Катрин Каултър
Сабрина (31)

Глава 31

На следващата сутрин закусваха заедно. Филип се усмихна на съпругата си и попита:

— Още малко бекон, Сабрина? Ще ти помогне да понапълнееш, така каза готвачът. Спа ли добре?

— Не ме интересува бекона, но наистина спах добре. Леглото обаче е много голямо, а и аз все още не съм свикнала с къщата. Толкова е тихо… После изведнъж нещо изскърцва и мене ме обзема страх. Сънувах кошмари, призраци…

— Съжалявам, скоро ще свикнеш.

Сабрина кимна и отхапа от препечената филия. Изглеждаше прекрасна тази сутрин. Беше облечена в муселинена рокля в нежно розови тонове, които подчертаваха косите й и допълваха виолетовите й очи. Филип искаше да й каже колко е красива, после реши, че може да я изплаши и само се усмихна, без да продума нито дума.

— Не е необходимо да свикваш с леглото в спалнята ми. Ако желаеш, можем да го преправим, а дотогава ще спиш в някоя друга спалня. Какво ще кажеш?

— Ти в друга спалня ли спа миналата нощ, Филип?

— Да, там леглото е по-малко, но е удобно. Сабрина взе още една препечена филийка и той й подаде сладкото.

— Дорис ми каза, че съм приличала на червенокос ангел…

Филип вдигна глава. Той тъкмо си отрязваше парче от телешкото и едва не се поряза.

— Значи приличаш на червенокос ангел, така ли? Ще попитам Роан какво означава това.

— Той е много мил.

— Да. Познаваме се от деца. Той и Сузана са много близки.

— Знам. Тя наистина му липсва. Непрекъснато говори за нея, за дъщеря си Мариане, Тоби, неговия шурей, и Джейми.

— Да, той наистина е все още сляпо влюбен в жена си. Тя е бременна и затова не дойде.

— Знам. Ще ме запознаеш ли някога с нея?

— Разбира се. Всъщност ние можем да ги навестим в имението Монтвейл и да видим надбягванията с котки.

— Чувала съм, че тези надбягвания са много популярни в южна Англия. Дядо ми е разказвал. Мисля, че винаги е искал да присъства поне на едно такова състезание.

— Можем да отидем всички. Най-известно е надбягването „Макколти“ до Ийстбърн. Провежда се всяка събота от април до октомври. Винаги съм искал да имам състезателна котка. Братята Харкър са много добри в обучението, но нека най-напред видим дали ще ти хареса. Започват някъде към четвърти април. Засега смятам, че трябва да останем в Лондон.

Сабрина продължаваше да се храни, после изведнъж каза:

— Въобще не се чувствам омъжена. Нищо не се е променило, освен че леля Баресфорд я няма.

— Само погледни смарагда на фамилията Мерсералт, който блести на ръката ти, Сабрина. Този пръстен е украсявал ръцете на много невести поколения наред. Надявам се, че ти харесва, защото ще трябва да го носиш, докато го предадеш на съпругата на сина си един ден. Няма от какво да се страхуваш. Всички клюки ще затихнат. Винаги става така. Ще избухне нов скандал и този ще бъде забравен. Докато дойде време да се роди нашето първо дете, всичко ще бъде наред. Единственото, което ще се знае за теб, ще бъде, че си внучка на граф, и толкова. Всички ще говорят, че си омъжена за най-красивия мъж, който е луд по теб. Какво ще кажеш?

Сабрина не знаеше какво да му отговори. Само се усмихна и вметна:

— Мисля, че наистина си красив, Филип, но има нещо друго освен това, че си луд по мен.

— Да, имам новина за теб. Време е да ти кажа, че се срещнах с Питър Страдфорд, моя съветник. Той ще подготви останалите документи, за да можеш да си получиш имотите.

Филип се усмихна. Знаеше, че той е най-добрата партия в Лондон. Сабрина го гледаше и като че ли бе неспособна да каже каквото и да било. Устните й бяха леко отворени. Филип реши да продължи:

— Не бих искал да си мислиш, че съм се оженил за теб само заради наследството ти. Зестрата ти е непокътната и така ще остане. Парите ти също са си твои, можеш да правиш с тях каквото си поискаш. Освен това съм ти уредил и издръжка.

Сабрина все още стоеше безмълвна. Погледът й беше празен.

— Какво не можеш да разбереш?

— Просто не разбирам, милорд.

— Ясно е — твоите десет хиляди са си отново твои. Какво има за разбиране? Това е всичко.

Сабрина внимателно остави вилицата си в чинията.

— Нямаш причини да правиш това, Филип. Защо постъпваш така?

— Казах ти вече. Не ми трябват парите ти. Не искам след време някой да каже, че съм се оженил за теб единствено заради зестрата ти. За бога, Сабрина, трябва да си ми благодарна, че отново ти връщам свободата.

Сабрина усети, че в гърдите й се надига гняв, но беше безпомощна. Трябваше да направи нещо, да каже нещо, иначе щеше да изглежда абсолютна глупачка в неговите очи. Все още не можеше да се овладее, но стана бавно и се подпря на дланите си.

— Да не би да искате да кажете, милорд, че само защото съм от женски пол, не мога да удържа на дадената дума, когато става въпрос за честна сделка? Не е заради парите ми, Филип. Ние сключихме сделка. В делови отношения сме. Не помниш ли? В момента, в който ти прие моето предложение, парите станаха твои.

— Нашата сделка беше по твое настояване — каза спокойно той и вдигна рамене. — Чуй ме, Сабрина, твоето предложение ни позволи да запазим името ти неопетнено, въпреки че трябваше да го направим веднага, а не да чакаме клюките да превземат обществото.

Сабрина се наклони към него и той забеляза колко бързо пулсираше вената на шията й. Беше бясна. Какво толкова беше направил?

— Ти направо ще ме разболееш. Толкова си самодоволен, като че ли си убеден, че си титан на щедростта. Как се осмеляваш да се отнасяш с мен като с някакво безмозъчно и жалко създание от женски пол, за което единствената цел е била да те обвърже в брак? Спасил си ми името, така ли? Това, което аз ти обещах в замяна, беше най-ценното, което имам, лорде. Не става въпрос за парите. Става въпрос за нещо много по-ценно. Сделката беше честна и аз очаквам да се отнесеш към мен със същата честност!

Филип не можеше да разбере причината за гнева й.

— Защо трябва да се връщаме назад? Никога не съм и намеквал, че ти си ме оплела в мрежите си, за да се оженя за теб. Аз спасих живота ти, Сабрина, и това е всичко. Аз спасих твоя живот. Какво лошо има в това? Не ме ли чуваш какво ти говоря? Господи, мисля, че ще си загубя ума…

Той бавно се изправи, приближи до нея и я погледна право в очите.

— Добре, както искаш. Ще задържа тези пари. Може и да ги заложа някъде, никога досега не съм прахосвал такава голяма сума на комар. Ако искаш, можем в края на всеки месец да правим отчет на разходите си. Издръжката ти засега само ще се зачислява на книга. Това ли искаш от мен, Сабрина?

Сабрина цялата трепереше. Не бяха тези правилата, по които искаше да играе, това бяха правилата на обществото, но той представляваше самото общество.

— Всичко е за предпочитане, пред това да бъда твоя сянка, Филип. Дори унижението е по-сладко. Колкото до твоя благороден характер на доблестен мъж, дано се задавиш от него!

— Много исках да възвърнеш веселието и непринудеността си. Ако това обаче означава за теб да ме дразниш, да проявяваш магарешки инат…

— По-добре да съм инатесто магаре, отколкото сляпа!

— Аз съм твой съпруг! Не ме прекъсвай, Сабрина!

— Както желаете. Не малко съм ви платила за това.

— Има много още да се учите на обноски, виконтесо! Колкото до правата — нямате такива! Ще правите това, което аз ви кажа. Може и да сте внучка на граф, но сега сте моя съпруга. Вървете в спалнята си, за да размислите! Когато сте готова да ми се извините, кажете на Грейбър да ми съобщи.

Бурканът със сладко прехвърча буквално покрай главата му.

Филип я погледна недоумяващо. Гърдите й се надигаха и спускаха бързо. Сигурно беше побесняла от яд. Заслужаваше хубаво да я напляска, но беше убеден, че още с първия удар ще я убие.

— Върви си в стаята, Сабрина!

— Не! Мисля да изпратя съобщение на Чарлз Аскбридж. Може би той ще ме заведе да пояздя в парка. Поне не е такъв тиранин като вас!

— Не ме предизвиквай, Сабрина, или ще те затворя в имението Динуити, докато се успокоиш и станеш добра и покорна съпруга!

— Това би ви харесало, нали? Така ще можете по-спокойно да прекарвате нощите при любовниците си!

Сабрина забеляза колко шокиран остана Филип, на бузите му дори се появи червенина. Наистина изглеждаше глупав и безпомощен. Не беше сбъркала, като реши, че той ще отиде още същата вечер при любовницата си.

— Това правихте миналата нощ, нали? Тръгнахте веднага след като ме отпратихте, нали? Мисля, че чух да се отваря и затваря входната веднага, щом се прибрах в спалнята ви. Отидохте при любовницата си още през първата брачна нощ, нали? Как бихте могли да безпокоите съпругата си? Как бихте се решили да прекарате нощта заедно с нея? Трябваше да укротявате любовницата си, нали?

Филип стоеше като вкаменен.

Сабрина отново се вгледа в очите му, но като че ли не го виждаше.

— Как можа да легнеш с любовницата си, когато навсякъде разправяш колко благороден и честен мъж си!

— Не съм постъпил така!

— Разбира се, че не си! Ти само се перчиш пред всички самодоволно и уверено, за да не забравят случайно твоята щедрост и благородство. Трябва ли да се хвърля в краката ти, Филип, за да ме спасиш? Трябва ли да целувам ботушите ти! Трябва ли да изпратя благодарствено писмо на твоята блудница, че ме е избавила от присъствието ти в тази толкова важна в моя живот нощ?

Филип гледаше изумен съпругата си, усещаше нейния гняв и не можеше да повярва на ушите си.

— Наистина ли това е била най-важната нощ в твоя живот?

— …ако една жена не знае какви точно са мъжете…

Достатъчно, Сабрина! Отговори на въпроса ми. Искаше ли да остана с теб през нощта?

На вратата си почука.

— По дяволите — изруга Филип, но отново се обърна към нея, — ще трябва да ми отговориш на този въпрос, Сабрина! Да, ще трябва да ми отговориш веднага след като разбера кой ни безпокои. Да не си посмяла да пишеш на Чарлз! По дяволите, Сабрина, длъжна си да ми се подчиниш!

Филип се обърна към вратата и извика:

— Влез!

— Каретата ви е готова, милорд — съобщи Грейбър и се втренчи в изцапаната вратовръзка на господаря си.

— Нямам нужда от нея, Грейбър. Нейно благородие ще остане в покоите си. Можеш да кажеш на Ланском да донесе счетоводните книги.

Грейбър като че ли искаше да се възпротиви, но Филип му посочи вратата. Никога не го беше правил, помисли си Грейбър и се изкашля. Филип се ядоса.

— Счетоводните книги, Грейбър! Сега! Не ми противоречи! Донеси ми ги!

— Да, милорд.

Щом Грейбър затвори вратата след себе си, Филип се обърна към жена си:

— Отговори на въпроса ми, Сабрина! Искаше ли да дойда в спалнята ти миналата нощ?

Сабрина прецени, че има точно две минути за отговор. Тя погледна ръцете си.

— Казах, че това е била най-важната нощ в живота мм, както и за всяка жена, която не знае какво точно представляват мъжете. Аз вече знам, милорд. Тревор ме научи. Вие също ме научихте. Мислите ли, че ще поискам да ме мачкате, както мъжете правят с жените? Толкова ли глупава изглеждам?

Не това щеше да му отговори тя, ако не беше ненавременното появяване на Грейбър, Филип беше сигурен в преценката си, но вече нямаше смисъл да спори.

— Много добре, след като вече е ясно, че ти нямаш желание да бъдеш в моята компания, аз ще се оттегля. Ти ще решиш какво ще бъде менюто за деня заедно мисис Хоули. Ще й предадеш, че ще вечерям в клуба. Приятен ден, Сабрина. Надявам се, че няма да се отдадеш на самосъжаление и гняв.

Сабрина не се нахвърли върху него, въпреки че ръцете й бяха свити в юмруци.

— Не ми отговорихте дали трябваше да купя на вашата любовница някакъв символичен подарък.

— Забрави, че любовницата изобщо съществува — отсече Филип и напусна трапезарията.

Когато стигна вратата, той се обърна и каза:

— Не ти разрешавам повече да говориш за нея! Забранявам ти!