Аманда Куик
Скандал (10)

ГЛАВА 10

— Трябва да ти кажа, Саймън, че се справи великолепно. — Емили седна на стола близо до огъня и се вгледа в своя съпруг, докато той заключваше вратата на стаята, която бе наел за вечерта.

Преди това бе хвърлил един бегъл поглед на стаята, избрана от Емили, и веднага бе дал разпореждания да се пренесе багажа й в друга, по-прилична. Съдържателят побърза да изпълни желанието на графа. Донесоха и ново легло.

— Работата е в това, че ти подреди толкова точно нещата, сякаш ние просто сме поканили Силест на нашето сватбено пътешествие и сме я взели под наша закрила.

Маркизът и маркизата на Норфкот бяха напуснали страноприемницата няколко минути преди това с тяхната бърза, комфортна карета. Ако всичко вървеше нормално, Силест щеше да бъде в собственото си легло рано сутринта. Всички решиха, че най-добре ще бъде да се приберат вкъщи на зазоряване, все едно, че пристигат от бал. Това беше най-разумното решение.

— Гордея се, че се справи по този начин. Признавам, че не съм добра колкото теб в измислянето на приказки. Направи го блестящо.

Саймън пресече стаята и се отпусна уморено в стола срещу Емили. После изпъна крака към огъня и я погледна изпод вежди.

— Е, наистина се представи добре — Емили изглеждаше много радостна. — Дори успя толкова бързо да пресметнеш всичко, което бях казала на Силест, че нашите разкази да се допълнят чудесно.

— Пропускаш няколко важни моменти, скъпа. — Саймън сви вежди. — Разделени трагично в утрото след нашата венчавка, нали? Имаш голям късмет, че Силест не се е заинтересувала за точната причина за трагедията, която ни е разделила.

— Чудя се какво би станало, ако майка й се заинтересува — каза Емили след минута мълчание.

— Съмнявам се, че при създалото се положение ще има подобни въпроси. Норфкот ще да приеме моята версия, че сме се забавили с каретата и аз съм те изпратил напред, за да те предпазя от бурята. Той и жена му бяха загрижени много повече за състоянието на дъщеря си, отколкото за теб.

— Горката Силест. Поне успя да се спаси от брак с лош мъж. — Емили се изчерви. — Беше прекрасно спасение, Саймън. Точно такова, каквото очаквах от теб.

— Ласкаеш ме. — Саймън се подпря с лакът на дръжката на стола, сложи пръсти под брадичката си и впери неподвижно очи в жена си. — А сега мисля, че е време да ми дадеш твоите обяснения.

— Обяснения?

— Предупреждавам те, че не искам да слушам тези глупости за разбити сърца и разбити урни, които ми беше написала. Вече съм чел тази поема, ако си спомняш. Тя не бе една от най-добрите ти изяви.

Приповдигнатото настроение на Емили след успешното завършване на нейното приключение със Силест изчезна моментално под суровия поглед на Саймън. Тя сведе очи към ръцете си, свити в скута й.

— Ти каза веднъж, че поемата е много вълнуваща.

— Сега поемата оставя у мен други впечатления. Сигурно заради обстоятелствата, при които я четох. Твоята прислужница през това време ридаеше в една от най-хубавите ми носни кърпички. Дакет се държеше така, сякаш присъства на погребение, а мисис Хикинботъм не спираше да нарежда как съм щял да те намеря убита на пътя от разбойник. Или нещо по-лошо.

— Какво по-лошо има от това да бъдещ убит от разбойник? — зачуди се Емили.

— Предполагам, че госпожа Хикинботъм е имала предвид съдба, която е по-лоша от смъртта — обясни просто Саймън.

Емили погледна обвинително съпруга си.

— Може да се каже, че вече преживях подобно нещо миналата нощ, милорд.

Саймън я погледна умолително.

— Наистина ли бе толкова лошо, Емили?

Тя въздъхна тежко.

— Е, не, разбира се. Както казах и на Силест нощта бе почти блажена.

— Мили Боже! — измърмори Саймън.

— Мислих много по този въпрос и стигнах до извода, че не само ти си виновен, загдето преживяването не бе това, което очаквах. Все пак ти ми каза, че никога досега не си го правил.

— Това ли съм ти казал?

— Да, така ми каза. Ето защо аз мисля, че част от нашия проблем се състои в това, че и двамата нямаме опит в установяване на духовен съюз. — Тя го погледна с надежда. — Съгласен ли сте с мен, милорд?

— Много е благородно от твоя страна, че не хвърляш изцяло върху мен вината за това, че не успях да те издигна на по-високо ниво, скъпа.

Емили се намръщи, засегната от сарказма в гласа му.

— Е, добре, може би проблемите от физическо естество между нас не са изцяло по твоя вина, но това не те извинява за събитията, които последваха. Беше твърде неучтив и аз ти оставих бележката със строфи от моята поема за урните, понеже смятах, че са подходящи за случая.

— Подходящи? Забъркваш се в изключително опасна ситуация, намираме се на много мили от дома в дъждовна, изключително неприятна нощ, принудени сме да спим в една страноприемница, малка, мръсна, с лоша храна и отвратителни легла и всичко това само защото си се нацупила за нещо. Няма да ви кажа, мадам, че намирам романтичните ви намеци за разбити урни и сърца за неподходящи.

— Сърцето ми беше разбито — заяви страстно Емили. — Ти го разби тази сутрин, когато ми каза, че миналата нощ за теб не означава нищо.

— Не съм казвал такова нещо, Емили.

— Каза, каза го! Каза, че връзката между нашите две души е чисто и просто само похот. — Цялата и мъка избухна още веднъж. — Нещо повече — ти беше толкова жесток към мен, и то само защото бях отишла в градината, за да се сбогувам със своя баща. Зная, че и той има своите недостатъци но ми е баща и ти нямаш право да ми забраняваш да се срещам с него или близнаците.

— Не съм ти забранявал да се срещаш с тях, Емили, Просто ти казах, че няма да можеш да ги виждаш, когато си пожелаеш.

— Не мога да ти позволя да ме ограничаваш по този начин.

— Ти си моя съпруга — напомни й Саймън със заплашителен глас. — Имам право да те ограничавам всеки път, когато сметна за необходимо. Мерките, които предприех, са за твое добро.

— Глупости — изкрещя Емили. — Ти искаш да не се занимавам повече с финансовите дела на моето семейство. Това е просто една част от твоя план за отмъщение.

— Баща ти достатъчно дълго се е възползвал от твоя талант за делова работа.

— Какво от това? Ти се ожени за мен по същата причина. Искаш да ме използваш.

— Ти ми предложи да се оженя за теб — рече през зъби Саймън. — Или вече си забравила как се пазареше с мен при потока? Получи това, което искаше, Емили. Сега си моя графиня и трябва да спазваш условията на нашата уговорка.

Емили сплете пръсти и го погледна с нескрита болка.

— Нямах представа, че искаш да ме разделиш завинаги от моето семейство.

— Това е само по отношение на финансовата страна на въпроса, Емили.

— Но все пак позволи на баща ми да си мисли, че няма да прекъснеш връзката ни — напомни му тя.

Саймън се усмихна хладно.

— Да, наистина го разиграх за известно време. Но, както виждаш, уредих всичко по много прост начин.

— Отивате твърде далеч в своето отмъщение, милорд.

— О, мила моя, ти не знаеш нищо за отмъщението.

— А ти знаеш ли?

— Да — каза тихо Саймън. — Мечтах двадесет и три години за това. Сега вече знам достатъчно. Моят план не те засяга повече. Ти си моя съпруга и ще се държиш така, както трябва да се държи графинята на Блейд. Ясно ли е, Емили?

Сърцето й се сви.

— А какво ще стане, ако не желая да бъда повече твоя графиня?

— Това иде бъде най-голямото нещастие, защото вече е твърде късно да променяш решението си. Отдаде се на романтични изблици и луди страсти и сега трябва да платиш за преживяното.

— Но, Саймън, и двамата ще бъдем много нещастни, ако продължаваме така. Навярно го разбираш.

— Глупости — отвърна безчувствено Саймън. — Няма причини този брак да не върви добре. Ако не бях стигнал до това заключение преди няколко седмици, никога нямаше да се оженя. Ти ще бъдеш една добра графиня, когато започнеш да се занимаваш с бизнес. Във всеки случай няма връщане назад. Разтрогването на брака е немислимо и няма да позволя да говориш повече за това. Знам, че не всичко ти харесва, но един развод ще бъде твърде много за теб, а, разбира се, и за моята титла.

— Да, разбира се.

Емили гледаше надолу към ръцете си, чувствайки се виновна, загдето изпитва облекчение. Разводът наистина беше немислим. Беше свързана със Саймън до края на живота си. Постепенно настроението й започна да се подобрява. С времето много неща могат да се променят, каза си тя с оптимизъм, включително и отношението на мъжа към неговата съпруга.

Погледът на Саймън стана още по-строг.

— Чуй ме добре сега, Емили, защото не искам отново да преследвам напусналата ме съпруга. Няма да има повече бягства всеки път, когато се почувстваш недоволна от нещо. Няма да има повече малки нещастни поеми, оставени на твоята прислужница. Готов съм да ти гарантирам достатъчно свобода, ако се подчиниш на някои правила. Най-важното от тях е да не се срещаш с членовете на твоето семейство в мое отсъствие. Достатъчно ясен ли съм?

Емили се вгледа в него през очилата си.

— Съвсем ясен, милорд. Това звучи ужасно. Не така виждах нашия брак.

Устните на Саймън се присвиха в гримаса.

— Трябва да погледнеш по-разумно на нещата. Сега си свободна да се отдадеш на силните си страсти. Направи го и всичко останало само ще се уреди.

Това вече бе твърде много. Емили се разгневи:

— Елиас Прендергаст веднъж ми предложи същото. Не проявих интерес тогава, не проявявам и сега. В състояние съм да удържа силните си страсти дотогава, докато не намеря някой, с когото да мога да споделя една истинска благородна и духовна връзка.

От лицето на Саймън мигом изчезна всякакво благодушие. Златният драконовски поглед пламна.

— Знам много добре, че омъжени жени от висшето общество често имат извънбрачни връзки. Но ти никога не трябва и да си помисляш за любовна авантюра с друг мъж. Добре ли ме разбра, Емили? Това, което е мое, не го деля с никого, а след последната нощ ти определено си моя.

Емили го погледна неспокойно.

— Силест каза, че си придобил странни разбирания, докато си живял на Изток.

— Ако това ще ти послужи за утеха, трябва да знаеш, че винаги съм бранил всичко свое. Животът на Изток просто ме научи, че има много прецизни и ефикасни начини да го правя.

Емили му вярваше. Освен това не си представяше, че може да прави любов с друг мъж освен Саймън.

— Не се безпокойте, милорд. Не съм толкова впечатлена от това, което правихме миналата нощ, че да пожелая подобно преживяване с някой друг.

Заплашителните пламъчета в очите на Саймън угаснаха и се замениха с явно раздразнение.

— Обещах ти, че следващия път ще ти бъде по-приятно.

Емили прехапа долната си устна и присви непокорно очи.

— Тъй като говорим за това, милорд, трябва да ви кажа, че не възнамерявам да го правя втори път.

Саймън я погледна, сякаш не беше чул последните й думи, взе ръжена и с резки движения започна да подклажда огъня в камината.

— Както ти казах, нещата скоро ще се променят.

Емили събра кураж и заяви:

— Не, милорд, не мисля така.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто това, че не желая да правя повече любов с вас, милорд — каза смело Емили. Сега тя бе убедена в действията си и знаеше какво трябва да прави.

— Емили — започна зловещо Саймън, — разбирам състоянието ти, но те предупреждавам, че няма да толерирам…

Тя вдигна ръка, за да му покаже, че трябва да млъкне.

— Моля ви, позволете ми да се доизкажа, милорд. Не искам да правите любов с мен, докато не установим чиста, духовна връзка, за каквато си мечтаех, когато ми предложихте да се омъжа за вас. Няма да ме подведете отново в любовна авантюра. Разбрахте ли ме, Саймън?

— Не съм те подвеждал — каза през зъби той. — Обясних ти, че просто желаех да те успокоя и да разсея притесненията ти за първата брачна нощ. Всеки би казал, че съм се държал като мъдър и добър съпруг.

— Глупости. Подведохте ме, но това няма да се случи втори път. Това е всичко.

Очите на Саймън блестяха заплашително, като отразяваха пламъците от камината. След това той се отпусна самодоволно като ловец, успял да примами плячката си.

— Много добре, мадам.

Емили се стъписа от внезапната му готовност.

— Ти се съгласяваш с мен?

— Няма никакъв смисъл да се отдавам на съпруга, която не ме желае. — Саймън сви рамене, остави ръжена и седна. Пръстите му потупваха леко по дръжката на стола. Последва дълга тишина, след което устните му се свиха в студена и саркастична усмивка.

На Емили тази усмивка никак не й хареса.

— За какво мислите, милорд?

— Просто, че съм принуден да те чакам, докато сама дойдеш при мен, Емили. Честно казано, смятам, че това е най-добрият начин. — Той кимна сякаш се съгласяваше с някого. — Да, така е много по-добре.

Емили се поколеба и се замисли дали не е допуснала някаква грешка в своя толкова добре скроен план. Съгласието на Саймън дойде твърде бързо.

— А какво ще стане, ако не дойда при вас, милорд?

— Ще дойдеш, и то много скоро. — Саймън стана и наля две чаши шери. — Не ми се вярва да чакам дълго. Ти си страстно създание и си достатъчно интелигентна, за да знаеш много добре, че макар и да не изживя романтичните си очаквания миналата нощ, винаги има какво още да се открие във физическите връзки. Предполагам, че не си забравила онази нощ в библиотеката, когато те сложих на бюрото, разтворих бедрата ти и те оставих на собствената ти страст. Спомняш си, нали?

— Да — отвърна тихо Емили, — не съм забравила.

— Представи си как ще се чувстваш, ако преживееш отново тези вълнения, които сега са дълбоко скрити в теб. Помисли си само колко по-одухотворена ще бъде връзката ни сега, колко метафизична. Как ще стимулира всичките ти сетива, колко вълнуващо ще бъде. Така ще изглежда, скъпа, следващото ни любене. Гарантирам за това.

Емили изведнъж се почувства затоплена и знаеше, че тази топлина няма нищо общо с огъня в камината.

— Ти отново се опитваш да ме подмамиш, Саймън. Не желая да обсъждам повече този въпрос. Взела съм своето решение и настоявам да го зачиташ.

— Разбира се, мадам — той започна да сваля ботушите си, — няма да кажа нито дума по този въпрос, докато ти не дойдеш при мен и не ме помолиш да ти покажа какво ти липсва и колко си зажадняла за вълнения.

— Не чакайте със затаен дъх подобен случай, милорд — отвърна тя.

Саймън започна да разкопчава ризата си. Той се усмихваше, предвкусвайки победата си.

— Мила моя, искам да ти кажа, че следващия път ти не само ще искаш. Ти ще ме молиш да дойда в леглото ти.

— Никога — закле се тя, докарана до полуда, докато гледаше неговото здраво мускулесто тяло.

— Една страстна жена трябва да бъде много внимателна, когато прави такива изявления.

— Аз не правя изявления, аз го искам… Саймън, какво правиш?

Очите на Емили силно се разшириха, когато той свали ленената си риза и я хвърли небрежно върху облегалката на стола.

— Приготвям се за лягане. Имах тежък ден, а същото важи и за теб.

Той започна да разкопчава бричовете си.

— Но аз току-що ти казах, че няма да правя любов с теб.

— Чух — кимна той. — Просто възнамерявам да си легна и да се наспя въпреки мизерните условия. Сутринта ще наема карета, която да ни закара колкото може по-скоро вкъщи. Нямам никакво намерение да оставам за дълго в тази отвратителна страноприемница.

— Ще спиш в леглото? — огледа се Емили. — Саймън, тук има само едно легло.

— То е достатъчно голямо и за двама ни.

Саймън започна да сваля бричовете си. Пламъците осветиха стройната му фигура.

Запленена, Емили се загледа в здравото тяло на своя съпруг. Докато се събличаше, той стоеше с гръб към огъня, но дори в полумрака тя забеляза, че е възбуден. Неговата най-мъжествена част се издаваше смело напред сред гъстите черни косми. Тя си припомни как бе докосвала тази твърда пръчка и реакцията на неговата плът. Припомни си също и как той бе използвал тази част на тялото си, за да проникне в нея.

— Има ли нещо, Емили? — Очевидно забелязал втрещения й поглед, той пресече стаята, мушна се под завивките и се зави през глава. — Е?

Емили облиза сухите си устни и отвърна:

— Не, няма нищо.

Тя свали очилата си и ги сложи на масата. В този момент бе по-добре да не вижда толкова ясно. После се изправи на крака и придърпа малкото столче за крака пред големия стол.

— Какво правиш? — попита с любопитство Саймън.

— Не е ли ясно? Подготвям мястото, където ще прекарам нощта. — Тя седна на големия стол, сложи крака на малкото столче и се зави с одеялото.

— До сутринта този стол ще ти се стори ужасно неудобен, а когато угасне и огънят, в стаята ще стане много студено — предупреди я той.

— Не очаквам удобство, милорд. Очаквам да оцелея. Ще го приема като наказание, дадено ми поради несправедлива присъда и лош късмет.

Емили духна свещта и се подготви да посрещне злополучната си съдба.

 

 

Половин час по-късно Саймън все още беше буден, обезпокоен от непрекъснатите тихи, нещастни въздишки, които идваха откъм стола на Емили. От огъня беше останала само купчина мъждукащи въглени, но светлината бе достатъчна, за да очертае малката фигурка на Емили, свита под одеялото. Без съмнение й беше студено и Саймън си каза, че няма никакво желание да я види болна. Една болнава съпруга ще бъде истинска досада.

Той се замисли как най-безболезнено за нея да я настани в леглото. Беше му ясно, че тя седи на стола заради честта си, а от личен опит знаеше колко силно е това чувство. Реши, че няма нужда тази вечер Емили да страда безсмислено. Скоро силите й щяха да се изчерпят и тя щеше да се признае за победена в малката война, която започна.

Той я съжаляваше заради унижението, което щеше да преживее, когато се предаде, но нищо не можеше да се направи. Щеше да научи по един безспорен начин кой е господарят в къщата и в леглото. Във всеки случай Емили бе тази, която очерта фронтовата линия, заклевайки се да не признава неговите права в леглото. Очевидно у нея има доста от типичните черти на семейство Фарингдън, които я карат да вярва, че ще може да го манипулира, заключи тъжно Саймън. Но той скоро щеше да унищожи тези нейни представи. Те двамата ще бъдат много по-щастливи и по-здраво свързани, когато Емили осъзнае своята нова роля в живота.

Междувременно Саймън реши, че не може повече да гледа как тя се гърчи на стола. Той отвори уста, за да й заповяда да дойде в леглото, но бе прекъснат, преди да е успял да каже и една дума.

— Саймън? — Гласът й бе мек, тя започваше да опипва почвата. — Спиш ли?

— Не.

— Мислех си за нещо.

Саймън се усмихна удовлетворен. Очевидно тя ще направи първата крачка още тази нощ. Дали ще бъде пряма и ще го попита направо дали да дойде при него в леглото, или ще опита друга тактика, чудеше се той. Във всеки случай щеше да я улесни в създалата се ситуация.

— За какво мислеше, Емили?

— Вярно ли е, че Лусинда Конънбъри е припаднала, когато си се появил на един бал?

— Какви ги приказваш? — Саймън хвърли гневен поглед към стола.

— Силест ми каза, че това се случило в Лондон. Тя каза също, че всички млади дами, които не са омъжени, включително и Лусинда Конънбъри, са ужасени от възможността да получат предложение за женитба от теб.

— Никога не съм забелязал някое от глупавите момиченца да припада, когато вляза в балната зала — измърмори Саймън. Естествено на него му бяха казали, че дъщерята на Конънбъри била припаднала, макар той лично да не беше видял. Салонът тогава бе препълнен.

Емили се изсмя в тишината.

— Казах на Силест, че това са глупости. Сигурна съм, че всички млади момичета за женене са омаяни от теб и се чувстват много засегнати, когато не им обръщаш внимание.

На Саймън му стана ясно, че Емили все още няма никаква представа за неговата репутация в Лондон. Както обикновено тя виждаше всичко твърде романтично.

— Ти си съвсем права — каза спокойно, — всичко това са глупости. — Една идея внезапно го завладя. За момент се замисли, преди да вземе решението. — Емили, искаш ли да отидеш в Лондон?

— О, да, много. Но смяташ ли, че трябва да го направя? Татко винаги е казвал, че не трябва да ходя често в града, за да не се говори много за скандала от моето минало. Не бих желала да те затруднявам, Саймън.

— Няма повече никакъв скандал в твоето минало, Емили.

— Няма? — Гласът й издаваше объркване.

— Не, няма. Информирах някои хора, включително лорд и лейди Джилингъм и Прендергаст, който знае нещо за твоето приключение от преди пет години, да не споменават нищо по този въпрос. Това важи и за теб. Така че, ако ме разбираш, Емили, скандал никога не е имало.

— Но, Саймън…

— Няма да го обсъждаме, защото просто няма какво да се обсъжда. Ако някой се опита да го направи, веднага ми кажи. Разбра ли?

— Да, но, Саймън, смятам, че…

Той въздъхна леко и продължи:

— Знам, че за теб злополучният инцидент е един от най-вълнуващите ти спомени, но съм убеден, че с мен ще преживееш много по-вълнуващи моменти.

— Е, аз също си мислех така — каза искрено тя. — Затова поисках да се ожениш за мен. Но сега не съм толкова убедена. Изглежда съм направила голяма грешка.

— Твоята единствена грешка, скъпа, е в убедеността ти, че можеш да се справиш с мен така, както се справяш с финансовите дела. Но аз не се поддавам толкова лесно на управление.

— Ужасно!

— Това е истината. Но скоро ще уредим този проблем. Ще дойдеш при мен и ще се извиниш много учтиво, задето ми се противопостави. После ще си легнеш при мен в леглото и така ще свърши всичко.

— По дяволите!

— Смятам, че говорехме за пътуването до Лондон.

— Говорехме за твоята неизтощима арогантност — отвърна тя.

— Ще отпътуваме за града колкото може по-скоро.

— Защо? — попита Емили. — Защо изведнъж трябва да бързаме толкова за Лондон?

— Защото — каза Саймън, като мислеше за дълбоката признателност на маркиза и маркизата на Норфкот — вярвам, че това ще е най-подходящият момент да бъдеш въведена в обществото.

И Норфкот, както Пенингтън и Конънбъри, беше най-после уязвим. Маркизът можеше да бъде много полезен и Саймън смяташе да използва него и жена му, за да въведе Емили в обществото.

— Наистина ли мислиш така, Саймън? — попита Емили след дълго мълчание.

— Да — каза той, като се усмихна, отметна завивките и стана от леглото. — А сега усещам, че ми става студено и неуютно. Настоявам да дойдеш в леглото заедно с одеялото.

Емили скочи уплашено, когато той тръгна към нея.

— Можеш да се успокоиш, скъпа. Става въпрос за уют и здраве. Обещавам ти, че няма да те насилвам. — Той я изправи на крака и започна методично и умело да я разсъблича.

— Ха! Мислиш ли, че ще се съглася да правя любов с теб, като ме вкараш в леглото си? — Тя напразно се опитваше да не се поддава на ръцете му. — вярваш ли, че съм толкова слабохарактерна?

— Ти не си слабохарактерна, скъпа, — Саймън хвърли роклята й на стола и Емили остана само по муселиновата си риза. — Ти си одухотворена, страстна и импулсивна.

Емили спря да се съпротивлява и го погледна с присвити очи, като се опитваше да види по-ясно лицето му.

— Така ли мислиш, Саймън?

Той се засмя, взе я на ръце и я занесе до леглото.

— Убеден съм в това, скъпа. И макар да ме ядосваш и сега не можем да правим друго, поне да използваме одеялото и леглото заедно, за да не умрем от студ. Нямаме друг избор и трябва да се присъединиш към мен.

Емили въздъхна в знак на съгласие и се мушна бързо под завивките. Тя лежеше вдървена в единия край на леглото, загледана в тавана, докато Саймън се настани до нея.

— Много добре. Заради нашето здраве се съгласявам да деля легло с теб. Но няма да се любиш с мен, Саймън!

— Не се притеснявай. Емили. Няма да се нахвърля върху теб, докато спиш. Ще те чакам, докато сама дойдеш при мен.

— Това няма да стане, докато не се убедя, че и ти изпитваш към мен същите чувства, които аз изпитвам към тебе.

— Ще те видя, съпруго. Междувременно ти предлагам да поспим. Имахме тежък ден.

— Всичко беше много вълнуващо — каза Емили, като се прозяваше. — Трябва да призная, че беше много романтично от твоя страна да тръгнеш след мен. Мисля, че има надежда за нас, Саймън.

— Защото те последвах? Не си прави романтични изводи от този факт. Тръгнах след теб, защото ми принадлежиш, а аз пазя това, което е мое. Никога не забравяй това, Емили.

От другата страна на леглото цареше тишина. Той почака малко да получи отговор на строгия си съвет, после се обърна настрани и се вгледа в Емили. Тя спеше. Саймън я гледа известно време в сумрака, после внимателно я притегли към себе си. Без да се събужда, Емили се сгуши в него, сякаш бе спала в прегръдките му от години.

Няколко минути по-късно и Саймън заспа.