Майкъл Крайтън
Състояние на страх (67)

КЪМ ЛОС АНЖЕЛИС
Вторник, 12 октомври
22:31

По време на обратния полет Сара Джоунс бе обзета от противоречиви чувства. Първо, беше дълбоко наранена от факта, че тялото на Джордж Мортън бе намерено — някъде дълбоко в себе си се беше надявала, че той ще се появи отнякъде жив и здрав. А стоеше и въпросът с Питър Евънс. Точно когато беше започнала да го харесва — да вижда в него нещо различно от обичайното мрънкало, една нова страна на характера му, корава и издръжлива по неговия си несръчен начин — точно когато започваше, в интерес на истината, да изпитва нещо по-специално към мъжа, който й беше спасил живота, изведнъж се беше появила тази друга жена, Дженифър някоя си, и Питър очевидно се заплесваше по нея.

На всичкото отгоре трябваше да изтърпи и Тед Брадли. Тед Брадли й беше ясен — беше го виждала в действие по време на безброй сбирки на НФПР и веднъж дори го беше оставила да си поупражни чара върху нея — актьорите й бяха слабото място, — но в последния момент бе решила, че твърде много й напомня за бившия й. Какво толкова намираше в актьорите, между другото? Те бяха толкова самовлюбени. Биха направили всичко, за да ги харесаш.

Поне Тед беше такъв.

И сега е пострадал? Прехапал си езика? Сара подозираше, че това има нещо общо с тази Дженифър. Без съмнение Тед й се беше пуснал. Жената си беше хубава, по някакъв мъжкарански, уличен начин — тъмна коса, строго лице, стегнато тяло, хем слаба, хем атлетична. Типичната агресивна нюйоркчанка — и във всяко отношение противоположност на самата нея.

А Питър Евънс се надуваше пред Дженифър като паун.

Като паун в размножителен период.

Пълна отврат, но трябваше да признае, че в известна степен се чувства и лично засегната. Точно когато беше започнала да го харесва. Въздъхна.

Колкото до Брадли, той говореше с Кенър на природозащитни теми — фукаше се с широките си познания. А Кенър го гледаше така, както питон гледа мишка.

 

 

— Значи — каза Кенър — според вас глобалното затопляне представлява заплаха за света?

— Абсолютно — отвърна Брадли. — Заплаха за целия свят.

— За каква заплаха по-точно става дума?

— Слаби реколти, настъпление на пустините, нови болести, измиране на видовете, всички ледници се топят, Килиманджаро, покачване на морското равнище, екстремно време — торнадо, урагани, неща от сорта на Ел Ниньо…

— Това звучи изключително сериозно — вметна Кенър.

— Така е — каза Брадли. — Много е сериозно.

— А вие сигурен ли сте в нещата, за които говорите?

— Разбира се.

— И можете да подкрепите твърденията си с позовавания на научната литература?

— Е, аз лично не мога, но учените могат.

— Всъщност научните изследвания не подкрепят вашите твърдения. Например слабите реколти — ако не друго, по-големите количества въглероден двуокис стимулират растежа на растенията. Има някои данни, че такива тенденции са налице. А последните сателитни проучвания показват, че Сахара се е свила за периода от 1980-а насам^[1]. Колкото до новите болести — това просто не е вярно. Процентът на новопоявили се болести не се е променил спрямо 1960-а година.

— Да, но болести като маларията ще се върнат в Щатите и Европа.

— Не и според специалистите по маларията.^[2]

Брадли изсумтя и скръсти ръце на гърдите си.

— Няма доказателства и за измиране на видовете. През седемдесетте Норман Майерс предсказа, че до двехилядната ще изчезнат един милион животински и растителни вида. Пол Ерлих предсказа, че до двехилядната ще изчезнат петдесет процента от всички видове. Но това бяха само мнения^[3]. Знаете ли как се наричат неподкрепените с доказателства мнения? Наричат се предразсъдъци. Знаете ли колко вида има на планетата?

— Не.

— Никой не знае. Оценките варират от три милиона до сто милиона. Доста голяма разлика, какво ще кажете? Всъщност никой не знае дори приблизително^[4].

— Какво искате да докажете?

— Трудно е да се определи колко вида измират, ако не знаеш какъв е броят им в действителност. Как бихте могли да прецените, че са ви ограбили, ако не знаете колко пари е имало в портфейла ви? Всяка година се описват по петнайсет хиляди нови вида. Между другото, знаете ли какъв е доказаният темп на измиране?

— Не.

— Защото няма доказан темп. Знаете ли как се измерва броят на видовете и изчезващите видове? Някой нещастник си заплюва хектар или акър земя и после се опитва да преброи всички животни, растения и буболечки в него. После идва след десет години и пак почва да брои. Буболечките обаче може междувременно да са се преселили в съседния акър. Но дори и без това допускане, можете ли да си представите как се броят всички буболечки на един акър земя?

— Сигурно е трудно.

— Меко казано. И с крайно неточни резултати, което е важното в крайна сметка. Така, колкото до топенето на всички ледници — това също не е вярно. Някои се топят, други — не^[5].

— Почти всички се топят.

Кенър се подсмихна.

— За колко ледника говорим?

— За десетки.

— Колко ледника има на света, Тед?

— Не знам.

— Кажете едно число.

— Може би, ъъъ, двеста.

— Само в Калифорния са повече^[6]. На света има сто и шейсет хиляди ледника, Тед. На „отчет“ се водят около шейсет и седем хиляди, но много малко от тях са били проучени сериозно. Данни за баланса на масата в рамките на пет или повече години има само за седемдесет и девет ледника в целия свят. Така че как бихме могли да кажем, че всичките се топят? Никой не знае топят ли се, или не^[7].

— Килиманджаро се топи.

— И защо се топи?

— Заради глобалното затопляне.

— Всъщност Килиманджаро се топи, и то бързо, още от началото на деветнайсети век — много преди глобалното затопляне. Смаляването на този ледник притеснява учените вече повече от сто години. И винаги е било нещо като загадка, защото, както знаете, Килиманджаро е екваториален вулкан, следователно се намира в топъл район. Сателитните измервания на този район показват, че няма тенденция към затопляне на географската ширина на ледника Килиманджаро. Защо тогава се топи?

— Вие ми кажете — сърдито отвърна Брадли.

— Заради изсичането на горите, Тед. Дъждовната гора в подножието на планината беше изсечена и издигащият се нагоре въздух вече не е влажен. Специалистите смятат, че ако гората бъде възстановена, ледникът ще започне отново да расте.

— Това са глупости.

— Ще ви дам отпратки към научна литература по темата^[8]. Така, какво остана — покачващото се морско равнище? Нали това беше следващата заплаха, за която споменахте?

— Да.

— Морското равнище наистина се покачва.

— Аха!

— Покачва се през последните шест хиляди години, още от началото на холоцена. Морското равнище се е покачвало през този период с темп от десет до двайсет сантиметра на всеки сто години^[9].

— Но сега се покачва по-бързо.

— Всъщност не е така.

— Сателитите го доказват.

— Всъщност не го доказват^[10].

— Компютърните модели показват, че е по-бързо^[11].

— Компютърните модели не могат да докажат нищо, Тед. Една прогноза никога не може да бъде доказателство — защото се отнася до бъдещето. А компютърните модели не успяха да прогнозират дори с приблизителна точност последните десет или петнайсет години. Но ако сте решили въпреки това да им вярвате, няма да споря с вас. Така, кое беше следващото в списъка ви? Екстремното време — това също не е вярно. Множество изследвания показват, че там няма увеличение^[12].

— Вижте какво, на вас може и да ви е приятно да ме затапвате, но истината е, че според страшно много хора бедствените климатични явления в бъдеще ще се увеличат, в това число повече урагани, торнадо и циклони.

— Да, вярно е, много хора мислят така. Ала науката не потвърждава мнението им^[13]. Точно затова се правят научните изследвания, Тед, за да се провери дали становищата ни могат да бъдат доказани в реалния свят, или просто си фантазираме.

— Ураганите не са ничии фантазии.

Кенър въздъхна и отвори лаптопа си.

— Какво правите?

— Минутка — каза Кенър. — Нека го извикам на екрана.

— Ето, това са действителните данни, Тед — каза Кенър. — Броят на ураганите в САЩ през последните сто години очевидно не се е увеличил. Същото се отнася и до другите бедствени явления — няма нарастване в световен мащаб. Данните чисто и просто не подкрепят мнението ви. Така, споменахте също за Ел Ниньо.

— Да…

— Както знаете, Ел Ниньо е глобален климатичен модел, който се поражда, когато океанските температури по западното крайбрежие на Южна Америка се задържат над нормалните в продължение на няколко месеца. Задейства ли се, Ел Ниньо трае средно по година и половина и се отразява на времето по целия свят. Появява се приблизително на всеки четири години — двайсет и три пъти през последното столетие. И се е появявал в продължение на хилядолетия. Следователно е изпреварил всички твърдения за наличие на глобално затопляне. Но каква заплаха е Ел Ниньо за Щатите, Тед? Имаше мощен Ел Ниньо през 1998-а.

— Наводнения, съсипани реколти, такива неща.

— Всичко това се случи, да. Но крайният икономически ефект от последния Ел Ниньо е печалба от петнадесет милиарда долара заради удължения сезон на растеж и намалено използване на газ за отопление през зимата. И това е цифрата, след като от нея са извадени един и половина милиарда долара щети от наводненията и големите количества дъжд в Калифорния. Чиста печалба.

— Бих искал да видя това проучване — каза Брадли.

— Ще се погрижа да го получите^[14]. Защото то навежда също на мисълта, че ако наистина се появи глобално затопляне, то вероятно ще донесе полза на повечето нации по света.

— Но не на всички.

— Да, Тед. Не на всички.

— Та какво точно искате да докажете с всичко това? — попита Брадли. — Казвате, че не е нужно да обръщаме внимание на околната среда, че можем да я оставим на самотек и индустрията да си замърсява на воля, и всичко ще е тип-топ?

За миг на Сара й се стори, че Кенър ще се ядоса, но това не стана.

— Ако сте против смъртното наказание, означава ли това, че подкрепяте престъпността? — попита той.

— Не — каза Тед.

— Можете да сте против смъртното наказание и въпреки това да подкрепяте наказанието за извършени престъпления.

— Да. Разбира се.

— Тогава аз мога да кажа, че глобалното затопляне не представлява заплаха и въпреки това да подкрепям контрола над замърсяването на околната среда, нали така?

— Само дето подобна загриженост не се долавя в думите ви.

Кенър въздъхна.

Сара слушаше разговора им и си мислеше, че Брадли всъщност не чува какво се опитва да му каже Кенър. Сякаш да докаже заключението й, Брадли продължи:

— Е? Не казвате ли точно това — че околната среда не се нуждае от нашата защита? Не казвате ли точно това?

— Не — каза Кенър и от тона му стана ясно, че за него разговорът е приключен.

Сара си помисли, че Тед наистина е глупак. И просто не разбира онова, за което сам говори надълго и нашироко. Беше си просто актьор със сценарий и губеше ориентация, щом разговорът се отклонеше от написаните реплики.

Обърна се и погледна към предната част на кабината. Питър и Дженифър си говореха, сбрали глави. В жестовете им ясно се долавяше определена интимност.

Олекна й, когато пилотът обяви, че захождат за кацане в Лос Анжелис.