Аманда Куик
Прелъстяване (6)

Глава VI

— Съжалявам, че закъснях, но знам, че всички вие ще ми простите, защото успях да се добера до втората част. Ето я, прясно отпечатана и все още с мирис на мастило. Буквално трябваше да рискувам живота си, за да я получа. Не съм виждала такава навалица от последните фойерверки в Ковънт гардън.

Софи и другите десет гостенки в обзаведения в египетски стил салон в бяло и златно се извърнаха към младата червенокоса жена, току-що нахлула през вратата. Тя стискаше в ръка тънка неподвързана книжка и очите й светеха от вълнение.

— Моля те, седни, Ан. Знаеш много добре, че всички изгаряме от любопитство. — Лейди Френсис Синклер, кацнала грациозно върху тапицираното в бяло и златно и украсено с малки резбовани сфинксове канапе, кимна на закъснялата гостенка. — Но първо ми позволи да ти представя съпругата на моя племенник, лейди Рейвънуд. Тя пристигна в града само преди седмица и прояви интерес към нашите сбирки. Софи, това е госпожица Ан Силвърторн. Вие двете сигурно ще се срещнете и довечера на бала у Илвъртън.

Софи се усмихна топло на новодошлата. Тя се забавляваше отлично, откак Фани Синклер и Хариет Ратънбъри я въведоха в своята компания миналата седмица.

Джулиан бе прав по отношение на своята леля и нейната приятелка. Те наистина бяха неразделни, макар че в първия момент човек бе поразен не толкова от сходството, колкото от различията между двете жени.

Фани бе висока, с патрициански черти, надарена с черна коса и смарагдовозелени очи, които изглежда бяха отличителният знак на клана Синклер. Тя бе в началото на петдесетте, жизнерадостно, очарователно създание, което се чувстваше като риба във вода сред градската суета.

Притежаваше също непоколебим оптимизъм, жив интерес към всичко наоколо, както и забележително свободомислие. Бе източник на всевъзможни кроежи и планове и се въодушевяваше неимоверно от всяка нова идея, изпречила се на пътя й. Екзотичният египетски стил на градската й къща извънредно много й подхождаше. Дори странните тапети, украсени с малки мумии и сфинксове, изглеждаха добър фон за лейди Фани.

Колкото и оригинални да бяха египетските мотиви в дома й, Софи с облекчение установи, че по отношение на облеклото лелята на Джулиан притежава вродено и безпогрешно чувство за стил. И през миналата седмица тя го бе използвала неведнъж в нейна услуга. Гардеробът й вече бе пълен с изящни произведения на последната мода, а и още доста рокли все още не бяха готови. Когато Софи събра кураж, за да изрази безпокойството си по отношение на значителните разходи, Фани весело се засмя и само махна с ръка.

— Джулиан може да си позволи да облича стилно жена си и дори е длъжен да го прави, ако изобщо трябва да обсъждаме този въпрос. Не се тревожи за сметките, мила. Достатъчно е да ги плащаш от твоите пари, а ако не ти стигнат, не се стеснявай да поискаш още от Джулиан.

Софи бе ужасена.

— Но как да му искам още? Та той и бездруго е изключително щедър.

— Глупости. Ще ти кажа една тайна за моя племенник. По природа той не е свидлив и стиснат, но за нещастие няма интерес да харчи пари за друго освен за подобряване на земята, овце и коне. От време на време трябва да му напомняш, че и една жена има някои нужди.

„Също както трябва да му напомня, че има и жена“ — каза си Софи. Напоследък тя почти не виждаше съпруга си.

Хари, както наричаха приятелката на Фани, бе нейна пълна противоположност, макар и да бе горе-долу на същата възраст. Тя бе нисичка и закръглена и притежаваше непоклатимо спокойствие, което нищо не можеше да наруши. Нейната сдържаност бе идеалният фон за непресекващото въодушевление на лейди Фани. Носеше импозантни тюрбани и монокъл на черна панделка, предпочиташе аления цвят, защото смяташе, че той най-добре подхожда на очите й. Досега Софи не бе виждала Хариет Ратънбъри облечена в някакъв друг цвят. Ексцентричността й отиваше по някакъв неопределим начин.

За щастие Софи хареса двете жени още от пръв поглед и в това отношение имаше късмет, защото Джулиан я бе оставил повече или по-малко на тяхната компания. Виждаше твърде рядко съпруга си през изминалата седмица, а в спалнята й той изобщо не се бе появявал. Не бе съвсем сигурна как точно да си обясни ситуацията, но благодарение на новите си приятелки нямаше много време да умува по въпроса.

— Е, тогава — обърна се Фани към Ан, която вече разрязваше страниците на малката книжка — не е нужно да ни държиш в очакване повече от необходимото. Започвай веднага да четеш.

Софи хвърли поглед към домакинята.

— Нима тези „Мемоари“ наистина са писани от някаква куртизанка?

— Не от някаква, а от най-голямата — увери я Фани. — Шарлот Федърстоун бе кралицата на лондонските куртизанки през последните десет години. Мъже от най-висок ранг са се били на дуел за честта да бъдат нейни покровители. Тя се оттегля на върха на кариерата си и е решила да взриви общественото мнение със своите „Мемоари“.

— Първата част излезе преди една седмица и ние всички с нетърпение очаквахме втората — заяви весело една от останалите дами. — Възложихме на Ан задачата да ни я достави.

— Това внася известно разнообразие в темите, които дискутираме в сряда следобед, нали — забеляза иронично Хариет. — Понякога е доста уморително да се бориш със странните поеми на Блейк, а трябва и да призная, че не лесно да се разграничат поетическите видения на Колридж от онези, предизвикани от опиума.

— Да се върнем на въпроса — подкани я Фани. — Кого е назовала този път великата Федърстоун?

Погледът на Ан вече пробягваше по разтворените страници.

— Виждам имената на лордовете Морган и Крандън и, о Боже, един от херцозите на кралството!

— Един от херцозите? Тази госпожица Федърстоун изглежда има доста изискан вкус — забеляза заинтригувана Софи.

— Така е — съгласи се Джейн Морланд, тъмнокоса млада жена със сериозно изражение, която седеше до нея. — Само като си помисля, че като една от модните развратници тя е имала достъп до хора, които аз не мога и да мечтая да видя. Срещала се е с мъже от най-висшите кръгове на обществото.

— И не само се е срещала, ако питаш мен — промърмори Хариет, намествайки монокъла си.

— Но коя е тя? Откъде идва? — настояваше Софи.

— Чувала съм, че не е нищо друго, освен незаконна дъщери на някаква уличница — забеляза презрително една по-възрастна жена.

— Никоя обикновена уличница не е в състояние да прикове вниманието на цял Лондон — заяви категорично Джейн. — Обожателите й съставляват по-голямата част от перовете на кралството. Във всички случаи тя поне с нещо е по-различна от другите.

Софи бавно кимна.

— Представете си само през какво е трябвало да мине в живота си, за да достигне до сегашното си положение.

— Сегашното й положение е най-вече по гръб — рече Фани.

— Но тя е трябвало да развие у себе си много интелигентност и стил, за да привлече толкова влиятелни любовници — продължаваше да се удивява Софи.

— Убедена съм в това — съгласи се Джейн Морланд. — Интересно е да се види как някои хора, притежаващи единствено известен нюх и находчивост, успяват да убедят останалите в собственото си социално превъзходство. Като Бръмъл или приятелят на Байрон Скроун Дейвис, например.

— Госпожица Федърстоун сигурно е много красива, щом е успяла дотолкова да успее в избраната от нея… професия — каза замислено Ан.

— Не, всъщност тя не е чак такава красавица — заяви Фани.

Останалите жени я погледнаха изненадано. Фани се усмихна.

— Така е. Много пъти съм я виждала. От разстояние разбира се. Оня ден с Хариет я забелязахме да пазарува на „Бонд стрийт“, нали, Хари?

— О, боже, да. Всъщност едва я зърнахме…

— Возеше се в някакъв невероятен кабриолет — продължи да обяснява Фани на внимателните си слушатели. — Носеше тъмносиня рокля и всичките й пръсти бяха обсипани с диаманти. Зашеметяваща гледка. Руса е и с приятна външност, от която със сигурност успява да се възползува по най-добрия начин, но ви уверявам, че в града има далеч по-красиви жени.

— Защо тогава джентълмените толкова губят ума си по нея? — запита Софи.

— Джентълмените са доста ограничени същества — обясни спокойно Хариет, вдигайки чашата с чай към устните си — И е съвсем лесно да бъдат подведени от нещо, което считат за ново, както и от очакването за необикновено романтично приключение. Вярвам, че великата Федърстоун успява да ги накара да очакват от нея и двете.

— Много бих искала да узная методите, с които поставя мъжете на колене — въздъхна една матрона на средна възраст.

Фани поклати глава.

— Никога не забравяйте, че при всичката си слава и блясък тя е прикована в своя свят, така както и ние в нашия. Колкото и да е търсена от мъжете в града, тя няма как трайно да задържи вниманието им и никога не бива да го забравя. Още повече, че не може да се надява да се омъжи за никого от своите високопоставени обожатели и по този начин да се придвижи в един по-сигурен свят.

— Така е — съгласи се Хариет, свивайки устни. — Колкото и да е увлечен, колкото и скъпи огърлици да й подарява, никой благородник не би й предложил брак, ако не е загубил ума си. Но дори и да се е забравил чак дотам, семейството му сигурно ще се постарае да му попречи.

— Права си, Фани — каза замислено Софи. — Госпожица Федърстоун е хваната в капана на своя свят. А ние сме вързани в нашия. И все пак, за да се издигне от тинята до нивото, на което е днес, тя сигурно е доста проницателна жена. Мисля, че би допринесла с нещо интересно за тези наши сбирки следобед, нали, Фани?

Тръпка на шок премина през компанията. Но Фани се изкиска.

— Много интересно, без съмнение.

— Знаеш ли какво — продължи импулсивно Софи. — Мисля, че бих искала да се запозная с нея.

Всички очи се насочиха смаяно към нея.

— Да се запознаеш с нея? — възкликна Джейн едновременно скандализирана и очарована. — Смяташ да се представиш на жена от този род?

Ан Силвърторн се усмихна неохотно.

— Не мислиш ли, че ще е доста забавно?

— Я млъквайте, вие трите — сряза ги една по-възрастна дама. — Да се представяте на някаква професионална куртизанка! Нима сте загубили всяко чувство за приличие? С всички тези щури идеи!

Фани погледна Софи развеселена.

— Ако Джулиан дори само заподозре, че такива мисли ти минават през главата, ще те изпрати на село в разстояние на двадесет и четири часа.

— Мислиш ли, че Джулиан я е срещал някога? — запита Софи.

Фани се задави с чая си и бързо сложи чашката върху чинийката.

— Извинете ме — закашля се тя, докато Хариет безцеремонно я тупаше по гърба. — Моля да ме извините.

— Добре ли си, скъпа? — запита загрижено Хариет, когато Фани най-сетне се успокои.

— Да, да, чудесно, благодаря, Хари. — Жизнерадостната усмивка на Фани обиколи кръга от разтревожени лица. — Вече съм напълно добре. Моля всички ви за извинение. И тъй, докъде бяхме стигнали? А, да, ти щеше да ни четеш, Ан. Започвай.

Ан нетърпеливо се гмурна в изненадващо живо написаната проза и прикова вниманието на жените в стаята. „Мемоарите“ на Шарлот Федърстоун бяха с добър стил, забавни и приятно скандализиращи.

— Лорд Ашфорд е дал на Федърстоун огърлица за пет хиляди лири? — възкликна в един момент ужасена една от присъстващите. — Почакайте само жена му да научи. Със сигурност зная, че лейди Ашфорд е била принудена да живее в най-строги ограничения години наред. Ашфорд непрекъснато й е повтарял, че не може да си позволи нови тоалети и бижута.

— Казвал й е истината. Вероятно не е могъл да си ги позволи за жена си, след като ги е купувал за Шарлот Федърстоун — забеляза Фани.

— Има и още нещо за Ашфорд — засмя се злорадо Ан. — Чуйте го:

„След като лорд Ашфорд си тръгна тази вечер, казах на камериерката си, че лейди Ашфорд би трябвало да ми е много задължена. В края на краищата, ако не бях аз, Ашфорд би прекарал много повече вечери вкъщи, отегчавайки бедната си жена с отчайващо лишения си от въображение начин на правене на любов. Помислете само от какво тежко бреме съм спасила тази дама.“

— Бих казала, че добре са й заплатили за усилията — заяви Хариет, наливайки чай от сребърния джорджиански чайник.

— Лейди Ашфорд ще побеснее, когато чуе това — отбеляза някой.

— И с пълно основание — рече яростно Софи. — Нейният лорд се е държал крайно непочтено. Дори и да ни изглежда забавно, не може да не си дадем сметка, че публично е унизил жена си. Представете си само как би реагирал той в подобна ситуация, ако лейди Ашфорд бе предизвикала подобни клюки.

— Съвсем логично — каза Джейн. — Обзалагам се, че повечето мъже биха извикали на дуел всеки, който посмее да напише нещо подобно за жените им.

„Джулиан със сигурност би пролял кръв при такъв скандал“ — помисли си Софи не без известно удовлетворение, но и с известен трепет. При подобни обстоятелства гневът му действително би бил страховит и свирепата му гордост би жадувала отмъщение.

— Лейди Ашфорд едва ли има възможност да извика на дуел Шарлот Федърстоун — рече сухо една от жените. — Така, както стоят нещата, бедната жена просто ще е принудена да се оттегли в провинцията за известно време, докато приказките поутихнат.

Една друга жена в противоположния край на стаята се усмихна многозначително.

— Значи, лорд Ашфорд е скучен до смърт в леглото. Колко интересно.

— Според Федърстоун повечето мъже са доста скучни в леглото — рече Фани. — Досега тя не е казала и една добра дума за някой от своите обожатели.

— Може би по-интересните любовници са платили цената, която според слуховете струва услугата да бъдеш пропуснат в „Мемоарите“ — предположи една млада матрона.

— А може би мъжете като цяло не са особено интересни любовници — забеляза спокойно Хариет. — Иска ли още някой чай?

 

 

Улицата пред голямата градска къща на Илвъртън бе препълнена от елегантни карети. Джулиан слезе от своята в полунощ и си проправи път към стълбите през тълпата чакащи кочияши, коняри и слуги.

Буквално му бяха наредили да се появи тази вечер. Фани му даде ясно да разбере, че това е първият голям бал на Софи и че присъствието му ще бъде оценено много високо. Макар и през по-голямата част от времето да имаше пълната свобода да се движи по свои пътища, все пак имаше случаи, когато се налагаше да бъде до жена си. И този бе един от тях.

Джулиан, който през цялата седмица ставаше безбожно рано и си лягаше прекалено късно, само и само да избегне срещите с нея, се почувства като хванат в капан, когато Фани му намекна съвсем недвусмислено, че очаква той да се появи по някое време тази вечер. Примирил се бе с мисълта, че ще се наложи поне веднъж да танцува с жена си.

А това бе равносилно на мъчение. Няколкото минути, през които щеше да я държи в обятията си в балната зала, щяха да бъдат за него далеч по-трудни, отколкото Софи би могла да предположи.

Ако времето, прекарано далеч от нея, не беше лесно, то седмицата, през която двамата живееха под един покрив, бе истински ад. През нощта, когато се бе върнал вкъщи, за да открие, че тя е дошла да се извини и да остане в града, отначало бе обхванат от огромно облекчение, а после от чувство за предпазливост.

Успя да убеди себе си, че най-сетне тя смирено е преклонила глава. Очевидно бе пренебрегнала своите невъзможни изисквания и бе готова да стане негова истинска жена. Когато за първи път се срещнаха в спалнята й, тя буквално му се предложи.

Тогава на Джулиан му се наложи да мобилизира и последния остатък от волята си, за да напусне стаята й. Софи изглеждаше толкова сладка, покорна и съблазнителна, че той изпита болезнено желание да протегне ръка и да вземе онова, което по право му принадлежеше. Но пристигането й го бе разтърсило и той не се доверяваше напълно на собствените си реакции. Знаеше, че му трябва време да размисли.

На следващата сутрин беше разбрал, че след като вече е тук, няма как да я отпрати. Нито пък се налагаше да го прави. В края на краищата тя бе потъпкала гордостта си, идвайки в града и оставяйки се на неговата милост. Тя бе тази, която го моли да й позволи да остане. И не се ли бе извинила най-искрено за смущаващите случки в „Елсингтън парк“.

Джулиан реши, че гордостта му е удовлетворена и че урокът е бил достатъчен. Реши да прояви великодушие и да й позволи да остане. Не му бе толкова трудно да вземе това решение, макар че лежа буден до сутринта.

През онази безсънна нощ той също бе решил, че веднага ще предяви своите съпружески права. Достатъчно дълго му бяха отказвани. Но на сутринта разбра, че съвсем не е толкова просто. Нещо липсваше в уравнението.

Тъй като не бе склонен към интроспекции и самоанализи, му бе необходима почти цялата следваща сутрин до разговора в библиотеката, за да проумее, макар и смътно, какво му пречи веднага да скочи в леглото на Софи.

Най-сетне призна на самия себе си, че не искаше тя да му се отдаде единствено от съзнание за съпружески дълг.

Всъщност, самата мисъл, че ще го направи само заради това, му бе адски противна. Искаше тя да го желае. Искаше да погледне в тези ясни, чисти очи и да види там искрен и неподправен женски копнеж. А най-вече го отблъскваше мисълта, че колкото и покорна да изглеждаше тя сега, дълбоко в себе си сигурно бе убедена, че е потъпкал първоначалното им споразумение.

Осъзнаването на този факт го хвърли в безпомощно недоумение. Както приятелите му се почувствуваха задължени да отбележат, той стана нервен и извънредно сприхав.

Даргейт и Търгуд не бяха дотолкова глупави, че да го питат дали има неприятности вкъщи, но Джулиан си даваше сметка, че подозират точно това. Няколко пъти намекнаха, че нямат търпение да се запознаят със Софи. Тази вечер за първи път щяха да имат тази възможност, заедно с останалата част от обществото.

Настроението на Джулиан се повиши малко при мисълта, че Софи сигурно ще се радва да го види до себе си по това време на вечерта. Той знаеше за страховете й, че и този път появата й в обществото ще бъде един пореден провал, не много по-различен от онзи преди пет години. Присъствието на съпруга й без съмнение щеше да й даде известна увереност. Очакваното чувство на благодарност би го поставило в малко по-благоприятна светлина.

Джулиан не бе за първи път в дома Илвъртън и знаеше добре пътя към балната зала. Вместо да чака майордомът да съобщи за пристигането му, той се изкачи направо по стълбите, водещи към един балкон, от който се виждаше целият препълнен салон.

Облегна се на резбования парапет и хвърли поглед към тълпата долу. Балната зала бе облята от светлина. Оркестърът бе настанен в един от ъглите, а в центъра вече се виждаха няколко танцуващи двойки. Лакеи в ярки ливреи разнасяха тежки подноси сред множеството елегантно облечени жени и мъже. Смеховете и разговорите долитаха до балкона слети в някакъв общ, постоянен шум.

Джулиан огледа помещението, търсейки Софи. Фани бе посъветвала повереницата си да облече една бледорозова рокля. Софи сигурно бе някъде из малките женски групички, които стояха до стената, близо до прозорците.

— Не, Джулиан, тя не е там. В другия край е. Едва ли можеш да я видиш, защото не е толкова висока. И в момента е плътно заобиколена от тълпа обожатели.

Джулиан извърна глава и видя леля си да идва по коридора. Лейди Фани се усмихваше с обичайната си фамилиарност и изглеждаше направо опустошително в роклята от сребристозелен сатен.

— Добър вечер, лельо. — Той взе ръката й и я поднесе към устните си. — Както винаги си в отлична форма. Къде е Хари?

— Разхлажда се с малко лимонада на терасата. Горещината й влияе много зле, горката. Но настоява да носи тези тежки тюрбани. Мислех да ида при нея, когато те забелязах да се промъкваш тук. Дошъл си да видиш как все пак се справя твоята малка женичка, а?

— Винаги мога да различа едно височайше разпореждане, мадам. Тук съм, защото вие настоявахте. И тъй, защо никъде не виждам Софи?

— Опитай се да я откриеш. — Фани се приближи до парапета и посочи към тълпата долу. — Заобиколиха я още щом пристигнахме. А това беше преди един час.

Джулиан хвърли поглед към срещуположния край на залата, опитвайки се да открие бледорозовата рокля сред пъстрата дъга от великолепни вечерни тоалети. В този момент някакъв мъж напусна групичката, където стоеше, и Джулиан зърна Софи, застанала в центъра.

— Какво прави тя там, по дяволите?

— Не е ли ясно? На път е да постигне своя първи светски успех, Джулиан — усмихна се доволно Фани. — Тя е изключително очарователна и с лекота води разговор. Досега успя да предпише някакъв лек за нервния стомах на лейди Биксби, лапи за кръста на лорд Тантън и сироп за гърлото на лейди Илвъртън.

— Мъжете около нея нямат вид да се нуждаят от медицински съвети — промърмори Джулиан.

— Така е. Когато я оставих преди малко, тя тъкмо се впускаше в описание на методите за отглеждане на овце в Норфолк.

— По дяволите, та тя научи всичко за тези методи от мен. През медения ни месец.

— Е, в такъв случай трябва да си доволен, че използва добре знанията си в обществото.

Джулиан присви очи, докато разглеждаше мъжете, струпани около жена му. Един висок блондин в класически черен костюм привлече вниманието му.

— Както виждам, Уейкот е побързал да се представи.

— О, Боже! И той ли е там? — Фани вече не се усмихваше, когато се наведе напред, за да проследи погледа му. Палавото изражение изчезна от лицето й. — Съжалявам, Джулиан. Не знаех, че е тук тази вечер. Но рано или късно щеше да се случи тя да се срещне с него, както и с някои други обожатели на Елизабет.

— Оставих Софи на грижите ти, Фани, защото смятах, че имаш достатъчно опит, за да я предпазиш от неприятности.

— Твоя работа е да предпазваш жена си от неприятности, а не моя — отвърна рязко леля му. — Аз съм нейна приятелка, която й дава съвети, но нищо повече.

Джулиан знаеше, че тя го упреква заради липсата на внимание към Софи през изминалата седмица, но в момента нямаше желание да се оправдава. Бе твърде погълнат от гледката на красивия рус бог, който тъкмо подаваше на Софи чаша лимонада. Това изражение върху лицето на Уейкот му бе познато от времето, когато започна да се навърта около Елизабет.

Ръката на Джулиан се вкопчи в парапета. С огромно усилие на волята си наложи да се отпусне. Миналият път той бе безумно влюбен глупак, който забеляза опасността прекалено късно. Но сега щеше да действа бързо, безпощадно и навреме да смаже главата на змията.

— Извинявай, Фани. Мисля, че си права. Моя задача е да защитавам Софи и смятам веднага да се заема с нея.

Фани се извърна и го погледна загрижено.

— Джулиан, моля те да бъдеш внимателен. Не забравяй, че Софи не е Елизабет. — Но той вече слизаше по малката извита стълба към балната зала.

Долу изведнъж се сблъска със стена от хора, някои от които спираха, за да го поздравят и да му честитят неотдавнашната женитба. Джулиан успяваше да кима учтиво, да приема добронамерените комплименти за своята графиня и да не обръща внимание на прикритото любопитство, което ги съпровождаше.

Ръстът му бе добре дошъл. По-висок от повечето мъже в залата, той успяваше да държи под око групата мъже около Софи. След няколко минути все пак успя да си пробие път до нея.

Забеляза разместеното цвете във фризурата й в същия момент, когато Уейкот протегна ръка да го оправи.

— Ще ми позволите ли да откъсна тази роза, мадам? — произнесе Уейкот с изящна галантност, понечвайки да дръпне изкуственото цвете от косите й.

Джулиан си проправи път между двама мъже, които завистливо гледаха русокосия.

— Привилегията е моя, Уейкот. — Дръпна орнамента в същия миг, когато Софи го погледна изненадано. Уейкот отмести ръката си, сините му очи се присвиха в мълчалив гняв.

— Джулиан! — Софи му се усмихна с искрена радост. — Боях се, че няма да дойдеш тази вечер. Балът е прекрасен, нали?

— Прекрасен е. — Джулиан я изгледа настойчиво, обхванат от силно собственическо чувство. Фани действително я бе нагласила добре, призна той. Роклята на Софи бе с богати нюанси и чудесна кройка, която подчертаваше стройната й фигура. Косата й бе навита на изящни къдрици и вдигната високо, за да разкрие нежната й шия.

Забеляза, че бижутата бяха сведени до минимум и му се стори, че смарагдите на Рейвънуд много биха отивали на Софи. За съжаление той вече не ги притежаваше и не можеше да й ги даде.

— Забавлявам се чудесно тази вечер — продължи весело Софи. — Всички са толкова внимателни и толкова радушни. Познаваш ли новите ми приятели? — тя кимна леко към групата стоящи наоколо мъже.

Джулиан хвърли хладен поглед на малкото събрание и се усмихна кратко на всеки познат. Позволи на очите си дори за малко да се спрат на ироничното преценяващо лице на Уейкот. После подчертано безразлично се извърна от останалите мъже.

— Разбира се, Софи, познавам почти всички тук. И мисля, че досега компанията им ти е била повече от достатъчна.

Недвусмисленото предупреждение не убягна на мъжете наоколо, макар че Уейкот изглеждаше повече развеселен, отколкото впечатлен. Другите обаче побързаха да поднесат почитанията си и в продължение на няколко минути Джулиан бе принуден да слуша разточителни похвали за чара, билкарските умения и общителността на съпругата си.

— За жена тя има забележителни познания по селскостопанските методи — забеляза един господин на средна възраст.

— Току-що обсъждахме овцете — обясни един червендалест млад мъж. — Лейди Рейвънуд има някои интересни идеи за отглеждането им.

— Чудесни, без съмнение. — Джулиан се поклони на жена си. — Започвам да разбирам, че съм се оженил за експерт по въпроса.

— Нали знаете, че чета много, милорд — промърмори Софи. — А напоследък си позволих да разгледам библиотеката ви. Имате чудесна колекция от книги за селското стопанство.

— Ще се постарая да ги заменя с нещо по-възвишено. Религиозни трактати, може би. — Джулиан й протегна ръка. — Междувременно се чудя, мадам, дали бихте могла да се откъснете от този толкова увлекателен разговор, за да ощастливите съпруга си с един танц?

В очите на Софи проблеснаха весели искрици.

— Разбира се, Джулиан. Ще ме извините ли, джентълмени? — Тя го хвана под ръка.

— Разбира се — промърмори Уейкот. — Ние всички разбираме, че дългът ви зове. Върнете се отново при нас, когато ви се доще да си поиграете, Софи.

Джулиан с усилие потисна желанието да стовари юмрука си в средата на прекалено красивото лице на Уейкот. Но знаеше, че Софи никога няма да му прости такава сцена, нито пък лейди Илвъртън. Кипейки вътрешно, той направи единственото, което му оставаше. Престори се, че не е чул подигравката, и поведе Софи към площадката за танци.

— Ти като че ли наистина се забавляваш добре — рече той, когато тя леко се плъзна в ръцете му.

— Чудесно. О, Джулиан, всичко е толкова различно от миналия път. Хората ми изглеждат много мили. Тази вечер танцувах толкова, колкото през целия ми някогашен сезон. — Бузите на Софи пламтяха, а прекрасните й очи светеха с видимо удоволствие.

— Радвам се, че първата ти важна изява като графиня Рейвънуд е толкова успешна. — Той преднамерено натърти новата й титла. Не искаше тя да забравя положението си, както и задълженията, които произтичаха от него.

Усмивката на Софи леко се помрачи.

— Мисля, че всичко е добре този път, защото съм омъжена. В известен смисъл мъжете се чувстват спокойни да общуват с мен, както виждаш.

Джулиан се намръщи, изненадан от забележката й.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Не е ли очевидно? Този път не съм на лов за съпруг. Хванала съм го вече, така да се каже. И мъжете се чувстват свободни да флиртуват и да ме ухажват, защото знаят много добре, че от тях не се очаква да правят предложение. Сега всичко е една безобидна игра, докато преди пет години щяха да се считат задължени да обявят намеренията си.

Джулиан преглътна едно проклятие.

— Разсъждаваш напълно погрешно — просъска той през зъби. — Не ставай наивна, Софи. Достатъчно възрастна си, за да разбереш, че положението ти на омъжена жена те излага на възможно най-нечисти попълзновения. Именно защото те се чувстват спокойни да те прелъстят.

Очите й станаха тревожни, макар и усмивката все още да не слизаше от лицето й.

— Хайде, Джулиан. Преувеличаваш нещата. Доколкото мога да преценя, няма опасност да бъда прелъстена от никои от присъстващите мъже.

Необходими му бяха няколко секунди, за да разбере, че тя го приравнява с останалите мъже в залата.

— Простете, мадам — рече той много меко. — Не си давах сметка, че нямате търпение да ви прелъстят. Имах точно обратното впечатление. Не съм ви разбрал, вероятно.

— Вие често ме разбирате погрешно, милорд. — Тя прикова поглед във вратовръзката му. — Но в случая само исках да ви подразня.

— Така ли?

— Да, разбира се. Само исках малко да ви повдигна настроението. Изглеждахте ужасно разтревожен от несъществуващата опасност за моята добродетел. Уверявам ви, че никой от господата в тази компания не си е позволил какъвто и да било непристоен намек или подмятане.

Джулиан изпъшка.

— Проблемът е там, Софи, че ти едва ли би различила едно непристойно предложение, преди нещата да са стигнали твърде далеч. Може и да си на двадесет и три години, но все още нямаш достатъчно светски опит. Обществото не е нищо друго, освен един блестящ ловен парк и на една привлекателна, наивна и на всичко отгоре омъжена млада жена се гледа като на чудесна плячка.

Тя се вцепени в ръцете му.

— Не прекалявай с тази обидна снизходителност, Джулиан. Не съм чак толкова наивна. Уверявам те, че нямам намерение да се оставя да бъда прелъстена от някой от твоите приятели.

— За нещастие, скъпа, това все още не изключва враговете ми.