Майкъл Крайтън
Състояние на страх (25)

КЪМ ЛОС АНДЖЕЛИС
Вторник, 5 октомври
12:02

Самолетът на Мортън излетя за Лос Анджелис по обед. Настроението беше мрачно. Същите хора бяха на борда, плюс още неколцина, но този път седяха тихо и почти не продумваха. Вестниците с късен график бяха отпечатали историята за милионера филантроп Джордж Мортън, който, депресиран от смъртта на обичната си съпруга Дороти, произнесъл несвързана реч („Сан Франциско Кроникъл“ я наричаше „лишена от смисъл и логика“) и малко по-късно загинал при трагична автомобилна злополука, докато изпробвал новото си ферари.

В третия абзац репортерът споменаваше, че фаталните катастрофи с кола често се причинявали от нелекувана депресия и в голяма част от случаите всъщност били прикрити самоубийства. И това, според цитирания психиатър, било вероятното обяснение за смъртта на Мортън.

Десетина минути след началото на полета актьорът Тед Брадли каза:

— Мисля, че трябва да вдигнем тост в памет на Джордж и да запазим минута мълчание. — Раздадоха им чаши с шампанско.

— За Джордж Мортън — каза Тед. — Велик американец, голям приятел и незаменим поддръжник на околната среда. Ще липсва на нас и на цялата планета.

Още десетина минути знаменитостите на борда на самолета останаха сравнително мълчаливи, но разговорът постепенно набра скорост и накрая започнаха да говорят и спорят както обикновено. Евънс седеше отзад, на същото място, където беше седял и на идване. Наблюдаваше екшъна на централната маса, където Брадли в момента обясняваше, че само два процента от енергията, използвана в Щатите, идвала от екологични източници и че трябвало да се почне мащабна програма за изграждане на хиляди вятърни електроцентрали, както правели Англия и Дания. Разговорът се премести върху горивни клетки, водородни коли и слънчева енергия за бита. Някои споменаха колко много харесвали хибридните коли, които били купили за персонала си.

Евънс долови как настроението им се повишава. Въпреки загубата на Джордж Мортън все още имаше много хора като тях — известни хора, отдадени на промяната — които да поведат следващото поколение към едно по-просветено бъдеще.

 

 

Николас Дрейк се тръшна на мястото до него и се наведе през пътечката.

— Слушай. Дължа ти извинение за снощи.

— Няма нищо — каза Евънс.

— Направо не бях на себе си. И искам да знаеш, че съжалявам за начина, по който се държах. Бях разстроен и много притеснен. Знаеш, че Джордж се държеше дяволски странно през последните седмици. Говореше странно, караше се с всички. Сигурно е било началото на нервно разстройство. Но не си давах сметка. А ти?

— Не съм сигурен, че е било нервно разстройство.

— Това трябва да е — каза Дрейк. — Какво друго? За Бога, та той публично се отказа от делото на живота си, а след това се самоуби. Между другото, можеш да забравиш за всякакви документи, които е подписал вчера. Предвид обстоятелствата, той очевидно не е бил на себе си. Знам също, че и ти не би оспорил това. Вече и без това си затънал в конфликт на интереси, понеже работиш едновременно за него и за нас. Всъщност вече трябваше да се погрижиш за себе си и да прехвърлиш съставянето на всички документи на неутрален адвокат. Аз няма да те обвиня в професионална небрежност, но трябва да кажа, че преценките ти напоследък са крайно спорни.

Евънс не каза нищо. Заплахата беше повече от ясна.

— Е, аз всъщност — рече Дрейк и отпусна ръка върху коляното на Евънс — исках да ти се извиня. Знам, че си се постарал да дадеш всичко от себе си в една трудна ситуация, Питър. И… мисля, че ще се справим с това.

 

 

Самолетът се приземи на Ван Нюис. Десетина черни лимузини последен модел се бяха наредили на пистата и чакаха пътниците. Всички знаменитости се прегърнаха, целунаха въздуха край бузите си и си тръгнаха.

Евънс си тръгна последен. На него не му се полагаха кола и шофьор. Качи се в малкия си пруис хибрид, който беше оставил на паркинга предния ден, и излезе на магистралата. Решил беше да мине през офиса, но докато се промъкваше през обедното задръстване, в очите му се появиха неочаквани сълзи. Избърса ги и реши, че е прекалено уморен да ходи в кантората. По-добре бе да се прибере и да поспи.

Почти беше пристигнал, когато телефонът му иззвъня. Беше Дженифър Хейнс от правния екип на Вануту.

— Съжалявам за Джордж — каза тя. — Ужасно. Всички сме много разстроени, както сигурно се досещаш. Оттеглил е финансовата си подкрепа, нали?

— Да, но Ник ще оспорва. Ще си получите финансирането.

— Трябва да се видим, да обядваме заедно.

— Ами, не знам…

— Днес?

Нещо в гласа й го накара да каже:

— Ще се опитам.

— Обади ми се, като пристигнеш.

Той затвори. Телефонът иззвъня отново. Този път беше Марго Лейн, любовницата на Мортън. Беше ядосана.

— Какво става, мамка му?

— В смисъл? — попита Евънс.

— Защо никой не ми се обади, да ви го начукам?

— Съжалявам, Марго…

— Току-що го научих от телевизията. Изчезнал в Сан Франциско и най-вероятно мъртъв. Показаха снимки на колата.

— Щях да ти се обадя, като стигна в офиса — каза Евънс. Истината беше, че изобщо не се бе сетил за нея.

— И кога щеше да е това, другата седмица? И ти си същият като смотаната ти помощничка. Ти си неговият адвокат, Питър. Върши си шибаната работа. Защото нека си го кажем честно — това не е изненада за никого. Аз знаех, че ще се случи. Всички знаехме. Искам да дойдеш веднага.

— Имам да свърша сто неща.

— Само за малко.

— Добре — каза той. — Щом е само за малко.