Катрин Каултър
Сабрина (29)

Глава 29

— Никой не би повярвал, че си годеница, ако виконтът не ти беше изпратил тази скъпа рокля.

Сабрина се отмести от огледалото. Изглеждаше по-ужасно, отколкото предишният ден.

— Не Филип ми купи тази рокля, лельо. Аз сама.

— Но сега на теб ти е напълно безразлично — отбеляза лейди Баресфорд. — В момента, в който свещеникът оповести, че ти си негова съпруга, няма да ти остане и пени. След като дядо ти е все още на легло и не може да присъства, аз, разбира се, ще извикам моите съветници, за да съставят брачния договор. Твоята зестра е значително по-голяма от онова, което предполагах. Колкото до теб, има едно нещо, което трябва да знаеш — имаш вече съпруг, и то с доста интересни занимания.

Сабрина си спомни за писмото от дядо си, което един слуга й беше донесъл предишната вечер. Почеркът му беше променен и разкривен. Той я уверяваше, че не след дълго ще може да приеме нея и съпруга й, макар и за кратко. Не споменаваше нищо относно преждевременната й женитба. Сабрина се замисли какво ли точно беше научил. Радостта от писмото я крепеше все още и й даваше сили.

— Говорите за заниманията на виконта? Сигурно имате предвид неговата любовница?

Лейди Баресфорд се изкашля.

— Ако въобще тя е една, в което силно се съмнявам.

— Няма значение колко са. Аз му разреших да прави каквото поиска със съдбата и свободата си.

— Но той едва ли има нужда от твоята дума, миличка. Нека ти кажа, че Филип Мерсералт винаги е бил разпуснат. Ще ми бъде интересно да узная дали ще те запознае с любовниците си.

Сабрина оправи брюкселската си дантела около врата.

— Филип е много внимателен с мен. Никога не би направил такова нещо.

— Така си мислиш, миличка. Той е човек, способен на всичко. Мъжете винаги постъпват така, както искат. Ако реши да те унижава, бъди сигурна, че ще го направи. Ако реши да те отблъсне, пак ще го направи. Въпреки това, виконтът има безупречна репутация. Всички го познават като честен и благороден мъж, но ще видим. Направо съм шокирана, че успя да го излъжеш да се ожени за теб. Никога не бих ти повярвала, ако той сам не беше дошъл да ми го каже.

За пореден път през тези три дни на Сабрина й се искаше да удари леля си, но отново се сдържа. Още малко и всичко щеше да приключи.

— Той не е глупак! Защо говорите така за него?

Много скоро ще се отърве от компанията на леля си. Много скоро ще може да не я вижда въобще. Светът около нея наистина ще се промени. Сабрина се огледа за последен път.

— Мисля, че е време да слизаме, мадам.

— Да, време е. Господи, момиче, щипни бузите си да порозовеят! Изглеждаш така, като че ли не съм се грижила изобщо за теб!

Лейди Баресфорд се сети, че тя би могла да се оплаче на виконта и веднага спря. Не искаше да се проваля накрая, след като бе издържала цели три дни. Обърна се и тръгна към вратата, без да погледне племенницата си.

Сабрина разтърка бузите си. Леко поруменяха. Изведнъж отнякъде изникна прислужницата й. Сабрина така се изплаши, че чак подскочи. Беше сигурна, че Хикълс е подслушвала.

— Имате ли нужда от още нещо, милейди? — гласът й трепереше от вълнение.

— Да — отвърна тихо Сабрина и се обърна към нея. — Не искам да те виждам отново, Хикълс! Ти наистина ме дразниш!

Сабрина хвана шлейфа на роклята си и тръгна към стълбите.

 

 

— Сабрина е много красива младоженка. Малко е бледничка, но прилича на кукла — каза Маргарет Дрекмор на Мадлин Бингли.

Лейди Бингли повдигна вежди.

— Мисля, че сте прекалено лоялна, Маргарет. Спри вече да се клатиш, глупаво момиче — изсъска тя на прислужницата си.

Лейди Дорчестър също се включи в разговора им.

— Е, Мадлин, предполагам е дошло времето на християнската благотворителност! — Нейното мнение не се различаваше от това на останалите дами, защото съпругът й беше много близък приятел на младоженеца и на Роан Карингтън и тя не би злословила по адрес на виконтесата.

Лейди Бингли се съгласи. Тя вдигна ръка и махна на прислужницата си. После се обърна към Маргарет.

— Мисля, че музикантите свирят валс. Дали да не се върнем при съпрузите си, преди да са си помислили, че сме ги напуснали завинаги? Ох, да избягаш от къщи, да се разболееш и след това да се омъжиш за Филип Мерсералт… Това е повече от щастие, но трябва да можеш предварително да го планираш. Едва сдържам завистта си.

На Маргарет изведнъж й се прииска да бяха на най-горното стъпало, за да може да хвърли лейди Бингли оттам, но се овладя и каза:

— Много жалко, че показвате лошия си нрав, Мадлин, като вярвате на измислици и лъжи!

Лейди Дорчестър стана от креслото си и оправи косата си.

— Маргарет е права, Мадлин. Станалото — станало. Всичко свърши. Поне виконтът няма да има до себе си една трепереща от страх съпруга довечера. Колко хубаво, че сватбата е след първата брачна нощ!

Смехът й се разнесе из цялата зала. Лейди Бингли също се присъедини към нея.

— Още по-хубаво, ако това е било брачна седмица, нали, скъпа лейди Дорчестър? С изисканите маниери на виконта, трябва да е било истинско удоволствие за бедното дете.

— Кучки! — не се стърпя Маргарет.

— Дали виконтесата вече не е бременна? Ето още една причина да получи златния пръстен!

Маргарет все още ги чуваше, въпреки че доста се бяха отдалечили от нея. Колко жалко, че не можеше да защити Сабрина…

Брачната церемония беше в малката приемна на лейди Баресфорд. Брат й Чарлз представляваше семейството на Сабрина. Роан Карингтън беше най-добрият приятел на Филип. Маргарет им беше предложила да направят малка и скромна церемония, без излишни претрупвания, но Филип категорично отказа и заяви, че Сабрина ще танцува своя сватбен валс пред всички присъстващи.

Естествено, всички поканени дойдоха.

Може би Филип имаше право, помисли си Маргарет, но това никак не помагаше на Сабрина. Тя все още беше много бледа и тъжна.

Маргарет си проправи път и отиде до балната зала.

Сабрина се стресна, когато видя някой да изниква иззад гърба й. Беше се замислила колко жестоки са хората, ако решат да съсипят някого. Дори на сватбения й ден одумванията не спряха и тя самата ги чуваше. Трябваше да се примири.

— Спокойно, Сабрина! Ще ти оправя косата.

— Филип — промълви тя с надеждата, че той не беше чул шушуканията на дамите.

Той стоеше съвсем близо до нея. Едва сега Сабрина се сети, че изобщо не беше разговаряла с него. Погледна го — беше невероятно красив във вечерния си костюм.

— Красив си — промълви тя. — Днес дори не съм те виждала. Съжалявам. Ти направи толкова много за мен, а аз дори не те потърсих, за да ти благодаря.

Филип нежно се усмихна.

— Това е добро начало. Наистина ли смяташ, че съм красив?

— Ти отново се шегуваш! Непрекъснато ме караш да се чудя дали говориш сериозно, или се шегуваш. Да, наистина си много красив. Това ласкае ли твоята суета?

— Да, повярвай ми. Ела, Сабрина, преди косата ти съвсем да е паднала.

Тя се подчини, но стъпките й бяха неуверени. Страхуваше се да не настъпи роклята си и да не се строполи на пода. Усети пръстите му на ухото си. Те оправяха някаква къдрица.

— Ето така, сега вече си съвършената виконтеса.

Сабрина вдигна очи и го погледна.

— Не се чувствам такава. Всичко наоколо ми е като насън.

Филип повдигна брадичката й и каза:

— Не е сън, Сабрина! Ти си истинска. И аз съм истински. Сега вече сме женени. Свърши. В сънищата останаха всички онези лоши неща, които се случиха досега. Те вече няма да те тревожат.

Сабрина си спомни злобните одумвания на дамите около нея, но въпреки това се опита да се усмихне.

Филип не искаше тя да се чувства непрекъснато задължена към него и добави:

— Всичко това е платено с твоите пари, така че не трябва да благодариш на мен, а на себе си.

— Парите са едно, а ти, Филип Мерсералт, си съвсем друго нещо.

Филип се зачуди защо беше толкова умислена и толкова бледа.

— Има още един валс, който трябва да танцуваш с мен, Сабрина. После можеш да се оттеглиш.

Сабрина си спомни думите на лейди Дорчестър, потрепна от отвращение и категорично заяви:

— Не, в никакъв случай! Ще остана тук докрай с нашите гости!

Филип малко се начумери, но след като помисли, спря да й се сърди. Сигурно Сабрина се страхуваше той да не отиде при нея и да не поиска да се любят. Искаше да я успокои още веднъж, че няма да я насилва да прави нещо, което й причинява само мъка и страдание, но сега не беше време за такива обяснения. Взе ръката й. Музикантите засвириха валс.

— Това е моят танц, Сабрина — каза той и нежно я погледна. — Дръж си брадичката изправена и се опитай да се усмихнеш. Не забравяй, че този ден трябва да е най-щастливият в живота ти. Лично за мене това е така.

— Сигурно отново се шегуваш — отвърна Сабрина, но се опита да се усмихне.

— Може би — каза на свой ред Филип и я поведе към средата на залата.

Дамите и благородниците, които се бяха струпали там, се разделиха на две, за да направят място на Сабрина и Филип.

Сабрина погледна лейди Дорчестър и пропусна една стъпка, но Филип я държеше здраво за кръста и никой не го забеляза.

Тя вдигна очи към него и той я дари с още една ослепителна усмивка. Дори се разсмя и белите му зъби проблеснаха.

— Покажи на света колко си щастлива да ме имаш до себе си сега и завинаги, Сабрина!

— Аз наистина съм замаяна от щастие.

— Не го показваш много добре! Помисли си за моите изключителни мигли.

Това вече я накара да се засмее.

— Отлично се справяш — каза Филип и нежно се наведе, за да я целуне по ухото. — Просто перфектно!