Арнет Лем
Ангел на нощта (16)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Сънят започваше по един и същ начин.

Изморена от дългия следобед, прекаран в тръстиковите полета, Алпин влезе в банята, малка постройка, намираща се между плантаторската къща и жилищата на робите. Тя смъкна влажната си от пот рокля и влезе във ваната с дъждовна вода. Водата я охлади, а наоколо се разнесе любимият й аромат на ванилия. Малката Сали, Големите очи, сладко дете на шест години, свали фибите от косата й. Малките несръчни пръстчета затанцуваха по главата й, прехвърлиха се на слепоочията и продължиха да масажират врата й.

Тъкмо когато напрежението от тежкия труд през деня премина, Алпин усети зловещата тишина.

Побиха я тръпки. Сънят се превръщаше в кошмар.

Тя се напрегна и извика перачката. Но не Маргьорит стоеше в сянката. С пресъхнала уста гледаше подобната на скелет фигура с дупки на черепа вместо очи, с гротескна усмивка, която се очерта в мъглата и се понесе към нея. Създанието протегна ръка към нея. Почернелите кости стискаха кървава маса от пулсираща тъкан.

Сърцето на плантацията „Рай“.

Един писък заседна в гърлото на Алпин. Чуха се гласовете на Маргьорит и Сали, които я молеха да ги освободи от злото.

Тя изскочи от ваната и се втурна към вратата. Трябваше да освободи всички. Трябваше да стигне до поляната, където вечер се събираха край огъня и пееха песни за Африка.

Затича се по добре познатата пътека. Мъртвешката тишина я подтикваше да върви напред.

Оглушителен шум я накара да спре. Тя се зарадва. Това беше Бампа Сам, който съживяваше плантацията с барабана си. Тя се опита да затанцува под звуците на барабана, но ритъмът беше неравномерен.

 

 

— Милорд! Трябва да дойдете!

Това беше тревожният глас на Александър, който тътнеше като гръмотевична буря.

Изтръгната от съня, тя се загледа в жълтата светлина, която се промъкваше под вратата. Не беше в Барбадос. Намираше се в замъка Килдалтън до мъжа, в когото беше силно влюбена.

Чукането по вратата се повтори и напълно я разсъни. Търкулна се към средата на дюшека и извика Малкъм. Той промърмори името й, протегна се и я притегли към себе си.

Александър затропа отново, този път толкова силно, че всеки момент щеше да изкърти вратата.

— Малкъм! — извика тя и го разтърси. — Събуди се!

Той отвори очи и се усмихна.

— Здравей, любима. Пак ли съм се опитвал да те бутна от леглото?

Опита се, но щеше да остави това за по-късно.

— Нещо не е наред. Александър те вика.

— Милорд! Елате бързо!

— Ти стой тук! — Бързо я целуна и се отправи към вратата.

Отвори я и намери зад нея воина с фенер в ръка. Светлината падаше върху разтревоженото му лице. Мъжът заговори тихо и единствените думи, които Алпин успя да чуе, бяха: „неприятности“, „Гнило и развалено“. Съпругът й изпсува и влезе обратно в стаята.

— Чакай ме! Сега ще се облека.

Тя се беше увила с одеялото и седеше в края на леглото.

— Какво има?

Малкъм облече ризата си.

— Нищо, за което да се безпокоиш. Лягай си!

Той я държеше настрана от събитията, нещо, което ненавиждаше.

— Ако някой е ранен или болен ще извикам Елана.

— Не! Абсолютно невъзможно.

— Тогава аз ще дойда с тебе.

— Не ставай сприхава, Маккей.

Проклето да е това фамилно име и желанието му да го върне отново в живота й.

— Забрави Маккей! Аз съм просто Алпин.

— Ти си просто сприхава.

Действително се дразнеше и защо не? Времето минаваше. Тя се бе провалила в усилията си да спаси плантацията. И се беше влюбила в Малкъм Кар. Сърцето й се късаше. Не трябваше да обича този мъж.

— Искам да помогна — настоя тя.

— Не! — Седна до нея, за си обуе ботушите. — Не можеш да помогнеш, Алпин, и като си помисля колко много се труди преди няколко часа да ми доставиш удоволствие, предполагам, че си изтощена. Просто си легни и спи!

— Но аз съвсем се разсъних.

— Тогава ще ти изпея приспивна песен, като се върна.

— Не се дръж с мен като с дете. Кажи ми какво се е случило.

— Аз не мога да повярвам, че се е случило. Стой тук!

Той изхвърча от стаята, без дори да затвори вратата.

През последния месец виждаше как надеждите й бавно се топят, а сърцето й се превръща в предател. Този мъж беше купил дома й, беше откраднал добре планираното й бъдеще и го беше заменил с живот, който тя нямаше право да живее.

Като негова съпруга го наблюдаваше как с твърда ръка и справедливо управлява графството си. Грижеше се за всичко и за всеки. Беше щедър и любещ съпруг. Подготовката за прибирането на реколтата и търсенето на купувачи за стадата испански говеда отнемаше по-голямата част от дните му. Но вечер направо я боготвореше. Докато преди я наричаше „беладжийка“ и й припомняше събитията от миналото, сега я наричаше умница и си спомняше детството им с разбиране и съчувствие, които стопляха изтерзаната й душа. Говореше за бъдещето им и я окуражаваше да поднови връзките си с клана Маккей.

„Маккей не са могли да те намерят, Алпин — често казваше той. — Те са искали да се грижат за тебе. Дай им възможност да те обичат сега.“

Дори нежните му грижи не можеха да укротят неспокойния й дух. Малкъм наистина се беше променил от пристигането й досега. Когато й се удадеше възможност, щеше да разбере защо.

Тя крачеше из стаята и се чудеше каква работа да си намери. Избърса праха от масичките, почисти огнището, оправи леглото и подреди дрехите им.

Измина един час. Реши да подреди книгите.

Часовникът отмери два часа. Не издържа, облече се и тръгна към кръчмата.

Пред вратата на „Гнило и развалено“ се беше струпала тълпа. Всички ръкомахаха и обсъждаха нещо. Като стигна до тях, Алпин видя Александър, застанал на пост пред вратата. Тя се промъкна през тълпата.

— Какво става?

Александър сведе поглед към нея.

— Саладин пие бира и играе комар с кръчмаря.

Думите му предизвикаха ръмжене и нови приказки сред околните. Саладин да пие алкохол! Трябваше да овладее ситуацията.

— Моля ви, вървете си вкъщи. Тук няма нищо за гледане.

Някой извика:

— Защо Макгинти е дал бира на момъка? Той се възползва от него, за да го обере до шушка.

— Няма да си тръгнем, докато Саладин не се прибере вкъщи — извика друг мъж.

— Точно така — подкрепиха го останалите.

Алпин се ужаси, като си помисли, че тяхната загриженост можеше да влоши нещата. Тя плесна с ръце, за да привлече вниманието им.

— Обещавам ви, че ще се погрижа Саладин да се върне обратно в замъка.

Чу се женски глас.

— Лейди Алпин може да се справи и с господаря, и с мавъра. Хайде да си лягаме, момчета.

Те се разпръснаха. Алпин се обърна към войника.

— Кажи ми какво стои в основата на цялата тази работа, Александър!

— Саладин и африканската госпожица пак са се скарали. Той дошъл да удави мъката си в алкохол. Взел да хвърля зарове и спечелил достатъчно бира, но после загубил ятагана си.

— Алкохолът и мъжката гордост са лоша компания — каза тя и влезе в кръчмата.

В най-отдалечения ъгъл седеше Саладин Кортез, най-ревностният мюсюлманин. Чалмата му бе кривната на една страна, а на лицето му сияеше пиянска усмивка.

— „Бутни ме, ще те дръпна“ — каза той, като провлачваше думите си. — Знаеш ли какво значи това, приятелю? Отрова, чиста отрова, обвита в абаносова кожа и изпратена ми от Аллах. Провалих се. Не издържах на изпитанието.

Седнал срещу него с гръб към вратата Малкъм остави халбата си.

— Това не е изпитание. Пророкът ти е изпратил тази жена за награда.

— Не мога да повярвам — каза Саладин, а лактите му се плъзнаха от масата.

Малкъм улови ръцете му и отново ги постави на масата. Мавърът сграбчи ръката му.

— Какво е това?

Един шал беше вързан около китката му. Алпин съжали, че не е стегнат за врата на Малкъм. Да помага на Саладин да се напие! Що за приятелство!

Саладин изсумтя.

— Жена ти се страхува, че ще избягаш от леглото й, а?

— Точно така. — Развърза копринения шал и го натика в колана си. — С това ме държи там.

Притеснена, тя се отдръпна назад и се сблъска с Александър.

— Значи се е провалила, понеже ти си тук, със стария си приятел на чашка бира. — Понечи да вземе халбата си, но я бутна и бирата се разля на пода.

— Утре ще те боли главата.

Саладин се засмя.

— Сигурно болката в главата няма да е толкова силна, колкото болката в сърцето. О, приятелю, защо се намеси в живота на Алпин и по този начин доведе тези жени тук?

Алпин се учуди на думите му. Значи Малкъм преднамерено се беше намесил в живота й. Чарлз бе нарекъл това разрешение на проблема, засягащ бъдещето й. Но защо мавърът го нарече намеса?

— Съдба, Саладин. — Малкъм хлъцна. — Чисто и просто съдба.

— Милорд! — извика Александър. Съпругът й се обърна към нея.

— Какво правиш тук?

Алпин бе видяла достатъчно. Тя закрачи към тях.

— Чисто и просто слагам край на това празненство.

Саладин се опита да й се закани с пръст, но му беше доста трудно.

— Непослушното момиче Алпин — каза той на Александър, който беше застанал до нея. — Трябва да се срамуваш от себе си за това, че връзваш приятеля ми за леглото.

Александър едвам сдържа смеха си и й намигна.

— Мисля, че трябва да го отнеса у дома.

— До някое място, където цари мир и щастие ли? — Саладин стисна юмруци. — Аз нямам дом.

Та кой би разбрал подобно отчаяние по-добре от Алпин Маккей?

— Тогава ще ти намерим легло.

— Не! — дръпна се той. — Ще ходя на поклонение в Мека.

— Това ще е първата ни работа утре — кресливо изрече Малкъм, като провлачваше думите. — Всички тръгваме.

— Никакви жени в джамиите — заяви мюсюлманинът. — Изобщо не трябва да има жени, никъде. Поне не такива, които миришат на кокос. Приятелю — обърна се той към Малкъм, — опитвал ли си някога вкуса на кокосов орех върху женска кожа?

— Не, но съм сигурен, че е удоволствие.

Саладин простена.

— Удоволствие. Не, катастрофа. Защо тази принцеса ашанти дойде в Шотландия?

— Тази принцеса ашанти по-скоро би измила краката на ловец на роби, отколкото да моли някакъв глупав мюсюлманин да се прибере у дома. — Седнала на една пейка във фоайето на замъка, Елана много повече приличаше на кралица от управляващата Каролина.

 

 

Алпин пое пет пъти дълбоко въздух, номер, който й помагаше да се успокои. Малкъм си беше легнал. С него щеше да се разправи на сутринта. Сега трябваше да вразуми приятелката си.

— Хрумвало ли ти е някога, че религията на Саладин е толкова важна за него, колкото твоите обичаи и традиции за тебе?

— Глупости! — Тя вирна брадичка. — Религията прави слаби дори кралете.

— Как можеш да наречеш слаб Саладин, когато го поиш с любовните си отвари, а после се вбесяваш, че отказва да спи с тебе? За мене той е силен и достоен за възхищение.

Елана движеше устни и нервно се оглеждаше наоколо.

— Глупав, глупав мъж.

Алпин тропна с крак.

— Той има принципи.

Елана вдигна показалец. Очите й блеснаха предизвикателно.

— Само един глупав принцип.

Търпението на Алпин се изчерпа. Тя й заяви троснато:

— Ти си голяма егоистка. Не трябваше да те освобождавам.

Камериерката преглътна с усилие и закърши ръце.

— Никога не казвай това. Дължа ти живота си.

— Нищо не ми дължиш, но поне изслушвай мнението ми. Обаче дължиш на Саладин уважение.

— Какво мога да направя?

Сети се за един разумен компромис.

— Иди в кръчмата и седни при него. Той никога преди не е пил алкохол, а и всички знаят, че е загубил вярата си. Загубил е и меча си на зарове. Разстроен е, Елана. Ти беше толкова разстроена, когато Чарлз сложи купа на главата ти и те накара да се покажеш пред дамите от клуба.

— Много лоши времена. — Тя бавно поклати глава, а в очите й имаше болка. — Много лоши.

— Значи ти е ясно как се чувства Саладин. Ти го изгони от дома му, затова върви при него. Накарай го да се върне тук, където му е мястото.

— Ти си една много умна бяла жена, Алпин Маккей и мисля, че си щастлива с твоя шотландец.

Сънят още измъчваше Алпин. Тя се огледа наоколо, за да се увери, че са сами.

— Други хора имат нужда от мене. Добри хора, които ми помогнаха да живея щастливо. Обещах им да се върна в Барбадос. Не мога да ги зарежа.

Елана тръгна към вратата, изричайки през рамо:

— Ти няма да ги забравиш, Алпин Маккей. Те знаят това.

Тя се усмихна.

— Изпей на Саладин песен на съжалението.

— Бас държа. Но първо ще изпея името ти на боговете.

Това беше най-големият комплимент, който Елана можеше да направи, и тя го прие с едно авторитетно кимване. После отиде да си легне, да си почине и да измисли начин да се справи със своя твърдоглав мъж.

След няколко часа с търпението на котка, хванала в лапите си мишка, Алпин наблюдаваше събуждането на Малкъм. Клепачите му трепнаха, той се опита да се обърне, но не успя. Китките му бяха вързани за таблата на леглото с червени копринени шалове. Изстена и изведнъж отвори очи.

Тя попита хладно:

— Какво имаше предвид Саладин, като те обвини, че си се намесил в живота ми?

Кръвясалите му очи я погледнаха, после се затвориха.

— Защо седиш върху мене? Колко е часът?

Коленете й се забиха в ребрата му. Тя погледна часовника.

— Време е да ми отговориш. Какъв трик приложи, за да ме накараш да дойда в Килдалтън?

Той въздъхна.

— Сигурно си изморена, Алпин. Хайде, легни да поспим.

— Отговори ми.

— Ти дойде при мене. Нали каза, че съм най-добрият ти приятел. А сега ме развържи.

— Мислех си, че ти харесва да те връзват. Снощи говори доста по този въпрос.

— То си беше за снощи, а сега се смъкни от корема ми, иначе ще съжаляваш.

— Как така ще съжалявам?

— Мога да се хвърля върху тебе. Развържи ме!

Стомахът й се свиваше, а със задника си усети надигащата се мъжественост.

— Господи, Алпин, как можеш да измъчваш мъж, в чиято глава свирят хиляди гайди след бирата нощес?

Изобщо не му отговори.

— Моля те — немощно промълви той. — Нека се изправя и ще обсъдим въпроса, който те тревожи.

— Не бързай толкова. Искам обяснение.

— Та аз не бях на себе си, скъпа. Бирата говореше вместо мене. Не можеш да ми търсиш отговорност.

— О, мога. Престани да сменяш темата. Намеси ли се или не в живота ми? Защо ме искаше тук?

Той не помръдна известно време.

— Защото те обичам, Алпин и мисля, че ти продължаваш да търсиш причини, за да не ме обичаш.

Сърцето я заболя. Не беше очаквала той да признае любовта си, след като имаше толкова неизказани неща между тях и толкова нерешени проблеми.

— Това е нечестен отговор, Малкъм.

— Смяташ, че не е честно да те обичам, така ли? Защо?

— Защото го каза, за да отвлечеш вниманието ми.

— Щом ти го правиш, значи е честно. Ти често отвличаш вниманието ми. Красива си.

— Не съм. Прекалено ниска съм и съм загоряла от слънцето, което никак не е на мода.

— Кожата ти е прекрасна и ти си неуморна помощничка.

— Откъде знаеш? Та ти ме държиш само в кухнята и в пералнята.

Погледна я учудено.

— Не ме разбираш, така ли? Е, ще ти кажа. Като излезем от тази стая, ти никога не искаш мнението ми по важни въпроси.

Като например?

— Ами не ме попита, когато премести стадото овце от Фарлейтън в Суийпърс Хийт.

— Винаги премествам овцете там през есента.

— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че е много по-практично и икономично да оставиш овцете в двора на замъка. Плащаш на братята Фрейзър да косят тревата. Овцете ще го правят безплатно.

— А от какво ще живеят братята Фрейзър? Те са горди мъже.

— Разбира се, но са и добри работници. Могат да се занимават с отглеждането на овце. Ще си отгледат и собствено стадо. Те нямат земя и какво ще правят, когато остареят толкова, че вече няма да могат да размахват косата?

Практичността й го смая. Той я обичаше, но сега видя ново, ценно нейно качество. Тя беше жена, която приемаше отговорността със същата радост, с която други жени приемаха нова рокля. Това беше още една причина да я обича.

— Признавам, че планът ти е добър. Следващата година ще докараме овцете тук и ти ще съобщиш на братята Фрейзър за новия им ангажимент.

Вълнението в очите й изчезна.

— Много добре.

— Благодаря за предложението. А сега няма ли да признаеш, че поне малко ме харесваш?

— Може и да ти кажа, но още съм ти сърдита, защото сподели със Саладин, че съм те вързала за леглото.

— Снощи Саладин сподели с мене сърдечните си тайни. Длъжен бях да му кажа една от моите.

Тя се обърка и се намръщи.

— Идеята беше твоя.

Колко му се искаше с целувки да прогони всичките й тревоги. Колко му се искаше да живеят в хармония. Трябваше да я спечели. Знаеше една тема, която щеше да я заинтересува.

— След като ми показа способностите си, значи можеш да ме посъветваш и относно плантацията „Рай“.

Тя се сви, като че ли я беше ударил, и вместо блясък в очите й се появи страх.

— Да не би да я продаваш? Кога го реши?

Може и да е била искрена, когато каза, че искала да се върне в Шотландия, но Малкъм знаеше, че Алпин Маккей имаше недовършена работа в Барбадос. Отчаяно му се искаше да разбере за какво става въпрос, но виждаше, че е раздразнена тази сутрин. Трябваше да спечели любовта й. Само тогава можеше да научи тайните й.

— Кордингтън ми изпрати списък на кандидатите. Те имат средствата и нямат търпение да направят сделката.

— Кои са те?

— Не си спомням, но ще ти покажа писмото. А сега ще ме развържеш ли, защото всеки миг ще се хвърля отгоре ти.

Тя се изчерви.

— Мислех си, че имаш проблеми със стомаха.

Силното му тяло отговори с енергия, която само Алпин Маккей можеше да разпали.

— Болката сега е малко по-долу.