Майкъл Конъли
Рисковете на професията (13)

12

В уречения час Пиърс взе слушалката на автомата пред „Смут Мувс“ и се обади на Робин. Обърна се с гръб към телефона и видя на отсрещната страна на Линкълн голяма ниска и широка жилищна сграда — „Марина Екзекютив Тауърс“. Над гаражите имаше три етажа с апартаменти. Фасадата бе боядисана в розово, синьо и жълто, а на покрива се развяваше знаме с реклама за краткосрочни наеми и безплатно обслужване. Идеално място за проституция. Оборотът на наематели вероятно беше толкова голям, че непрестанното шествие от различни мъже, които влизаха и излизаха, оставяше незабелязано от жителите.

Робин вдигна слушалката след третото позвъняване.

— Хенри е. Обадих се…

— Чакай, сладурче. Първо да те огледам.

Погледът на Пиърс обходи прозорците на жилищната сграда на отсрещната страна на улицата. Не видя никого, но забеляза, че прозорците на няколко апартамента имат огледални стъкла, и се запита дали там работят и други жени като Робин.

— Виждам, че си ми купил сок — каза тя. — Има ли енергийни прахчета?

— Да. Нали така искаше?

— Точно така. Виждаш ми се свестен. Не си ченге, нали?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Тогава го кажи. Записвам те.

— Не съм полицай.

— Добре. Качи се. Пресечи улицата и натисни звънеца на апартамент двеста и три. Чакам те.

— Добре.

Робин отвори преди Хенри да успее да потропа на вратата. Имаше шпионка и тя явно го бе наблюдавала. Взе сока от ръката му и го покани да влезе.

Апартаментът беше оскъдно обзаведен и лишен от всякакви лични вещи. Имаше само канапе, стол, масичка за кафе и лампион. На стената бе окачена репродукция на картина, изобразяваща два ангела, които водят току-що починалите към светлината в края на тунела.

Остъклените врати на балкона бяха покрити с огледален пласт и гледаха право към магазина „Смут Мувс“.

— Аз те виждах, но ти не ме виждаше — обясни Робин. — Ела, седни.

Тя се настани на канапето и му направи знак да отиде при нея. Помещението приличаше на хотелска стая, но атмосферата очевидно не беше важна за бизнеса. Робин хвана Пиърс за брадичката, обърна лицето му към себе си и попита:

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Нямаше съмнение, че тя е жената на снимката в уеб-страницата. Беше боса и облечена в светлосиня къса тясна блуза и високо изрязани червени шорти. Не носеше сутиен и гърдите й бяха огромни, по всяка вероятност резултат на пластична операция. Грамадните й зърна ясно се очертаваха под тениската. Русите й коси бяха сресани на път по средата и падаха на кичури от двете страни на лицето й. Не си беше сложила грим.

— Да — отговори Пиърс.

— Казват, че приличам на Мег Райън.

Той кимна, макар да не беше съгласен с това. Кинозвездата беше по-възрастна, но погледът й беше много по-мек.

— Носиш ли ми нещо?

Отначало Пиърс помисли, че тя говори за сока, но после се сети за парите.

— Да, тук са.

Той се облегна назад на канапето и бръкна в джоба си. Беше приготвил четиристотинте долара — всичките в банкноти по двайсет. Бе репетирал тази сцена. Нямаше нищо против да се раздели с парите, но не искаше да ги даде на Робин и после, когато разкрие истинската причина за посещението си, да бъде изритан. Извади парите, за да може Робин да ги види и да се увери, че са нейни.

— За пръв път ли ти е, миличък?

— Моля?

— С компаньонка.

— Как разбра?

— Защото трябваше да ги сложиш в плик. Като подарък. Това е подарък, нали? Не ми плащаш, за да правя нещо.

— Да, разбира се. Подарък.

— Благодаря.

— Това ли означава П в АППП? Подарък?

Тя се усмихна.

— Наистина си новобранец. Приятелка, сладурче. Абсолютно позитивно приятелско преживяване. Означава, че ще получиш, каквото искаш, както с приятелката ти, преди да ти стане съпруга.

— Не съм женен.

— Все едно.

Робин посегна към парите, но Пиърс дръпна ръката си.

— Преди да ти дам… подаръка, трябва да ти кажа нещо.

На лицето й се изписа безпокойство.

— Не се притеснявай, не съм ченге.

— Тогава какво? Не искаш да използваш презерватив? Няма да стане. Това е правило номер едно.

— Не, не е това. Всъщност не искам да правя секс с теб. Много си привлекателна, но искам само малко информация.

Чертите й се изостриха.

— Какви ги дрънкаш?

— Трябва да намеря Лили Куинлан. Може да ми помогнеш.

— Коя е Лили Куинлан?

— Я стига. Посочила си името й в уебстраницата си. „Удвоете удоволствието си.“ Знаеш за кого говоря.

— Ти се обади снощи, нали?

Пиърс кимна.

— Разкарай се.

Тя скочи и тръгна към вратата.

— Ако не разговаряш с мен, ще отида при ченгетата, Робин.

Тя се обърна.

— На тях не им пука.

— Сега може би не, но ако им кажа, ще проявят интерес.

— Защо? Кой си ти?

— Имам известно влияние — излъга той. — Не ти трябва да знаеш повече. Ченгетата ще дойдат при теб и няма да са учтиви като мен. И едва ли ще платят четиристотин долара за времето ти.

Пиърс сложи парите на канапето. Робин ги погледна.

— Искам само информация, нищо повече.

Той зачака и след като дълго мълча, тя се приближи до канапето и грабна парите, натъпка ги в тесните си шорти, скръсти ръце и застана пред него.

— Каква информация? Не познавах добре Лили.

— Все знаеш нещо. И защо говориш за нея в минало време?

— Не знам нищо. Тя… тя изчезна.

— Кога?

— Преди повече от месец. Изчезна внезапно.

— Тогава защо името й още е в уебстраницата ти?

— Видял си снимката й. Лили привлича клиенти. Понякога те се съгласяват да бъдат само с мен.

— Добре, но откъде знаеш, че е изчезнала внезапно? Може да е заминала някъде.

— Говорихме по телефона, а после тя не се появи.

— Къде не се появи?

— Трябваше да правим двойка. В смисъл тройка — с мъжа. Тя я уреди и ми се обади. Каза ми в колко часа, обаче не дойде. Отидох и я чаках. Клиентът беше много недоволен. Първо, нямаше къде да паркира, после Лили не се появи и трябваше да търся друга. Но той искаше нея. Беше пълен провал, по дяволите!

— Къде се случи това?

— В нейния апартамент. Тя не работеше другаде. Нито дори тук. Винаги трябваше да ходя при нея.

— Имаш ли ключ за апартамента й?

— Не. Виж какво, казах ти достатъчно за четиристотин долара. Щеше да е много по-лесно да се чукаме и после да те забравя.

Хенри ядосано бръкна в джоба си и извади останалите пари — двеста и трийсет долара. Беше ги преброил в колата.

— Тогава вземи и тези, защото още не съм свършил. С Лили се е случило нещо и аз ще разбера какво.

Робин грабна парите и ги прибра, без да ги брои.

— Какво ти пука?

— Може би защото на никой друг не му пука. Щом нямаш ключ за жилището й, откъде знаеш, че онази вечер Лили не се е появила?

— Защото тропах петнайсет минути и после двамата с клиента я чакахме още двайсет минути. Казвам ти, Лили не беше там.

— Знаеш ли дали е имала друга уговорка преди срещата с теб?

Робин се замисли.

— Каза, че трябвало да свърши нещо, но не знам дали е била с клиент. Исках да го направим по-рано, но Лили каза, че тогава била заета. Затова се уговорихме за часа, в който искаше. Но тя не дойде.

Пиърс се опита да си представи какви въпроси биха задали ченгетата, но му беше трудно де се прехвърли от един свят в друг. Знаеше, че подхожда към разпита почти научно, опитва се да разсъждава логично и последователно и да изгради теория.

— Преди да се срещнете Лили е трябвало да свърши нещо. Може да е била с клиент. И тъй като не работи другаде, трябва да е била с него в апартамента си. Затова когато си отишла там и си тропала на вратата, Лили може да е била вътре с клиента и да не е отворила.

— Е, дотогава би трябвало да е свършила и да отвори. Всичко беше уговорено. Затова мисля, че може да не е била с клиент.

— Или не са й позволили да отвори. Или не е била в състояние да го направи.

Робин се замисли, сякаш осъзна колко близо е била, когато с Лили се е случило нещо.

— Къде се намира апартаментът й?

— Във Венис. Край Спийдуей.

— Какъв е точният адрес?

— Не си спомням. Само знам как да стигна дотам.

Пиърс кимна и се замисли какво друго да я попита.

Имаше чувството, че няма да му предостави втора възможност да разговаря с нея.

— Как се свързвате за двойките?

— В уебсайта. Ако ни искат двете, клиентите казват и ние се уговаряме, ако сме свободни.

— А как се запознахте?

— По време на снимки. Допаднахме си. Оттам започна всичко.

— Какви снимки?

— За фотомодели. Срещнахме се в студиото.

— Фотомодели за списание?

— Не, за уебсайт.

Пиърс си спомни за коридора, който бе видял в „Предприемачески идеи без граници“.

— Един от уебсайтовете на „Предприемачески идеи без граници“?

— Няма значение кой…

— Как се казва сайтът?

— Нещо като „Замък на фетишите“. Не знам. Нямам компютър. Какво значение има?

— Къде ви правиха снимките? В „Предприемачески идеи без граници“?

— Да. Във фотостудиата.

— Получила си работата чрез „Ел Ей Дарлингс“ и господин Уенц, така ли?

При споменаването на името очите й блеснаха, но тя не отговори.

— Как е малкото му име?

— Няма да говоря с теб за него. Не можеш да му кажеш, че си научил информацията от мен, разбра ли?

Стори му се, че в очите й проблесна страх.

— Уверявам те, че всичко, което ми кажеш, ще остане между нас. Обещавам. Как е малкото му име?

— Той има връзки и хората, които работят за него, са много зли. И той е зъл. Не искам да говоря за него.

— Просто ми кажи името му.

— Били Уенц. Обича да причинява болка.

— Благодаря.

Пиърс стана и огледа апартамента, после надникна в коридора и се изненада, като видя две спални и баня между тях.

— Защо имаш две спални?

— Тук живее още едно момиче.

— От уебсайта?

— Да.

— Как се казва?

— Клио.

— Били Уенц ли те настани с нея?

— Не. Грейди.

— Кой е Грейди?

— Той работи с Били. Всъщност ръководи нещата.

— Защо не правиш двойки с Клио? Ще ти е по-удобно.

— Вероятно ще го направя. Но с Лили бизнесът вървеше много добре. Няма много момичета, които да изглеждат като нея.

Пиърс кимна.

— Не живееш тук, нали?

— Не. Тук работя.

— Къде живееш?

— Няма да ти кажа.

— Държиш ли дрехи тук?

— Какво искаш да кажеш?

— Имаш ли други дрехи освен тези? Обувки?

— Да. Преоблякох се, когато дойдох тук. Не ходя така по улиците.

— Добре. Преоблечи се и да вървим.

— Какво?! Къде?

— Искам да ми покажеш апартамента на Лили.

— Не. Получи информацията си и това е всичко.

Той погледна часовника си.

— Ти каза четиристотин долара на час. Тук съм от двайсетина минути. Това означава, че имам още четирийсет минути. Инак ще ми върнеш две трети от парите.

— Няма да стане.

— Днес ще стане.

Робин се вторачи гневно в него, после отиде в спалнята да се преоблече. Хенри се приближи до вратите на балкона и погледна към Линкълн Булевард.

До телефонния автомат пред „Смут Мувс“ стоеше мъж — държеше кутия сок и гледаше нагоре към прозорците на сградата, където се намираше Пиърс. Поредният клиент. Хенри се запита колко жени работят в сградата. Всички ли работеха за Уенц? Той ли беше собственикът? Може би дори притежаваше дял от магазина за сокове?

Обърна се да попита Робин за Уенц и я видя през отворената врата. Беше гола и обуваше тесни избелели сини джинси. Гърдите й имаха имаха идеален тен и тежко висяха надолу.

Робин се изправи, за да дръпне ципа над плоския си корем и малкия златист триъгълник отдолу, и забеляза, че Пиърс я гледа. Не трепна. Вторачи се предизвикателно в очите му, после взе бяла тениска и я нахлузи през главата си, без да се обръща, за да прикрие голотата си.

Излезе от спалнята, обу си сандалите и попита:

— Хареса ли ти?

— Да. Сигурно не е необходимо да ти казвам, че имаш красиво тяло.

Тя мина покрай него, отиде в кухнята, отвори шкафчето под мивката и извади малка черна чанта.

— Да тръгваме. Остават ти трийсет и пет минути.

Отвори вратата и излезе в коридора. Хенри я последва.

— Искаш ли си сока?

— Не. Мразя сокове. Пълнее се от тях. Порокът ми е пицата. Следващия път ми донеси пица.

— Тогава защо поиска сок?

— Това беше само начин да те проверя, да видя какво ще направиш за мен.

„И да установиш известен контрол“ — помисли Пиърс, но не каза нищо. Контролът не продължаваше дълго, след като парите бяха платени и дрехите съблечени.

Той се обърна, погледна апартамента, където Робин си изкарваше прехраната, и изпита неудобство. Дори тъга. После се замисли за уебстраницата й. Какво беше „абсолютно позитивно приятелско преживяване“ и как би могло да се постигне на подобно място? Затвори вратата, увери се, че е заключена, и тръгна след Робин към асансьора.