Арнет Лем
Ангел на нощта (21)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Подредени по четирима в редица планинците се изсипаха през портите на Килдалтън. Ярките лъчи на обедното слънце се отразяваха от мечовете и бойните щитове. Начело на морето от войници, облечени с фустанели в меки черни и зелени тонове, яздеше главатарят. Само на неговата барета бяха забодени три орлови пера, но украсата беше ненужна, тъй като от Комин Маккей се излъчваше власт и сила.

Алпин трепереше. Ето че се появи още един мъж, който предявяваше претенции към нея и съдбата й. Първо чичо й я беше измъкнал от лапите на бедността, само за да я заклейми като непоносимо дете. После безхарактерният Чарлз, съсипан от мъка и алкохол, я беше изоставил на милостта на още по-опасен противник.

Изпита дълбока мъка, тъй като престъплението на любовника й беше най-голямо; той беше определял живота й и в този процес беше откраднал сърцето й.

Почувства се разкъсана на части, ужасена и самотна.

Малкъм обгърна с ръка раменете й и я притегли към себе си.

— В коя стая ще го настаним?

Въпросът я изненада. Тя стоеше на друг един кръстопът в живота си, а той искаше да обсъжда проблеми, свързани с настаняването. Вбесена от поведението му, вдигна глава и очите им се срещнаха.

— Ако питаш мене, можеш да го настаниш в конюшните.

Загриженост смекчи чертите му. Той нежно я стисна.

— Той е просто един мъж, който търси внучката си. Аз съм човекът, който я намери.

Опитваше се да я върне към ежедневието. Тя намери успокоение в отговора му и го обикна малко повече за това.

— Ще му дам апартамента до този на Саладин.

Той й намигна.

— Чудесен избор. Сега да видим какво ни чака.

Мечът му издрънча и тя попита:

— Страхуваш ли се от него?

Той се загледа към портите.

— Не, тъй като очаквам ти да се справиш с него, Алпин. Армията му ме притеснява.

Тя огледа посетителите и прецени, че най-малко петдесет войници са преминали през портите. Погледът й беше привлечен от главатаря и тя се улови, че гледа в едни много познати очи.

Комин Маккей слезе от коня и закрачи към тях с бърза и лека стъпка, като дрънчеше с шпори и размахваше ръце. Сърцето на Алпин заблъска в гърдите й, понеже той я изучаваше също толкова напрегнато, колкото и тя него.

В сравнение с Малкъм не беше висок мъж, но беше пъргав и с елегантна фигура и се държеше с достойнство. Той носеше фустанелата си също като Малкъм с преметнат през рамото пояс и закопчана със сребърна брошка, на която беше изобразена ръка с вдигната нагоре кама. Главатарската му кесия беше изработена от ценна кожа на язовец със сложни шевици и златни пискюли.

Като свали баретата си, той откри гъста, къдрава, побеляла коса, но веждите и дългата му брада все още пазеха тъмночервени кичури. Според Високопланинския обичай над слепоочията му висяха две тънки плитчици.

Нейният дядо.

Той спря на известно разстояние от тях. Очите му, същите като нейните, се присвиха, после се насълзиха.

— Знаеш ли кой съм аз, момиче?

Опасенията й се разлетяха като страхливци, побягнали от бойното поле. Устните й затрепериха.

— Да.

Той разтвори широко ръце и се засмя.

— Тогава отстъпи от този дълъг нископланинец и прегърни дядо си.

Обичта му беше искрена и силно я привличаше. Когато Малкъм леко я побутна, тя тръгна с желание.

Комин Маккей я привлече към себе си и силно я прегърна. Той ухаеше на гора по здрач и ако приветствието имаше мирис, тя си помисли, че и него е открила.

— Момичето ми — каза той, — колко дълго те търсих.

В този миг се сбъднаха толкова детски мечти. Никаква ужасна черта в характера й не бе накарала рода Маккей да отхвърли едно малко момиченце. Съдбата я беше изпратила при барон Синклеър и той я беше отделил от семейството на баща й, като я беше изпратил в Барбадос.

— Защо не влезем вътре и там да възстановим съюза? — обади се Малкъм.

Комин отдалечи Алпин от себе си, гледа я известно време, после я прегърна през раменете. Тя погледна към Малкъм. Той клатеше глава и гледаше ту нея, ту мъжа, който я беше прегърнал.

— Господи! Вие сте двама истински Маккей. Във вените й тече твоята кръв, Комин. Никой не може да го отрече.

— Сигурен съм, както съм сигурен, че кралят е хановерец — отвърна той с неприязън. — Очаквам кръвта на това копеле да заври, като разбере, че си взел за жена едно от моите момичета.

Отново шотландската политика се намесваше в живота й. Чрез женитбата си с нея Малкъм щеше да ядоса краля и да се съюзи с този високопланински вожд. Нейният дядо.

Той отстъпи от нея.

— Виждам, че не сте успели да приберете реколтата — каза дядо й на Малкъм.

— Не. Няколко, пъти бях прекъсван от внучката ти. — Хвърли на Алпин многозначителен поглед.

— Да, тя ми е внучка. Същата е като майка ми. — Комин потупа младия мъж по гърба. — Извикай помощника си. Войниците ми могат да работят също толкова добре, колкото и да се бият.

— Благодаря, сър. Не ни е излишна допълнителна работна ръка. — Извика Александър.

Щом войникът се приближи, Малкъм и Комин оставиха Алпин и се присъединиха към новодошлите на двора. Дядо й даде знак на един от войниците си, вероятно помощникът му. Запознанствата бяха направени. После Малкъм и Александър заговориха, а другите ги наобиколиха.

Забравена за момент, тя наблюдаваше мъжката им дружба и си мислеше, че Барбадос никога не й се е струвал толкова далече. Изпита носталгия по дома си, по приятелите си и обикновения, спокоен живот. Бяха я натикали в прегръдките на дядото, който заговори за собствената си майка. Беше се влюбила в мъж, който я използваше като трамплин към властта.

Сега имаше за задача да подслони и нахрани не само войниците на Килдалтън, но и хората на Комин Маккей.

Тя закрачи към кухнята. Дора чистеше череши.

— Върви при месаря. Кажи му, че ни трябва месо, с което да нахраним сто войника.

Прислужницата се стъписа.

— А зеленчуци?

— Вземи всичко, което намериш на пазара. Повикай майка си и мис Линдзи да ти помогнат да сготвиш. Кажи на Емили и сестрите й да се заемат с приготвянето на стаите.

— Да, милейди. А сутринта с какво ще ги храним?

Алпин не се интересуваше от това. Ако беше находчива, щеше да използва пристигането на Маккей за бягство. Веднага след като Малкъм заспеше, двете с Елана щяха да потеглят. Затова остави Дора без отговор. Взе една кана с бира и няколко халби и се отправи към малката зала. Салвадор стоеше до прозореца и наблюдаваше какво става на двора.

Алпин тъкмо наливаше бирата, когато Комин нахълта и съобщи, че са забелязали каретата на лейди Мириам по пътя, който водеше към Абърдийн. Младата жена се запита дали пристигането й беше на добро.

 

 

„Благословена да е лейди Мириам“ — помисли си Малкъм, докато й помагаше да слезе от каретата.

— Нека се поразходим. — Поведе я към градината. Огледа войниците на двора.

— В полето забелязах, че някои от работниците носят цветовете на Маккей. Значи Комин е пристигнал.

— Да, вътре е, но може да почака. — Той й разказа за писмото от баща му. — И така, принц Чарлз иска да дойде тук.

— Това е много лошо.

— Точно така. Затова баща ми настоява да заминеш и да се опиташ да му въздействаш.

— Ще го направя след ден-два. Какво друго се е случило?

Проблемите с кралското семейство се изпариха от главата му.

— Алпин е бременна.

— О, Малкъм. — Очите й заблестяха от радост. — Толкова съм щастлива за вас.

Той й разказа за обидата, която беше нанесъл на Алпин. Сподели страха си, че може да е загубил любовта й. Описа подробно опитите й за бягство.

Лейди Мириам не отместваше поглед от ръцете си.

— Сигурен ли си, че тя иска да те напусне само защото си мисли, че си я използвал за политически цели?

— Не знам, но завръщането й в Барбадос се е превърнало в идея-фикс.

— Не съм изненадана. Тя ми разказа за робите. Нежната й душа не може да понесе подобна трагедия. Явно целта й е да се върне и да облекчи живота им. На тебе не ти ли е разказвала за живота си в Барбадос.

— Опита се, но аз не я слушах.

— Как си могъл, Малкъм. Ти си благороден човек. Но сигурно ще успееш да оправиш нещата между вас. Къде си загубил чара на рода Кар?

— Мисля, че го изхвърлих през прозореца, когато й изрекох всички тези обидни думи. Но просто не вярвах, че детето е мое. Трябваше да те послушам.

— Е, какво ще правиш сега?

Малкъм се замисли. Знаеше, че не беше направил достатъчно, за да се сближи с Алпин. Съсредоточил се беше върху физическия аспект на връзката им. Вероятно беше настъпило времето да спечели душата й.

— Погледът ти е тъжен — каза лейди Мириам и се насочи към изхода на градината.

Той си спомни, че го чака цяла къща, пълна с гости, и полета с посеви.

— Романсът ще трябва да почака.

— Глупости. Щастието ти засяга всички в Килдалтън. Хората ти изпитват топли чувства към Алпин. Всички ще се тревожат, ако нещата между вас не вървят. Та има ли нещо по-важно от щастието.

— Няма — съгласи се той и наистина вярваше в това.

Мащехата му се загледа в замъка с унесено изражение.

— Мислех си, че нямам място тук. Баща ти също непрекъснато се занимаваше с работата, която се изискваше от един граф и човек, принадлежащ на тази земя. Понеже много пътувах, просто не си представях как бих могла да се установя тук.

Всички бяха спечелили от присъствието й на Границата.

— Татко промени мнението ти.

Тя се засмя.

— С помощта на Лорда на Границата.

Съвсем малко хора знаеха, че лорд Дънкан се дегизираше като легендарния герой.

— Радвам се, че той те убеди да останеш, майко и много бих искал да имам на разположение един романтичен човек.

— Но ти също си такъв, Малкъм. Ти си внимателен и щедър и не се страхуваш да покажеш чувствата си. Само помни, че няма кой да ти даде време да спечелиш сърцето на жена си. Сам трябва да намериш това време. Хората от Килдалтън се надяват женитбата ти да е щастлива и ти им дължиш това.

Тя беше права.

— Веднага ще се заема със създаването на хармония между нас.

— Точно така. И тази вечер, докато ухажваш съпругата си, аз ще опозная Комин Маккей. Утре ще му поискам достойна зестра за нея.

Булката му беше толкова горда, когато й подари плантацията. Сега щеше да бъде наследница от клана Маккей и щеше да разполага с богатството и влиянието, което имаха роднините й. Мащехата му щеше да се погрижи за това.

— Кога ще се върнеш в Италия?

— След два дни. А сега искам да се изкъпя и да отдъхна в собственото си легло. Малкъм, изморих се от държавни дела. Не желая те вечно да се намесват в живота ми.

Напълно я разбираше.

 

 

Вечерята се състоя в малката зала. Всички бяха с приповдигнато настроение. От едната страна на Алпин седеше съпругът й, а от другата — дядо й. Тя се разкъсваше между чувството за вина към хората от Барбадос и обичта си към хората тук. Срещу нея седеше лейди Мириам и разговаряше със Саладин и Елана.

През цялата вечер Алпин беше подложена на кръстосан разпит от страна на Малкъм и мащехата му. Непрекъснато й задаваха въпроси за живота й на острова. Целта им беше прозрачна като стъкло. Малкъм се опитваше с помощта на лейди Мириам да я накара да му прости, че я бе обвинил в измама. И защо да не се опитва? Та той си мислеше, че се жени за богата наследница и се свързва с много могъщ високопланински клан.

Освен че й говореше много любезно, Малкъм често я докосваше. Или държеше ръката й, или я прегръщаше, или пръстите му се разхождаха по бедрото й. Всяка негова дума бе придружена от лека целувка, намигване или чувствено обещание.

От часове я обгръщаше с внимание и полагаше всички усилия да прогони яда й.

— Искам десерт — прошепна той в ухото й. Тя не се усмихна и не се притисна към него.

— В кухнята има пай. Да ти донеса ли?

— Не това, мисля си за нещо мъничко и изключително вкусно.

Тя се изчерви.

— Захаросана слива.

— Да, и то твърде сочна. Направо умирам за нея.

Алпин се засмя.

— Ти нямаш срам, Малкъм.

— Не, Алпин, щом се отнася до теб.

— Елана, кажи ми как се чувстваше като свободна жена в Барбадос? — попита лейди Мириам.

Алпин се зарадва на възможността да се откъсне от ласките на Малкъм, понеже всеки момент щеше да започне да се киска като влюбено до уши девойче.

— Добре, добре, но самотна. — Елана с благодарност погледна Алпин. — Аз съм единствената освободена чернокожа, благодарение на господарката си.

Младата жена усети, че Малкъм я наблюдава. Лейди Мириам се наведе напред, очаквайки коментар от нея. Лесно беше да бъде откровена.

— Никой мъж или жена нямат правото да притежават други човешки същества.

— Пия за това. — Саладин вдигна чашата си с портокалова вода.

Всички се присъединиха към тоста. Комин отпи, после погледна внучката си.

— Вдигам тост за Джон Гордън, който намери внучката ми. — Чашите звъннаха отново. Той добави: — Въпреки че се чудя защо още не е пристигнал.

Малкъм се вкамени.

— О, така ли? — Лейди Мириам се овладя напълно, но не сваляше очи от госта. — Той в Килдалтън ли ще дойде?

— Да. Той ми изпрати вест, че тук ще намеря Алпин и съобщаваше, че ще се присъедини към мене след няколко дни. — Той погледна Алпин. — Сигурно утре ще бъде тук и ще обере лаврите, понеже те откри.

На Алпин й стана ясно, че тази новина беше лоша за Малкъм и лейди Мириам.

Комин изпразни халбата си и я остави на масата.

— Всички ли жени в Африка са хубави като тебе, мис Елана?

Тя изпъна дългата си шия и се изпъчи. В очите й блестеше гордост.

— Бас държа.

Алпин не се сдържа и я подразни.

— Дори и ядящите комари екуафи ли?

Елана се нацупи. Най-накрая каза на перфектен английски:

— Една принцеса на ашанти трябва да бъде снизходителна към по-примитивните култури.

Само Саладин и Алпин се засмяха.

— Ти си принцеса? — попита шокираният Комин.

— Разбира се, че е принцеса, милорд — отвърна лейди Мириам. После се обърна към Алпин. — Разкажи ни как се образова на острова.

— Не се стеснявай, Алпин — обади се и Малкъм, — кажи ни.

Понеже не желаеше да разваля приятната атмосфера, тя им разказа истината. Разказа им за Ейдриън, за Хенри Фенуик, който след смъртта й се бе заел да пообразова Алпин. После отново я обзе тъгата и се изпълни с копнеж по този далечен неин дом. Отново разказа за мъката на робите, за това как плантаторите се възползват от тях и ги унижават.

Алпин изведнъж замлъкна и лейди Мириам каза:

— Бих искала да поживея няколко години в Барбадос. Ще им дам да се разберат.

— Сигурен съм, че ще им покажеш грешките, милейди — каза Саладин.

— Ще направя всичко възможно. Сега, след като Алпин е в Килдалтън, аз не съм нужна. Какво ще кажеш, Алпин, ще ми продадеш ли плантацията?

Объркана, Алпин се взираше в лейди Мириам, като търсеше някакъв знак, който да й покаже, че се шегува.

Предложението й беше разрешение на проблема й. Тя щеше да се погрижи за робите. Но ако Алпин скъсаше връзката си с Барбадос, нямаше да има къде да отиде. Накрая каза единственото, което й хрумна.

— Ще се посъветваме с адвокат, милейди.

— Сделките могат да почакат — каза Малкъм, като се изправи и подаде ръка на Алпин. — Ужасно мразя да оставям добрата компания, затова взимам своята със себе си. Лека нощ на всички.

Думите му стоплиха сърцето на Алпин. Може би го съдеше прекалено строго. Може би си беше заслужила да се усъмни в нея.

После видя, че един мъж стои близо до вратата към тунелите.

Страж. Друг седеше на пейките във фоайето, а хрътката спеше в краката му. На стълбите имаше друг пазач. Те се сменяха на осем часа и къщата не оставаше дори миг без наблюдател. Това не беше заради хората на Маккей. Войниците на Малкъм я следваха през целия ден, дори докато хранеше заека си, или отиваше до тоалетната.

Дали стражите отвън още бяха на пост?

— Чакай тук — каза тя и издърпа ръката си. — Веднага се връщам.

— Къде отиваш?

„Да проверя дали все още ме държиш като затворничка“ — й се искаше да каже, вместо това му намигна. — Чух, че някакъв звяр броди и търси сладкиши из замъка.

Очите му заблестяха.

— Ще го нахраниш ли?

— Ако не го направя, може да ме изяде.

— Той пак може да го направи.

— Ще се видим горе. Погали бузата й.

— Ще запаля огъня и ще оправя леглото. — После я целуна многообещаващо. — Побързай!

В кухнята намери Раби Армстронг, застанал до задния вход. Той се усмихна, като че ли искаше да се извини.

— Чудесна вечеря, милейди. Всички от клана Маккей го потвърдиха. Казахме им, че господарят знае как да си избира булка.

— Благодаря, Раби. Как е майка ти?

— Сега ходи по-добре, след като й дадохте онова лекарство за крака.

— Поздрави я, Раби. — Отряза парче от пая и взе един буркан с мед.

Във фоайето даде сладкиша на пазача. Той срамежливо сведе поглед.

— Благодаря, милейди.

Алпин изкачи стълбите и влезе в спалнята. Вътре се спря. Малкъм се беше изтегнал като крал на леглото и й се усмихваше. Тя също се усмихна. Коя ли жена щеше да се откаже от възможността да се люби с толкова красив мъж? Опита се да се овладее, но не успя. Започна да се съблича. Той беше възбуден и изобщо не се притесняваше да показва мъжествеността си.

— Виж какво правиш с мене.

— Та аз дори не съм те докосвала!

— Не, но само като те гледам, изгарям от желание. Съмнявам се, че нощта ще е достатъчно дълга да утоля глада си за тебе.

Думите му запалиха желанието и у нея, но не можа да се въздържи и каза:

— Повече ли те привличам сега, когато те свързах с планински клан?

— Забрави този съюз, Алпин. Това не е от значение. Обещавам ти лоялността към клана ти никога да не се намесва между нас.

Той стана от леглото и свали останалата част от дрехите й. Не спираше да й нашепва любовни слова. Не спираше да я гали. Грабна я на ръце и я отнесе в леглото. Устните му затърсиха познатите места по тялото й и я накарах да затрепери от страст.

— Милорд! — Александър заблъска по вратата.

— Махай се! — изкрещя Малкъм.

— Но, сър…

— Изчезвай, Александър! — Малкъм се наведе над нея.

Тя кимна с глава по посока на вратата.

— Може да е нещо важно.

— Нищо не е по-важно от тебе — промълви.

Думите му я успокоиха, накараха я да забрави неприятностите между тях и да се отдаде на любовта. Тя вече носеше детето му. С какво щеше да навреди още една нощ на удоволствие.

— Алпин, за какво мислиш?

— Мисля, че ми е хубаво с тебе.

Погледна я с такава обич и преданост, че сърцето й се сви.

— Аз…

— Малкъм, трябва да дойдеш! — Това беше гласът на лейди Мириам.

— По дяволите! — Той затвори очи и удари с юмрук кадифената покривка на леглото. Прегърна Алпин и каза:

— Ще се върна. Имаш думата ми.

— Разбира се, че ще се върнеш. — Тя му вярваше. Но истината беше, че тя и нейните интереси винаги щяха да стоят на заден план. На първо място беше политиката на Шотландия.

— Затопли леглото. — Целуна я дълбоко, собственически.

Продължи да го наблюдава, докато се облече и излезе от стаята. После и тя се облече. Отвори вратата. Стражата отстъпи назад. Пак беше затворничка. Побесняла, Алпин се отправи към дневната и дръпна завесите.

Пред погледа й се откри гледка, която я накара да ахне.