Майкъл Конъли
Рисковете на професията (19)

18

„Катоден лъч“ беше любимото заведение на техническото поколение. Всеки посетител там имаше преносим компютър. Кафенето работеше денонощно и осигуряваше на всяка маса електрическо захранване, телефон и връзка с местния интернет доставчик. Намираше се близо до колежа „Санта Моника“ и районите, където се произвеждаха филми и програмни продукти, и нямаше клонове. Всичко това го правеше популярно сред любителите на компютрите.

Пиърс бе ходил там, затова се учуди на избора на Глас. Детективът вероятно беше възрастен мъж, защото гласът му звучеше сериозно и уморено. Той би изпъквал в заведение като „Катоден лъч“, затова беше странно, че го избра за срещата.

Влезе в кафенето и огледа посетителите, търсейки възрастен мъж, но никой не го погледна.

Нареди се на опашката, взе си кафе и седна на една свободна маса в ъгъла. Едва след двайсет минути към него се приближи мъж с черни джинси и черна тениска. Лицето му беше гладко избръснато, а изпитателните черни очи — хлътнали. Беше много по-млад, отколкото предполагаше Пиърс, най-много четирийсетгодишен.

— Господин Пиърс?

Хенри протегна ръка.

— Господин Глас?

Детективът седна и се наведе над масата.

— Ако не възразявате, бих искал да видя личната ви карта.

Пиърс бръкна в джоба си.

— Прав сте. Може ли да погледна вашата?

След като всеки се увери в самоличността на другия, Хенри се облегна назад и се вторачи изпитателно в Глас. Човекът излъчваше напрегнатост, кожата му сякаш се бе опънала на тялото.

— Желаете ли да си вземете кафе преди да започнем да говорим? — попита Пиърс.

— Не, не употребявам кофеин.

— Тогава да пристъпим към въпроса. Какви са тези странни неща?

— Моля?

— Ами, предупредихте ме да дойда сам и ме попитахте как си изкарвам прехраната. Всичко това е малко необичайно.

Глас кимна, сякаш беше съгласен.

— Какво знаете за Лили Куинлан?

— Знам как си е изкарвала прехраната, ако имате предвид това.

— Как?

— Била е компаньонка. Рекламирала се е по интернет. Убеден съм, че е работила за човек на име Били Уенц. Той е нещо като дигитален сводник и държи уеб-сайта, където тя има страница. Мисля, че Уенц я е включил и в порнографски сайтове, и в сцени със садо-мазохизъм.

При споменаването на Уенц лицето на Глас стана още по-напрегнато. Той опря ръце на масата и се наведе напред.

— Разговаряхте ли с господин Уенц?

Пиърс поклати глава.

— Не, но се опитах. Вчера отидох в „Предприемачески идеи без граници“, компанията-чадър. Поисках да се срещна с него, но той не беше там. Защо имам чувството, че ви казвам неща, които вече знаете? Вижте какво, аз искам да задавам въпросите, а не да отговарям.

— Мога да ви кажа съвсем малко. Специалист съм по издирването на безследно изчезнали. На Вивиан Куинлан ме препоръча познат от отдел „Безследно изчезнали“ в полицията на Лос Анжелис. Оттам започна всичко. Тя ми плати за една седмица работа. Не намерих Лили, нито научих нещо за изчезването й.

Пиърс се замисли върху думите му. Той беше аматьор и за по-малко от четирийсет и осем часа бе открил много повече. Съмняваше се, че Глас е толкова некомпетентен, колкото се представя.

— Знаехте за уебсайта, нали? За „Ел Ей Дарлингс“?

— Да. Казаха ми, че Лили работи като компаньонка, и не беше трудно да я намеря. „Ел Ей Дарлингс“ е популярен сайт.

— Намерихте ли къщата й? Разговаряхте ли със собственика?

— Не.

— А с Луси Лапорт?

— Коя?

— Тя използва името Робин в уебсайта. Страницата й е свързана с тази на Лили.

— А, да, Робин. Говорих с нея по телефона. Съвсем кратко. Не беше много отзивчива.

Пиърс се съмняваше дали Глас се е обадил. Луси не бе споменала, че частен детектив е разпитвал за Лили. Реши да го попита за предполагаемото обаждане.

— Кога се обадихте на Робин?

Глас сви рамене.

— Преди три седмици. В началото на седмицата, когато започнах да работя по случая. Тя беше една от първите, на които се обадих.

— Срещнахте ли се?

— Не. Появиха се други неща. А в края на седмицата госпожа Куинлан не ми плати за по-нататъшно разследване и за мен случаят приключи.

— Какви други неща се появиха?

Детективът не отговори.

— Разговаряхте с Уенц, нали?

Глас наведе глава и не пророни дума.

— Какво ви каза той?

Детективът се прокашля.

— Чуйте добре какво ви казвам, господин Пиърс. Стойте настрана от Били Уенц.

— Защо?

— Защото той е опасен човек. И защото навлизате в област, за която не знаете нищо. Може сериозно да пострадате, ако не сте предпазлив.

— Това ли се случи с вас? Пострадахте ли?

— Не говорим за мен, а за вас.

— Искам да знам какво се е случило, когато сте отишли при Уенц.

Глас потърка ръце.

— Знаете ли, че засега единствената област, в която интернет изкарва значителна печалба, е секторът за развлечения за възрастни?

— Чувал съм. Но какво общо…

— От търговията с електронен секс се печелят десет милиарда долара годишно. Бизнесът е голям и е навсякъде — на всеки компютър и телевизор. Включите ли ги, веднага може да си поръчате жена като Лили Куинлан. — Детективът започна да говори разпалено, досущ проповедник на амвон. — Знаете ли, че Уенц продава авторските си права из цялата страна? Петдесет хиляди долара на град. Има „Дарлингс“ в Ню Йорк, Лас Вегас, Маями, Сиатъл, Денвър и така нататък. С тези сайтове са свързани порнографски сайтове за всеки въобразим сексуален култ и фетиш. Той…

— Известно ми е — прекъсна го Пиърс. — Интересува ме Лили Куинлан. Какво общо има това със случилото се с нея?

— Не знам. Но се опитвам да ви обясня, че в тази работа са заложени много пари. Стойте настрана от Били Уенц.

Хенри се наведе към него и го погледна в очите.

— Заплашил ви е, нали?

Глас поклати глава. Нямаше да признае, ако бе имало такова нещо.

— Забравете за мен. Дойдох тук, за да се опитам да ви помогна. Да ви предупредя колко близо сте до огъня. Стойте надалеч от Уенц.

Пиърс видя в очите му искреност. И страх. Не се съмняваше, че Уенц е заплашил частния детектив и го е принудил да се откаже от случая Лили Куинлан.

— Добре. Ще внимавам.