Аманда Куик
Любов и грях (3)

Глава 3

Хю не би се изненадал да разбере, че това е първият път в живота на Алис, в който тя губи дар слово.

Гледаше големите й зелени очи, полуотворените устни и изумлението, изписано на лицето й, с малко забавление и с немалко задоволство. Съмняваше се, че са много мъжете, притежаващи дарбата да я накарат да млъкне.

Започна да разглежда стаята, докато я чакаше да се опомни. Това, което видя, не го изненада. За разлика от повечето останали помещения в Лингууд Хол, тази стая беше добре изметена, прахът беше избърсан. Във въздуха се носеше ароматът на пресни билки. Това го бе очаквал.

Снощи, докато вечеряше с есетра, полята обилно с пикантен студен зелен сос и добре подправена с праз лук, остана силно впечатлен от таланта на Алис да върти домакинство. Тази сутрин обаче разбра, че каквато и магия да бе използвала за подготовката на вечерята, тя не се простираше върху останалата част от домакинството на сър Ралф, с изключение на стаите в това крило. Това очевидно бяха покоите на Алис и брат й.

Тук всичко беше безукорно чисто. Ред цареше навсякъде — от грижливо подредените по стените картини до блестящите подове.

Светлината на новия ден му бе разкрила един по-различен външен вид на останалата част от владението на сър Ралф. Гардеробите с мирис на мухъл, непометените подове, мръсните килими и миризмата на влага бяха ясен знак, че Алис не си правеше труда да използва магията си извън собствения си малък свят.

Тук, в работния й кабинет, Хю откри не само чистотата, която бе очаквал, но също така и голям брой странни и любопитни предмети.

Няколко явно доста четени малки книжки и два големи, подвързани с кожа, тома заемаха най-видно място на близката лавица.

В дървена кутия имаше сбирка от мъртви насекоми. Парчета от рибешки кости и колекция от черупки бяха подредени върху една маса. В единия й ъгъл над незапалена свещ бе прикрепена метална купа. В нея се виждаше някаква мътна утайка, свидетелство за правен опит.

Хю беше заинтригуван. Всички тези неща говореха за силен ум и любопитен характер.

— Милорд — успя най-после да каже Алис, — за какво, в името на Кръста, говориш?

Не откликваше добре на намека за брак, отбеляза Хю. Реши да потърси по-малко явен път към целта си. Беше добър тактик и не виждаше причина да не използва тези си умения и при търсенето на съпруга.

— Чу ме добре. Имам нужда от дама, която да нарека своя.

— Но…

— Временно.

— Е, мен не можеш да наречеш своя, сър. Намери си друга лейди. Сигурна съм, че наоколо има достатъчно.

„Да, но никоя не е като теб — помисли си Хю. — Съмнявам се, че в целия християнски свят има друга жена като теб.“

— Но ти си толкова удобна за целта, лейди Алис.

Тя направо избухна:

— Не съм създадена за удобство на никой мъж, сър. Защо не попиташ чичо ми точно колко удобна съм? Сигурна съм, че ще ти избие тази мисъл от главата. Той ме смята за ужасно същество.

— Не се съмнявам, че това е така, защото сама си си го поставила за цел. А аз се надявам, че ти и аз можем да вършим работа заедно като партньори, а не като врагове.

— Партньори — повтори предпазливо тя.

— Съдружници — дообясни той.

— Съдружници.

— Да, бизнес-съдружници, точно както ти спомена снощи, когато заяви, че искаш да сключиш сделка с мен.

— Не точно това имах предвид. Може би е най-добре да обясниш какво точно искаш да кажеш, милорд.

— Може би ще направя точно това. — Хю спря до някакъв сложен инструмент, съставен от кръгли медни плоскости и линийка с деления. — Откъде си взела тази красива астролабия? Не съм виждал такава, откак се върнах от Италия.

Тя се намръщи.

— Баща ми ми я изпрати. Открил я в някакъв лондонски магазин преди няколко години. Разбираш ли от такива инструменти?

Хю се наведе над астролабията.

— Вярно е, че си изкарвам прехраната с меча си, лейди, но би било грешка да си мисли човек, че съм пълен глупак. — Той завъртя скалата, сменяйки положението на звездите спрямо Земята. — Тези, които допускат тази грешка, обикновено си плащат скъпо.

Алис скочи на крака и заобиколи бързо бюрото.

— Не съм те помислила за глупак, сър. Точно обратното, — Тя спря пред астролабията и се намръщи. — Работата е там, че не знам как точно работи този уред, а не познавам никого, който да разбира от астрономия. Можеш ли да ме научиш как се работи с това?

Хю се изправи и погледна съсредоточеното й лице.

— Да. Ако сключим сделката си днес, ще се заема да те науча как да използваш астролабията.

Очите й заблестяха от въодушевление и тя се изчерви.

— Много мило от твоя страна, милорд. В малката библиотека на местния манастир открих книга, която описва уреда, но в нея няма никакви инструкции за използването му. Кълна се, това много ме ядоса.

— Можем да сметнем обучението за годежен подарък.

Блясъкът в огромните й очи бързо изчезна, заменен от безпокойство.

— Вече ти казах, че трябва да ми обясниш какво имаш предвид.

— Много добре. — Хю отиде до една маса, върху която бяха подредени камъни и кристали. Взе един червен камък и го заразглежда. — Със съжаление ще ти споделя, че се оказах жертва на едно истинско проклятие, лейди…

— Без съмнение вината за това е само твоя, милорд — отвърна ледено тя.

Той вдигна поглед от камъка, изненадан от тона й.

— Вината е моя?

— Да. Майка ми винаги казваше, че подобни болести идват в резултат на честото посещение на бардаците, сър. Длъжен си да вземеш една доза териака и да ти се пусне кръв. А може би трябва и да се прочистиш. Според мен обаче си го заслужаваш напълно, след като ходиш на такива места.

Хю се покашля.

— Разбираш от тези неща, така ли?

— Майка ми познаваше много добре билките. Тя ме научи на много неща за тяхната употреба и за регулирането на баланса на човешките течности. — Алис се начумери. — Макар тя винаги да казваше, че е много по-умно да се избягват някои болести, отколкото да се опитваш да се лекуваш, след като лошото е вече сторено.

— Съгласен съм с този принцип. — Хю я погледна. — Какво се е случило с майка ти?

По лицето й премина сянка.

— Умря преди три години.

— Моите съболезнования.

Алис въздъхна тихо.

— Тъкмо бе получила една пратка странни, необикновени билки и гореше от нетърпение да започне опити с тях.

— Опити?

— Да, тя непрекъснато вареше отвари. Този път смеси малко от новите билки по рецепта, която бе открила наскоро. Предполагаше се, че отварата ще облекчава болки в стомаха и червата. Но без да иска, изпила прекалено много от нея. Това я уби.

По гърба на Хю полази студена тръпка.

— Майка ти е поела отрова?

— Беше нещастен случай — бързо каза Алис, очевидно разтревожена от извода му. — Казах ти, че правеше опит.

— Правила е опити със себе си? — попита невярващо той.

— Тя често изпробваше нови лекарства върху себе си, преди да ги даде на болните.

— Моята майка умря по подобен начин — чу се да казва Хю, преди да се замисли дали е разумно да й се доверява така. — Изпи отрова.

Красивите очи на Алис се изпълниха с тихо съчувствие.

— Много съжалявам, милорд. И твоята майка ли се занимаваше със странни билки?

— Не. — Хю пусна червения камък, ядосан на себе си заради тази липса на дискретност. Той никога не обсъждаше самоубийството на майка си, нито пък факта, че тя нарочно бе дала смъртоносната отрова на баща му преди сама да я изпие. — Това е дълга история, която не ми се разказва.

— Да, милорд. Тези неща са доста болезнени.

Съчувствието й го дразнеше. Не беше свикнал на подобни неща и нямаше никакво желание да ги окуражава. Съчувствието беше белег за слабост.

— Не ме разбра, лейди. Когато казах, че съм жертва на проклятие, нямах предвид болест на тялото.

Тя го изгледа въпросително.

— Разбира се, нямаш предвид магическо проклятие?

— Всъщност — да.

— Но това е пълна глупост — изсумтя Алис. — За Бога, не обичам да се занимавам с хора, които вярват в магии и проклятия.

— Нито пък аз.

Алис сякаш не го чу. Мислите й вече бяха насочени в друга посока.

— Знам много добре, че напоследък образованите мъже често ходят в Толедо, за да търсят древните тайни на магията, но съм сигурна, че само си губят времето. Магия не съществува.

— Случайно съм съгласен с теб относно магиите — каза Хю. — Но аз съм практичен човек.

— Е, и?

— В този случай стигнах до извода, че най-бързият начин да постигна целите си, е, като се подчиня на изискванията на една стара легенда, която в едната си част е проклятие.

— Легенда?

— Да. — Хю взе парче мътен розов кристал и го вдигна към светлината. — Добрите хора от Скарклиф са имали много господари през последните няколко години. Никой от тях не се е харесал на местните. И никой не е живял дълго.

— И ти възнамеряваш да си изключение, така ли?

— Да, лейди. — Хю остави кристала, облегна се на масата и сложи ръка на дръжката на меча си. — Скарклиф е мой и ще се държа за него, докато съм жив.

Тя разгледа лицето му.

— Не се съмнявам в намерението ти, милорд. И каква точно е тази легенда?

— Според нея истинският господар на Скарклиф трябва да постигне две неща. Първо, той трябва да пази последния останал камък от едно старо съкровище. И, второ, трябва да открие останалите Камъни на Скарклиф.

Алис премига.

— Значи зеленият кристал наистина е ценен?

Хю сви рамене.

— Да, в очите на хората ми. Те вярват, че той е част от голяма сбирка безценни скъпоценни камъни. Всички, с изключение на зеления кристал, са изчезнали преди много време. През последните години той се е пазел в местния манастир. Но изчезна преди две седмици.

— Бил е откраднат, така ли?

— Да. И то в крайно неблагоприятен момент.

Тя го изгледа.

— Скоро след като ти си пристигнал, за да поемеш владението над Скарклиф?

— Да. — Дамата имаше бърз ум, помисли си Хю. — И си го искам обратно. Той ще помогне доста за потушаването на страховете и несигурността на хората ми.

— Разбирам.

— Ако се върна с камъка и с подходяща невеста, хората ми ще разберат, че възнамерявам да им бъда истински господар.

Алис сякаш се разтревожи.

— Искаш да се ожениш за мен?

— Искам да се сгодя за теб. — Едно по едно, напомни си той. Не искаше да я плаши на този етап. Имаше нужда от съдействието й. Нямаше време да си търси друга съпруга. — За съвсем малко.

— Но годежното обещание е почти толкова обвързващо, колкото и брачната клетва — възпротиви се Алис. — Някои духовници дори твърдят, че всъщност между двете няма особена разлика.

— Знаеш добре, че тези духовници са малко. На практика годежи се развалят доста често, особено ако и двете страни са съгласни. Не виждам никакъв проблем.

— Хм.

Алис мълча известно време, сключила вежди, замислена дълбоко. Хю разбираше, че оглежда предложението му от всички страни, че търси капани. Той я наблюдаваше като омагьосан.

С някакво странно чувство на безпокойство установи, че тя му напомня за самия него, когато обмисля някаква стратегия. Знаеше какво точно си мисли. Сякаш можеше да надникне в ума й. Сякаш я познаваше много отдавна.

Мисълта, че умът й е остър колкото неговия и, че би могъл да работи по същия начин, го караше да губи ориентация. Не беше свикнал с мисълта, че би могъл да си прилича толкова много с някого, особено пък с жена.

Изведнъж осъзна, че винаги се е смятал за различен от другите. Бе прекарал живота си, чувствайки се така, сякаш се намира на остров, а всички останали хора са на другия бряг.

Но за един кратък миг му се стори, че Алис също е на този остров.

Алис го изгледа предизвикателно.

— Имах намерение да постъпя в манастир, щом брат ми влезе в обществото.

Хю прогони странното си усещане и се съсредоточи върху настоящия проблем.

— Не е необичайно за дама, чийто годеж е бил развален, да влезе в манастир.

— Да.

Алис не каза нищо повече и отново се замисли.

Хю изведнъж се зачуди дали изражението й би било същото, ако лежи в леглото под някой мъж.

Това го накара да се замисли дали въобще някога е спала с мъж. Алис беше на двайсет и три, все пак, и Дънкан беше прав. Въобще не можеше да се опише като срамежлива, неотворена розова пъпка.

От друга страна, явно не обичаше да флиртува. Съдейки по сбирката от камъни, изсушени бръмбари и разни уреди, изпълнили работния й кабинет, изглеждаше, че страстите й се възпламеняват от въпросите на естествената философия, а не от плътски желания.

Алис скръсти ръце на гърдите си.

— И колко точно трябва да продължи този годеж, за да постигнеш целта си, милорд?

— Що се отнася до това, не знам със сигурност, но мисля, че няколко месеца ще са достатъчни.

— Няколко месеца.

— Не е кой знае колко много време — каза равно той. — До пролетта всичко в Скарклиф ще е под контрол. — До пролетта ще се оженя за теб и ще спя с теб. — Няма къде другаде да отидеш, нали?

— Не, но…

— В такъв случай, би могла да прекараш зимата в Скарклиф. Естествено, брат ти също ще е добре дошъл.

— Ами ако ти се прииска да се сгодиш с някоя жена, за която наистина желаеш да се ожениш, докато аз живея под покрива ти, милорд?

— Ще мисля по този въпрос ако и когато той възникне.

— Не съм сигурна. Предложението ти е толкова по-различно от това, което бях запланувала.

Усещайки, че печели, Хю отново изтъкна доводите си:

— Пролетта ще дойде, преди да си се усетила. Ако не искаш да дойдеш в Скарклиф, ще помислим за друго решение.

Алис се обърна, стисна ръце зад гърба си и започна да крачи напред-назад из стаята.

— Ще ти е необходимо разрешението на чичо ми, за да се сгодиш за мен.

— Съмнявам се, че ще ми е трудно да го получа.

— Да. — Алис направи гримаса. — Той няма търпение да се отърве от мен.

— Ще подхраня нетърпението му с подходящо предложение за подправки.

Алис го изгледа още веднъж и отново продължи да крачи.

— Имаш подправки?

— Да.

— За ценни подправки ли говорим, милорд, или за някаква долнокачествена сол?

Той прикри усмивката си.

— Само най-добрите.

— Канела? Шафран? Чер пипер? Хубава бяла сол?

— И други. — Хю се поколеба, чудейки се колко може да й каже за личните си средства.

Най-преуспелите рицари, които не са наследили бащините си имоти, печелеха парите си чрез откупи и плячка. Богатството им идваше или от борба в турнири, или като продаваха мечовете си на щедри господари, които ги награждаваха за услугите им. Малцина се принизяваха дотам, че да се занимават с търговия.

Хю, разбира се, бе вземал достатъчно откупи, бе участвал в достатъчно турнири и наистина бе имал късмет в избора си на господари. Но истинският източник на бързо нарастващото му богатство беше търговията с подправки.

До този момент Хю не се бе тревожил за мнението на другите относно тези неща, но изведнъж осъзна, че не иска Алис да го презира заради това, че се занимава с търговия.

От друга страна, тя беше практична жена. Може би това няма да й направи такова впечатление. Дори увереността, че има солиден, сигурен източник на доходи, би могъл да я увери в сериозността на намеренията му.

Хю бързо премисли възможностите и реши да рискува с истината.

— По принцип не го огласявам — каза тихо той, — но не разчитам единствено на меча си, що се отнася до доходите ми.

Тя го изгледа изненадано.

— Търгуваш с подправки, милорд?

— Да. През последните няколко години търгувам интензивно с няколко търговци от Изтока. Ако решиш да влезеш в манастир, ще мога да ти осигуря наистина солидна зестра, лейди.

— Разбирам. Ще ми е необходима хубава зестра, ако искам да вляза в добър манастир.

— Естествено. Манастирите са придирчиви като съпрузи, нали?

— Особено ако трябва да приемат жена с уронена репутация — промърмори Алис. — А ако дойда да живея при теб като твоя годеница и в крайна сметка не се оженим, репутацията ми ще е направо плачевна.

Хю кимна.

— Хората ще сметнат, че сме живели заедно като съпруг и съпруга. Но, както и ти каза, една подходяща зестра ще убеди всеки добър манастир да не обръща внимание на подобни дребни подробности. Ще те посъветвам да не казваш на сър Ралф, че възнамеряваш да платиш голяма зестра за мен, сър, иначе е много вероятно да се опита да те измами.

Устните му се разтеглиха в усмивка.

— Нямам никакво желание да бъда измамен, лейди Не се тревожи, имам доста голям опит в сделките. Кълна се, че ще се постарая да не платя прекалено много за теб.

Тя се намръщи.

— Сър Ралф няма никакви скрупули. Той открадна наследствения имот на брат ми.

— Може би ще успея да компенсирам това, като те открадна от него срещу дребно подаяние.

— И ще направиш всичко това в замяна на помощта ми за откриването на зеления камък и временния ни годеж?

— Да. Това е най-краткият, най-удобният път към целта ми.

— И следователно, това е пътят, който си избрал — промърмори под носа си тя.

— Не обичам да си губя времето.

— Ти си смел човек, милорд.

— Имам чувството, че си приличаме — каза тихо Хю.

Алис спря рязко. Изразителното й лице сияеше от въодушевление.

— Много добре, милорд, ще се съглася с условията ти. Ще прекарам зимата при теб в Скарклиф като твоя годеница. Напролет отново ще обмислим положението.

Хю се изненада от радостта, която го обзе. Това е просто една бизнес-сделка, напомни си. Нищо повече. Опита се да овладее ентусиазма си.

— Отлично — каза просто той. — Сделката е сключена.

— Само че предполагам, че ще се сблъскаме с голям проблем.

— И какъв е той?

Алис спря пред астролабията.

— Струва ми се, че въпреки че чичо ми ще е много доволен от възможността да се отърве от присъствието ми в дома си, не е много вероятно да повярва на добрия си късмет.

— Не се тревожи, лейди Алис. — Хю нямаше търпение да продължи нататък сега, когато сделката вече беше сключена. — Казах ти, ще се оправя с чичо ти.

— Но той ще е много подозрителен относно внезапното ти желание да се ожениш за мен — настоя тя.

Хю се намръщи.

— И защо?

— В случай, че е убягнало от вниманието ти — каза кисело тя, — аз съм малко над нормалната възраст за булка.

Хю се усмихна леко.

— Една от причините да отговаряш толкова добре на изискванията ми, лейди Алис, е това, че вече не си млада лекомислена невинна девойка.

Тя сбърчи нос.

— А, това ли било? Значи не би искал да сключиш подобна сделка с жена, която все още е почти дете, или с някоя, която няма никакъв опит.

— Права си. — Хю отново се зачуди колко ли точно опит има Алис. — Имам нужда от бизнес-съдружник, не от капризна невеста, която ще се цупи и ще мърмори, когато нямам време да я забавлявам. Искам практична жена на зряла възраст.

По лицето й пробяга замислено изражение.

— Практична жена на зряла възраст. Да, това е много точно описание, милорд.

— Тогава няма причина нашето споразумение да бъда забавяно.

Алис се поколеба.

— Отново се връщаме на проблема за убеждаването на чичо ми, че ти наистина искаш да се ожениш за мен.

— Казах ти: можеш да оставиш това на мен.

— Страхувам се, че няма да е толкова лесно, колкото явно ти се струва. Веднага след като сър Ралф доведе мен и брат ми тук, в Лингууд Хол, той направи няколко опита да ме омъжи.

— И те са се провалили, доколкото виждам.

— Да. Чичо ми толкова се отчая, че дори предложи малка зестра за мен, но дори и с нея никой от съседите му не се съгласи да го отърве от мен.

— Нямала си нито едно предложение? — Хю беше изненадан. Все пак зестрата си беше зестра и винаги можеха да се намерят бедни мъже, които отчаяно имат нужда от нея.

— Един-двама рицари с малки имения наблизо дори дойдоха на гости, за да ме видят с очите си. Но след като се запознаха с мен, бързо изгубиха интерес.

— Или бяха убедени да изгубят интерес? — попита сухо Хю.

Лицето й леко порозовя.

— Е, да, не успях да ги изтърпя за повече от няколко минути. Мисълта, че се омъжвам за някой от тях, беше достатъчна, за да ме доведе до истерия.

— Истерия? Не ми приличаш на жена, която страда от подобни неща.

Очите й блеснаха.

— Уверявам те, успях да получа изключително тежки пристъпи пред двама от кандидатите ми. И други не дойдоха.

— Смяташ перспективата да останеш в дома на чичо си за по-благоприятна от брака?

Алис сви рамене.

— Досега това беше по-малката от двете злини. Докато съм неомъжена, имам някакъв шанс да постигна целите си. Омъжа ли се, съм изгубена.

— Нима бракът е толкова ужасно нещо?

— Бракът с който и да е от простаците, които избра чичо ми, би бил непоносим — отвърна разпалено Алис. — Не само защото щях да бъда нещастна, а защото никой от тях не би проявил търпение спрямо брат ми. Мъжете, обучени като войници, са склонни към жестокост спрямо младежи, които не могат да станат такива.

— Разбирам — каза нежно Хю. Сега осъзна, че тревогата за брат й стои в основата на почти всичките й решения.

Алис стисна устни.

— Баща ми охладня към Бенедикт, когато той падна от понито си и осакати крака си. Казваше, че Бенедикт никога не може да бъде обучен за рицар и следователно е безполезен. След нещастието той почти не обръщаше внимание на сина си.

— Разбираемо е защо не искаш да изложиш Бенедикт на подобно отношение от страна на друг мъж.

— Да. Брат ми изстрада достатъчно от пренебрежението на баща ми. Аз правех всичко възможно, за да компенсирам лошото му отношение, но то не беше достатъчно. Нима е възможно някой да заеме мястото на бащата за едно момче?

Хю си спомни за Еразъм.

— Не е лесно, но е възможно.

Алис потрепери леко, сякаш пропъждаше неприятни спомени.

— Е, това не е твой проблем. Аз ще се погрижа за Бенедикт.

— Много добре. А аз веднага ще говоря със сър Ралф. — Хю се обърна, за да излезе.

Беше много доволен от разговора си с Алис, Наистина, бе успял да я убеди единствено да се сгоди за него, но един годеж си беше почти сватба. Заведе ли я веднъж в Скарклиф, тогава щеше да се тревожи за подробностите от споразумението им.

Алис вдигна бързо ръка, за да привлече вниманието му.

— Един момент, сър Хю.

Той спря и се обърна вежливо.

— Да?

— Предупредих те, че не бива да събуждаш подозрението на сър Ралф и така да го предизвикаш да поиска кралски откуп за ръката ми. Трябва да измислим разумно обяснение на внезапното ти желание да се ожениш за мен. В крайна сметка, ние току-що се запознахме, а и аз нямам никаква зестра.

— Ще измисля нещо.

Тя го изгледа въпросително.

— Да, но какво?

Хю я гледа известно време. На утринната светлина косите й имаха много приятен оттенък. Прямият й, откровен поглед го привличаше. А извивката на гърдите й под синята рокля наистина беше съблазнителна.

Направи една крачка назад към нея. Устата му внезапно пресъхна и той усети силно стягане в слабините.

— Очевидно е, че при създалите се обстоятелства има само едно разумно обяснение на желанието ми да поискам ръката ти.

— И какво е то, сър?

— Страст.

Тя се опули, сякаш току-що й бе заговорил на някакъв странен, непознат език.

— Страст?

— Да.

Той направи още няколко крачки към нея и разстоянието между тях се стопи.

— Глупости. Никога няма да убедиш чичо ми, че легендарен рицар като теб е толкова… толкова безмозъчен, че да се ожени по толкова банална причина, милорд.

Той спря и сложи ръце на деликатните й рамене. Изуми се от приятното усещане, което изпита. Алис имаше фина структура, но беше здрава. Излъчваше някаква женска сила, която го вълнуваше. Беше наистина жива под ръцете му. Беше достатъчно близо, за да усети аромата на билки от косите й.

— Грешиш, мадам. — Езикът му едва се обръщаше в устата. — Безмозъчната страст очевидно е единствената причина, достатъчно силна, за да накара един мъж да забрави здравия разум.

Преди да е осмислила думите му, Хю я придърпа в прегръдката си и покри устните й със своите.

И тогава разбра за първи път, че желанието да я целуне е горяло в него още от първия миг, в който я видя в осветената от свещи зала.

Тя беше магическо създание. Никога преди не бе докосвал жена като тази.

Това беше лудост. Никоя жена не биваше да му влияе така.

Знаеше, че най-лесният начин да се отърве от това опасно чувствено любопитство, което го мъчеше, бе да се поддаде на импулса. Но сега, когато усети лекото потреперване на Алис в ръцете си, той се зачуди дали не е освободил сила, която ще е много по-трудна за управление, отколкото бе смятал.

Тя стоеше неподвижна, сякаш не беше сигурна как трябва да реагира.

Хю се възползва от объркването й и продължи да се наслаждава на вкуса й.

Устните й бяха топли и влажни като смокини, потопени в мед.

Не можеше да им се насити.

Да целува Алис, беше по-опияняващо от влизането в склад, пълен с редки подправки. Тя беше всичко, което тъмните мечтания на нощта му бяха обещавали. Сладка, мека, благоуханна. В нея гореше пламък, онзи огън, които възпламеняваше всички сетива на мъжа.

Целувката му стана по-дълбока, търсеше ответна реакция.

Алис издаде тих, приглушен звук. Не беше израз нито на протест, нито на страх. На Хю му заприлича на задавено учудено възклицание.

Притисна я още по-силно към тялото си, докато усети гърдите й под роклята. Ханшът й се притисна към бедрата му. Членът му се надигна.

Алис изстена тихо. И тогава, сякаш освободена от магия, приковаваща я на мястото й, тя изведнъж сграбчи ръкавите на туниката му. Надигна се на пръсти и се притисна към него. Хю усети как пулсът й се ускорява.

И тогава, за негово огромно удоволствие, устните й се разтвориха под неговите. Той се възползва от тази възможност и езикът му нахлу. Изведнъж полудя от желанието да я притежава цялата.

Хю много добре знаеше какво влияние върху мъжките сетива имат женските подправки и отдавна се бе научил да владее и да укротява вкуса си към тях. Знаеше добре, че мъж, който не може да управлява плътското си желание, се оказва управляван от него.

Но беше толкова трудно да си спомни собствените си правила. Алис беше главозамайваща. Вкусът и уханието й му действаха така, както не му се бе случвало от много време насам. Може би никога.

Искаше още. Много повече.

— Сър Хю — най-после се обади Алис. Освободи устните си и го погледна с разширени, учудени очи.

За един кратък миг Хю не можеше да мисли за нищо друго, освен да я целуне отново, и главата му пак се наклони към нейната.

Алис докосна устните му с пръсти. Веждите й се сключиха.

— Един момент, сър, ако обичаш.

Хю си пое дълбоко въздух. Мисълта колко близо бе до жертването на желязното си самообладание, което му бе служило вярно през целия му живот, го удари като плесница.

Прогони тревожното подозрение, че Алис вероятно може да упражнява женска сила над него. Това просто не беше възможно Не се поддаваше на женски трикове още от ранната си младост. И определено нямаше намерение да позволи на точно тази жена да се пъхне под кожата му.

Всичко, което направи, бе добре премислено, напомни си той. Целувката с Алис беше просто още едно премерено действие. И съдейки по порозовелите й бузи, стратегията му бе свършила работа. Дамата не беше имунизирана срещу страстта. А това, без съмнение, щеше да му е от полза.

— Както вече казах — промълви той, — сигурен съм, че мога да убедя чичо ти, че съм попаднал в капана на страстта.

— Да, добре, ще оставя това на теб, милорд. — Бузите й се зачервиха още повече. Тя се обърна, за да не го гледа в очите. — Изглежда, знаеш за какво става дума.

— Можеш да си сигурна, че е така. — Хю си пое дълбоко дъх и тръгна към вратата. — Подготви багажа си за пътуването, както и този на брат ти. Искам да тръгнем преди обяд.

— Да, милорд. — Тя го погледна. В изразителните й очи се четеше удоволствие.

— Има още една дребна подробност, която трябва да уредим, преди да тръгнем — каза Хю.

Алис го погледна въпросително.

— И каква е тя, сър?

— Пропусна да ми кажеш в каква посока ще пътуваме. Време е да изпълниш своята част от сделката, Алис. Къде трябва да търсим зеления кристал?

— О, кристалът! — Тя се засмя пресилено. — За Бога, май бях забравила за моята част от споразумението.

— Всичко това е само заради зеления камък — каза хладно Хю.

Блясъкът в очите на Алис изчезна мигновено.

— Разбира се, милорд. Ще те заведа при кристала.