Катрин Каултър
Сабрина (25)

Глава 25

Странна загадъчност и любопитство се четеше в погледите на всички, които ги наблюдаваха, и Филип го забеляза. Това беше техният трети валс. Когато двама млади танцуват два пъти валс, това е повече от обява в Gazette, но третият валс беше равностоен на предложение за женитба в очите на присъстващите. Правилата обаче, които управляваха обществото на Лондон, бяха нещо съвсем непознато за Сабрина. Но Филип реши, че не трябва да се чувства виновен. Леля й Баресфорд щеше всичко да й обясни.

— Трябва да замина от Лондон за няколко дни. Отивам в имението си в Оксфорд. Ще се върна едва следващия понеделник. Би ли дошла да пояздим в парка тогава?

— Искате да кажете, милорд, че в парка допускат роднини на бедни търговци?

Сабрина се опитваше да не се разсмее и така още повече се харесваше на Филип.

— След като ще бъдеш придружавана от мен, няма от какво да се притесняваш. Ако някой дръзне да ти каже, че не ти е мястото там, аз ще те защитя.

Сабрина отметна главата си назад.

— Кълна ти се, Филип Мерсералт, че ще дойде ден, когато моята дума ще бъде решаващата.

— Като се има предвид, че аз съм осем години по-възрастен от теб, това едва ли е възможно, но все пак нека оставим времето да реши.

— Съмнявам се — каза тя, но знаеше, че едва ли ще дойде такъв ден. — Знам къде живееш, но не зная как изглежда домът ти.

Филип се разсмя и зъбите му блеснаха очарователно. Тя искаше да знае как изглежда домът му! Защо ли толкова много се интересуваше? Разбира се, той ще бъде и неин дом. Филип се наведе още по-близо до нея и прошепна:

— Пътувала ли си някога до Оксфорд, Сабрина?

— Само съм чувала, че не е по-красиво от Котсулдс.

— Една точка за тебе за това сравнение. Всъщност там е забележително. Имението на моята фамилия се нарича Динуити. Доста странно име. Наследницата, която трябвало да спаси рода ни от изчезване, е пожелала да бъде наречено така. Тя успяла да съхрани богатствата ни и да възроди фамилията. Оттогава нито един виконт не е дръзнал да промени името на имението. И за наше най-голямо щастие, всички те са били доста проницателни и са успели да умножат богатствата си. Имението Динуити и досега има репутацията на старомоден дом.

— И какво се разбира под тези думи?

— Първо, различни архитектурни стилове. Аз лично съм привърженик на средновековния стил. Баща ми е харесвал мавританския, а дядо ми — класическия. И всичко това е събрано в имението.

— Звучи много интересно.

Филип повдигна вежди загадъчно и прошепна:

— Там има и една много красива детска стая.

Като че ли лицето й трепна за миг.

— Към нея има и една изключителна библиотека. Балната зала е в края на имението. Тя е била построена от дядо ми. Украсата й е приказна. Резбованите херувимчета по тавана са доста объркващи…

Музиката изведнъж спря и Филип изруга наум, но остана пленен от очите й. — Би ли искала да продължим да танцуваме?

Очите заискриха.

— О, господи! Виж, Филип, леля ми маха. Господи, тя е много сериозна. Не съм направила нищо, с което бих могла да разочаровам някого. Откакто съм тук, все внимавам. Просто танцувах с теб, едва ли съм навредила на някого. Беше толкова приятно. Защо е сърдита?

— Аз ще те придружа до нея. Може би тя иска да те запознае и с други джентълмени. Напълно възможно е. И за мене беше истинско удоволствие да танцувам с теб.

Филип заведе Сабрина до леля й и забеляза подозрителност в погледа й.

— Милейди — каза учтиво той и се поклони. После се обърна към Сабрина: — Сабрина, ще бъда в Лондон в понеделник. Тогава ще отидем да пояздим в парка.

Сабрина кимна одобрително, но се почувства разочарована, докато изпращаше с поглед Филип, който си проправяше път сред тълпата.

— Колко жалко, че виконтът си тръгна толкова бързо — каза мисис Друмонд Бърел, докато Филип се отдалечаваше. — Щеше да ми бъде забавно да го подложим на изпитание…

— Мис Елиът не изглежда никак щастлива — добави лейди Джърси. — Жалко! Каква хубава драма щеше да се получи тази вечер, но свърши прекалено бързо.

— Поне момичето е сдържано и не тича след него — включи се в разговора и контеса Лийвън. И тя като останалите две дами се беше надявала да бъде свидетел на голям скандал.

— О, господи — прекъсна ги рязко лейди Джърси, — изглежда мис Елиът е решила все пак да се срещне със съперничката си. Ох, защо не сме по-близо, за да чуем какво си говорят…

Тереза стоеше гордо изправена. На устните й имаше лека усмивка.

— Скъпа лейди Баресфорд, удоволствие е да ви видя. Ако мама знаеше, че ще бъдете тук, щеше да ви изпрати по мене най-сърдечни пожелания.

При тези думи Сабрина веднага се обърна. Какво невероятно красиво момиче, помисли тя и забрави за Филип, въпреки че едва ли щеше да пропусне да му издърпа ушите в понеделник. Леля й току-що й беше обяснила онова, което се беше случило. Цели три валса! Как да запази спокойствие? Той се беше опитал отново да компрометира името й! Защо?! Не можеше да го разбере. Той беше свободен. Защо я беше обвързал, а после изведнъж изчезна?!

— Брат ми Уилфред, милейди.

„Уилфред с мечтателния поглед“, помисли си Сабрина, докато той се покланяше. Беше странно как наблюдаваше сестра си, която беше втренчила поглед в Сабрина. Лицето й беше застинало — никакво движение, никакво потрепване, което би могло да напомня усмивка.

Лейди Баресфорд отвърна на поклона на Уилфред с кимване. Бедното момче наистина се чувстваше неловко.

— Сабрина, това е Тереза Елиът и брат й Уилфред.

След обичайните поздравления Тереза изведнъж промени изражението на лицето си и гласът й стана доста странен.

— Моля позволете ми да поговоря със Сабрина насаме, милейди. Бих искала да се опознаем по-добре.

Уилфред се опита да каже нещо, но само отвори уста, без да може да издаде звук. Тереза го изпревари.

— Защо не поканиш на танц мис Ансли, Уил? Тя е застанала точно до дамата, която сигурно тежи сто килограма.

Сабрина се усмихна. Уилфред беше пребледнял.

— Но, аз…

— Да, можеш — отсече Тереза и буквално го издърпа до мис Ансли. След това се върна при Сабрина.

— Не задържайте прекалено дълго племенницата ми, мис Елиът, моля ви. Трябва да я срещна с няколко джентълмени.

— Бъдете спокойна — отговори Тереза и хвана Сабрина. Ръката я заболя от стискането.

— Вие не сте от Лондон?

— Да, от седмица съм при леля си.

— Видях ви да танцувате с виконт Деренкорт, мис Баресфорд.

— Името ми е Евърслей.

— А, да, мис Евърслей. Да не би скъпият Филип да ви е давал уроци по танци?

— Не. Просто аз обичам да танцувам, пък и той е доста добър.

— Не мога да си обясня как приемате факта, че сте танцували три поредни валса с един и същ кавалер. Всеки си задава този въпрос. Не се ли притеснихте за доброто си име?

Сабрина, която до преди няколко мига се възхищаваше от красотата на това момиче, изведнъж започна да се чуди какво иска тя от нея.

— Не, не се притеснявам. Филип само се шегуваше.

— Вие го наричате просто Филип? От колко време се познавате с виконта, мис Евърслей?

— Отскоро. Той е мой добър приятел.

— „Добър приятел“, така ли? Един добър приятел не би се осмелил да си играе с репутацията на едно момиче.

Добрият приятел не прави така, ако не иска да се ожени за момичето, помисли си Сабрина, но не събра смелост да го каже на глас.

Изведнъж Тереза ококори очи, като че си беше спомнила нещо много важно.

— Евърслей ли казахте, че е името ви?

Тереза почувства, че дишането й спира и нещо я задушава. Не, не можеше да е вярно! Не може това момиче да е онази щастливка! Тя се изкашля и попита предпазливо:

— Значи току-що сте пристигнали от Йоркшир?

— Да, аз съм от Йоркшир, близо до Лийдс.

Какво й ставаше, озадачи се Сабрина. Защо тази толкова красива млада дама се интересуваше от нея? Какво значение имаше откъде е?

Лицето на Тереза пламна, а сърцето й щеше да се пръсне.

— Значи вие много добре познавате виконт Деренкорт!

Въздухът се нажежи. Напрежение витаеше около тях и Сабрина го усещаше. Едва сега осъзна, че мис Елиът ревнуваше, защото харесваше Филип. Затова и искаше да знае всичко за нея. Сабрина видя как очите на Тереза се свиват от злоба, а устните й стават тънки като лентички. Не, тя никак не беше глупава. Последното нещо, което искаше сега, бе да е тук в компанията на тази красива дама, която беше готова да забие нож в ребрата й. Тя се надигна бавно и каза:

— Трябва да се връщам при леля си, мис Елиът. Беше ми приятно да се запозная с вас и брат ви. Все още не съм оздравяла напълно и се уморявам много бързо.

— Вие ли се уморявате бързо, мис Евърслей? Бих могла да си представя от какво, имайки предвид как сте прекарали онази седмица, когато се предполагаше, че сте била болна. След това срещнахте виконта във вилата на Чарли и се възстановихте напълно, нали? Шокирана съм от факта, че Филип Деренкорт има смелостта да разговаря с вас. Убедена съм, че му е дошло до гуша!

Значи тя знаеше, помисли си Сабрина. И щеше да направи всичко възможно да я съсипе!

— Трябва да си изясните всичко сама за себе си, мис Елиът. Така ще се почувствате по-добре. Вие ревнувате и това изкривява представите ви.

— Аз да ревнувам? Уверявам ви, че не ревнувам, мис Евърслей. Хайде, не се правете на невинна! Знам коя сте. Знам всичко за вас. Кажете ми колко лъжи измислихте за пред леля си, за да се реши тя да ви представи на обществото в Лондон?

— Нямате причина да се отнасяте така с мен, мис Елиът. Къде останаха добрите ви маниери? Постъпвате така само защото искате Филип. Можете да го имате, щом толкова много го искате. Казах ви, че той ми е приятел, нищо повече. Можете да си го задържите. Ако Филип има поне малко разум, ще види колко сте злобна и ще бяга далече от вас. Красива сте само на вид, мис Елиът.

Тереза скочи от мястото си и размаха юмручето си пред лицето на Сабрина.

— Малка долна мръсница! Мислиш, че не знам ли? Ако Филип ти е просто приятел, то какъв ти е бил твоят братовчед Тревор Евърслей?

Нямаше нужда да се пита откъде Тереза е научила всичко това. Филип беше прав. Беше се показала глупава и безразсъдна. Новият й начин на живот от една седмица насам напълно рухна. Тя се провали.

Тереза забеляза, че Сабрина пребледнява и това много я зарадва. Искаше й се да крещи и да танцува от радост. Беше хванала натясно малката мръсница!

— Аз също бях в Морленд. Ти дори не се опита да отречеш! Всички джентълмени там се бяха побъркали какво да правят с теб. Е, хареса ли ти времето, прекарано с Филип? Онези пет дни? Разбрах, че той дори е пренебрегнал любовницата си заради теб. Всъщност защо му е друга, след като си има теб?

Мис Елиът просто ревнуваше. Напълно възможно беше останалите от обществото да не приемат по този начин нещата. Сабрина дочуваше думите на Тереза, но не ги разбираше. Като че ли гласът идваше накъде от далечината.

— Е, продължаваш ли своето разпуснато и безпътно съществуване и тук в Лондон? В Морленд всички бяха ужасени от факта, че едно момиче от добра фамилия може да съблазни братовчед си! Още повече той е съпруг на сестра ти! На всичко отгоре отиваш при Филип Мерсералт и прекарваш цели пет дни съвсем сама с него! Какво ще кажеш, а?

Сабрина си спомни думите, с които беше казала на Филип, че светът се е променил. Колко жалко! Сега, докато гледаше разяреното лице на Тереза Елиът, изпълнено със злоба, тя осъзна колко заблудена е била. Обществото няма да промени нормите си само заради нея. Тя вече беше отхвърлена от него. Сабрина отметна глава назад и каза смирено:

— Смешно е да се опитвам да се защитавам от вас, мис Елиът. Нямам никакво желание да ви се харесам. Вие сте злонравно и ревниво момиче. Съжалявам ви.

— Нямам нужда да ме съжалява една блудница.

Сабрина се обърна и тръгна бавно към леля си. Може би щеше да се справи с тази мис Елиът. Трябваше да обясни всичко на леля си, но това едва ли щеше да й помогне. Ако загубеше чест и достойнство, за какво й е всичко останало, мислеше си Сабрина отчаяно, без да знае какво я очаква.