Арнет Лем
Ангел на нощта (12)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Саладин реши, че ако Елана го нарече инат още веднъж, ще извади ятагана си и ще насече леглото. И ако не престанеше да се върти насам-натам, щеше да я върже за един стол, въпреки че нямаше сили да повдигне пръста си.

От половин час бяха сами, а тя не му беше казала дори дума. Подозираше коя е причината. Не можеше да разбере как срещата им в градината преди десет дни започна със сладки целувки и завърши с горчив спор.

— Ти ми спаси живота, а не искаш да говориш с мене. Защо?

Изправена пред етажерката с книги, младата жена прокара пръст по Корана.

— Мюсюлманинът е достатъчно умен, за да знае.

Не откъсваше очи от тънката й талия и полата й. Меката, памучна тъкан на вертикални жълти и сини райета подчертаваше високия й ръст и много подхождаше на тъмнокафявата й кожа. Тюрбан от същия плат скриваше косата й и подчертаваше дългата й шия.

Слабините му пламнаха, но за негова изненада беше толкова безумно влюбен, за да може да овладее страстите си, и твърде немощен, за да осъществи желанието си. Но както планината беше отишла при Мохамед, така и Аллах му беше изпратил тази жена. Желанието на Пророка беше Саладин Кортез да я разбира и да я спечели.

— Защо ми спаси живота?

Тя се обърна.

— Глупав въпрос.

Да се говори с нея беше толкова трудно, колкото да се обяснява учението на Аллах на християнин фанатик.

Може би прямотата щеше да подейства.

— Тогава ми обясни защо беше смела като първата жена на султана последния път, когато те видях. Сега си недостъпна. Ако си спомняш, ти поиска да те целуна.

Ръцете й се отпуснаха, а горната част на дрехата й се изпъна върху гърдите.

— Тази африканска принцеса се интересува повече от конските мухи, отколкото да си играе на „побутни ме, ще те дръпна“ с някакъв упорит мюсюлманин.

Саладин с тъга си помисли, че няма сили да изтегли ятагана си, дори и тя да съсипе последния му Коран.

— „Побутни ме, ще те дръпна“, а? Това ми звучи интересно. — Потупа с ръка дюшека. — Ела тук и ми обясни какво означава.

Тя се помая в долния край на леглото и спря до сандъка, където стояха зимните му дрехи.

— Същото, което мисионерите наричат създаване на потомство.

Като се имаха предвид обстоятелствата, приближаването й беше голям напредък.

— Деликатен начин на изразяване, значи.

— Деликатен ли? — Тя вдигна брадичка. — Ти изобщо не си внимателен. Ядящите мърша окуами са по-учтиви от боготворящите растения мюсюлмани.

Той си я представи като главатарка на племе. Представи си как красивите хора на ашанти й се кланят. Той искаше отново да й засвидетелства почитта си. Протегна й ръка.

— Приближи се, принцесо.

Тя погледна леглото. В очите й заблестя копнеж.

„О, Аллах — помисли си той, — с какво съм заслужил да ме дариш с благословията си, каквато е всъщност тази жена?“ Каквото й да беше направил, Саладин нямаше намерение да изпуска късмета си.

Опита се да намери по-подходяща тема на разговор.

— Разкажи ми за лекарствата си.

— Няма нищо за казване. — Взираше се в ятагана му. — Просто добри билки.

— Благодаря ти, че ме спаси. Длъжник съм ти.

— Не си ми длъжник. — Далечна и недостижима, тя прокара пръсти по дървената ракла. — Вече плати. Така че му кажи сбогом.

Стомахът му къркореше, а главата му пулсираше.

Въпреки че не бе вкусвал алкохол, сега разбираше как се чувстваше Малкъм след нощ, в която бе пил прекалено много бира.

— Мислиш, че съм се разболял, понеже се държах като див звяр?

— Откъде да знае принцесата на ашанти какво е щяло да те превърне в тленни останки.

— Сред хората от моята раса е разпространено убеждението, че ако някой ти спаси живота, трябва да му станеш роб.

— Взимането на роби е много лошо.

Съжали, че бе подхванал тема, която щеше да я отчужди. Тихо добави:

— А какво ще кажеш за заробването на сърцето?

Тя се отправи към вратата.

— Няма време за това.

Трябваше да я накара да остане. Използва най-евтиния трик: закашля се и простена.

Тя се втурна към леглото му. Повдигна главата му и поднесе чашата към устата му.

— Ето. Пий бавно, бавно.

Той преглътна. Вниманието му бе съсредоточено върху мекотата на гърдите й и върху цепката между тях, която блузата разкриваше. Елана ухаеше на подправки и на мускус, една вълнуваща комбинация.

Когато тя отмести чашата, той прошепна:

— Съжалявам, че ти развалих дрехата.

Младата жена отвори уста, затвори ги, после въздъхна.

— Пея песен на съжалението за твоята книга.

Саладин също можеше да й изпее песен за един самотен мъж, който бе превъзмогнал копнежите на сърцето и тялото си, за да живее на чужда земя с хора, на които се възхищаваше. Тя беше предизвикателство за решението му да живее сам и вече дни наред той питаше душата си, търсеше отговор за внезапно обзелото го неспокойствие.

— Не знам какво ми стана през онзи ден в градината. Бях обзет от някаква сила, като че ли бях изпил някакво любовно биле. Да не си ме омагьосала?

— Аз не съм магьосница! — Премести се толкова бързо, че главата му тупна на възглавницата. Стаята се завъртя. Той се хвана за дюшека и затвори очи. Този път стонът му беше истински.

Чу мекото шумолене на полите й; после усети топлината на тялото й, дъха й.

— Ти си един упорит чернокож. Когато запееш по-добра, по-добра песен, тази принцеса ашанти ще ти каже една тайна.

Отвори очи. Тя беше толкова близо, че виждаше всяка една мигла на очите й.

— Ще ми хареса ли тайната ти?

Елана засия.

— Бас държа.

Помъчи се да я притегли за целувка, но ръката му се отпусна безжизнена.

— Кажи ми я сега. Може и да не се събудя.

— Ще се събудиш. Боговете те върнаха веднъж, боговете ще те върнат пак.

Цветът на устните й му напомняше за ягодовия сок. Споменът го накара да се усмихне.

— Защо?

— Защото си един упорит мюсюлманин.

Докато заспиваше, Саладин се чудеше дали мъжете на ашанти бият жените си.

 

 

Малкъм изведе Алпин от кръчмата всред одобрителни възгласи, поздравления и пожелания за лека нощ. След като напусна приятелската атмосфера на кръчмата, студеният нощен въздух охлади лицето й и ушите й се изпълниха с тишина. Високо в тъмното небе плуваше четвърт луна, заобиколена от звезди.

Понечи да тръгне към замъка, но той я поведе в обратна посока.

— Къде отиваме?

— Почакай и ще видиш.

Тръгнаха към една алея близо до постройките на търговците.

Това забавяне я озадачи; тя си мислеше, че Малкъм няма търпение да консумира пробната им женитба. Разходката му из двора на замъка, изглежда, бе по-важна за него, отколкото изпълнението на страстните обещания. Той искаше да се поразтъпче; тя нямаше търпение да изпита любовта. Освен че беше любопитна към физическите аспекти на женитбата, тя си мислеше, че съюзът им ще я приближи към притежаването на плантацията „Рай“.

Дворът беше тъмен, въпреки че назъбените стени и укрепленията бяха осветени. Тъмнината изостри другите й сетива. Като минаваха покрай работилницата на кожаря, носът й се изпълни с миризмата на обработена кожа. От ковачницата пък излизаше на талази топъл въздух.

Помисли, че Малкъм иска да види птиците си, и го попита:

— Да не би да се безпокоиш за бухалчето?

Той се спря.

— Не. Трябва ли?

По време на отсъствието му ходеше в помещението за соколи, за да избяга от тревожните мисли, свързани с него. Там се връщаше и в спомените си.

— Не. Грижех се за птичето.

— Така си и мислех. Ти никога не би обърнала гръб на болно или ранено животинче.

— Не бих го направила, но малкото се нуждае само от храна. Майчиното крило го има.

— Скоро трябва да ги пусна на свобода.

Приликата със собственото й положение развали настроението й. Също като дивите птици и тя щеше да го напусне, но сега нямаше да остави мислите за бъдещето да развалят брачната й нощ. Тези изводи я изненадаха, тъй като до този момент беше мислила за заминаването си като за завръщане в Барбадос, а не като напускане на Килдалтън.

— Какво мислиш за „Гнило и развалено“? — попита я.

Алпин се засмя.

— Кръчмата много ми хареса, но кой й е дал това странно име. Та това е място, добре поддържано от цяло семейство, а не някоя долнопробна кръчма за ром.

— Помниш ли лейди Алексис?

— Да, разбира се. — Спомняше си тъмнокосата, попрезряла жена, заобиколена от низост и подлост. Преди години, използвайки тайните коридори, Алпин се промъкваше в стаята на благородничката и използваше тоалетните й принадлежности. — Тя беше приятелка на мащехата ти и някаква роднина на кралица Ан, нали?

— Да, братовчедка. Тя кръсти кръчмата така.

— Какво стана с нея?

— Омъжи се за церемониалмайстора на баща ми, Ангъс Макдот. Живеят в Тракуеър Хаус.

Това беше един древен дом на Стюардите, но Алпин не знаеше нищо за кралската резиденция.

— Близо ли е?

Той се спря пред конюшните.

— На няколко дни езда на север. Чакай ме тук! Връщам се веднага.

Наблюдаваше го как се изгуби в тъмнината. От конюшните се носеше сладникавата и топла миризма на сено. Конете изпръхтяха. Той им заговори с успокоителен, мелодичен тон, а затихването на гласа му показваше, че навлиза навътре в сградата.

Като погледна назад към мястото, откъдето идваха, видя вратата на кръчмата да се отваря. Излязоха трима войници и всеки пое по пътя си. Единият от мъжете носеше фенер. Светлината се клатушкаше, докато той вървеше по алеята, и после, докато се изкачваше по стълбите към бойниците.

Хванати за ръце, излязоха Раби Армстронг и прислужницата Емили. Отправиха се към пазара. Момичето се кискаше. Войникът му говореше нещо.

Конете пак изпръхтяха. Пулсът на Алпин се ускори, понеже сега Малкъм щеше да я заведе у дома и… Тя прекъсна мисълта си. Нейният дом беше „Рай“, а не този утихнал замък, чиито назъбени стени се очертаваха на фона на нощното небе.

— Затвори очи и протегни ръце.

Говореше й шеговито, също като Малкъм от детството. Изпита съжаление, после дълбока тъга за себе си, за него и за събитията, които я бяха довели в Шотландия двадесет години, след като се бе заклела да не стъпва в тази страна.

Протегна ръце. Усети нещо меко, топло, пухкаво, което се движеше.

— Ще познаеш ли какво е това?

Животно. Но какво? Притисна го до гърдите си и погали меката козина. Не беше котка. Това същество беше по-мило, по-нежно. После напипа ушите и плоските задни крака.

— Заек.

Той я прегърна.

— Не е просто заек, а е заек с много специално потекло. Има много важен прародител.

Хати, едно от осакатените същества, които бяха единствените приятели на Алпин. Тя се изпълни от щастие, а от очите й закапаха сълзи. Преди години чичо й я бе накарал да даде любимото си животно на Малкъм. Той го беше пуснал да се размножава на свобода.

Преизпълнена с благодарност, тя притисна до сърцето си живото съкровище от миналото й и се притисна до мъжа, който й го бе дал.

— Ти си ходил до Суийпърс Хийт — каза тя, трогната от вниманието му.

— Да. — Той погали заека по ушите. — Казах ти, че това място е пренаселено с потомците на Хати. Наричаме ги „приятелите на Алпин“.

Значи тук я помнеха и хранеха мили чувства към нея.

— Не знам какво да кажа.

— Радостта, която долавям в гласа ти, е достатъчна. — Прегърна я.

— Много съм щастлива. — Освен щастие в този миг изпитваше силна любов към Малкъм Кар.

— Жалко е, че е толкова тъмно. Не можеш да го видиш. Същият е като Хати.

— Не ми трябва светлина, за да си припомня Хати. Като че ли беше вчера, когато я оставих тук.

— Не — яростно изрече младият мъж. — Забрави миналите дни, Алпин, всички до един. Мисли единствено за сега, за това колко много те желая и колко добре ще се чувстваме заедно.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. Той се обърна и наведе глава, така че устните им се срещнаха.

Устните му бяха меки и имаха вкуса на бирата, която беше пил. Струваха й се прекрасни, понеже бяха изрекли това откровение. Тя също копнееше да се сложи край на неприятностите, които възникваха между тях, и когато той наклони глава и задълбочи целувката, знаеше, че страстта щеше да заличи споровете им, макар и за известно време.

Топлото пухкаво същество, настанено удобно в прегръдките й, оформяше символичен мост между тях, мост, който ги прехвърляше през годините на раздяла, свързваше копнежите им и приветстваше доброто.

Когато ръцете му с обич я погалиха и от гърлото му се изтръгна стон, Алпин се почувства изпълнена с надежди. Един глас в съзнанието й шепнеше, че най-после е открила истинското спокойствие и радост.

Подтикната от внезапно чувство, че е осъществила мечтата си, тя се притисна до него. Заекът се размърда.

Малкъм се дръпна назад.

— Разбираш ли, любов моя — промълви той, — ти за пръв път ме целуна с желание.

— Ако ми дадеш възможност, ще го направя пак.

— Бъди сигурна, че още щом стигнем до леглото ми, изобщо няма да има никакви протести от моя страна. Освен ако ти не пропилееш тази възможност. — Малкъм взе заека и го пъхна в пояса на фустанелата си.

Хванати за ръце и сплели пръсти, те се отправиха по отъпкания път към стълбите на замъка.

— Дължиш ми кон — каза тя.

— Сивият ли?

— Да. Раби и Емили се намират между пазара и кожарската работилница.

— На „целуни ми луничките“ ли си играят?

— Е, малко е тъмничко за това. Просто се целуват.

— Конят е твой. Ще говоря с Раби.

Влязоха в замъка и той я поведе към спалнята си. На приглушената светлина на газената лампа тя го гледаше как пуска заека. За разлика от трикракия си прародител това животинче пъргаво скочи и се пъхна под една табуретка, а след това се отправи зад завесите.

Тогава Малкъм се озова пред Алпин, обхвана с ръце лицето й и докосна с устни нейните. Ангелското докосване и нежният му поглед събудиха сетивата й. Силно желание изпълни всяка частица от тялото й. Нетърпеливо вдигна ръце и ги обви около кръста му.

— Бавно, любима. Следвай ме.

Тези обикновени думи й напомниха колко неопитна беше и бяха достатъчни да успокоят глада, който чувстваше. В момента, в който ръцете й се отпуснаха, тя огледа прекрасното място, където той възнамеряваше да я вземе. Сърцето й ликуваше.

Сигурно беше забелязал погледа й, понеже се усмихна и каза:

— О, да. Скоро всичко това ще бъде наше.

Погледът му обходи лицето й и с търпение, на което би завидял дори светец, я притегли към себе си и впи устни в нейните. Влажни, топли, сладки като мед, устните му разнасяха магията си, толкова съвършено контролиращи движенията си, че едновременно възбуждаха и успокояваха. Той събуждаше страстта й със строга последователност; лека целувка в ъгълчето на устата, която накара гръдта й да я заболи от копнеж, нежно близване с език по венците, което накара зърната й да набъбнат, последва леко засмукване на долната устна, което изпрати импулсите на желанието чак в стомаха й.

Напълно отпусната, тя каза:

— Като че ли ме целуваш навсякъде.

Мъжът тихичко се засмя.

— Ще го направя, като му дойде времето. — Ръцете му оставиха лицето й, за да се спуснат по шията й и да се установят върху гърдите й. — Усещаш ли желанието тук?

Тя покри с ръцете си неговите, притисна ги и успя да произнесе като стон:

— А ти какво си мислиш, че усещам?

Хвана ръката й, смъкна я надолу, пъхна я под кожената кесия на главатар и я постави върху подутината там.

— Мисля — той пое въздух през стиснатите си зъби, — че ще е по-добре да те освободя от тези дрехи.

Усещаше го огромен и твърд под дланта си, абсолютно подходящ да запълни празнината в нея. Очакваше с нетърпение облекчението, което според думите му щеше да й донесе тялото му.

— А твоите дрехи?

Лицето му се озари от широка усмивка.

— Ще ги оставя на тебе.

За пръв път се почувства сигурна в себе си, за да поеме инициатива.

— Тогава ще използвам правото си на дама и ще започна първа.

Той изненадано повдигна вежди, после разтвори широко ръце и каза:

— Съблечете ме тогава, милейди, но го направете бързо.

Алпин обаче реши да действа инстинктивно. Дясната й ръка остана върху очевидното доказателство за силното му желание, а с лявата започна да разкопчава брошката с герба на клана, която прикрепяше края на фустанелата за рамото му. В очите му се появи разбиране и ръцете му отново се върнаха на гърдите й.

Като галеше най-уязвимата част на тялото му, тя му даде сребърната игла.

— Ето, дръж това.

Малкъм я пое с дясната си ръка, а тя продължи да разкопчава колана на кесията, която се спускаше до бедрото му. Още един колан, стегнат около кръста му, държеше фустанелата.

— Сигурна съм, че това е твое — каза.

Лукавата му усмивка накара тръпки да пропълзят по гърба й. Стисна нежно гръдта й и пое кесията си. Тя се дръпна назад.

— Как се чувстваш, като ръцете ти са пълни с емблемите на властта на клана Кар?

Той се притисна до дясната й ръка.

— А ти как се чувстваш, като ръката ти е изпълнена с отличителния знак на клана Кар?

Тя се засмя и стана по-смела. Ръката и се плъзна нагоре и надолу.

— Вълната не дразни ли кожата ти?

Гледаше я втренчено с отворена уста. По челото му се появиха капчици пот, а лъскавочерната му коса се навлажни и залепна по слепоочията. С разширени ноздри и блеснали кафяви очи каза:

— О, да. По-добре ще е веднага да смъкнеш фустанелата ми.

— Шегуваш се.

— Аз ли? Мили боже, Алпин, ако продължиш да ме галиш по този начин, ще ме накараш да те изнасиля.

Напълно сигурна в себе си, тя продължи със заниманията си.

— Това е невъзможно. Не можеш да изнасилиш жена, която те желае.

Той се разбърза. Кесията му тупна на пода, а пръстите му се впиха в тънкия й кръст. Ръката му задържа нейната.

— Алпин, да ме желаеш е едно нещо, а да те задоволя — съвсем друго.

Изведнъж загуби своята увереност и се загледа в отвора на ризата му.

— Не разбирам.

— Ще разбереш — каза й нежно, окуражаващо. — Обещавам ти. А сега направи нещо с тези копчета и с този колан, който намираш за толкова привлекателен.

Разкопча ризата му и свали колана. Той махна ръката й и фустанелата се свлече на пода, оставяйки го гол, само с ботуши.

Тя въздъхна с възхищение. Гледката беше прекрасна. Малкъм беше олицетворение на мъжката красота.

Пръстите й закопняха да го докоснат отново, но други, по-интимни части от тялото й копнееха за същата привилегия. Спомни си за деня при римската стена, когато разголи гърдите й и за пръв път събуди желанието у нея. Внезапно почувства, че дрехите й тежат, пречат й. Спомни си нещо, което й бе казал.

— Понеже съм девствена, ти мислиш, че трябва да действаш бавно.

— Знам, че трябва да действам бавно, и трябва да ми повярваш.

— Вярвам ти. — Наистина го мислеше, но все още беше любопитна.

Желанието растеше все повече и повече. Ръцете й бяха обвили врата му. Той се владееше толкова добре, изглеждаше толкова опасен, така преизпълнен със сила и толкова опитен, че тя се уплаши; едно много странно чувство за някого, който цял живот се е грижил сам за себе си.

После вдигна поглед към основата на гърлото му и забеляза силно пулсиращата вена. Мускулите му бяха стегнати до краен предел. Преглъщайки с усилие, тя се осмели да вдигне поглед още по-високо. Челюстта му беше стисната здраво, а чувствените устни, образуващи тънка линия, изразяваха решителност.

Ръцете й се пъхнаха под ризата му и откриха раменете. Той отстъпи от падналата на пода фустанела, забоде брошката върху един стол и протегна ръце към нея.

— Сега е мой ред — каза. Стомахът й се сви.

— Но ти си още с ботушите.

— После.

Заплашителният му тон я обърка и когато я обърна, за да разкопчае роклята й, тя си помисли, че може да се строполи в краката му. Раменете й затрепериха, но ръцете му я стиснаха и той се наведе, за да прошепне.

— Точно сега съм заинтересован да те изследвам.

Онова изключително чувствително място между краката й пулсираше и жадуваше за докосването му.

— Ти трепериш? Какво не е наред? — остро попита той.

Притисна се към него и понеже беше с гръб, заговори свободно:

— Току-що научих нещо. Нашите тела си приличат и в същото време са различни.

Плъзна ръка между бедрата й.

— Този извод ми доставя изключително удоволствие.

Тя въздъхна от приятното дразнене.

— Ти си много по-едър от мене, но природата ни е създала така, че напълно да си подхождаме.

— Мисля, че стигнахме до същината — каза той, като умело се справяше с дрехите й.

— Не и ако се мотаеш с копчетата ми.

В отговор той смъкна дрехата от раменете й, после посегна към връзките на ризата й.

— Ти със сигурност познаваш вътрешните и външните части, съставящи дамския тоалет.

— В настоящия момент думата вътрешни съдържа определен апел.

— Имаш предвид…

— Имам предвид това. — Смъкна останалата част от облеклото й и я понесе към леглото. Положи я внимателно на него. После смъкна ботушите си и се надвеси над нея, закривайки светлината.

— Разтвори си краката, Алпин.

Тя го направи и той пъхна колене между нейните. Космите на краката му гъделичкаха бедрата й, гледката на изправената му мъжественост срещу нейната женственост я караше да изнемогва от желание. Инстинктивно повдигна бедра.

— Не още.

Наведе се и впи горещите си устни в нейните. После влажните му целувки обсипаха шията, гърдите й. Устните му поеха поред щръкналите й зърна. Желанието гърмеше в ушите й.

Започна да се извива и да стене и взе да го тегли към себе си.

— Сега, любов моя, сега.

Облегна се на лакът и насочи ръката си между бедрата й. Нежният допир разпали пламъка на страстта и тя се загледа в него като омагьосана, докато той галеше най-интимното й място. Кожата й бе като подпалена, а когато пъхна пръст в нея, Алпин изстена от възторг и сграбчи кадифената покривка на леглото. Не можеше вече да се контролира. Всякаква рационална мисъл я напусна. Отдаде се на опитното му докосване и се остави да я поведе на еротично пътешествие. После удоволствието, за което й говореше, взе да се надига и всеки момент бе готово да избухне. Продължи да я гали. Тя се загърчи в екстаз, изживя нещо, за чието съществуване нямаше ни най-малка представа.

Веднага след като отвори очи, се озова пред нов проблем. В себе си усещаше празнина. О, небеса, тя се чувстваше празна.

Отговорът, изпълването се виждаше в мъжката му слава, надвиснала над нея. Посрещна го и докато твърдостта му натискаше, за да намери вход, тя го хвана за раменете. Той направи гримаса и бавно, внимателно задвижи бедра. Но желанието й актът да се осъществи по-бързо и отново да изпита насладата, я накара да се надигне към него.

Остра болка я разряза като с нож. Извика и се опита да се отдръпне. Малкъм изстена и зарови лице в косите й. Бузите им се допряха, кожата му изгаряше нейната, агонията му измъчваше сърцето й. Ръцете му уловиха бедрата й.

— Отпусни се, любов моя. Имай ми доверие. Просто се отпусни и си мисли за това, как се почувства преди малко.

Бе изживяла удоволствието сама. Не беше помислила за него, за това, дали и той е бил задоволен. Сега знаеше, че той не беше егоист и я бе накарал да изпадне в еуфория в ръцете му.

— Ти също ще изпиташ удоволствие този път, нали? — попита тя.

Останал без сили от напрежение и сдържана страст, Малкъм потръпна.

— Да, Алпин, но само ако ми се довериш.

Целуна го по бузата, намести се под него и прошепна:

— Наистина ти вярвам.

Бавно навлезе в нея. Беше тясна и топла и примамлива. Сърцето му се топеше. Стисна тесните й бедра толкова силно, колкото се осмели, докато накрая го пое целия. От гърлото му се изтръгна стон на облекчение.

Той беше на път да изгуби битката между измъченото си съзнание и пламналите си слабини, но се опита да не обръща внимание на болезненото пулсиране и съсредоточи вниманието си върху нея. Бе удържала на думата си. Все още лежеше неподвижно и дори едва дишаше. Беше права и по въпроса, че природата бе създала телата им едно за друго.

— По-добре ли е? — попита я.

— Да, а ти как се чувстваш?

— О, неописуемо — пое въздух и започна да се движи в нея. — Ти си като мой, собствен „Рай“.

Тя се стегна и разбирайки, че я е заболяло, той забави движенията си, предоставяйки й време да отдъхне. Когато тя се успокои, поднови стария като света ритъм, но по странен начин, нов и различен с тази жена. Бавно й доставяше удоволствие, събуждайки отново страстта й, после спря, за да позволи на наслаждението й постепенно да нарасне. Стоновете й засилиха собствената му страст и го накараха да покаже всичко, на каквото беше способен.

Когато краката й се стегнаха около него и мускулите й започнаха да се свиват и отпускат около члена му, той забрави всякакъв самоконтрол и освободи страстта си. Освободи се със сладост, неизживявана до тогава. Задоволяването на желанието му сега му се струваше някак чисто и имащо стойност, за разлика от предишните любовни изживявания.

Почувства се напълно задоволен и завладян от задоволената жена под него. Поради неспособността си да създаде дете той винаги бе изпитвал някаква празнота, чувство за провал.

Тази нощ не беше така. Нежните чувства го уплашиха, понеже от всички жени най-малко Алпин Маккей заслужаваше любовта му. Въпреки това знаеше, че има нужда от нея. И, Бог да му е на помощ, желаеше я отново. Желаеше я завинаги.

Отдръпна се от нея, легна по гръб и я притисна до себе си. Доволната й въздишка поласка мъжката му гордост. Но съвестта му го измъчваше. Тя изпълни своята част от сделката, че и повече. Той я подмами в тази пробна женитба, която никога нямаше да даде плодове.

Но чия беше вината? Нейна.

Мисълта за отмъщението се опита да го завладее, но той я прогони и се погрижи за Алпин.

— Жадна ли си?

— Не.

— Спи ли ти се?

— Не.

— Да не си гладна?

— Не.

Толкова му се искаше да си говорят и да се грижи за нея, и то след случилото се в леглото. Не му се беше случвало с другите жени. Тя не молеше за любовни слова. Изведнъж реши да приеме мълчанието й като предизвикателство. Та тя имаше да му отговаря на толкова много въпроси. Но не беше само любопитство. Изпитваше огромна нужда да я опознае по-добре.

— Разкажи ми — каза, галейки рамото й и наслаждавайки се на нежната й кожа — как си се забавлявала толкова години в Барбадос?