Майкъл Крайтън
Състояние на страх (44)

КЪМ ЛОС АНЖЕЛИС
Петък, 8 октомври
15:27

В средствата за масово осведомяване, обясни Кенър, Природозащитният освободителен фронт обикновено се описвал като хлабав съюз на екотерористи, съставен от малки групи, които действали самостоятелно и прибягвали до сравнително конвенционални начини за предизвикване на хаос — организирали палежи, потрошавали луксозни лимузини по паркингите и така нататък.

Истината била съвсем различна. Само един-единствен член на ПОФ бил задържан досега — двайсет и девет годишен докторант от Калифорнийския университет в Санта Круз. Хванали го да саботира петролна сонда в Ел Сегундо, Калифорния. Той отрекъл да има връзка с групата и твърдял, че действал самостоятелно.

Но властите били притеснени от факта, че на челото си той носел устройство, което променяло формата на черепа, като издавало силно напред областта около веждите. Бил и с фалшиви уши. Не било кой знае каква дегизировка. Но било притеснително, защото навеждало на мисълта, че екотерористът знаел доста за сравняващите програми, използвани от правителството.

Тези програми били настроени да пренебрегват разлики в лицевото окосмяване — перуки, бради и мустаци — понеже това е най-често срещаният метод на дегизировка. Настроени били също да компенсират възрастови промени, като наедряване на лицето, провиснала кожа, плешивини.

Ушите обаче не се променят. Формата на челото не се променя. И следователно програмите били настроени да разчитат на ушната конфигурация и формата на челото. Промяната в тези части на лицето би довела до отрицателен резултат при компютърното търсене на съответствие.

Човекът от Санта Круз знаел това. Знаел, че охранителните камери ще го заснемат, когато се приближи до сондата. И променил лицето си така, че да осуети компютърното разпознаване.

По подобен начин тримата екстремисти в Уедел очевидно бяха разчитали на сериозна подготовка, за да осъществят високотехнологичния си терористичен акт. Сигурно го бяха планирали с месеци. С цената на високи разходи. И явно бяха имали сериозна вътрешна подкрепа, за да се доберат до академични биографии, университетски печати на кутиите с оборудване, компании-фантоми за антарктическите си доставки, фалшиви уеб сайтове и десетки други подробности, необходими за начинанието им. Нищо не бяха пропуснали в подготовката на плана и осъществяването му.

— И щяха да успеят — каза Кенър, — ако не беше списъкът, до който се е добрал Джордж Мортън малко преди смъртта си.

И всичко това сочеше към извода, че дори някога ПОФ да е представлявал хлабав съюз на аматьори, вече не е такъв. Сега ПОФ беше добре организирана мрежа, която използваше толкова много и различни канали за връзка между членовете си (имейли, клетъчни телефони, радиовръзки, кратки текстови съобщения), че самата мрежа като цяло успяваше да избяга от полезрението на властите.

— Правителствата по целия свят отдавна са признали неадекватността си да се справят с подобни мрежи и „мрежовите войни“, които биха възникнали в резултат на опита им да се противопоставят — каза Кенър. — Дълго време идеята за мрежова война беше чисто теоретична. Агенциите правеха разработки по въпроса, но военните не обръщаха особено внимание на проблема. Идеята за мрежови враг, за терористи или дори престъпници звучеше твърде неопределено, за да разтревожи някого. Но именно тази неопределеност, аморфност на мрежата — непрестанно променяща се, в непрестанно движение — я прави толкова труден враг. В нея не можеш да внедриш агенти. Не можеш да я подслушваш, освен случайно. Не можеш да я локализираш географски, защото тя е навсякъде и никъде. В действителност мрежата представлява противник от радикално нов вид, следователно и борбата срещу него изисква радикално нови техники. Военните просто не я разбират. Но без значение дали ни харесва, или не, в момента ние водим мрежова война.

— И как се води една мрежова война? — попита Евънс.

— Единственият начин да се противопоставиш на една мрежа е чрез друга мрежа. Разширяваш подслушвателните си постове. Декодираш по двайсет и четири часа в денонощието. Прилагаш техники на мрежова диверсия и клопки.

— Като какви например?

— Това са неща от технически характер — неясно отвърна Кенър. — Разчитаме на японците да направят пробив. Те са най-добрите в това отношение. И, разбира се, едновременно с това протягаме пипалата си в множество посоки. Ако се съди по наученото в Уедел, имаме да вадим от огъня много кестени.

Кенър беше наредил претърсване на бази данни. Беше мобилизирал държавните организации. Беше наредил разследване откъде терористите са се снабдили с академичните си препоръки, с кодираните си радиопредаватели, с експлозивните заряди, с компютъризираните таймери. Всичко това беше специфично и можеше да бъде проследено — при наличие на достатъчно време.

— Имаме ли достатъчно време? — попита Евънс.

— Не съм сигурен.

Евънс долови тревогата в гласа му.

— И какво по-точно искате от мен?

— Нещо съвсем просто — каза Кенър.

— Какво?

Кенър се усмихна.