Майкъл Крайтън
Състояние на страх (83)

ПАВУТУ
Четвъртък, 14 октомври
12:02

— Хей, сладурче — каза Дженифър, когато едно момче подаде глава през вратата, и му се ухили. — Харесва ли ти това, което виждаш, сладък? — И размърда многозначително задник.

Отначало момчето я изгледа подозрително, но после влезе. Беше по-голямо от другите, може би на четиринайсет или петнайсет, и по-едро. Носеше пушка и нож, затъкнат в колана.

— Искаш ли да се позабавляваме малко? Ще ме пуснеш ли? — каза Дженифър и се усмихна, после нацупи устнички. — Разбираш ли ме? Ръцете ме болят, бебчо. Искаш ли да се позабавляваме?

Той се изсмя гърлено. Приближи се и й разтвори краката, после клекна пред нея.

— О, първо ме пусни, моля те…

— Не мери — каза той, като се смееше и клатеше глава. Знаеше, че може да я обладае, както е прикована към кола. Коленичил беше между краката й и се опитваше да си смъкне гащите, но с пушката в ръка му беше трудно, затова я остави настрана.

Случилото се след това стана много бързо. Дженифър изви гръб и изрита нагоре, удари хлапето под брадичката и главата му отхвръкна назад. Тя продължи, без да спира, сви се на топка, прокара ръце под дупето и после през краката си, така че ръцете й да са пред, а не зад нея, и когато хлапето се надигна, го удари с две ръце отстрани по главата. Той се срина на колене. Тя се хвърли отгоре му, събори го и заби главата му в пода. После измъкна ножа от колана му и му преряза гърлото.

Възседна го, докато тялото се гърчеше конвулсивно, а кръвта бликаше от гърлото и попиваше в пръстения под. На Сара й се стори, че това продължава вечно. Когато момчето най-сетне спря да се мята, Дженифър стана и пребърка джобовете му.

Сара гледаше зяпнала.

— По дяволите — промърмори Дженифър. — Мамка му!

— Какво?

— Ключът не е у него!

Обърна трупа по корем, като ръмжеше от усилието. Кръв полепна по ръцете й до лактите от раната на гърлото. Тя не й обърна внимание.

— Къде са проклетите ключове?

— Може да са у другото хлапе.

— Кое ни заключи?

— Не си спомням — каза Сара. — Тогава не мислех ясно. — Не можеше да откъсне поглед от трупа и кръвта.

— Слушай — каза Дженифър, — стегни се. Знаеш ли какво ще направят тези момчета? Ще ни пребият, ще ни изнасилят и после ще ни убият. Майната им. Ще избием възможно най-много и ще се опитаме да се измъкнем оттук живи. Само че ми трябва проклетият ключ!

Сара с мъка се изправи.

— Добра идея — каза Дженифър, приближи се и клекна пред нея.

— Какво?

— Стъпи на гърба ми и се изкатери нагоре по кола. Измъкни се. И побързай, ако обичаш.

Навън тълпата крещеше и виеше, непрестанен и грозен звук.

 

 

Тед Брадли примигва на ярката слънчева светлина. Беше объркан от болка и страх и най-вече от гледката, която го посрещна — две редици стари жени, оформили коридор, по който да мине, като всичките крещяха дивашки. А зад стариците имаше море от лица — тъмнокожи мъже, момичета и деца, някои съвсем малки. И всички викаха и го поздравяваха. Десетки хора, наблъскани един до друг.

Поздравяваха го!

Въпреки всичко и напук на всичко Тед се усмихна. Беше слабовата усмивка, по-скоро полуусмивка, но той от опит знаеше, че ще предаде точно дозирания намек за удоволствието, което му доставя реакцията им. Докато двамата мъже го водеха напред, той кимаше и се усмихваше. Усмивката му дори стана по-широка.

В другия край на коридора от жени стоеше самият Самбука — но и той го аплодираше горещо, ръцете му бяха вдигнати високо във въздуха, широка усмивка се бе изписала на лицето му.

Тед не знаеше какво става, но явно беше разбрал погрешно значението на целия този шум. Или това, или те по някакъв начин бяха разбрали кой е той и бяха променили плановете си. Нямаше да му е за пръв път. Жените крещяха толкова силно, докато го водеха напред, устите им така бяха зейнали от вълнение, че той се опита да се отърси от мъжете, които го водеха, и да върви сам. И го направи!

Когато се приближи обаче, видя, че приветстващите го жени държат тежки тояги, бейзболни бухалки и метални тръби. И без да спират Да крещят, те започнаха да го удрят, тежки удари се посипаха по лицето му, по раменете и тялото. Болката го връхлетя и той се свлече на земята, но мъжете с въжетата го издърпаха на крака и го повлякоха напред, а жените го удряха, крещяха и пак го удряха. Болката се плъзна на потоци през тялото му и той усети смътно как съзнанието му се оттегля в някаква празнота. Ударите обаче не спираха, сипеха се отново и отново, безмилостни.

Удържайки се с мъка на ръба на съзнанието, той стигна до края на редиците жени и видя два стълба. Мъжете сръчно вързаха двете въжета за стълбовете така, че той да остане прав между тях. И тълпата се умълча. Главата му висеше надолу и той видя по земята да капе кръв. Видя и два голи крака да се появяват в полезрението му; кръвта покапа по тях и някой повдигна главата му.

Беше Самбука, макар че Брадли едва успя да фокусира лицето му. Светът беше сив и мътен. Видя обаче, че Самбука му се хили, видя жълтите му заострени зъби. После Самбука вдигна нож така, че Брадли да го види, усмихна се отново и с два пръста хвана бузата на Тед, дръпна я и я отряза с ножа.

Болка не почувства, колкото и да бе странно, болка не почувства, но му се зави свят, като видя как Самбука вдига нагоре кървавото парче месо, ухилва се широко, отваря уста и отхапва. Кръв потече по брадичката на Самбука, докато той дъвчеше и се хилеше. Главата на Брадли се въртеше. Гадеше му се, беше ужасен и отвратен, после усети остра болка в гърдите. Погледна надолу и видя малко момче, на осем или девет години, да реже с джобно ножче плът от вътрешната страна на ръката му под мишницата. Някаква жена изтича напред, като крещеше на другите да се махнат от пътя й, и на свой ред си отряза парче от външната част на ръката под лакътя. А после цялото сборище го налетя и ножовете бяха навсякъде; режеха и крещяха, режеха и крещяха, и той видя нож да полита към очите му, усети как му смъкват панталоните, а после вече не усещаше нищо.