Аманда Куик
Измама (9)

Глава 8

— Толкова се страхувах, че ще ме сметнеш за прекалено дръзка — призна Олимпия. Тя беше замаяна от различните чувства, които я изпълваха — облекчение, радост и силна възбуда. — Знам, че си джентълмен, и се страхувах, че въпросът ми може да те обиди.

Джеърд целуна върха на косата й.

— Моя сладка сирено! Аз не съм чак такъв джентълмен, за какъвто ме мислиш.

— Да, джентълмен си. — Тя вдигна глава и му се усмихна, но устните й трепереха от вълнение. — Или поне се опита да бъдеш идеалният джентълмен. Не си виновен, че страстта кипи в теб, защото аз съвсем съзнателно се опитвам да я разпаля. Няма съмнение, че не постъпвам правилно.

— Не, Олимпия.

Джеърд обгърна лицето й с длани. Очите му светеха, в тях грееше увереност.

— Не мисля, че в това чувство има нещо нередно. Но дори и да има, това не ме интересува особено.

— Толкова се радвам, че чувстваш нещата по този начин. Бях почти сигурна, че ще реагираш така. — Олимпия усещаше твърдите силни мускули на бедрата му. — Аз и ти много си приличаме, нали? Нашият опит и изследванията на чуждите земи и народи ни дават широк поглед върху човешката природа.

— Така ли мислиш?

— О, да. Мъжете и жените с богат житейски опит като нас не могат да служат на предразсъдъците на обществото.

Джеърд повдигна главата й и надникна в очите й.

— Ти не знаеш какъв ефект произвеждаш върху мен.

— Надявам се той да е подобен на ефекта, който ти произвеждаш върху мен — прошепна тя.

— Подозирам, че е хиляди пъти по-силен. — Устните на Джеърд кръжаха на сантиметър от нейните. — Ако и ти чувстваш онова, което чувствам аз, значи изгаряш в същите пламъци.

Джеърд зашепна нежни думи. Гласът му беше дрезгав и издаваше множество чувства. Олимпия не знаеше какво да каже, но думите бяха излишни в този момент. Изведнъж устните му покриха нейните и тя веднага разбра точно какво се опитваше да й каже той. Джеърд я желаеше и искаше да я има тази нощ. Страстта му я изгаряше, беше силна също толкова, колкото и нейната.

Тръпнеща от щастие, Олимпия се отдаде на целувката му. Притисна се по-силно в него. Търсеше силата и топлината му. Като в мъгла долавяше движенията му. Той се облегна на ръба на бюрото и леко разкрачи крака. Тя се оказа притисната между мускулестите му бедра.

— Толкова си мека.

Джеърд прокара пръсти през косата й, отстрани фибите, които я придържаха и тя се разпиля свободно по раменете й. Той напълни шепите си с водопада от коси и нежно ги замилва.

— Косата ти е толкова нежна.

През полуспуснатите си клепачи Олимпия видя как дантелената й шапчица полетя към килима. Тази гледка я накара да изпита особено чувство за загуба.

— О, Джеърд, това е по-силно от всичко на света — възкликна тя, победена от множеството чувства, които я връхлитаха.

— Да, моя сладка сирено. — Гласът на Джеърд беше станал още по-плътен и по-дрезгав от усилието да сдържи страстта си. — По-силно от всичко.

Той започна да целува леко врата й като слизаше все по-надолу. Главата на Олимпия падаше все по-назад и се отпускаше нежно върху ръката му. Когато на пътя му се изпречи богато украсената яка на блузата й, той тихо изруга от нетърпение.

— Не бих могъл да понеса това мъчение още дълго. — Джеърд бързо започна да разкопчава роклята й. — Ако не те имам съвсем скоро, моя любима Олимпия, ще се превърна в съсипан от нещастието човек.

— Разбирам. — Олимпия започна да разкопчава ризата му. — Аз също започвам да полудявам от силата на това чувство.

Джеърд я дари със странна усмивка и смъкна роклята до кръста й.

— Това означава, че нямаме избор, нали? Ще трябва да се спасим един друг от безумието.

Олимпия разтвори ризата му като в транс. И беше зашеметена от вида на голите му гърди. Тя леко поклати глава.

— Не съм сигурна, че ще успеем да се спасим. Може би вече сме загубени, Джеърд.

— Тогава, така да бъде.

Джеърд развърза връзките на батистената й шемизета и дрехата падна на килима до бялата й копринена шапчица. Погледна към гърдите й и застина на място.

Олимпия се изчерви под огнения му поглед, но не направи опит да скрие голотата си. Той я желаеше силно и това само я правеше по-смела. Тя притисна пръсти до твърдия му гръден кош, а после ги придвижи нагоре и ги остави да почиват върху раменете му.

Джеърд си пое дълбоко дъх, а после го изпусна в тих стон. Наведе глава, за да целуне високите й пълни гърди, а нейните пръсти се плъзнаха по гърба му.

— Това много ми харесва.

Джеърд затвори здравото си око и я притисна към себе си.

— Така ли? — Олимпия го погали. — И на мен ми харесва. Толкова е хубаво да те чувствам, Джеърд.

— Боже мой, Олимпия.

Като движен от някаква сила, на която не може да се съпротивлява повече, Джеърд сключи ръце около талията на Олимпия. Повдигна я, завъртя я и я сложи да седне в края на бюрото. Полите на роклята й нежно се завихриха.

— Джеърд?

Изненадана от това, че се оказа седнала върху бюрото, Олимпия отправи въпросителен поглед към Джеърд.

— Пей ми своята сладка песен, прекрасна моя сирено. — Джеърд вдигна полите на Олимпия над коленете й. Раздели бедрата й с ръце, пристъпи и застана между тях.

— Искам да бъда привлечен към съдбата си, към гибелта си.

— Джеърд!

Олимпия все още не беше свикнала със странното усещане, което присъствието му между бедрата й предизвикваше. А Джеърд вече беше поставил дланите си върху чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Тя хвана ръцете му и впи поглед в лицето му. Не беше сигурна как да реагира.

— Не се страхувай, красавице моя. — Джеърд целуна извивката на рамото й. — Ще ми кажеш, когато си готова.

Преди Олимпия да успее да попита какво иска да каже той с това, ръцете му се плъзнаха още по-нагоре, та чак до горещата и податлива нейна част, която изведнъж се отвори за него.

Олимпия спря да диша, когато той докосна незащитената й сърцевина. От мястото, където пръстите му се съединяваха с нейната женственост, по цялото й тяло плъзнаха горещи тръпки. Тя изпитваше силна, неотложна нужда.

— Ти вече си влажна — каза Джеърд. — И си топла и нежна като Южните морета.

Той отдръпна пръстите си и ги допря до устните си. Усмивката му беше бавна и дълбоко чувствена.

— Ти дори имаш вкуса на морето.

— Нима?

Олимпия сграбчи ръцете му и се опита да запази самообладание. Искаше, много силно искаше да узнае какво трябва да направи след това. Но не, беше загубена.

— Да. Вълнуващо. Вкусът ти е малко солен. Невероятно. — Джеърд отново спусна ръката си между бедрата й и внимателно пъхна един пръст вътре в нея. Олимпия потрепери.

— Джеърд. Не знам какво да кажа.

— Няма нужда нищо да казваш, моя сладка сирена, докато не си готова да ми изпееш песента си.

Тя не знаеше какво иска да каже той, но нямаше нито достатъчно сили, нито достатъчно самообладание да го помоли да се изясни. Усещането за неговия пръст вътре в нея беше така чудно и непознато, че Олимпия не можеше да престане да трепти. Инстинктивно бедрата й се сключиха около него.

— Ела. Пей за мен, моя красива сирена. — Джеърд бавно издърпа пръста си навън. Не отделяше поглед от лицето й. Видя нейното изражение и чу тихия й стон. — Да, точно така. Отново, моя прекрасна любима.

Той я докосна с върха на палеца си и Олимпия отново беше разтърсена от тръпки и отново тихо и нежно простена.

— Господи, колко много ми харесва твоята песен.

Джеърд неохотно издърпа ръката си. Олимпия леко отвори очи в почуда. Чудеше се защо той вече не я докосва така интимно. Тя имаше нужда от ръката му. Искаше да е там, между бедрата й. Искаше той да я докосва на това тайно място. Беше сигурна, че нищо друго не би могло да облекчи огромното и болезнено безпокойство, което я беше обхванало.

— Джеърд?

Тя сведе поглед и видя, че той се опитва да разкопчее панталоните си.

— Моля те, искам отново да ме докосваш.

Джеърд се засмя приглушено. Смехът му завърши с тих стон.

— Не бих могъл да престана да те докосвам, дори всички дяволи от ада да са по петите ми.

Тя го гледаше втренчено. Беше шокирана от вида на тежкия му, силно възбуден член.

— Мистър Чилхърст!

Джеърд положи челото си върху нейното. Усмивката му беше чувствена и странна.

— Бихте ли могли да сметнете това, което става тук, за един по-различен вариант на годежния обичай, за който веднъж ми споменахте, мис Уингфийлд? Знам, че точно този фалос не е направен от злато, но е единственият, с който разполагам.

Доста шокирана, Олимпия си спомни колко наивно беше обсъждала с него онзи обичай, в който се говореше за златния фалос. Не знаеше дали да се засмее, или да признае колко се срамува.

— Може би е по-добре, че не е направен от масивно злато — успя да каже тя. — Въпреки това той е огромен и без съмнение би представлявал истинско богатство. Някой може да се опита да го открадне.

Джеърд се засмя в отговор, но много скоро отново беше принуден да изстене. Изпитваше болка в слабините.

— Опасно е да ми се присмиваш, сирено.

Тя навлажни с език разтворените си устни и го погледна изпод тежките си гъсти мигли.

— Нима?

— Да.

Джеърд силно раздалечи бедрата й, а после обви краката й около кръста си. Пристъпи към нея и се намести точно срещу отвора на сладката и влажна пещера.

Олимпия наистина беше шокирана, когато видя силно възбудената му мъжественост, но сега беше направо вцепенена. Той се допря до неохраняваните порти на нейната женственост, като й достави онова усещане, за което беше копняла.

— Да, моля те.

Тя здраво стисна раменете му.

— Боже мой!

Джеърд обхвана с длани хълбоците на Олимпия и здраво я задържа, докато бавно и внимателно започна да навлиза в тялото й.

Олимпия затвори очи и се концентрира върху странното чувство, което изпитваше. Харесваше й да усеща как той влиза в нея.

Възбудата започна да се смесва със сладостно очакване, докато Джеърд все повече и повече я изпълваше. Не можеше да повярва с каква лекота нейното тяло се нагаждаше към неговото, но, изглежда, точно това ставаше в момента.

Отворът беше извънредно тесен и напредването му доставяше сладостни тръпки.

— По дяволите! — Изведнъж Джеърд се спря.

— Какво има?

Олимпия отвори очи. Лицето на Джеърд беше твърдо и неумолимо като камък. Но никога преди тя не беше виждала камък, който да е оросен от капчици пот. Плътта под пръстите й беше напрегната и здрава като стомана.

— Добре ли си?

Той я погледна изпитателно и, както й се стори, отчаяно.

— Олимпия, ти ми каза, че си жена с богат житейски опит.

Тя се усмихна замечтано.

— Аз съм такава.

— Но аз мислех, че искаш да ми кажеш, че имаш известен опит в тези неща.

— Не личен опит. — Тя нежно докосна бузата му с пръсти. — Вярвам, че съм чакала теб. Искам ти да ме научиш. Ти си способен и отличен учител, нали?

— Аз съм луд.

Единственото око на Джеърд гневно светеше.

— Олимпия, сигурна ли си, че ме искаш?

— Повече от всичко на света — прошепна тя.

— Тогава искам да се държиш за мен с всичка сила, докато аз премина през бурята и достигна до тихото пристанище, което се крие вътре в теб.

Дъхът му беше толкова горещ, че Олимпия можеше да се разтопи. Тя не намираше думи, с които да му отговори, затова само го стисна по-здраво между бедрата си.

Дланите на Джеърд, които придържаха хълбоците й, бяха силни и твърди и я държаха здраво. Те й подсказваха да не мърда, докато той бързо и безмилостно влезе вътре в нейната мека и влажна вътрешност.

Олимпия се вцепени. Отвори уста да извика, но изненадата и почудата потиснаха вика й. Джеърд покри устата й със своята, като по този начин заглуши слабия й протест.

Когато стигна до края, той застина. Не направи никакво друго движение, освен да отдели устни от нейните.

— Добре ли си? — Въпросът излезе на пресекулки от гърлото му.

— Да.

Олимпия преглътна. Несъзнателно беше забила нокти в гърба му. Сега внимателно отмести ръцете си.

— Да, мисля, че да.

— Покажи ми.

Джеърд започна да се движи много бавно и много нежно вътре в нея. Не излизаше извън тялото й. Просто леко се отдръпваше, преди да влезе отново дълбоко в нея.

Болката, която беше изпитала отначало, заглъхна. Беше изместена от горещината, която отново я завладя. Олимпия силно се притискаше в Джеърд, а той я дърпаше все по-навътре и по-навътре — в дълбоките води на страстта.

Болезнената нужда вътре в нея нарастваше. Ставаше непоносима. Тя като че ли щеше да избухне. Чу гласа си, който молеше Джеърд да я дари с облекчението, което тя дори не знаеше как да нарече.

— Скоро, сирено моя, скоро — обеща й той и отново бавно потъна в нейните недра.

— Сега, Джеърд. Трябва да направиш нещо.

— Ти си една взискателна млада дама, нали?

Но Джеърд беше много доволен от нейните искания. Всъщност нарастващото желание на Олимпия съответстваше на нарастването на неговото собствено желание. Той като че ли много добре знаеше как да навлиза в нея и колко силно да се отдръпне. Увеличаваше напрежението бавно, но непрекъснато и накрая тя се почувства като играчка с часовников механизъм, чиято пружина е била прекалено силно навита.

И тогава Джеърд плъзна ръката си между телата им и направи нещо с пръстите си в същото време, когато навлезе дълбоко в нея.

Не беше и мечтала за такова силно усещане. Вълна след вълна на силно удоволствие я разтърсваха от глава до пети. Тя трепереше в ръцете му. Искаше да пищи, да стене, но Джеърд бързо покри устата й със своята и погълна вика й.

Тя почувства как той за последен път навлезе дълбоко в нея. Той тежко потрепери и отвори широко уста. И тя погълна неговия див вик на удоволствие точно така, както той беше погълнал нейния.

Когато всичко свърши, Джеърд повдигна Олимпия и със залитащи стъпки я занесе до дивана. Двамата паднаха върху възглавниците.

Мина доста време, преди Джеърд да успее да вдигне глава и да погледне Олимпия в очите. Тя се протегна лениво под него. Усмивката й преливаше от чувства и наслада. Тя сияеше, защото нейната женственост беше задоволена. Усмивката на сирена, която най-сетне е осъзнала своята собствена власт и силата си — помисли си той. И той беше този, който й беше показал докъде се простира властта й.

— Ти си мъж, в който кипят силни страсти, Чилхърст — каза Олимпия.

Той се засмя с известна горчивина. Беше изтощен. Изтощен и задоволен.

— Така изглежда, Олимпия. Позволи ми да ти кажа, че твоите страсти не са по-слаби от моите.

Тя се изви сладостно под него и обви врата му с ръце.

— Трябва да ти кажа, че това беше извънредно вълнуващо. Никога преди не съм изпитвала нищо подобно на тези усещания.

— Много добре знам това, Олимпия.

Той се наведе и нежно целуна извивката на гърдите й. Изпита силно чувство за притежание.

Независимо от мнението на Олимпия за неговата страстна натура, Джеърд много добре съзнаваше, че досега той винаги беше планирал любовните си връзки така внимателно, както и бизнес делата си. Със сигурност никога не би се докоснал до девица.

Нямаше как да отрече, че тялото на Олимпия не беше докосвано.

Вероятно трябваше да се срамува от себе си, но единственото чувство, което изпитваше, беше наслада и задоволеност. А и, както Олимпия сама беше казала, тя не беше някое младо момиче, което току-що е напуснало училищната скамейка. Тя беше на двайсет и пет години. Жена с опит.

Джеърд мълчаливо простена. Въобще не беше жена с опит. Тя беше невинна девойка, която беше прекарала целия си живот в провинцията и той се беше възползвал от нея.

Но това беше най-великолепното преживяване на света.

Джеърд си спомни за скучния мистър Дрейкът, който се беше опитал да съблазни Олимпия в собствената й библиотека. Зачуди се колко ли други мъже в Апър Тадуей са я смятали за законна плячка, колко ли други са й правили безчестни предложения.

Но Олимпия беше чакала него. На него искаше да изпее своята песен.

Джеърд беше възхитен от факта, че тя беше избрала него, че на него се беше отдала. Гърлото му се стегна и той трябваше да преглътне, преди да може да проговори.

— Олимпия — каза той доста спокойно. — Искам да знаеш, че високо ценя съкровището, което ти ми подари. Аз ще се грижа за теб.

Тя прокара пръсти по извивката на брадичката му.

— Ти вече отлично се погрижи за мен. — Тя се усмихна. — Мога само да се надявам, че ще останеш член на моето домакинство още много, много време.

— Като учител и любовник?

Тя се изчерви.

— О, да, разбира се? Какво друго би могъл да бъдеш?

— Какво друго, наистина?

Джеърд покри очите си с ръка. Трябваше да й разкаже цялата история сега, но ако го направеше, всичко щеше да се промени. Без съмнение, тя щеше да се ядоса и да се обиди. Никой не обича да го мамят.

Джеърд знаеше, че ако той е на нейно място, ще бъде направо бесен, ако научи за измамата. Точно така беше побеснял, когато завари Деметриа с нейния любовник.

Спомни си своите собствени думи — думите, които този същия следобед беше казал на Феликс. Не искам да ме правят на глупак.

Когато Олимпия научи истината, тя ще си помисли, че той я е направил на глупачка, че се е забавлявал за нейна сметка.

Ако техните роли бяха разменени, той със сигурност щеше да стигне до същото заключение.

Съзнанието за това го накара силно да стисне зъби. Дали Олимпия щеше да реагира на измамата по същия начин, по който беше реагирал той преди три години, когато беше хванал Деметриа с нейния любовник — запита се той. И какво, ако тя го изхвърли от живота си така, както той беше направил с Деметриа? И какво, ако Олимпия си отиде от него?

Той замръзна.

Не беше сигурен какво трябва да направи сега. Като че ли вече не можеше да разсъждава логично.

Единственото, в което бе абсолютно сигурен, бе, че е така замаян и увлечен по Олимпия, че е готов да рискува всичко.

Да, щеше скъпо да плати, когато й кажеше истината. Тя вероятно нямаше да понесе мисълта, че е била измамена от мъжа, на когото се е отдала.

Трябваше да се изправи с лице срещу вероятността, че когато Олимпия научи всичко, тя сигурно никога вече няма да изпитва доверие в него и няма да му се отдаде така цялостно, както тази нощ.

Но той не би могъл да понесе нейната загуба. И не точно сега, когато току-що я беше намерил.

Всичко е така дяволски объркано — помисли си Джеърд, и то не за първи път.

Такива бяха болките на страстта.

Никога преди не беше изпадал в подобно положение. Усещаше, че му е необходимо време. Само още малко време и тя ще го обикне толкова силно, че той ще поеме риска да й каже истината.

Да, още време, това беше отговорът на всичките му въпроси. Така реши той, благодарен, че е намерил практичното и, очевидно, логично разрешение, което му позволяваше да отложи неизбежното.

Мислите му бяха прекъснати от силен лай, който идваше от долния етаж. Той махна ръка от очите си.

— Какво е това, по дяволите?

— Минотавър — каза Олимпия. В гласа й се долавяше изненада.

— Това проклето куче ще събуди цялата къща. — Джеърд се изтърколи от дивана и бавно се изправи на крака. Бързо оправи дрехите си.

Мисълта, че мисис Бърд и трите момчета могат да нахлуят в кабинета и да намерят Олимпия в сегашното й състояние, беше повече от тревожна.

— Облечи се — нареди той. — Бързо! Аз ще се погрижа за кучето.

Той взе една от свещите и тръгна към вратата.

— Знаеш ли, точно по същия начин Минотавър излая онази нощ, когато е чул някой да влиза в библиотеката ми в Апър Тадуей. — Олимпия смръщи замислено вежди и седна. — Може би и сега е чул съмнителен шум.

И тя бързо оправи горнището на роклята си.

— Съмнявам се. Много по-вероятно е звярът да е чул нещо, което идва отвън, от улицата. Той още не е свикнал с шумовете и миризмите на големия град.

Джеърд се спря за малко при вратата и се обърна, за да види дали Олимпия е оправила дрехите си. Гледката, която видя, го очарова.

Шемизетата на Олимпия още лежеше на килима до нейната копринена бяла шапчица. Без тази лека материя, която да покрива доста ниско изрязаното деколте, роклята й беше загадъчно променена. От извънредно скромна тя се беше превърнала в извънредно провокираща.

Видя как тя трепна, когато направи крачка напред. Без съмнение, изпитваше болка. Но Олимпия не се оплака, а той не знаеше как да й се извини.

Преди още да е решил как да постъпи, Олимпия се съвзе. Тя му се усмихна и бързо тръгна към вратата.

Джеърд беше силно изненадан и не по-малко заинтригуван от незабавния отговор на тялото си. С усилие на волята той си наложи да фокусира вниманието си върху сегашния проблем.

— Почакай тук. Ще отида да видя какво е обезпокоило Минотавър — прошепна той.

И с един последен, изпълнен със съжаление, поглед към нежно закръглената гръд на Олимпия, към зачервените й бузи и разрошената коса, той излезе в коридора. Олимпия побърза след него.

— Почакай малко, Джеърд. И аз ще дойда с теб.

Джеърд повдигна въпросително едната си вежда и забърза към задното стълбище.

— Мистър Чилхърст?

— По-добре е да спазваме формалностите, когато не сме сами — каза тя особено сериозно. — Трябва да се съобразяваме с благоприличието пред момчетата и мисис Бърд.

— Както искате, мис Уингфийлд. — Джеърд сниши гласа си и отново тръгна към стълбището. — Но ви предупреждавам, че си запазвам правото да ви наричам Олимпия, когато сме насаме и при всеки случай, когато успея да пъхна ръката си под полата ви.

— Мистър Чилхърст!

— Точно така се развиват нещата между мъжете и жените с богат житейски опит — информира я Джеърд с високомерие.

Той остави вината зад гърба си и изпита силно удоволствие, което заплашваше отново да стане господар над сетивата му. Огромно задоволство, много по-силно от онова, което предизвикваше брендито, пълзеше по вените му. Той беше като Икар — летеше прекалено близо до слънцето, но рискът си заслужаваше. Наградите, които получаваха страстните натури, бяха повече от щедри — помисли си той с краткотрайна усмивка. Тази вечер той беше нов човек.

— Вие ми се присмивате по начин, който не е достоен за един джентълмен, сър.

Бързо изреченото обвинение на Олимпия беше прекъснато от още едно излайване.

— Минотавър определено е разтревожен от нещо.

— Вероятно крадци са нападнали съседната къща.

— Може би.

Джеърд отвори вратата на кухнята и почти се спусна към Минотавър, който нетърпеливо чакаше в другия край на стаята. Кучето премина бързо покрай него и се спря пред Олимпия.

— Какво има, Минотавър? — Олимпия нежно го потупа по козината. — В къщата няма никой друг, освен нас.

Минотавър високо изскимтя, а после се завъртя около нея и се втурна нагоре по стълбите.

— Може би иска да излезе в градината — каза Олимпия. — Ще го оставя да се разходи навън няколко минути.

— Аз ще се погрижа за това.

Джеърд хвърли един бърз поглед наоколо и едва тогава тръгна след кучето. Нямаше никакъв знак, че нещо е било пипано нито до печката, нито до мивката. Прозорецът, който гледаше към тротоара, беше здраво залостен.

Джеърд се върна назад и започна да се изкачва по стъпалата. Олимпия беше близо до него.

Заедно се спуснаха надолу по коридора и стигнаха до задната врата. Минотавър вече беше там. Той нетърпеливо триеше лапи в прага.

— Нещо не е наред — каза Олимпия. — Това въобще не е обичайното му поведение.

— Вярвам, че си права.

Джеърд отключи вратата. Минотавър се промуши през пролуката още преди вратата да се отвори напълно, и изтича в малката, оградена със стена, градина.

— Съседите ще бъдат много недоволни, ако той отново започне да лае — каза Олимпия тревожно.

— Още по-добре тогава, че не сме се срещали с нито един от тях. — Джеърд й подаде свещта. — Остани тук, в къщата. Аз ще видя какво е онова, което е разтревожило Минотавър.

Джеърд се измъкна навън в нощта. Той предполагаше, че Олимпия ще се подчини на заповедите му просто защото й ги беше дал с доста по-особен тон.

Когато стигна до отдалечения край на градината, Минотавър спря. Той подскочи на задните си крака. Искаше да достигне върха на стената.

Джеърд се запровира из гъсталака в градината. Трябваше да стигне мястото, което Минотавър търсеше и което вероятно беше началото на алеята. Имаше достатъчно светлина да види, че тясната и павирана алея е безлюдна.

Джеърд надникна и в градините на съседните къщи. Бяха тъмни и тихи. Нямаше и следа от хората, които обикновено излизаха нощем и чиито бизнес процъфтяваше през късните часове на нощта. В повечето къщи боклукът се изнасяше първо в коридора, след това в градината, а оттам се товареше на каруци. Обичайната практика беше тази работа да се извършва през нощта, когато броят на хората, които можеха да се обидят от миризмата, беше минимален.

— Няма никой наоколо — каза Джеърд тихо. — Но подозирам, че ти вече знаеш това, нали, Минотавър?

Минотавър го погледна и продължи да души тухлите.

— Виждаш ли нещо? — попита Олимпия.

Джеърд погледна през рамо и видя, че тя не беше изпълнила молбата му. Беше оставила свещта в къщата и го беше последвала навън. На лунната светлина очите й изглеждаха огромни, а гърдите й хвърляха впечатляващи сенки.

Джеърд беше едновременно завладян от гняв, причинен от факта, че тя беше пренебрегнала заповедта му, и от спомена за това, колко меки и нежни са гърдите на Олимпия.

— Не — каза той. — В алеите няма и следа от хора. Може би някой е минал преди десет минути и е разтревожил Минотавър.

Олимпия надникна през ръба на стената.

— Прекарахме в тази къща вече няколко нощи. Досега той не се е тревожел, когато някой мине отвън.

— Да, знам добре това. — Джеърд я хвана за ръката. — Хайде, да се връщаме в къщата. Няма смисъл да стоим тук.

Тя го погледна, очевидно изненадана от настоятелността му.

— Ядосан ли си на нещо?

Той се запита как ли един учител би могъл да информира работодателя си, че когато получи разумни нареждания, трябва да ги изпълни до последната подробност. Но преди да намери подходящите думи, с които да изрази мисълта си, без да й каже за истинската си самоличност, вниманието му беше привлечено от силно възклицание.

— Мили боже, какво е това? — Олимпия се беше втренчила в малко бяло парченце плат, което лежеше върху тревата. — Вие ли сте изтървали носната си кърпа, мистър Чилхърст?

— Не.

Джеърд се наведе и вдигна смачканата бяла носна кърпичка. Намръщи се, защото тя беше силно парфюмирана. Олимпия също сбърчи нос. Тя погледна Джеърд. Погледът й беше ясен и сериозен.

— Тази вечер тук, в градината, е имало някого.

Джеърд гледаше Минотавър, който изтича при тях и започна да души носната кърпичка.

— Така изглежда — каза той тихо.

— Точно от това се страхувах, мистър Чилхърст. Вече не може да има съмнение. Положението е много сериозно.

— Сериозно?

Олимпия присви очи и започна да изучава парфюмираната носна кърпичка.

— Предупреждението, което намерих в дневника за Пазителя, трябва да бъде прието сериозно. Някой твърдо е решил да сложи ръце върху тайната на съкровището. Но откъде този разбойник е научил адреса ни тук, в града?

— По дяволите, Олимпия.

Джеърд говореше рязко, защото мисълта, която му хрумна, никак не беше приятна. Той стискаше здраво устни.

— Нима си била недискретна и не си запазила в тайна нашето присъствие тук?

— Не, разбира се, че не. Бях много внимателна в това отношение. Твоята репутация е много важна за мен.

— Предполагам, че някои от твоите познати в Дружеството за пътувания и изследвания може да ни е последвал до дома или пък да е наел някой да го стори вместо него.

— Да, това определено е една възможност — бързо се съгласи Олимпия. — Може би някой от тях е свързан с Пазителя по някакъв начин.

А може би някой от новите приятели на Олимпия е привлечен от блясъка на съкровището, както много други преди него — помисли си Джеърд мрачно. Той знаеше колко далеч бяха стигали членовете на неговото собствено семейство преди години, когато самите те бяха по следите на съкровището. Напълно възможно беше и други хора да се осмелят да отидат толкова далеч. Всички членове на Дружеството за пътувания и изследвания без съмнение знаеха, че мис Олимпия Уингфийлд има достатъчно познания, за да открие отдавна изгубеното злато.