Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mystique, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 111гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2009)
Корекция
maskara(2009)
Сканиране
helyg(2009)

Издание:

Аманда Куик. Любов и грях

ИК „Торнадо“, 1999

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

Оформление на корицата: „Камея“

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от mim4ity)

Глава 22

В един топъл ден през късната есен Хю занесе малкия си син на стените на крепостта Скарклиф и му показа земите, които един ден щяха да бъдат негови.

Хю държеше бебето в една ръка и гледаше благоденстващото си имение с чувство на огромно задоволство. Реколтата беше добра. Вълната тази година беше с отлично качество. А и разполагаше с доходите от бизнеса си с подправки.

— Имаш много да учиш — каза на бебето той, — но майка ти и аз ще бъдем тук и ще те научим на всичко, което трябва да знаеш.

Малкият Еразъм доволно стисна палеца на баща си.

— Виждаш ли онези земи на изток? Това е Рейвънхол. Синът на сър Винсънт се учи как да ги управлява. Младият Реджиналд е твой кръвен роднина. Никога не го забравяй.

— Баща ти е прав, Еразъм. — Алис се появи от стълбите за наблюдателната кула. — Семейството е много важно.

Хю й се намръщи.

— Сигурна ли си, че е редно да си тук, навън?

— Много съм добре, както сам виждаш. Всъщност вече минаха няколко седмици от раждането. Прекалено много се тревожиш, милорд.

Тя наистина изглеждаше здрава, дори лъчезарна, реши Хю. Раждането на сина му го бе докарало почти до лудост, но Алис беше смела като рицар, отиващ на турнир.

— Каза ли на Еразъм за Камъните от Скарклиф? — Алис се усмихна на сина си.

— Още не съм. Има по-важни неща, които трябва да научи преди това.

— Е, в такъв случай — продължи Алис — разказа ли му легендата за Хю Непреклонния?

Хю изпъшка.

— Не. Това е много неподходяща тема. Скоро ще започна да му говоря за търговията с подправки.

Алис се засмя.

— Много добре, сър, да сключим една сделка. Ти ще му говориш за бизнес-делата, а аз ще го науча на това, което му е необходимо да знае от семейните легенди. Дадено?

Хю погледна в любящите й очи. Спомените му го върнаха в онази вечер в дома на чичо й, когато Алис му предложи сделката, която ги бе свързала заедно завинаги.

— Знаеш, че едва ли има някой друг, с когото да сключвам сделки с по-голямо удоволствие, любов моя.

Край
Читателите на „Любов и грях“ са прочели и: