо мъжете бяха толкова странни.

— Казах му, че си груб като неодялано дърво.

— Не… — пребледня още по-силно Филип. — Не, ти ме обичаш… И никога не би казала нещо на друг джентълмен, което би могло да ме унижи…

— Това няма нищо общо. Аз те обичам и няма да тръгна да си търся любовник.

— Не знам дали ме обичаш… Мисля, че е просто едно увлечение, което би могло да свърши и да те тласне в прегръдките на Ричард. Той умее да се справя с жените. Много ми се иска да не му беше казвала, че съм бил студен с теб. Всичко е заради онзи Тревор, заради когото не смеех да предприема нищо… Ти все още изпитваш отвращение към мъжете…

Филип не можа да продължи. Загледа се отново в устните й и леко докосна лицето й.

— Толкова си нежна… — каза той, наведе се към нея и я целуна.

Тя се дръпна.

— Как можеш да правиш това, след като ме смяташ за толкова ужасна жена?

— Възможно е да успея да те поставя на мястото ти. Това няма никак да ти хареса, затова пък за мен ще бъде истинско удоволствие.

— Ти ревнуваш, Филип. Там където няма любов, се ражда ревност.

— Не съм глупак, Сабрина, ти наистина флиртуваше с Ричард тази вечер, но това няма да продължи. Очаквам да ми благодариш за всичко, което направих за теб днес.

Сабрина беше решила никога повече да не захвърля предмети към него, но беше извън себе си от гняв и метна четката си за коса. Удари го по скулата. Филип не каза нищо, само разтърка мястото.

— Глупак! Напусни стаята ми!

— Не веднага, мадам!

Филип я вдигна на ръце, заклещи я между краката си и я плесна отзад. Тя се опита да се освободи, но той я стисна още по-здраво и я удари още веднъж. Тя изруга, а той се разсмя с глас и я удари трети път. След това я вдигна отново и я изправи на крака до себе си.

— За в бъдеще помни, че когато решиш да хвърляш по мен предмети, това ще бъде наказанието ти! Следващия път ще смъкна роклята ти и ще те напляскам на голо. Лека нощ, Сабрина.

Филип напусна стаята й, без да се обърне.

— И само като си помисля, че предпочетох да дойда да живея при теб, за да не остана в онзи ужасен хотел! Направо ми се повдига! Глупачка!

Вратата се отвори и Филип отново се показа.

— Не ме предизвиквай, Сабрина!

— Аз да те предизвиквам?!

Тя стоеше все още там, унизена, а в гласа й имаше ужасна болка и горчивина. Филип не можа да се стърпи и пристъпи към нея.

— Сабрина — промълви той и протегна ръце.

Тя се разплака и се втурна в другия край на стаята.

— Вие казахте, милорд, че това е вашият дом. Е, колко струва тази стая? Ще заплатя за нея. Може би едва тогава ще спрете да ми напомняте колко благодарна трябва да ви бъда!

— Можеш да задържиш стаята, Сабрина. Лека нощ.

— Значи не искаш да разбереш как накарах Ричард да ме последва? Как го заключих под носа на любопитните ни гости? Как го омаях и го прелъстих? Та това е в кръвта ми! Нали прекарах цели пет дни и нощи с теб! Да, аз съм блудница! Искам да имам всичките мъже на света, след удоволствието, което ми подари онази нощ! Ричард е толкова мил и нежен! Само мисълта за него ме кара да изтръпвам от желание! Колко други жени тичат след него? Защо да не съм една от тях?

Сабрина продължаваше да крещи, а Филип мълчеше. Поведението й беше стигнало до истерия. Той само кимна и затвори вратата след себе си.

Тя остана неподвижна, гледаше втренчено вратата и хапеше устните си, цялата обляна в сълзи. Не, нямаше да плаче за него!

Никога вече нямаше да плаче!