Космическият отдел, онази част от Военното разузнавателно управление, която се занимава с космическия потенциал на другите държави, се намира на втория подземен етаж на Пентагона, точно три етажа под прословутата Ситуационна зала.

Името на отдела бе впечатляващо, но Дейвид Феърфакс знаеше, че нищо не е по-далеч от истината.

Накратко, назначението в Космическия отдел се смяташе за наказание, защото в Космическия отдел никога не се случваше нищо.

На Източния бряг наближаваше десет сутринта, а Феърфакс — напълно забравил за хаоса във външния свят — тракаше по клавиатурата на компютъра си, като се опитваше да дешифрира няколко телефонни разговора, които ВРУ беше прихванало през последните месеци. Онези, които бяха провели разговорите, се бяха погрижили да се снабдят с много добри шифриращи устройства. Феърфакс трябваше да разбие кода им.

„Интересно как се променят времената“ — помисли си той.

Дейвид Теодор Феърфакс беше шифроаналитик, кракер на кодове. Беше среден на ръст, слаб, с небрежно поддържана кестенява коса и очила с телени рамки, и изобщо не приличаше на гений. Всъщност с тениската, джинсите и маратонките си той приличаше по-скоро на някакъв смотан студент, отколкото на правителствен аналитик.

Брилянтната му курсова работа по въпросите на теоретичните нелинейни изчисления обаче беше привлякла вниманието на ВРУ — главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната. ВРУ работеше в много тясно сътрудничество с Националната агенция за сигурност, която прехващаше комуникациите по цял свят и разбиваше шифрите им. Това обаче не означаваше, че не поддържа собствен екип от дешифровчици — които нерядко шпионираха самата НСА — и Дейв Феърфакс беше част от този екип.

Феърфакс се беше влюбил професията си от пръв поглед. Обичаше предизвикателствата и двубоя на мозъци: едните се мъчеха да скрият нещата, а другите полагаха всички усилия да ги разкрият. Живееше с максимата: „Няма непробиваем код“.

Шефовете му го забелязаха много скоро.

В началото на деветдесетте в очите на американските власти се появи един трън на име Фил Цимерман и неговият непробиваем кодиращ софтуер, наречен „PGP“. През 1991-ва, за най-голямо неудоволствие на американските агенции, Цимерман качи PGP в Интернет — и неудоволствието се дължеше най-вече на факта, че американците не успяха да го кракнат.

PGP използваше шифроваща система, известна като „публичен ключ“, в чиято основа стоеше факториел^[1] от много големи прости числа. В случая „много големи прости числа“ означаваше числа с над 130 цифри.

Беше непробиваем.

Твърдеше се, че проверката на всички възможни варианти на едно-единствено съобщение ще отнеме на всички суперкомпютри на планетата време, колкото е възрастта на вселената, умножено по дванадесет.

Правителството се ядоса не на шега. Стана ясно, че терористите и чуждестранните правителства вече използват PGP, за да кодират съобщенията си. През 1993-та срещу Цимерман беше заведено съдебно дело затова, че е качил PGP в Интернет и така е изнесъл от САЩ оръжие, доколкото кодиращият софтуер попадаше в правителствената дефиниция на „военен материал“.

Но през 1996-а, след като цели три години беше преследвала Цимерман, Главната прокуратура на САЩ за всеобщо учудване изведнъж изостави делото.

Просто ей тъй.

Оправдаха се, че нещата били излезли извън контрол и че случаят вече не си струвал усилията и в крайна сметка пратиха делото в архива.

Онова, което главната прокурорка обаче така и не спомена, беше, че същата сутрин директорът на ЦРУ й се беше обадил, за да й каже, че PGP е разбит.

И както е добре известно на всеки криптограф професионалист, фактът, че си разбил шифъра на врага си, не е нужно да става негово достояние.

Човекът, който разби PGP, беше никому неизвестният двадесет и пет годишен математик от ВРУ Дейвид Феърфакс.

Беше се оказало, че нелинейният компютър на Феърфакс вече не е само теоретичен. Прототипът му бе конструиран с едничката и много належаща цел да разбие PGP. Машината имаше невероятен изчислителен потенциал и извличаше с удивителна лекота факториел от много големи прости числа.

Няма непробиваем код.

Но историята е мащеха за шифроаналитиците — поради простата причина, че не им е позволено да говорят за най-големите си победи.

Дейв Феърфакс не беше изключение. Може и да беше кракнал PGP, но никога нямаше да може да го спомене пред никого и за него резултатът от цялата безкрайно важна и заплетена афера се измерваше в незначително увеличение на заплатата и повишение на по-добра длъжност.

И сега работеше в Космическия отдел и анализираше поредица неоторизирани сателитни телефонни обаждания, влезли и излезли от една далечна база на ВВС в Юта.

Но днес интересните неща се случваха в една изолирана по подобен начин стая в коридора срещу неговата.

Смесеният екип от шифроаналитици на ВРУ и НСА проследяваха кодираните сигнали на изстреляната преди няколко дни от Ксичан китайска космическа совалка.

„Ето това е интересно — мислеше си Феърфакс. — Много по-интересно, отколкото да разшифроваш телефонни обаждания от някаква тъпа военновъздушна база в пустинята.“

Записаните телефонни разговори излизаха на екрана на компютъра му във вид на водопад от числа — такова бе математическото представяне на поредицата телефонни разговори, проведени в Юта през последните няколко месеца.

На главата му имаше слушалки, които произвеждаха непрекъснат поток от радиостатични шумове. Погледът му беше прикован в екрана.

Едно беше ясно: онзи, който беше кодирал тези съобщения, си беше свършил работата добре. Феърфакс се занимаваше с тях вече цели два дена.

Изпробва няколко стари алгоритъма.

Нищо.

Опита няколко по-нови.

Нищо.

Щеше да го разбие, ако ще и да му отнемеше месеци.

Опита програмата, която беше разработил, за да кракне най-новата кодираща система на „Водафон“…

— … Kan bevestig dat in-enting plaasvind… — за секунда в слушалките оживя непознат гърлен език.

Очите на Феърфакс заблестяха.

„Хванах те…“

Приложи програмата към няколко други телефонни разговора.

И чудото стана — белият шум в слушалките изведнъж се преобрази в ясни гласове, които говореха на чужд език, примесен със странни откъслечни фрази на английски.

— … Toetse op laaste poging word op die vier-en-twientigste verwag. Wat van die onttrekkings eenheid?…

— … Reccondo span is alreeds weggestuur…

— … Voorbereidings onderveg. Vroeg oggend. Beste tyd vir onttrekking…

— … всичко си е на мястото. Потвърдете, че е на трети…

— … Onttrekking ’n probleem wees. Gestel ons gebruik die Hoeb land hier naby. Verstaan hy is ’n lid van Die Organisasie…

— … Sal die instruksies oordra…

— … акцията е в ход…

— … Die Reccondos is gereed. Verwagte aankoms by beplande bestemming binne nege dae…

Феърфакс погледна екрана и се усмихна.

Няма непробиваем код.

Той посегна към телефона.

* * *

След краткото сражение в зоната за карантина Скофийлд и другите се оттеглиха в отсрещната част на ниво 4 — при лабораторията с огромния прозрачен куб, — заключиха вратите и простреляха всички табла на охранителната система.

От всичките зони на обекта, които Скофийлд беше огледал досега, тази позволяваше най-лесна защита.

Като се изключеха вратите на пътническия асансьор, които вече бяха блокирани, останалите подстъпи към мястото бяха късата рампа към самолетния елеватор и стълбата към прозрачния куб.

Джулиет Джансън се отпусна изтощена на пода.

Президентът също.

Морските пехотинци — Книгата, Елвис, Сексмашината, Майката и Мозъчко — се събраха и набързо си разказаха за преживелиците в наводнената асансьорна шахта и в АУАКС-а.

Новият член на разнородната им група — ученият с престилката Хърбърт Франклин — седна в ъгъла.

Скофийлд и Гант останаха прави.

Вече разполагаха с малко повече оръжие, което бяха взели от труповете на командосите в зоната за карантина — автомати, няколко радиопредавателя, три изключително мощни циклонитови гранати и два експлозива с размерите на нокът, известни като лок-бластери.

Хората на Логан обаче си бяха свършили работата.

Стрелбата по собствените им хора беше имала за задача не само да ги доубие — целта й беше да повреди оръжията им и врагът да не може да ги използва. Поради това единственият трофей от битката се оказа само един автомат Р–90. Всички останали бяха годни само за старо желязо, както между впрочем и полуавтоматичните пистолети на командосите.

— Майка — каза Скофийлд и й подхвърли автомата Р–90. — Дръж под око изхода на рампата. Елвис, ти гледай стълбите към куба.

Майката и Елвис заеха позиции.

Скофийлд обаче не направи онова, което би направил почти всеки друг — не отиде при президента. Виждаше, че президентът не е ранен и че всичките му крайници са си на място — а и сърцето му продължаваше да бие, — значи всичко беше наред.

Вместо това отиде при Джулиет Джансън и каза:

— Докладвай.

Тя вдигна поглед към сребристите огледални стъкла на слънчевите му очила.

Беше го виждала на президентските хеликоптери, но досега не бяха разговаряли. Но все пак беше подочула това-онова от другите агенти. Той беше онзи от антарктическата мисия.

— Направиха ни засада в общото помещение на ниво 3, веднага след като излъчиха съобщението по Националната бедствена телевизия — каза тя. — И оттогава ни следват по петите. Тръгнахме към аварийния изход на ниво 6, но те ни причакаха и там. Върнахме се нагоре по стълбите и пак ни причакваха. Измъкнахме се през 5 и се качихме по рампата до 4 — и отново ни чакаха.

— Жертви?

— Осмина агенти от личната охрана на президента. Плюс един челен отряд долу на ниво 6. Общо седемнадесет души.

— Франк Кътлър?

— Загина.

— Нещо друго?

Джансън кимна към дребния човечец с лабораторната престилка.

— Взехме го от ниво 5 преди да попаднем на засадата в зоната за карантина. Казва, че бил учен. Бил работил тук.

Скофийлд огледа Хърбърт Франклин. Ниският очилат мъж беше свел глава.

— А вие? — попита Джансън.

Скофийлд сви рамене.

— Бяхме горе в главния хангар. Спуснахме се през някаква вентилационна шахта до един от подземните хангари, ликвидирахме едно хъмви и потрошихме един АУАКС.

— Нищо ново под слънцето — добави Гант.

— Как разбрахте, че зад вратата има засада? — попита Джансън.

Скофийлд сви рамене.

— Тъкмо стояхме долу пред куба и осветлението в зоната за карантина изгасна. Помислихме, че може да е някой на наша страна, който се опитва да ни скрие от камерите. Решихме да проверим какво става и се качихме на висящите пътеки. Като видяхме кои са и как обграждат изхода на рампата, решихме, че чакат големия удар — той кимна към президента — и затова устроихме малка контразасада.

В другия край на стаята Мозъчко седна до президента и каза почтително:

— Господин президент.

— Здравейте — отговори му президентът.

— Как сте?

— Още съм жив, което не е никак зле, като се имат предвид обстоятелствата. Как се казваш, синко?

— Горман, сър. Капрал Гюс Горман. Но повечето ми колеги ми викат Мозъчко.

— Мозъчко ли?

— Точно така, сър. — Мозъчко се поколеба. — Сър, ако нямате нищо против, чудех се, ако не ви представлява голяма трудност, дали мога да ви задам един въпрос.

— Защо не? — отговори президентът.

— Ами добре. Добре. Вие като президент сте наясно с разни неща, нали?

— Да…

— Точно така. Страхотно. Защото винаги съм искал да знам следното: е ли Пуерто Рико протекторат на Щатите, защото там се отбелязват най-много случаи на наблюдаване на НЛО годишно?

— Моля?

— Ами, помислете, защо иначе, по дяволите, сме се вкопчили в скапаното Пуерто Рико? Там няма нищо друго…

— Мозъчко — обади се Скофийлд от другия край на помещението, — остави президента на мира. Господин президент, по-добре елате да видите това. Наближава осем и Цезар всеки момент ще започне бюлетина си.

Президентът отиде при Скофийлд — но преди това изгледа Мозъчко много странно.

Точно в осем часа лицето на Ръсел се появи на всички телевизори в Обект 7.

— Драги сънародници — избоботи плътният му глас, — играта продължава вече час и президентът все още е жив. Но перспективите му за оцеляване съвсем не са светли.

— Личната му охрана е ликвидирана почти напълно, потвърдена е смъртта на осем от деветимата му бодигардове. Бяха елиминирани и още два отряда на Секретната служба — челните екипи на последния етаж на съоръжението и пред изхода на комплекса. Всеки отряд се състоеше от девет души — което означава, че общите загуби на президента възлизат на двадесет и шест души. И двете операции протекоха без загуби в жива сила за моите командоси от Седми взвод.

— Трябва да ви кажа, че на сцената все пак се появиха рицари в бляскави доспехи. Малка банда морски пехотинци — членове на помпозния екип на президентския хеликоптер, в зашеметяващи парадни униформи — се притекоха на по…

В този момент телевизорите в Обект 7 внезапно изгаснаха и екраните им почерняха.

В същия момент цялото осветление на комплекса премигна и Обект 7 потъна в пълен мрак.

Всички присъстващи в лабораторията на ниво 4 вдигнаха поглед към тавана.

— Изненада… — обади се Гант.

След секунда осветлението се включи и телевизорите оживяха. Лицето на Цезар все така изпълваше екрана и той продължаваше да говори.

— … което означава, че петте отряда на Седми взвод трябва да се справят с шепа морски пехотинци. Дотук стигна играта в осем часа. Ще се видим отново в девет.

Телевизионните монитори изгаснаха.

— Лъжец — каза Джулиет Джансън. — Когато стигнахме до ниво 6, челният отряд вече беше изтребен. Избили са ги преди да започне лудницата.

— Освен това лъже, че няма загуби — намеси се Мозъчко.

— Подляр.

— И какво правим сега? — обърна се Гант към Скофийлд.

— Превъзхождат ни и в численост, и в позиции, и във въоръжение.

Скофийлд се чудеше и си мислеше съвсем същото.

Седми взвод ги превъзхождаше отвсякъде. Всички ресурси бяха в техните ръце и — Скофийлд сведе поглед към парадната си униформа — което беше по-важно, бяха подготвени за битка.

— Хм — каза той замислено. — Опознай врага си.

— Какво?

— Основен принцип. Трябва да наклоним везните в наша полза, но за тази цел са ни нужни знания. Правило първо: Опознай врага си. Окей. И така, кои са те?

Джансън сви рамене.

— Седми взвод. Ударният сухопътен отряд на ВВС. Най-добрите в армията. Добре обучени, добре въоръжени…

— И натъпкани със стероиди — добави Гант.

— Не само със стероиди — обади се нечий глас.

Всички се обърнаха.

Беше ученият Хърбърт Франклин.

— Кой сте вие? — попита Скофийлд.

Дребният човек се размърда неспокойно.

— Казвам се Хърби Франклин. До днес сутринта бях имунолог към проекта „Фортуна“. Само че преди всички вие да пристигнете тук, ме заключиха в килията.

— Какво искате да кажете с това „не само стероиди“? — попита Скофийлд.

— Ами, искам да кажа, че командосите в тази база са… и подсилени… не се сещам за по-точна дума.

— Как така подсилени?

— Усъвършенствани. Подобрени така, че да могат повече. Не сте ли си задавали въпроса защо се представят толкова добре на ученията? И защо продължават да се бият, когато всички останали припадат от изтощение?

— Да…

Франклин бързо продължи:

— Мускулите и общият им тонус се поддържат с анаболни стероиди. А кръвта им е с повишена окисляемост благодарение на инжекциите с изкуствен еритропротеин.

— Изкуствен еритропротеин? — повтори изумено Гант.

— Краткото му име е ЕПО — продължи Хърби. — Това е хормон, който стимулира производството на червени кръвни телца в костния мозък и така увеличава количеството на кислорода в кръвта. Спортистите, изложени на големи натоварвания, и най-вече велосипедистите, го употребяват от години. Командосите от Седми взвод са по-силни от вас и могат да тичат цял ден. По дяволите, капитане, когато постъпиха тук, тези мъже и без това бяха доста яки, но оттогава всеки ден поглъщат най-новите постижения на фармацевтиката и сега са по-здрави, по-силни и по-издръжливи от всеки нормален човек.

— Ясно — отвърна Скофийлд. — Схванах картината. — Помисли си за малкия Кевин, който живееше в прозрачния куб на пет метра оттук. — И само с това ли разполагате? Само с това ли се занимава базата? Да подсилва елитни бойци?

— Не — отвърна Хърби и хвърли предпазлив поглед към президента. — Усъвършенстването на командосите от Седми взвод е странична задача, защото те охраняват базата.

— Тогава с какво, по дяволите, се занимава тази база?

Хърби отново пое дъх, но тъкмо преди да отговори, се чу друг глас.

— В тази база се съхранява най-важната ваксина, разработвана някога в САЩ.

Скофийлд се обърна.

Говореше президентът.

Скофийлд се възхити на самообладанието му. Президентът все още носеше антрацитеночерния си костюм и вратовръзката. Със спретнато сресаната си посивяваща коса и добре познатото прошарено с бръчки лице приличаше на уважаван викториански търговец — уважаван викториански търговец, който се е потил здравата през последния час.

— Ваксина ли? — попита Скофийлд.

— Да. Ваксина против последния китайски генетичен вирус. Вирус, който поразява само хора от бялата раса въз основа на тяхната ДНК. Агент, наречен „Китайски вирус“.

— И донорът на тази ваксина е?… — попита Скофийлд.

— … е човек, плод на генно инженерство — довърши президентът.

— Какво?

— Човек, капитан Скофийлд, човек с променен още на ембрионален стадий генетичен код, така че да е неуязвим за Китайския вирус и чиято кръв се използва за производство на ваксина за целия американски народ. Човешка ваксина. Първото генетично изменено човешко същество на планетата, капитане. Малкият Кевин.

Скофийлд присви очи.

Това обясняваше много неща — безпрецедентната охрана на комплекса, визитата на президента и момчето, живеещо в прозрачния куб. Освен това президентът знаеше името на детето.

— Създали сте дете, което използвате като ваксина? Моите уважения, сър, но това не ви ли смущава?

Президентът се намръщи.

— В моята работа няма чисто черно и чисто бяло, капитане. Само сиво, безкрайно сиво. И в този сив свят аз трябва да вземам решения — трудни решения. Кевин е бил създаден много преди да стана президент, но след като аз бях избран, трябваше да дам разрешението си програмата да продължи. Дадох това разрешение. Не твърдя, че ми е било приятно, но когато сме изправени пред оръжие като Китайския вирус, нехуманните решения се превръщат в необходимост.

Настъпи мълчание. Книгата го наруши след няколко секунди.

— Какви са тези затворници на долното ниво?

— И животните? Тях за какво ги използват? — добави Джулиет.

Скофийлд се намръщи. Не беше влизал на ниво 5 и за пръв път чуваше за някакви затворници и животни.

— Животните се използват и в двата проекта — отговори Хърби Франклин. — Ваксината и усъвършенстването на Седми взвод. Мечките от остров Кодиак се използват заради съставките на кръвта им. Известно е, че по време на зимния си сън всички мечки имат изключително висока окисляемост на кръвта. Това беше фактът, който даде начало на изследването за подобряване на кръвта на командосите.

— А какво има в аквариумите? — попита Джансън.

Хърби се поколеба.

— Един много рядък вид гущери — комодски варани. Това са най-големите гущери на планетата, стигат до три метра, приблизително колкото обикновен крокодил. Имаме шест.

— Тях за какво ги използвате? — попита Скофийлд.

— Комодските варани живеят само в Индонезия. Много добри плувци са, плуват дори между островите, но също толкова добре се придвижват и на суша — могат да застигнат бягащ човек и го правят доста често. Имунната им система е нещо невероятно. Те са практически неуязвими за която и да било болест. Лимфните им възли произвеждат свръхконцентриран антибактериален серум, който е в основата на оцеляването им в продължение на стотици хиляди години.

Президентът се намеси.

— Продуктите на базата на кръвта на комодските варани са съвместими със строежа на човешката кръв и като такива са основа на имунната система на Кевин. Вземаме от Кевин кръвна плазма, която се използва за производството на серум, който може да се вкара в източниците на питейна вода в страната — водно-серумен разтвор — и така ще имунизираме цялото население срещу Китайския вирус.

— Слагате химикали в източниците на питейна вода! — удиви се Скофийлд.

— О, не се случва за пръв път. През 1989-а сложихме антиботулинова противоотрова, а през 1990-а — ваксина против антракс — заради Ирак. Американците не го знаят, но са ваксинирани против най-сериозните биологични оръжия по света.

— А защо държите и затворници? — попита Книгата. — Те за какво, са?

Дребният учен сви рамене.

— Затворниците са съвсем друга работа. Те не осигуряват нито кръвни продукти, нито серуми. Ролята им е съвсем проста. Използваме ги като морски свинчета при опити с ваксината.

— Господи! — изуми се Гант, когато видя списъка с имената на затворниците. След като им беше разяснил ролята на затворниците, Хърби беше разпечатал имената им на един от компютърните терминали в лабораторията.

Бяха общо четиридесет и двама, всичките с по няколко доживотни присъди или осъдени на смърт, които бяха получили шанс да се спасят от електрическия стол.

— Изметта на изметта — каза Хърби.

Скофийлд беше чувал няколко имена.

Силвестър Маклийн — убиецът на деца от Атланта. Роналд Нунан — хлебар от Хюстън, застрелял няколко души със снайперска пушка. Лусифър Лиъри — серийният убиец от Финикс. Сет Гримшоу — прословутият главатар на Черната лига — ултражестока терористична организация, която твърдеше, че ООН е марионетка на САЩ.

— Сет Гримшоу ли? — обърна се Гант към Джулиет Джансън. — Не беше ли онзи, който…

— Същият — отвърна Джансън, като погледна нервно към президента. — В началото на февруари. Точно след встъпването в длъжност.

— О, Боже! — възкликна Гант. — Надявам се килиите им да са заключени както трябва.

— Добре. — Гласът на Скофийлд върна всички към настоящето. — Дайте да се съсредоточим тук и сега. Затворени сме в това помещение. Искат да убият президента. И ако той загине, радиопредавателят в сърцето му ще замлъкне и единадесет американски града ще се превърнат в дим.

— И то пред погледа на цяла Америка — добави Джансън.

— Не е задължително — каза президентът. — Защото Цезар не знае за директивата Линдън Джонсън.

— Каква е тази директива? — попита Скофийлд.

— Това е една особеност на Националната бедствена телевизия, за която знаят само президентът и вицепрезидентът. По същността си тя е нещо като предпазен клапан и е въведена в действие от Линдън Джонсън през 1967 година. Целта е да предпази Ен Би Ти от прибързана употреба.

— И какво прави?

— Осигурява четиридесет и пет минутно закъснение на всяко излъчване по системата, освен ако не бъде въведен кодът на президента. С други думи, позволява четиридесет и пет минути за охлаждане на страстите и избягване на излишна паника, освен при най-драматични обстоятелства. Сега е 8:09 и първото предаване вече е излъчено, но ако намерим предавателя на Ен Би Ти в комплекса, можем да предотвратим поне следващите.

Скофийлд прехапа устни и се замисли.

— Трябва да има и друг начин. Нещо, което да направим, само ако се озовем на подходящото място и в подходящото време. — Той се обърна към Хърби. — Разкажи ни нещо повече за комплекса.

Хърби сви рамене.

— Какво да ви разкажа? Това е крепост. Преди е била централа на КВОСА. Когато е затворена, е затворена. Работата е в това, че според мен никой никога не е очаквал да бъде използвана като средство някой да бъде задържан вътре.

— Дори всичко да е заключено, все пак трябва да съществува някакъв начин за излизане — каза Скофийлд. — Нещо, което да отвори вратите, след като кризата отмине.

Хърби кимна.

— Да. Заключващият таймер.

— Какво е това?

— В случай на пълно затваряне се активира предпазна система с таймер. На всеки кръгъл час оцелелите в базата разполагат с пет минути, за да въведат един от трите възможни кода.

— Какви са тези кодове? — попита Гант.

— Нали знаете, че това съоръжение е построено така, че да издържи на мащабна размяна на ядрени удари между САЩ и бившия Съветски съюз. Кодовете са създадени с оглед на такова развитие на нещата. Възможни са само три кода. Първият просто продължава да държи базата затворена. Ядрената криза продължава и базата остава затворена. Вторият код предполага, че кризата е приключила, и обявява край на блокадата — блиндираните врати се вдигат и всички входове и изходи се отварят.

— А третият? — попита Гант.

— Третият е нещо като половинчата мярка — позволява навън да излезе вестоносец. Оторизира отваряне на индивидуални изходи за куриери, които да напуснат съоръжението.

— А какво става, ако до и пет не бъде въведен никакъв код? — попита Скофийлд.

— Мисълта ви е бърза, капитане. Точно тук е номерът. Ако не бъде въведен никакъв код, компютърът на комплекса е предупреден, че базата може да е завзета от врага, и дава още един шанс за въвеждане на код през следващите пет минути на кръгъл час. Ако и тогава не бъде въведен код, компютърът приема, че обектът е попаднал в ръцете на врага, и активира механизъм за самоунищожение.

— Механизъм за самоунищожение! — ахна Мозъчко. — Какъв?

— Сто мегатонна термоядрена глава, погребана под комплекса — отвърна Хърби.

— Господи…

— Не са ли я махнали след разпадането на СССР? — намеси се Гант.

— Не. Когато базата била преобразувана в хранилище на биологични оръжия, решили, че механизмът за самоунищожение може да потрябва. Ако стане авария и вирусът се разпространи из съоръжението, целият заразен комплекс — включително самият вирус — ще бъде унищожен от свръхвисоката температура на термоядрения взрив.

— Добре — каза Скофийлд. — Значи, ако искаме да излезем, трябва да изчакаме петминутния прозорец на кръгъл час, да намерим компютър, свързан с централната мрежа, и да въведем правилния код.

— Точно така — отвърна Хърби.

— И какви са кодовете? — попита Скофийлд.

Хърби безпомощно сви рамене.

— Не знам. Аз мога да дам команда за заключване, ако вирусът се разпространи, но нямам пълномощия да я отменя. Само момчетата от ВВС могат…

— Извинете ме — обади се Джансън, — но не забравяме ли нещо?

— Какво например? — попита Мозъчко.

— Например Футбола. Куфарчето на президента. Онова, което откраднаха, за да му попречат да напусне комплекса. Той трябва да полага дланта си върху анализатора на всеки деветдесет минути, иначе плазмените бомби в градовете ще гръмнат.

— По дяволите! — сепна се Скофийлд. Изобщо беше забравил за Футбола. Той погледна часовника си.

Беше 8:12.

Всичко беше започнало в 7:00. Което означаваше, че президентът трябва да е при куфарчето в 8:30.

Той вдигна поглед към останалите.

— Къде е Футбола?

— Ръсел каза, че щели да го оставят в главния хангар на приземното ниво — каза президентът.

— Какво мислиш? — обърна се Гант към Скофийлд.

— Мисля, че не разполагаме с голям избор. Трябва по някакъв начин да съберем ръката му и куфарчето.

— Но това не може да продължава до безкрай.

— Вярно, не може. По някое време ще трябва да измислим дългосрочно решение. Но дотогава се налага да се справяме с краткосрочни.

— Ако изведем президента горе, ще е равносилно на самоубийство — каза Джансън. — Те сто на сто ни очакват.

— Права си. — Скофийлд стана. — И затова няма да го правим. Ще направим точно обратното. Ще донесем Футбола тук.

— Първото, което трябва да направим — каза Скофийлд, — е да се погрижим за камерите. Докато камерите работят, нямаме никакъв шанс. — Той се обърна към Хърби Франклин. — Къде е централното разпределително табло?

— Мисля, че е в хангара на ниво 1, на северната стена.

— Добре. Майка, Мозъчко, погрижете се за тези камери. Ако се наложи, прекъснете захранването. Не ме интересува, просто изключете наблюдаващата система. Ясно ли е?

— Ясно — отвърна Майката.

— Вземете и доктор Франклин. Ако е излъгал, застреляйте го.

— Ясно — Майката изгледа Хърби с подозрение. Хърби една не се задави.

— А ние какво да правим? — попита Джулиет.

Скофийлд закрачи към късата рампа, водеща към огромната шахта на елеваторната платформа.

— Останалите отиваме горе да поиграем футбол.

— Рестартирането на системата завърши…

— Статус? — попита Ръсел.

Десет минути по-рано, по време на втората изява на Цезар по Ен Би Ти, електрозахранването на целия комплекс беше излязло от строя и някои от второстепенните системи бяха изключени.

— Потвърждавам: основното захранване беше прекъснато — каза един от радиооператорите. — В момента използваме аварийното захранване. Всички системи функционират.

— Изгубихме увеличения сателитен образ на околността. В момента подновявам връзката със сателита…

Друг оператор:

— Прието. Основното захранване е било прекъснато в разпределителната кутия на ниво 1 точно в 08:00 часа от оператор 008–72…

— Осем-седемдесет и две ли? — намръщи се Цезар.

— Сър, нямаме визуална обратна връзка. След изключването на основното захранване камерите не работят…

Цезар присви очи.

— Всички части, докладвайте.

— Тук Алфа — чу се гласът на Кърт Логан. — Превключваме на друга честота. Възможно е врагът да се е сдобил с наше радиооборудване…

— … Честотата превключена — отговори старшият оператор. — Продължавай, Алфа Едно…

— Намираме се в хангара на ниво 2. Отиваме към пътническия асансьор за рандеву в главния хангар. Докладвам шестима мъртви…

— Тук Браво Едно, ние сме в главния хангар и покриваме Футбола. Целият личен състав е налице. Нямаме жертви…

— Тук Чарли Едно. Придвижваме се в тандем с Ехо през общото помещение на ниво 3. Имаме един загинал и двама ранени от онази гадост с АУАКС-а преди малко. Разбрахме, че врагът е бил видян за последно на ниво 4. Подготвяме се за навлизане през люковете между нива 3 и 4. Чакам съвет…

— Чарли и Ехо тук Контрол… — прекъсна го Ръсел. — Продължавайте да ги гоните. Не могат да бягат вечно.

— Тук Делта. Ние сме още на ниво 5. Нямаме жертви. Когато разбихме вратата на ниво 5, целите бяха стигнали до ниво 4 по рампата. Имайте предвид, че наводнението в затвора на 5 е сериозно. Чакаме инструкции…

— Делта, тук Цезар — спокойно каза Ръсел. — Върнете се на ниво 6 и покрийте Х-релсовите изходи…

— Прието, сър.

Двадесет командоси в черни униформи затичаха в колона по един от коридорите в жилищната зона на ниво 3 — части Чарли и Ехо.

Стигнаха до един херметичен люк в пода, голям колкото да премине един човек. Командирът въведе код и кръглият капак се разхерметизира със свистене, разкривайки широкото около половин метър пространство между пода на ниво 3 и тавана на 4. Точно под него имаше още един херметичен люк — входът към ниво 4.

Един от командосите се провря в тясното пространство.

— Контрол, тук Чарли Едно — каза Уилис Питона в шлемофона си. — Намираме се при люка към лабораторията на ниво 4. Подготвяме се за щурм откъм тавана.

— Действайте — отговори гласът на Цезар.

Питона кимна на командоса в дупката.

Той натисна бутона за херметизация и капакът на люка падна на пода три метра по-надолу. След това скочи на ниво 4. Последваха го още трима с готови за стрелба автомати.

Нищо.

Лабораторията беше празна.

Откъм стените се дочу глух механичен звук.

Командосите се обърнаха като един.

Хидравличната елеваторна платформа се движеше.

Части Чарли и Ехо се затичаха по наклона от лабораторията към елеваторната шахта.

Пристигнаха тъкмо навреме, за да видят как дъното на огромната самолетна платформа се издига над главите им и се отправя към главния хангар.

Питона заговори в шлемофона си:

— Контрол, тук Чарли Едно. Отиват за Футбола.

Гигантската самолетна платформа се издигаше шумно в бетонната шахта.

Движеше се бавно, понесла върху себе си останките на потрошения АУАКС.

Самолетът лежеше килнат напред, като ранена птица, със забоден надолу нос, вирната счупена опашка и широко разперени криле. Невредимият радарен купол стърчеше над цялата жалка картина.

Масивният елеватор напредваше през гресираната бетонна шахта.

Докато преминаваше покрай вратите на хангара на ниво 1 обаче три миниатюрни фигури скочиха от платформата и изтичаха в подземния хангар.

Това бяха Майката, Мозъчко и тежко дишащият след тях Хърби Франклин.

Отиваха да изключат централното разпределително табло, в което, според Франклин, се намираше системата на наблюдение на Обект 7.

Командосите от Седми взвод бяха излезли от хангара доста отдавна и той беше абсолютно пуст. Двата бомбардировача „Стелт“ и самотният SR–71 стърчаха безмълвно в подземието като трио заспали стражи.

Майката си погледна часовника и долепи гръб до лявата стена на хангара.

8:20.

Десет минути, та президентът да стигне до Футбола.

Докато се промъкваше покрай стената и оглеждаше помещението за врагове, забеляза един голям правоъгълен бокс. Триметровата стоманена врата на бокса висеше полуразрушена на пантите си.

— Ами да — каза тя.

— Какво? — попита Хърби зад гърба й.

— Скоро се счепкахме тук с онези от Седми взвод. Те изстреляха два стингъра — единият удари този бокс, а другият проби някакви резервоари за вода над вратата на пътническия асансьор.

— О! — каза Хърби.

— Я да видим какво е останало.

Малко по-нагоре огромната елеваторна платформа се издигаше към главния хангар.

Първи се показаха над ръба на квадратната шахта останките на АУАКС-а.

След това обезобразената опашна част на фюзелажа…

… след това съвсем здравият радарен купол…

… след това прекършените крила…

Останалата част от потрошения самолет се издигна бавно и тогава с едно гръмко буум! Платформата се закова наравно с ръба на шахтата.

Настъпи продължителна тишина.

Навсякъде из приземния хангар личаха следите от битката, която се беше разразила тук преди час и половина.

МП Едно — все още прикачен към влекача си — стоеше от западната страна на платформата, а полуразрушеният му близнак Найтхоук Две и хлебарката му стърчаха северно от платформата, близо до пътническия асансьор.

От източната страна на АУАКС-а обаче се виждаше нещо съвсем ново: екип от десет командоси от Седми взвод — част Браво — разположени между елеваторната платформа и вътрешната сграда, прикрити зад полукръгла барикада от дървени палети и контейнери „Самсонайт“.

Върху стола в центъра на барикадата лежеше отворен един познат стоманен куфар, от чиято вътрешност проблясваха червени и зелени лампички и осветяваха клавиатура и стъклена подложка на анализатор на отпечатъци.

Футбола.

Капитан Бруно Макконъл Боата — сивоокият командир на част Браво — огледа подозрително обезобразения АУАКС.

Счупеният самолет просто стърчеше в центъра на огромния хангар — притихнал, неподвижен — чудовищна купчина старо желязо.

Тишина.

— Какво става при вас, Майка? — прошепна гласът на Скофийлд в слушалката й, която бяха взели от един загинал агент на Секретната служба.

Долу на ниво 1 Майката проучваше повреденото разпределително табло. Ракетата беше унищожила половината. Останалата половина не беше в много добро състояние — някои устройства работеха, други висяха на разтопените си кабели, изтръгнати от гнездата. В момента Хърби Франклин тракаше по клавиатурата на оцелелия компютърен терминал.

— Секундичка — отговори тя в микрофона на китката си.

— Ей, Айнщайн, какво става?

Франклин се намръщи.

— Нищо не разбирам. Някой вече е идвал тук преди двадесет минути, точно в осем часа. Прекъснал е основното захранване. В момента цялата база е на аварийно захранване…

— Можеш ли да изключиш камерите?

— Няма нужда. Били са отрязани, когато е било прекъснато основното захранване. — Хърби се обърна към Майката.

— Вече са изключени.

Горе в главния хангар вратите на пътническия асансьор се отвориха.

От кабината излязоха Кърт Логан и останалите трима оцелели от част Алфа, и се запътиха към Боата.

— Какво става? — попита Логан.

— Нищо… — отговори Боата. — Засега.

* * *

— Контрол, тук Чарли Едно — разнесе се гласът на Уилис Питона от високоговорителите в контролния център. — На ниво 4 няма никого.

— Прието, Чарли Едно. Качете се на приземното ниво с пътническия асансьор. Ехо да останат долу. Цезар каза да обикаляте из най-долните нива. Изгубихме всякакъв образ от камерите и някой трябва да наглежда…

На ниво 1 Майката включи микрофона на китката си.

— Плашило, Майката съм. Камерите са изключени. Повтарям: камерите са изключени. Отиваме към самолетната шахта.

— Благодаря, Майка.

— Хайде на работа — обърна се Скофийлд към президента, Книгата и Джулиет в тъмнината.

Погледна часовника си:

8:25:59

8:26:00

Наистина се налагаше да побързат.

— Лисица, Елвис, Сексмашина, готови. Тръгваме на нула. Три…

Главният хангар тънеше в тишина.

— Две…

МП Едно стърчеше на десет метра от останките на АУАКС-а и блестеше под изкуственото осветление.

— Едно…

Командосите от Браво не сваляха очи от боинга. Показалците им държаха спусъците на автоматите.

— … нула.

Скофийлд натисна бутона на миниатюрното дистанционно управление на едната от циклонитовите гранати, която беше взел от труповете на командосите в карантинната зона. Скритият в алуминиева черупка експлозив беше шест пъти по-мощен от С4 и поразяващата му сила беше огромна, истински супервзрив.

В мига, в който натисна бутона, циклонитовата граната в пилотската кабина на АУАКС-а избухна и обсипа хангара с огнен дъжд от стъкло и шрапнели.

И тогава всичко се случи едновременно.

Част Браво се хвърли на земята, за да се прикрие от експлозията.

Върху главите им се посипаха парчета горящ метал, които се забиха в дървената барикада като стрели в мишена за дартс.

След като се окопитиха, командосите видяха три сенки, които излязоха от вентилационната шахта под МП Едно.

— Ето ги! — посочи Боата.

Едната фигура излезе изпод президентския хеликоптер, а другите две се шмугнаха в отворения люк на корема му.

Само след миг двигателите на МП Едно оживяха. Роторите му се разпериха и се завъртяха, макар влекачът да продължаваше да е закрепен за задния му колесник.

Върху самотния пехотинец, който беше изскочил изпод корема му — Сексмашината — се посипа град от куршуми. Той се затича към влекача и го откачи от колесника, след което се вмъкна в тясната кабина на хлебарката.

— Какво правят, по дяволите?… — възкликна невярващо Кърт Логан, когато влекачът зави покрай елеваторната шахта и се насочи право към командосите, които охраняваха Футбола. После викна на Боата и хората му:

— Стреляйте!

Те откриха огън.

Картечният откос разби предното стъкло на влекача.

Сексмашината се сниши под арматурното табло в шофьорската кабина. Куршумите разкъсаха облегалката и пълнежът се разхвърча из кабината.

Хлебарката продължи да се носи с пълна скорост през хангара.

В този момент МП Едно изведнъж се вдигна във въздуха и резониращият в затвореното пространство грохот на двигателите му заглуши всички останали звуци.

Гант беше поела управлението, а Елвис прещракваше безброй ключове.

— Елвис! Пукай ракетите! — извика Гант. — И гледай да не уцелиш Футбола!

Ракетата „Хелфайър“ със съскане се отдели от гнездото си под корема на хеликоптера, остави снежнобяла следа и се насочи с безумна скорост към вътрешната сграда в източната част на хангара.

Удари я в самия център — точно над главите на охраняващите Футбола командоси — и се взриви.

Средната част на сградата се превърна в порой от стъкло и парчета от плоскости. Цяла секция от стъкления втори етаж се свлече зад командосите.

Те побягнаха от отломките, но налетяха на друга опасност: летящата към тях хлебарка на Сексмашината.

Настъпи хаос.

Ад.

Пандемониум.

Точно според плана на Скофийлд.

Той наблюдаваше объркването от основната кабина на повредения АУАКС. Часовникът му показваше:

8:27:50

8:27:51.

Оставаха две минути.

— Книга, хайде. — Той се обърна към Джулиет и президента. — Вие останете тук, докато намерим Футбола. Ако можем, ще го донесем. Ако не, ще трябва да излезете.

Скофийлд и Книгата изскочиха от дупката в опашката на самолета и се втурнаха през хангара.

В същия миг шестте цеви на миникартечницата „Вулкан“ под носа на хеликоптера изригнаха унищожителен огън.

Командосите, които вече търчаха във всички посоки, се разпръснаха още по-хаотично. Някои се скриха зад барикадата, други намериха убежище сред развалините на АУАКС-а и започнаха да стрелят по президентския хеликоптер.

Куршумите отскачаха от бронираното предно стъкло на пилотската кабина, където беше Гант. Стените на големия „Сикорски“ можеха да издържат пряко попадение на ракета земя-въздух, така че стрелбата изобщо не я притесняваше.

До нея Елвис крещеше „И-ху!“ и ръсеше куршуми по командосите.

* * *

Скофийлд и Книгата наближиха командосите, които охраняваха Футбола.

Движеха се в пълен синхрон, с вдигнати автомати, и стреляха — много странно — по бясната хлебарка на Сексмашината и по МП Едно.

Фактът, че стреляха по собствените си хора, се обясняваше най-добре от това, че бяха облечени в черните дрехи, черните бронежилетки и закриващите половината лице газови маски на командоси от Седми взвод — униформи, които бяха съблекли от труповете в зоната за карантина на ниво 4.

Стигнаха до барикадата и Скофийлд видя Футбола на стола.

След което видя въжето.

— Мамка му!

Президентският куфар беше прикован с дебело метално въже към една скоба на пода. Въжето приличаше на титаниево.

Часовникът.

8:28:59

8:29:00

— Мамка му! — Скофийлд включи микрофона на китката си. — Джансън! Футбола е прикован към пода. Не можем да го вземем. Доведи президента.

— Окей — чу се отговор.

— Лисица! Сексмашина! Дайте ми още половин минута хаос! След това знаете какво.

— Както кажеш, Плашило! — отговори Лисицата.

— Разбрано, шефе! — обади се и Сексмашината.

Джансън и президентът изскочиха от дупката в опашката на самолета — също в пълни бойни униформи на Седми взвод — и също стреляха по хлебарката на Сексмашината.

Джансън държеше зигзауера си с две ръце като професионалист. Президентът не беше толкова печен, но се справяше съвсем прилично за човек, който никога не е служил в армията.

МП Едно описа широк кръг в огромния хангар — заглушаваше всички останали шумове.

Влекачът на Сексмашината зави покрай барикадата, която защитаваше Футбола, направи рязък ляв завой, прегази няколко отломки от АУАКС-а и изчезна зад него.

* * *

На първия етаж на вътрешната сграда Цезар наблюдаваше хаоса долу.

Видя самоубийствените маневри на президентския хеликоптер в затвореното пространство на хангара! Видя хлебарката, която се вряза в останките на АУАКС-а върху платформата.

Видя и собствените си командоси, които стреляха по тези две неочаквани заплахи така, сякаш бяха очаквали всякаква организирана атака, но не и чак такава лудост.

— Мамка му! — изрева той. — Къде са Чарли?

— Още се изкачват с асансьора, сър.

И тогава, докато наблюдаваше командосите си в хангара, в една секунда на пълна яснота Цезар го видя и челюстта му увисна.

— Не…

За негово най-огромно удивление единият от хората му се приближи до Футбола — около който, разбира се, продължаваха да стоят неколцина от Браво, само че гледаха в други посоки — свали едната си черна ръкавица и под зорките погледи на трима други самозванци в черни униформи прокара длан по стъклената плочка на анализатора.

Часовникът на Скофийлд продължаваше да отброява секундите.

8:29:31

8:29:32

Сред рева на хеликоптерните двигатели и какофонията на стрелбата, президентът се приближи към куфарчето, охраняван от Скофийлд, Книгата и Джулиет Джансън.

Свали ръкавицата си, огледа се още веднъж и мина покрай Футбола, като постави небрежно длан върху анализатора в секундата, когато таймерът на екрана показа 0:24.

Куфарът издаде звук и таймерът моментално превключи от 0:24 на 90:00, след което отново започна да отброява секундите.

Скофийлд видя, че работата е свършена, и заедно с Книгата се приближи до президента и Джансън.

— Вдигайте автоматите и стреляйте — каза и поднесе китката си до устните. — Лисица, Елвис, Сексмашина: изчезвайте. Ще се видим на долния етаж. Майка, платформата. Бързо.

Майката стоеше в огромния хангар на ниво 1 и гледаше към елеваторната шахта.

Дъното на платформата висеше на седемдесет метра отгоре и шумът от битката се чуваше чак тук.

Тя натисна бутона за повикване, платформата се разтресе рязко и започна да се спуска.

В контролната зала над хангара Цезар сграбчи микрофона.

— Боа! Логан! Президентът е горе! Мина под носовете ви, пипна анализатора и сега се оттегля към елеваторната платформа. За Бога, облечен е в нашата шибана униформа!

В главния хангар Кърт Логан се извърна на място и ги видя — четиримата командоси от Седми взвод върху бавно спускащата се платформа. Майорът забрави МП Едно и подивялата хлебарка.

— Платформата! — изкрещя той. — Браво, бързо при платформата! Алфа, заемете се с хеликоптера и убийте тая шибана хлебарка!

МП Едно беше изпълнил диверсантската си мисия си и вече се снижаваше. Гант приземи огромния хеликоптер на същото място, откъдето го беше вдигнала — над вентилационната шахта до източния край на елеваторната платформа, след което с помощта на Елвис намести машината така, че люкът отдолу да е точно над отвора на шахтата.

После скочи и се затича натам. Елвис се хвърли към лявата врата и я отвори за Сексмашината.

Сексмашината скърцаше със зъби от болка.

За разлика от МП Едно, волвото, което шофираше, не беше блиндирано и поемаше целия огън на Седми взвод.

Гумите свистяха, куршумите се забиваха, хвърчаха стъкла.

Сега трябваше да се добере до МП Едно. Най-големият проблем обаче възникна, когато Скофийлд се обади, а хлебарката току-що беше направила завой, за да мине отново покрай командосите до източната част на платформата.

Затова сега се намираше от другата страна на платформата, а не от тази, където се намираше МП Едно, а самата платформа се спускаше бавно и нямаше как да мине по нея.

Трябваше да я заобиколи.

Трима командоси изскочиха пред него и откриха огън.

Куршумите свистяха из шофьорската кабина.

Два от тях се забиха в лявото му рамо. Бликна кръв.

Сексмашината изрева.

Следващият откос гръмна двете предни гуми и Сексмашината изгуби контрол над машината. Изведнъж се озова в опасна близост до шахтата и до триметровата пропаст, образувана от бавно спускащата се платформа.

Успя някак да не падне в шахтата. Закачи с едното колело ъгъла на огромната квадратна дупка, профуча покрай командосите, които го обсипаха с куршуми, и се насочи с огромна скорост към Найтхоук Две, който все още стоеше до северната стена на хангара — прикачен за влекача си, с пробита пилотска кабина — същата, която Книгата беше напуснал преди час и половина.

Елвис видя как Сексмашината за малко не падна в шахтата, видя отчаяния набег на Сексмашината към Найтхоук Две, видя как тухлоподобният влекач се заби в разбития хеликоптер.

След това видя тримата командоси, които се затичаха към катастрофиралата хлебарка.

— О, не…

Междувременно Скофийлд, Книгата, Джулиет и президентът — все още в черните униформи на Седми взвод — също се сражаваха.

Елеваторната платформа продължаваше да се спуска в ямата. Останките на АУАКС-а все така лежаха върху платформата и всичко това представляваше някакъв ад от огъната стомана.

Седем командоси от част Браво тичаха сред останките.

Скофийлд поведе групата си покрай източната стена на шахтата към нещо, което беше подготвил предварително.

Ето го!

Парчето от крилото лежеше точно там, където го беше оставил — прикриваше една секция от пода между северната и източната стена. Книгата му помогна да вдигне отчупеното крило и отдолу се откри голяма квадратна дупка.

Страната на квадрата беше малко по-малка от два метра. Това беше онази част от голямата платформа, която обикновено приютяваше независимия миниелеватор.

Точно сега миниплатформата стоеше неподвижно в ъгъла на пет метра по-надолу и ги чакаше.

Скофийлд беше оставил крилото върху дупката, за да не забележат командосите този изход.

Той беше пътят им за отстъпление.

— Сексмашина! Жив ли си! — крещеше в микрофона си Елвис от пилотската кабина на МП Едно.

— Ох, мамка му! — долетя изпълнен с болка глас.

— Можеш ли да ходиш?

— Изчезвай, братле. Аз съм свършил. Прострелян съм и си счупих глезена.

— Ние не изоставяме никого — намеси се твърдо друг глас на същата честота.

Гласът на Скофийлд.

— Елвис. Ти и Лисицата изчезвайте. Аз съм по-близо… Ще се погрижа за Сексмашината. Сексмашина, стой там. Идвам.

Платформата продължаваше да се спуска. Скофийлд вдигна поглед нагоре.

— Какво правиш? — попита Книгата.

— Отивам да взема Сексмашината — отвърна той и огледа повредения фюзелаж на АУАКС-а. Носът му все така сочеше надолу, а задницата — нагоре. Издигнатата опашна част на самолета още стърчеше над ръба на шахтата. Но това нямаше да е за дълго. Платформата се движеше неумолимо надолу и задницата на фюзелажа скоро щеше да се озове под ръба.

— Свалете президента долу — каза той на Книгата и Джулиет.

— Какво си намислил? — попита Джулиет.

— Отивам да си прибера човека. Ще се видим долу.

И закрачи през гората от метал.

Книгата и Джулиет го погледнаха за миг, след което се заеха със собствените си задачи. Трябваше да стигнат до миниплатформата.

Скофийлд затича по наклоненото ляво крило на разрушения АУАКС.

Стигна до върха и използва няколко вдлъбнатини във фюзелажа, за да се покачи на очукания покрив. В този миг двама командоси от част Браво го забелязаха и почнаха да стрелят.

Но Скофийлд не спря. Продължи да тича, криволичейки по наклонения покрив на боинга право към опашката, която всеки момент щеше да се скрие под ръба на шахтата.

Стигна най-високата точка на самолета точно когато тя отминаваше ръба на шахтата и скочи върху излъскания бетонен под на хангара на пет метра от катастрофиралата хлебарка на Сексмашината.

Вдигна глава и видя тримата командоси, които се приближаваха към вратата на пилотската кабина.

Сексмашината видя дулото на автомата Р–90 на няколко сантиметра от лицето си и въздъхна.

Газовата маска скриваше половината лице на командоса, но не и очите му. В тях се четеше огромно задоволство.

Сексмашината затвори очи и зачака края си.

Баам!

Краят не дойде.

Той отвори объркано очи — и видя как останалият с половин глава екзекутор залитна и се свлече на пода като в забавен кадър.

Другите двама командоси се извърнаха рязко и веднага бяха покосени. Фигурите им изчезнаха от полезрението на Сексмашината и там за негово огромно удивление се появи…

Плашилото.

В черна униформа на Седми взвод.

— Хайде — каза Скофийлд. — Да се махаме оттук.

Книгата скочи от три метра височина върху неподвижната миниплатформа, където вече го очакваха Джулиет и президентът.

Тук, в сянката на голямата платформа, беше тъмно.

В момента, когато всички се озоваха на миниплатформата. Джулиет натисна един бутон в малкото табло на пода.

Независимата платформа бързо се плъзна надолу по собствените си релси. Беше много по-бърза от голямата.

Докато измъкваше Сексмашината от кабината на влекача. Скофийлд забеляза няколкото оръжия, които се бяха изсипали от експлодиралата пилотска кабина на Найтхоук Две — два автомата МР–10, няколко гранати, един лъскав 44-калибров полуавтоматичен пистолет „Пустинен орел“ и — което го зарадва най-много — две оръжия с форма на пушка, все още в черните си кожени кобури за гръб, които при експлозията навярно бяха изпаднали от оръжейната на Найтхоук Две.

Приличаха на автомати, но цевите им бяха широки и къси и имаха две ръкохватки. От дулата им обаче се подаваха хромирани куки с подобни на луковици магнитни глави.

Това бяха прословутите „Армалайт“ МН–12 Магхук, автоматични куки с мощен магнит за залепване към метални повърхности.

— Охо… — възкликна Скофийлд, грабна двата магхука и подаде единия на Сексмашината. Грабна и един МР–10 и големия пистолет „Пустинен орел“, който затъкна в колана си…

Дзън!

Вратите на пътническия асансьор изведнъж се отвориха…

… и изсипаха десет въоръжени до зъби командоси.

Уилис Питона и част Чарли.

Очите на Питона едва не изхвръкнаха при гледката на застаналия на няколко метра от него Скофийлд, облечен отгоре на всичко в униформа на Седми взвод.

Командосите вдигнаха автоматите.

— Мамка му — изръмжа Скофийлд, набута Сексмашината обратно в кабината на влекача и също се хвърли вътре, за да избегне пороя от куршуми.

Скофийлд превключи рязко на задна скорост — помоли се от все сърце влекачът да тръгне — и настъпи газта.

Влекачът подскочи и с хвърлящи искри задни гуми се изскубна от останките на Найтхоук Две.

Хлебарката се понесе като бясна със задницата напред, мина на косъм покрай ръба на шахтата и се насочи към изоставената барикада.

След като се обърна, за да погледне накъде се е понесъл, Скофийлд забеляза барикадата, но с една секунда закъснение.

Натисна спирачките и тритонното возило се завъртя на 180 градуса. Муцуната на хлебарката описа дъга и помете барикадата.

Хлебарката се закова на място.

Скофийлд заби глава в несъществуващото предно стъкло. Вдигна очи, за да види къде е попаднал, и с изненада установи, че вратата на кабината се намира на не повече от метър от стола, върху който лежеше президентският куфар — Футбола.

Божичко!

Дръжката му все така беше прикована към пода с титаниевото въже, но тъй като президентът го беше нулирал само преди няколко минути, командосите съвсем правилно бяха решили, че единствената му грижа оттам нататък ще е да избяга от това място.

И сега Футбола беше на стола, абсолютно неохраняван.

Скофийлд не пропусна възможността и изскочи от шофьорската кабина.

Командосите от Чарли се приближаваха и обсипваха хлебарката с килограми олово.

Скофийлд се прикри зад масивния влекач, извади от джоба си единия от миниатюрните лок-бластери на Седми взвод, закрепи го на скобата, към която беше привързан куфарът, натисна бутона и побърза да се отдръпне.

Едно…

Две…

Три…

Взривът беше кратък и отсечен.

Титаниевото въже се откъсна от пода и Футбола беше свободен. Скофийлд го грабна и се хвърли в кабината тъкмо когато командосите стигнаха до хлебарката.

Двама се хвърлиха към задницата й и се вкопчиха в нея. В същия момент Скофийлд натисна педала на газта. Внезапният старт завари командосите неподготвени и единият падна по задник на пода.

Рефлексите на втория бяха по-добри. Той пусна автомата си и се вкопчи в покрива на влекача с две ръце.

Скофийлд подкара хлебарката покрай южната страна на огромната елеваторна шахта — със свистящи гуми, ревящ двигател и излишен пасажер на покрива.

Източно от шахтата беше МП Едно — роторите му продължаваха да се въртят.

Точно там трябваше да се озове. Да паркира до МП Едно, да влезе вътре и да изчезне през долния люк и оттам във вентилационната шахта.

Но надеждите му станаха на пух и прах, когато трима командоси излязоха иззад президентския хеликоптер с вдигнати автомати.

Чакаха го.

Незнайно защо обаче не стреляха.

„Защо не стре…“

Малкият прозорец зад главата на Скофийлд изведнъж се взриви и обсипа двамата морски пехотинци със стъкла. Две ръце в черни ръкавици посегнаха към главата му. В едната имаше нож!

Командосът, който беше останал на покрива, се опитваше да го убие.

Скофийлд инстинктивно сграбчи ръката с ножа, но другата го стисна зверски за лицето.

Хлебарката продължаваше да се носи към МП Едно, със спукани предни гуми. Той се бореше за живота си.

Без да пуска ръката с ножа, Скофийлд видя как хеликоптерът отпред се уголемява, видя въртящия се опашен ротор — размит кръг от движение на сто и осемдесет сантиметра от земята, с няколко сантиметра по-високо от покрива на хлебарката.

И реагира на секундата.

Изви рязко волана на влекача и го подкара към перката.

От покрива се чу писък, който секна, когато роторът отряза главата на командоса и по покрива на кабината шурна кръв.

Тримата командоси до хеликоптера побягнаха, за да не ги прегази влекачът.

Хлебарката излезе от другата страна на хеликоптера и спря пред огромната дупка на елеваторната шахта.

Платформата продължаваше бавно да се спуска. Подобният на чиния купол на АУАКС-а вече беше на три метра под ръба.

Скофийлд форсира двигателя.

Сексмашината се досети какво мисли да направи и викна:

— Ти си луд бе!

— Няма друг начин — отвърна Скофийлд. — Дръж се.

И отпусна съединителя.

Хлебарката се стрелна към ръба на шахтата.

Куршумите се забиваха в нея.

Скофийлд стисна волана.

Хлебарката стигна до ръба на елеваторната шахта и полетя надолу…

Платформата вече се беше спуснала на десет метра под пода на хангара, но благодарение на тялото на самолета — и на невредимия купол — хлебарката се стовари само от три метра.

Влекачът се приземи с трясък точно върху наклонената чиния на радара.

Тя беше от титаниева сплав, много здрава, и устоя геройски.

Същото не се отнасяше обаче за подпорите на купола.

Те се прекършиха като сухи вейки. Тялото на самолета под купола също пропадна.

Цилиндричният фюзелаж на АУАКС-а се смачка като алуминиева кутия под тежестта на влекача и омекоти падането му.

Куполът пропадна във фюзелажа и послужи като рампа, която позволи на хлебарката да мине по тавана на самолета и да се спусне по прекършеното ляво крило.

Скофийлд успя някак да натисне спирачките и хлебарката се завъртя и спря на сантиметри от стената на шахтата, точно до дупката, където обикновено се намираше независимата миниплатформа.

Скофийлд изскочи от кабината и измъкна Сексмашината. В същия момент няколко командоси изникнаха иззад гората от изкривена стомана и откриха огън.

Но бяха твърде бавни.

Мъжете от Седми взвод наблюдаваха изумено как Скофийлд подава Футбола на Сексмашината, премята ръцете на ранения върху раменете си и без да му мигне окото, скача в дупката на платформата.

Изглеждаха като джуджета на фона на огромната самолетна платформа.

Сексмашината продължаваше с всички сили да стиска раменете на Скофийлд, без да изпуска Футбола. Това обаче не му пречеше да крещи пронизително.

Сивата бетонна стена се изнизваше покрай тях с огромна скорост.

Докато падаше, Скофийлд погледна надолу и видя струящия от отворената врата на хангара на ниво 1 квадрат бяла светлина, който падаше върху миниплатформата на седемдесет метра по-надолу, и извади магхука.

Не можеше да стреля по долната страна на основната платформа. Обсегът на въжето на магхука беше само петдесет метра и нямаше да му стигне.

Трябваше да изчака още петнадесет метра и тогава…

Успя да закачи куката за една стърчаща от бетонната стена метална скоба, която крепеше сноп дебели кабели, минаващи по цялата дължина на шахтата.

Продължиха да падат. Въжето се развиваше със свистене над главите им.

Мини платформата се приближаваше с ужасяваща скорост…

Стоп!

Увиснаха само на метър над миниплатформата, точно пред вратата към хангара на ниво 1.

Скофийлд натисна черния бутон на дръжката и освободи захвата на куката — задейства се механизъм, който нави свободното въже. Натисна го съвсем навреме и скочи от един метър, като хвана Сексмашината през кръста.

В мига, когато ботушите им докоснаха пода, видяха, че имат компания.

На вратата на хангара стояха Книгата, Джулиет и президентът. А също и Майката, Мозъчко и Хърби Франклин.

— Само някой да се е пошегувал на тема „падна ни път насам“ и ще му строша главата каза Майката.

* * *

— Да се махаме — каза Скофийлд, докато прибираше магхука. Голямата платформа продължаваше да се спуска с бръмчене и с товара си от Седми взвод.

Забързаха към рампата в другия край на огромния хангар. Книгата и Майката помагаха на Сексмашината.

— И сега какво? — попита Джулиет Джансън.

— Президентът е с нас — каза той. — Футбола също. Тъй като Футбола беше единственото, което го задържаше тук, предлагам да напуснем купона. Това означава, че трябва да намерим мрежов терминал и да отворим изход през следващия петминутен прозорец. Да си продължават шоуто без нас.

— Доктор Франклин — обърна се той към учения, когато поеха надолу по спираловидната рампа — къде е най-близкият компютър на охранителната система? Трябва да излезем през следващия петминутен прозорец.

— На това ниво са два — единият е в офиса на хангара, а другият е в главното разпределително табло.

— Не можем да останем тук. Ще ни настигнат всеки момент.

— Другият най-близък е на ниво 4, в зоната за карантина.

— Значи отиваме там.

В слушалката на Скофийлд се чу женски глас:

— Плашило, тук Лисицата. Ние сме на дъното на вентилационната шахта. Какви задачи имаш за нас?

— Можете ли да минете от другата страна на дъното?

— Можем.

— Елате в лабораторията на ниво 4 — каза Скофийлд в микрофона на китката си.

— Разбрано. Обаче ние… ами… прибрахме няколко нови пасажери.

— Чудесно — отговори Скофийлд. — До скоро.

Спуснаха се по рампата към ниво 2 и стигнаха до отвора в пода, откъдето почваше аварийното стълбище. Скоро се озоваха пред тежката противопожарна врата към зоната за карантина на ниво 4.

Мозъчко натисна вратата.

Тя се отвори без никакво усилие.

Скофийлд се разтревожи. Това беше една от вратите, които преди малко бяха заключили и препречили. Сега беше отключена. Той вдигна ръка всички да внимават.

Мозъчко кимна и отвори вратата безшумно. Майката и Книгата се промъкнаха вътре с насочени автомати.

Нямаше нужда да стрелят.

Карантинната камера беше пуста, ако не се брояха труповете по пода, останали от предишната им схватка със Седми взвод.

Джулиет и президентът влязоха след тях, като прекрачиха телата. Скофийлд ги последва — носеше Сексмашината на гърба си.

На стената вдясно, зад подобните на телефонни будки камери, имаше два компютърни терминала.

— Доктор Франклин, почвайте работа — каза Скофийлд. — Мозъчко, иди с него. Вижте какво трябва да направим, за да се измъкнем от този капан. Книга, поеми Сексмашината. Майка, провери в лабораторията за превързочни материали.

Майката тръгна към лабораторията от другата страна на преградната стена.

Книгата отиде да затвори вратата и възкликна:

— Какво, по дяволите?…

— Какво има? — попита Скофийлд.

— Виж ключалката.

Скофийлд я погледна и присви очи.

Масивният език на бравата беше срязан.

Чисто.

Идеално.

Всъщност отрезът беше толкова гладък, че не можеше да е дело на нищо друго освен на лазер…

Скофийлд се намръщи.

Някой беше идвал тук след битката.

— Плашило — обади се Майката.

Беше застанала на вратата към западната част на ниво 4. До нея стоеше Либи Гант, която тъкмо беше излязла от дупката в пода.

— Плашило, ела да видиш нещо — каза Майката.

Скофийлд се приближи до вратата в преградната стена. И този език на ключалката беше срязан с лазер.

— Какво има? — попита той и чак тогава видя Хагърти Шомпола и Николас Тейт-трети, надутия президентски съветник. Новите пасажери на Гант.

Гант посочи с палец зад гърба си — високото помещение, където се намираше прозрачният куб.

Скофийлд погледна натам…

… и кръвта му изстина.

Кубът приличаше на ударен от бомба.

Стъклените му стени лежаха изпотрошени на пода. Една стъклена секция беше паднала върху леглото. Навсякъде бяха разхвърляни играчки. Цветните мебели бяха преобърнати и разпръснати.

Кевин го нямаше.

— Мисля, че са взели каквото им е трябвало и от лабораторията — каза Гант. — Цялото ниво е претърсено.

Скофийлд прехапа устни и се замисли.

Не искаше да го казва. Не искаше дори да го мисли. Но нямаше как да не го направи.

— Тук има още някой.

Езикът беше африкаанс.

Официалният език на белия режим, който беше управлявал Южна Африка до 1994-та и който език вече — по разбираеми причини — не беше официален.

След като се консултира с двама специалисти по африкаанс от ВРУ, Дейв Феърфакс получи превод на всички разговори и беше готов да го представи на директора на отдела.

Погледна още веднъж превода и се усмихна. Разпечатката гласеше:

САТЕЛИТНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЕКРЕТНА ЛИНИЯ Е/1 ЗА–2

ВРУ-КОСМОТДЕЛ-ПЕНТ-ВШНГТН

ОПЕРАТОР: Т16–009

ИЗТОЧНИК: ВВС-СО(С)07

29 МАЙ 22:10:56 АФРИКААНС АНГЛИЙСКИ

ГЛАС 1: Kan bevestig dat in-enting plaasvind. Потвърждавам, че ваксината е ефективна.

13-ЮНИ 18:01:38 АФРИКААНС АНГЛИЙСКИ

ГЛАС 1: Toetse op laaste poging word op die vier-en twientigste verwag. Wat van die onttrekkings eenheid? Очакваме тест с най-новия щам на трети. Какво става с извеждащия отряд?

ГЛАС 2: Reccondo span is alreeds weggestuur. Рекондосите са сформирани.

15-ЮНИ 14:45:48 АФРИКААНС АНГЛИЙСКИ

ГЛАС 1: Voorbereidings onderveg. Vroeg oggend. Beste tyd vir onttrekking. Подготовката е в ход. Рано сутринта. Оптимално време за извеждане.

16-ЮНИ 19:56:09 АНГЛИЙСКИ АНГЛИЙСКИ

ГЛАС 3: Всичко си е на мястото. Потвърдете, че е на трети. Всичко си е на мястото. Потвърдете, че е на трети.

21-ЮНИ 07:22:13 АФРИКААНС АНГЛИЙСКИ

ГЛАС 1: Onttrekking ’n probleem wees. Gestei ons gebruik die Hoeb land hier naby. Verstaan hy is ’n lid van Die Organisasie Извеждането е най-големият проблем. Планираме да използваме ранчото на Хьоб. Член на организацията

ГЛАС 2: Sal die instruksies oordra. Инструкциите предадени.

22-ЮНИ 20:51:59 АНГЛИЙСКИ АНГЛИЙСКИ

ГЛАС 3: Акцията започва. Акцията започва.

22-ЮНИ 01:18:22 АФРИКААНС АНГЛИЙСКИ

ГЛАС 1: Die Reccondos is gereed. Verwagte aankoms by beplande bestemming binne nege dae. Рекондосите са на път. Очаквано време за достигане на целта — девет дни.

29 МАЙ 22:10:56	АФРИКААНС	АНГЛИЙСКИ
ГЛАС 1:	Kan bevestig dat in-enting plaasvind.	Потвърждавам, че ваксината е ефективна.
13-ЮНИ 18:01:38	АФРИКААНС	АНГЛИЙСКИ
ГЛАС 1:	Toetse op laaste poging word op die vier-en twientigste verwag. Wat van die onttrekkings eenheid?	Очакваме тест с най-новия щам на трети. Какво става с извеждащия отряд?
ГЛАС 2:	Reccondo span is alreeds weggestuur.	Рекондосите са сформирани.
15-ЮНИ 14:45:48	АФРИКААНС	АНГЛИЙСКИ
ГЛАС 1:	Voorbereidings onderveg. Vroeg oggend. Beste tyd vir onttrekking.	Подготовката е в ход. Рано сутринта. Оптимално време за извеждане.
16-ЮНИ 19:56:09	АНГЛИЙСКИ	АНГЛИЙСКИ
ГЛАС 3:	Всичко си е на мястото. Потвърдете, че е на трети.	Всичко си е на мястото. Потвърдете, че е на трети.
21-ЮНИ 07:22:13	АФРИКААНС	АНГЛИЙСКИ
ГЛАС 1:	Onttrekking ’n probleem wees. Gestei ons gebruik die Hoeb land hier naby. Verstaan hy is ’n lid van Die Organisasie	Извеждането е най-големият проблем. Планираме да използваме ранчото на Хьоб. Член на организацията
ГЛАС 2:	Sal die instruksies oordra.	Инструкциите предадени.
22-ЮНИ 20:51:59	АНГЛИЙСКИ	АНГЛИЙСКИ
ГЛАС 3:	Акцията започва.	Акцията започва.
22-ЮНИ 01:18:22	АФРИКААНС	АНГЛИЙСКИ
ГЛАС 1:	Die Reccondos is gereed. Verwagte aankoms by beplande bestemming binne nege dae.	Рекондосите са на път. Очаквано време за достигане на целта — девет дни.

— Това е много сериозно, приятелю — каза му единият експерт, докато си обличаше сакото. Беше нисък приятен човек и се казваше Лю Алви. — Имам предвид разузнавателните отряди. И Die Organisasie. Господи!

— Какво означава това? — попита Феърфакс. — Кои са тези?

Алви бързо се огледа.

— Рекондосите са най-гадната от всички гадни елитни части. Това са командосите разузнавачи на ЮАР. Преди Мандела да дойде на власт, това беше отрядът от убийци на белия режим. Специалността им е нелегално преминаване в чужди държави и светкавични удари — най-вече по чернокожи лидери на съпротивата. Те са обучени да бъдат невидими. Никога не оставят следи от присъствието си, но можеш да ги разпознаеш по това, че оставят след себе си само прерязани гърла. Освен това са много издръжливи. Чувал съм, че веднъж в Зимбабве отряд рекондоси стоял неподвижно в засада цели деветнадесет дни. Крили се под топлоотражателни покривала, докато целта не пристигнала. Човекът дошъл, като си мислел, че зоната е безопасна — и го гръмнали. Някои твърдят че през осемдесетте раздували щата си, като вписвали анголски наемници. Мандела ги разпусна. Доколкото знам, сега са наемни убийци.

— Мамка му! — изруга Феърфакс. — Ами Die Organisasie? Това какво е?

— Пол умит, полуреалност. Никой не знае. Но има досие в МИ–6 и в ЦРУ. Това е нелегална организация на бели южноафриканци изгнаници, които непрекъснато кроят заговори за сваляне на правителството на АНК с надеждата да върнат ЮАР към старото време. Богати копелета — богати расисти. Известни са и като „Третата сила“ или „Паяжината“. Миналата година Интерпол ги регистрира като активна терористична организация.

Алви си тръгна и Феърфакс се намръщи.

Какво можеше да търси една ултрадясна южноафриканска организация заедно с една елитна част командоси в някаква отдалечена база на ВВС на САЩ?

Както можеше да се очаква, Хагърти Шомпола и Николас Тейт отидоха право при президента. Елвис се затича към ранения си приятел Сексмашината.

Скофийлд застана в средата на карантинната зона заедно с Гант.

Гант кимна към Хагърти и Тейт и каза:

— Открихме ги в МП Едно. Бяха се наврели в президентската капсула. Криеха се.

— Той ще поеме командването — каза Скофийлд.

— Е, той е по-старши — каза Гант.

— Но никога не е участвал в битка.

— Знам.

На няколко метра вляво от тях Мозъчко и Хърби Франклин седяха пред един компютърен терминал.

Скофийлд отиде до тях и попита:

— Какво става?

— Много странно — каза Хърби. — Виж. — И посочи екрана. Там пишеше:

СО(С)07-А

ДНЕВНИК НА ДОСТЪПА ДО ОХРАННАТА СИСТЕМА

7–3–010229027

ВРЕМЕ КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ ОПЕРАТОР ОТГОВОР НА СИСТЕМАТА

06:30:00 Проверка на статуса на системата 070–67 Всички системи функционират

06:58:34 Команда „Заключване“ 105–02 „Заключване“ активирано

07:00:00 Проверка на статуса на системата 070–67 Всички системи функционират (режим „Заключено“)

07:30:00 Проверка на статуса на системата 070–67 Всички системи функционират (режим „Заключено“)

07:37:56 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Повреда в аварийното захранване Система Локализирана повреда в терминал 1-А2. Липса на отговор от системи: TRACKS; AUX SYS–1; RAD COM-SPHERE; MBN; EXT FAN

07:38:00 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Капацитет на аварийното захранване — 50% Система Терминал 1-А2 не отговаря

08:00:15 Команда „Изключване на основното захранване“ (терминал 3-А1) 008–72. Изключване на основното захранване

08:00:18 Включване на аварийното захранване Ав. Система. Начало на аварийно захранване

08:00:19 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Аварийно захранване задействано. Протокол ограничена мощност задействан Ав.система Начало на протокол ограничена мощност: второстепенни системи изключени

08:01:02 Въведена команда „специално отключване“ (терминал 3-А1) 008–72 Врата 003-V отворена

08:04:34 Въведена команда „специално отключване“ (терминал 3-А1) 008–72 Врата 062-W отворена

08:04:55 Въведена команда „специално отключване“ (терминал 3-А1) 008–72 Врата 100-W отворена

08:18:00 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Капацитет на аварийното захранване — 50% Ав. Система Терминал 1-А2 не отговаря

08:21:30 Команда „Изключване на охранителните камери (терминал 1-А1)“ 008–93 СИСТЕМНА ГРЕШКА: Охранителните камери вече са изключени по протокол ограничена мощност

ВРЕМЕ	КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ	ОПЕРАТОР	ОТГОВОР НА СИСТЕМАТА
06:30:00	Проверка на статуса на системата	070–67	Всички системи функционират
06:58:34	Команда „Заключване“	105–02	„Заключване“ активирано
07:00:00	Проверка на статуса на системата	070–67	Всички системи функционират (режим „Заключено“)
07:30:00	Проверка на статуса на системата	070–67	Всички системи функционират (режим „Заключено“)
07:37:56	ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Повреда в аварийното захранване	Система	Локализирана повреда в терминал 1-А2. Липса на отговор от системи: TRACKS; AUX SYS–1; RAD COM-SPHERE; MBN; EXT FAN
07:38:00	ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Капацитет на аварийното захранване — 50%	Система	Терминал 1-А2 не отговаря
08:00:15	Команда „Изключване на основното захранване“ (терминал 3-А1)	008–72.	Изключване на основното захранване
08:00:18	Включване на аварийното захранване	Ав. Система.	Начало на аварийно захранване
08:00:19	ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Аварийно захранване задействано. Протокол ограничена мощност задействан	Ав.система	Начало на протокол ограничена мощност: второстепенни системи изключени
08:01:02	Въведена команда „специално отключване“ (терминал 3-А1)	008–72	Врата 003-V отворена
08:04:34	Въведена команда „специално отключване“ (терминал 3-А1)	008–72	Врата 062-W отворена
08:04:55	Въведена команда „специално отключване“ (терминал 3-А1)	008–72	Врата 100-W отворена
08:18:00	ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Капацитет на аварийното захранване — 50%	Ав. Система	Терминал 1-А2 не отговаря
08:21:30	Команда „Изключване на охранителните камери (терминал 1-А1)“	008–93	СИСТЕМНА ГРЕШКА: Охранителните камери вече са изключени по протокол ограничена мощност

— Ето — каза Хърби. — Всичко започва нормално. Стандартна проверка на системата от локален оператор. Най-вероятно операторът на таблото в главния хангар на ниво 1. След това идва заключването в 6:58, активирано от оператор номер 105–02. Това е някой по-висш. 105 означава от полковник нагоре. Сигурно е полковник Харпър. Но след това, в 7:37, сигурно нещо се с случило на ниво 1. В този момент половината аварийно захранване на комплекса е отишло по дяволите.

— Разпределителното табло — каза Скофийлд, като си припомни битката с двете противосамолетни машини. Тонът му беше такъв, като че ли подобни случки стават всеки ден.

— Добре — каза Хърби. — Това обяснява рапорта на системата. В това разпределително табло са били генераторите на аварийното захранване. Но последствията излизат наяве едва тук. — Той посочи един друг ред:

08:00:15

Команда „Изключване на основното захранване“ (терминал 3-А1)

008–72

Изключване на основното захранване

— Някой е изключил главното захранване. Затова не можах да обезвредя камерите. Виж, тук е отбелязана моята команда в 8:21. Аз съм оператор 008–93.

— Проблемът е, че някой друг — оператор номер 008–72 — вече е изключил камерите, изключвайки основното захранване. При изключване на основното захранване системата преминава на авариен режим — но сега комплексът разполага само с половината от аварийния си запас, който, както сами виждате, се изчерпва доста бързо. Само че когато се включи аварийното захранване, системата изключва всички второстепенни консуматори — като например допълнителното осветление и камерите за наблюдение. Това е протоколът за ограничена мощност, който се повтаря непрекъснато в следващите редове.

— Значи, изключвайки захранването, той е изключил камерите — каза Скофийлд.

— Да.

— Не е искал да го видят…

— Не само това. Погледни какво е направил след това. Въвел е три кода за отваряне по изключение — първият в 8:01, а следващите два в 8:04 — и така е отворил три врати.

— През петминутния прозорец — каза Скофийлд.

— Точно така.

— И кои врати е отворил?

— Ей сега ще ти кажа. — Хърби натисна няколко клавиша. — Ето, първата е била 003-V. — На екрана се показа схема на Обект 7. — Ето я. Аварийният изход.

— А другите две?

— 062-W и 003-W… — Хърби огледа екрана. 062-W означава шейсет й две/запад. Но тя е…

— Какво?

— 62-Запад е херметичната врата на западния Х-релсов тунел на ниво 6.

— А коя е другата? 100-Запад?

— Това е краят на тунела при езерото Пауъл, на шейсет километра западно оттук. 100-Запад е заключената врата към езерото.

— И защо са отворени точно тези врати? — попита Мозъчко.

— Аварийният изход е бил отворен, за да пуснат някого вътре. Помощници, които да откраднат каквото трябва — отговори Скофийлд.

— А другите две?

— Отворили са ги, за да могат всички от шайката да излязат.

— Защо тогава са изключили захранването? — попита Гант.

— За да обезвредят охранителните камери. Онзи, който го е направил, не е искал хората от ВВС да го видят какво прави.

— А той какво е правил? — попита Мозъчко.

Скофийлд и Гант се спогледаха.

— Отвлякъл е момчето — отговори той, след което се обърна към Хърби. — Открий по-бързичко кой е оператор номер 008–72.

— Ей сега. — Пръстите на Хърби затанцуваха по клавиатурата и след малко той каза: — Ето го. — На екрана се появи списък. Скофийлд го погледна и откри това, което го интересуваше:

008–72 БОТА, Гюнтер В.

— Кой е Гюнтер Бота?

— Гаден кучи син — обади се един глас зад гърбовете им.

Президентът надникна над рамото на Скофийлд и изръмжа:

— Бота! Трябваше да се сетя.

— Южноафрикански учен, който работи тук върху ваксината — каза президентът. — Сделките с дявола се заплащат прескъпо.

— Защо е отвлякъл момчето?

— Китайският вирус убива както белите, така и черните, капитане — каза президентът. — Единствено азиатците са в безопасност. Но гените на това момче са променени по изкуствен път, така че да произвежда универсална ваксина за бели и черни. Но ако тази ваксина бъде дадена само на белите, при евентуална зараза с Китайския вирус ще оцелеят само те. И ако Бота работи за когото подозирам…

— И какво ще правим сега? — попита Хърби.

— Тръгваме след момчето — отговори веднага Скофийлд. — И…

— Не тръгвате никъде, капитане — обади се Хагърти Шомпола зад гърба му. — Ще останете тук и ще охранявате президента.

— Но…

— Ако не сте обърнали внимание, в случай че президентът загине, загива и Америка. Едно момче може да почака. Смятам, че е време да проумеете кое е по-важно, капитан Скофийлд.

— Но ние не можем да го оставим…

— Можем и ще го оставим — ядоса се Хагърти. — Не забравяйте, капитане, че аз съм ви началник и ви заповядвам да се подчините. Правителството на Съединените американски щати ми плаща, за да мисля вместо вас. Нашата страна е по-важна от живота на едно момче.

На лицето на Скофийлд не трепна нито мускул.

— Не бих желал да живея в страна, която оставя едно дете да умре…

Погледът на Хагърти блесна.

— Ще правите каквото кажа, както кажа и когато кажа…

Президентът понечи да се намеси, но Скофийлд застана пред Хагърти и каза твърдо:

— Не, сър. Няма да изпълнявам заповедите ви. Защото ако ме бяхте изчакали да довърша изречението си, щяхте да чуете: „Тръгваме след момчето и вземаме президента с нас“. Защото ако си бяхте дали труд да забележите, този Бота и съучастниците му са отворили изход от комплекса! И са ни дали възможност да се махнем оттук.

Хагърти мълчеше, стиснал зъби.

— А сега, ако нямате нищо против, и ако никой няма подобри идеи, какво ще кажете да се разкараме от това гадно място?

* * *

Микрофоните на четиримата оператори на Цезар в контролния център над главния хангар бяха загрели от работа.

— Основното захранване е изключено и нито една камера не функционира. Всички системи работят на аварийно захранване…

— Сър, някой е въвел кодовете за ограничен допуск. Западната врата на Х-релсовия път е отворена.

— Кой? — рязко попита Ръсел.

Операторът се намръщи.

— Изглежда, е професор Бота, сър.

— Бота — прошепна Цезар. — Изобщо не се изненадвам.

— Сър — обади се друг оператор. — Регистрирам движение по Х-релсовата система. Някой тръгва на запад към каньоните.

— О, Гюнтер! Не можа да се сдържиш, нали? Искаш да отвлечеш момчето. — Цезар се усмихна тъжно. — Какво е предполагаемото време за пристигане на мотрисата при езерото?

— Разстояние шейсет километра при скорост двеста и седемдесет километра в час. Около тринайсет минути, сър.

— Браво да слязат на ниво 6, да вземат другата мотриса и да тръгнат след Бота. Отворете капака на покрива и пуснете Чарли с АН–77-миците да го пресрещнат при езерото — ще го заклещим от две страни. По-бързо. Гюнтер не го знае, но това момче ни трябва. Ако го изгубим, все едно не сме свършили нищо.

Скофийлд, Майката, Гант и Книгата затичаха с всички сили надолу по пожарното стълбище.

Зад тях тичаха президентът и Джулиет, Хърби, Шомпола и Николас Тейт. Най-накрая бяха Елвис и Мозъчко, които носеха Сексмашината.

Стигнаха до вратата на ниво 6. Окървавеното тяло на Франк Кътлър все още лежеше пред нея.

— Внимавай — каза Джулиет на Скофийлд, когато той посегна към дръжката на вратата. — Точно тук ни сгащиха преди.

Скофийлд кимна.

И отвори вратата — много тихо и много бързо, — след което побърза да се прикрие.

Нито звук.

Никакви изстрели.

Никакви куршуми.

— Господи! Майчице — възкликна Майката, като погледна през вратата.

Масивната елеваторна платформа бавно се носеше надолу.

Върху нея пътуваха останките на АУАКС-а и десетимата командоси от част Браво. Бяха се запътили към ниво 6, за да преследват Гюнтер Бота и момчето.

Мръсносивата стена на шахтата се нижеше пред погледите им.

Отминаха ниво 3, продължиха към 4… и тогава…

… платформата потъна във водата.

След като стигна ниво 5, платформата се потопи в езерото на дъното на шахтата. Няколко десетки кубика моментално я заляха, завихряйки се около останките на АУАКС-а.

— Мамка му! — изкрещя Макконъл Боата, командирът на част Браво, и посегна към микрофона си, когато водата го заля до кръста.

— Част Браво докладва за сериозно наводнение на ниво 5. Шахтата на самолетната платформа се пълни. Достъпът към ниво 6 е възможен само откъм източното пожарно стълбище и през западната вентилационна шахта. Браво се отправя към вентилационната шахта…

Принтерът избълва лист свръхкачествена гланцирана хартия. Операторът го взе, провери времето в горния край и каза:

— Това е отпреди десет минути. Ето още един… какво става, по дяволите?

— Какво? — попита Ръсел и взе снимката от оператора. Припомни си предишните снимки: двадесет и четири излъчващи топлина продълговати обекта, наредени в широка окръжност покрай аварийния изход.

Увеличената сателитна снимка показваше обектите съвсем ясно. Изобщо не бяха плъхове.

Бяха ботуши — подаващи се изпод топлоотражателни покривала.

Дойде и втората сателитна снимка и Цезар я сграбчи. Беше много по-скорошна от първата. Само отпреди минута.

Изобразяваше същото като първата: аварийния изход и пустинната повърхност край него.

Нямаше ги.

— Мммм, много хитро, Гюнтер — бавно каза Цезар. — Довел си и рекондоси.

Навсякъде имаше трупове.

„Господи — помисли той. — Като че ли е имало война.“

Не беше далеч от истината.

Ниво 6 наподобяваше метростанция — с централна издигната бетонна платформа и релси от двете страни. Точно като в метрото релсите изчезваха в четири тунела в срещуположните страни на огромната зала. Но за разлика от метрото, три от тези четири тунела бяха преградени с масивни блиндирани стоманени врати.

На централната платформа лежаха девет трупа в костюми.

Деветимата членове на Първи челен отряд на Секретната служба.

Телата лежаха под всевъзможни ъгли, кървави, дрехите им бяха разкъсани от безбройните куршуми.

Зад тях обаче имаше още трупове — десет на брой — в черни бойни униформи.

Командоси от Седми взвод.

Мъртви.

Трима лежаха на платформата с разперени ръце и огромни дупки в гърдите. Което означаваше, че някой ги е застрелял в гръб, докато са се качвали на платформата от десния релсов път. Ребрата им стърчаха от гърдите, експлодирали от газовете в кухите върхове на куршумите, които ги бяха поразили.

Четирима други командоси обаче не бяха загинали от куршум.

Телата им лежаха до стоманената врата, вкопана в стената покрай десния релсов път — изходът към аварийната вентилационна шахта.

Гърлата им бяха прерязани от ухо до ухо.

„Те са умрели първи — помисли си Скофийлд. — Изненадали са ги в гръб откъм шахтата.“

Подземната станция беше пуста.

И тогава ги видя.

Паркирани от двете страни на централната платформа. Х-релсови мотриси.

— Еха! — възкликна той.

Х-релсовите системи бяха високоскоростни подземни релсови системи, които армията на САЩ използваше за транспорт и доставки на оборудване. Мотрисите — или, както ги наричаха, „вагонетките“ — развиваха такава скорост, че за стабилността им бяха необходими четири релси — две на земята и две на тавана над вагонетката.

Дължината им беше около двадесет метра — приблизително колкото на вагон на метрото, — но елегантният силует и заостреният нос очевидно бяха проектирани с цел минимално съпротивление при огромна скорост.

Дизайнът беше прекопиран от най-известния високоскоростен влак в света — японския „Влак-стрела“. Косият нос, аеродинамичните стени, спойлерите в задната част — всичко беше част от борбата за все по-висока скорост.

Влакът вляво от Скофийлд се състоеше от две мотриси, свързани с гофриран гумен проход. Бяха разположени с гръб една към друга и острите им носове сочеха в противоположни посоки. И двете бяха боядисани в бяло и приличаха на двойка скачени космически совалки.

Чак когато видя спойлерите им, Скофийлд разбра защо системата се нарича „Х-релсова“.

По цялата дължина на мотрисата минаваха по четири издължени спойлера като крила на птица, които, гледани откъм предницата, приличаха на голямо „Х“. Долните спойлери стигаха до релсите на земята, а горните бяха високи почти до релсите на тавана. И горните, и долните спойлери имаха формата на самолетни крила с цел достигане на минимално съпротивление и максимална скорост.

Зад сдвоените мотриси беше спряла една по-малка Х-вагонетка с размери около една трета от тях — нещо като двуместна кабина на релси.

— Сервизната мотриса — каза Хърби. — Използва се за поддръжка и почистване на тунелите. По-бърза е от големите, но побира само двама души.

— Защо няма такива и в нюйоркското метро? — обади се Елвис — гледаше възхитено сдвоените мотриси.

— Я вижте там. — Мозъчко посочи отворената врата на тунела в края на левия релсов път — единствения тунел, чиято блиндирана врата беше отворена.

— Това е врата 62 Изток — каза Хърби Франклин. — Оттам са излезли.

— Значи и ние ще излезем оттам — отсече Скофийлд.

Запътиха се към сдвоените мотриси.

Скофийлд стигна до вратата на предната и натисна един бутон, Всички врати на влака — по две на мотриса — се отвориха със съскане.

Скофийлд застана пред вратата на предната мотриса и зачака останалите да се качат. Футбола висеше на кръста му. Книгата се качи пръв и се запъти право към кабината за управление. Хърби го последва.

Президентът и Джулиет се качиха след тях, охранявани от Гант и Майката. Хагърти Шомпола и Тейт подтичваха след тях.

Елвис и Мозъчко влачеха ранения Сексмашина по платформата.

— Елвис! Мозъчко! По-бързо!

Скофийлд погледна в кабината. Вътрешността й беше нещо средно между пътнически и товарен вагон. В дъното имаше няколко седалки, а отпред имаше доста широко пространство за контейнери и други товари.

Президентът се отпуска изтощен в задната част на мотрисата.

И тогава стана.

Абсолютно неочаквано.

В един миг Скофийлд оглеждаше вътрешността на мотрисата и седналия президент, а в следващия всички стъкла откъм платформата се пръснаха.

Стрелбата продължи — толкова ожесточена, че мотрисата трепереше.

Скофийлд клекна и прикри лицето си от стъкления дъжд. После се надигна и погледна…

… и видя командосите от Седми взвод да изскачат от аварийния изход в западната част на платформата, въоръжени с автомати Р–90 и две картечници.

Картечниците затракаха и обсипаха мотрисата с градушка от куршуми.

— Живи ли сте? — изкрещя Скофийлд на Джулиет и президента.

Президентът, който беше легнал по очи на пода, кимна немощно.

— Останете долу! — извика Скофийлд.

В този момент двигателят на Х-релсовата мотриса забуча под краката им.

Скофийлд се извърна рязко и видя Книгата и Хърби, които прещракваха някакви ключове в кабината. Двигателите завиха по-силно.

„Хайде“ — помисли си тревожно Скофийлд. „Хайде…“

И тогава микрофонът в ухото му го оглуши.

— Ей! Чакайте!

Беше Елвис.

Елвис, Мозъчко и Сексмашината все още се намираха на платформата.

Сексмашината беше тежък и това ги бе забавило сериозно.

Бяха се прикрили зад един от бетонните пилони на три метра от задната врата на втората мотриса и нямаха никакъв шанс да излязат под ожесточената стрелба.

— Хайде! Трябва да стигнем! Готови! — изкрещя Елвис. — Давай!

И изскочиха от укритието си. Куршумите рикошираха в бетонните пилони. Два куршума пронизаха лявото рамо на Елвис.

— Хайде, Сексмашина, още малко! — извика той.

Стигнаха до задната врата на втората мотриса и се опитаха да качат Сексмашината.

Пук!

Главата на Сексмашината се килна рязко наляво и застина под неестествен ъгъл.

— О, Боже! — изстена Мозъчко. — Не!

Елвис се обърна.

Главата на Сексмашината се поклащаше безжизнено, от дупката в тила й се лееше отвратителен сироп от кръв и мозък.

Сексмашината беше мъртъв.

Елвис замръзна, забравил собствените си рани.

— Елвис, хайде — обади се Мозъчко. — Дай да го внесем вътре. Влакът потегля.

Елвис не отговори. Продължаваше да гледа безжизненото тяло.

— Елвис…

— Ти тръгвай — тихо каза той и положи тялото на Сексмашината на земята до мотрисата. Куршумите продължаваха да свистят край тях. Елвис погледна Мозъчко в очите и повтори: — Тръгвай. Веднага.

— А ти?

— Аз оставам с приятеля си.

И тогава Мозъчко видя мъката в очите му — видя смъртоносния поглед, който отправи към командосите, приближаващи откъм отсрещния край на платформата.

Мозъчко кимна.

— Пази се, Елвис.

— Няма — отвърна той.

— Мозъчко! — изкрещя Скофийлд, който с пистолет в ръка се опитваше да види какво става в задната част на мотрисата, без при това куршумите да отнесат главата му. — Какво правите отзад?

Гласът на Мозъчко долетя в слушалката.

— Сексмашината е мъртъв, а Елвис… ох, мамка му!

Дум!

Скофийлд се обърна…

… тъкмо навреме, за да забележи двете гранати, които летяха към него и към мотрисата.

Изстреляни от гранатомети М–203.

Гранатите влетяха през счупените прозорци. Първата полетя към Скофийлд, а втората към Гант, Майката и президента.

Първата се удари в отсрещната стена и падна на пода на няколко метра от Скофийлд.

Той реагира светкавично.

Хвърли се по корем към гранатата и успя да я засили обратно по пода през отворената врата на мотрисата. Долепи се до стената — и в същия миг пламъците от избухналата граната изригнаха през вратата.

В другия край на мотрисата Гант и Майката нямаха този късмет.

Тяхната граната беше паднала между седалките в задната част и никой нямаше да може да я извади преди да експлодира.

— Насам! — извика Гант и избута президента към тунела от гофрирана гума, който съединяваше двете мотриси. Майката, Джулиет, Шомпола и Тейт ги последваха.

Стъклената врата се плъзна зад тях и Гант и президентът се хвърлиха на пода във втората мотриса. Останалите побързаха да направят същото. Граната избухна, но унищожи само първата врата. Стъклото на втората се напука, облизано от лакомите пламъци на огъня.

Ударната вълна от втората граната запрати Скофийлд на пода.

Той се изправи и заговори в микрофона на китката си.

— Лисица! Майка! Живи ли сте?

— Вътре сме и президентът е с нас! — чу гласа на Гант. — В момента сме във втория вагон.

— Мозъчко — каза Скофийлд. — Ти на борда ли си?

— Да, в задната част на втората кола.

— Книга! — извика Скофийлд към кабината. — Разбра ли как да подкараш това нещо?

— Май разбрах!

— Подкарвай го тогава!

Само след секунда Х-релсовият влак потегли.

— Сър — чу Скофийлд гласа на Мозъчко в микрофона си, — трябва да ви кажа нещо. Изгубихме Сексмашината…

— Мамка му — отвърна тъжно Скофийлд.

— … и сме на път да изгубим Елвис.

— Какво? — стъписа се Скофийлд, но в същото вре…

Не можа да разбере какво става, защото в същото време в подземната станция се чуха още три изстрела на гранатомет.

Бум!

Три гранати полетяха право към потеглящата мотриса, оставяйки във въздуха бели следи, след което се приземиха една след друга — туп!-туп!-туп! — през счупените прозорци на втория вагон.

Вагонът, в който се намираше президентът.

В слушалката на Скофийлд се разнесе гласът на Майката:

— Ох, мамка му!

Сдвоеният Х-релсов влак набираше скорост и се насочваше към тунела.

Във втората мотриса Гант не беше на себе си.

Три гранати!

Всичките в техния вагон.

Възможностите преминаха през съзнанието й за наносекунди: „Ако останем, сме сто процента мъртви. Ако излезем, можем да се пробваме със Седми взвод. Вероятността да загинем е голяма, но не е сто процента.“

— Бързо навън! — изкрещя тя. — Бързо!

Тя и Джулиет сграбчиха президента и го изхвърлиха от влака, след което и самите те излетяха, търкаляйки се по платформата.

Шомпола и Тейт скочиха от движещия се влак и се приземиха доста непохватно.

В същата секунда Майката — очевидно не беше пожелала да чака на опашка след Шомпола и Тейт — скочи от прозореца, направи салто във въздуха и стъпи на крака, стиснала автомата си.

Трите гранати избухнаха.

От счупените прозорци на мотрисата изригнаха яркооранжеви пламъци и осветиха подземието като някаква огромна продълговата електрическа крушка.

Гант и спътниците й се скриха зад пилоните, за да се спасят от безспирната стрелба на командосите.

Трите експлозии разтърсиха ожесточено влака, но той продължи да набира скорост.

Ударната вълна едва не събори Скофийлд в предния вагон. Той успя някак да запази равновесие, след което погледна през прозореца и се смрази от ужас.

Видя как президентът — прикриван от Гант, Майката и Джулиет — бяга през подземието.

— По дяволите!

Влакът вече наближаваше западния край на подземието, където се бяха строили командосите, но те не му обърнаха никакво внимание.

Очите им не виждаха никого другиго освен президента.

Скофийлд трябваше да вземе светкавично решение.

Да скочи от влака и да остане с президента, на чиито плещи лежеше съдбата на страната.

Или да тръгне след момчето…

И изведнъж, секунда преди влакът да навлезе в тунела, Скофийлд видя президента и разбра, че той ще се измъкне от подземието и че Гант и Майката ще се погрижат за него.

И това наклони везните в полза на Кевин.

Влакът навлезе в непрогледния мрак на тунела и скри от погледа на Скофийлд командосите и бягащия президент.

Гант се наведе и прикри глава от хвърчащите навсякъде бетонни отломки.

Бяха изгубени.

Седми взвод ги беше хванал натясно.

Нямаше къде да отидат и накъде да бягат. Бяха притиснати в средата на платформата от по-многоброен и по-добре въоръжен противник. Късметът ги беше изоставил.

А после Гант видя Елвис.

Крачеше като робот право срещу командосите, без да обръща внимание на стрелбата.

В ръцете му нямаше никакво оръжие — просто крачеше срещу тях, стиснал огромните си юмруци, с каменна физиономия, безизразен поглед и стисната до болка челюст.

Очевидно беше взел решението си.

— Господи! — прошепна Гант.

След което се обърна към останалите.

— Подгответе се да изчезнем оттук.

— Какво? — изпелтечи Хагърти Шомпола. — Как?

— Елвис ще ни даде време. Прикрийте се и бъдете готови.

Сержант Уендъл Хейнс Елвис — от морската пехота на САЩ — крачеше право към командосите от Седми взвод.

Командосите се поколебаха, не само защото не виждаха никаква логика в постъпката му, но и защото беше невъоръжен и напредваше към тях съвсем спокойно — двадесет метра от него до тях, двадесет метра от него и президента.

Не можеха да го чуят как повтаря:

— Убихте приятеля ми. Убихте приятеля ми. Убихте приятеля ми…

Един командос вдигна автомата си и го простреля без никакво колебание. Куршумите разкъсаха гърдите му и командосите продължиха настъплението си.

Едва когато стигнаха до него, чуха последните думи, излитащи през кървавата пяна на устните му: „Убихте приятеля ми…“

И изведнъж мечешката му длан се разтвори като цвете…

… и разкри мощната циклонитова граната.

— Убихте приятеля…

Елвис издъхна.

И ръката му застина — освобождавайки предпазителя на гранатата — за най-голям ужас на командосите, които я видяха. Циклонитовата граната избухна с цялата си ужасяваща мощ.

Остроносият влак летеше в тунела с триста и двадесет километра в час въпреки счупените си прозорци и надупчените от куршуми стени.

Движеше се почти безшумно и учудващо плавно, тъй като се задвижваше от свръхмодерна магнитна система.

Книгата седеше в кабината за управление, сложил ръце върху пулта. Хърби седеше до него. Кабината беше единственото помещение с оцелели стъкла.

— Мамка му! — долетя гласът на Скофийлд откъм вратата. — Мамка му! Мамка му! Мамка му!

— Какво има? — попита Книгата.

— Ето това. — Скофийлд посочи сребристия куфар, който продължаваше да виси от колана му. Футбола. — По дяволите! Всичко стана за секунди. Изобщо не се сетих за него, когато президентът изхвърча от влака. Колко е часът?

Часът беше 8:55.

— Страхотно — отбеляза Скофийлд. — Имаме час и нещо, за да върнем куфарчето на президента.

— Да дам ли назад? — попита Книгата.

В главата на Скофийлд се завъртяха хиляди варианти.

— Не. Няма да оставя момчето. Мисля, че ще успеем да се върнем навреме.

— Ъъ, ами страната?

Скофийлд му се усмихна криво.

— Досега никога не съм закъснявал и не смятам да започвам от днес. — След което се обърна към Хърби. — Добре, Хърби, разкажи ми с не повече от двайсет и пет думи за Х-релсовата система. Къде извежда?

— Ами, аз не съм голям специалист, но съм пътувал няколко пъти. Доколкото знам, тя се състои от две системи. Едната отива на запад и свързва Обект 7 с езерото Пауъл, а другата отива на запад до Обект 8.

Обяснението на Хърби продължи с това, че в момента пътуват към езерото Пауъл.

Скофийлд беше чувал за това езеро. Всъщност то не беше езеро, а по-скоро огромен тристакилометров лабиринт от запълнени с вода каньони.

Разположеното близо до границата между Юта и Аризона езерно Пауъл някога бе наподобявало Големия каньон — мащабна система от дефилета и каньони, изсечени в скалите от могъщата река Колорадо, същата, която беше образувала и Големия каньон по-надолу по течението си.

Но, за разлика от Големия каньон, през 1963-та правителството на САЩ беше превърнало Пауъл в язовир за водноелектрическа централа и сега грандиозните скални образувания представляваха пълна до половината величествена система от каньони насред пустинята.

Огромните пясъчножълти плата се издигаха над яркосинята вода и се открояваха като средновековни замъци върху тъмносивия хоризонт. И, разбира се, вече нямаше прашни скалисти пътеки, а само падини и каньони, пълни с вода.

Всъщност нещо като кръстоска между Големия каньон и Венеция.

Подобно на всички мащабни проекти, преграждането на реката през 1963-та беше предизвикало вълна от протести. Еколозите твърдяха, че наводняването ще вдигне нивото на наносите и ще застраши популацията на някакви двусантиметрови попови лъжички. Далеч по-недоволен обаче беше собственикът на бензиностанцията и мотела, построени на мястото на някогашния пост за смяна на конете, които щяха да останат на тридесет метра под водата. Правителството го обезщети.

Във всеки случай езерото Пауъл и деветдесет и трите му именувани и Бог знае колко безименни дефилета се превърна в средище на водния туризъм. Но времената се меняха и туризмът беше залинял. Сега никой не набраздяваше сините води и призрачните отвесни стени на каньоните се издигаха над гладката им повърхност.

— Този тунел свършва в една подземна станция близо до езерото — каза Хърби. — Построен е с две цели. Първата е била да се запази в пълна тайна строежът на Обекти 7 и 8. Материалите са били доставяни с баржи по езерото, след което са били превозвани под земята на шестдесет и пет километра до обектите. Тунелът все още се използва като сервизен вход за доставка на провизии и затворници.

— Добре — каза Скофийлд. — А втората причина?

— Да служи като авариен изход.

Скофийлд впери поглед в тунела.

Релсите се изнизваха под влака — и над него — с невероятна скорост. Широкият правоъгълен тунел отпред представляваше само мрак.

Някакъв шум го накара да се обърне с пистолет в ръка.

Мозъчко замръзна на място с вдигнати ръце на вратата на кабината.

— Ей, ей, по-полека! Аз съм!

Скофийлд свали пистолета.

— Следващия път чукай, ако обичаш.

— Повече от сигурно е, че ще почукам, шефе. — Мозъчко се отпусна в резервната седалка.

— Къде беше?

— В задната част на втората мотриса. Не успях да изляза с другите, когато метнаха трите гранати. Скрих се в багажното отделение.

— Е, радвам се, че си с нас. Помощта ти няма да ни е излишна. — Той се обърна към Хърби. — Можем ли да регистрираме положението на другите влакове по системата?

— Мисля, че можем. Чакай малко…

Той натисна някакви бутони върху пулта за управление. Компютърният монитор на таблото светна и след секунди изобрази схема на Х-релсовата система.

Скофийлд огледа извития път от Обект 7 до езерото. Видя и двете мигащи червени точки, които пълзяха към него.

— Точките са влакове — каза Хърби. — По-близката до Обект 7 сме ние. Другият влак трябва да е потеглил десет минути преди нас.

Скофийлд се вгледа в първата мигаща точка, която пристигна при товарните докове и спря.

— Е, Хърби, имаме още малко време, така че можеш да ми разкажеш за този Бота. Кой е той?

В мига, когато гранатата в ръката на Елвис се взриви, Гант, Майката и Джулиет се втурнаха с автомати в ръце към пожарната стълба, прикривайки президента.

Циклонитовата граната ликвидира моментално петима командоси. Окървавените им крайници се разхвърчаха по релсите и от двете страни на централната платформа.

Другите петима бяха оцелели, защото в момента на взрива бяха по-далеч от тялото на Елвис. Но ударната вълна ги беше повалила и сега те търсеха прикритие от ожесточената стрелба на Гант и Майката зад пилоните и в каналите на релсовите пътища.

Към пожарното стълбище.

Гант поведе президента по стълбите. Майката, Джулиет, Шомпола и Тейт я следваха.

Групата стигна до ниво 5.

Гант посегна към дръжката на вратата — и я отдръпна рязко.

От рамката на вратата се процеждаха ручейчета вода. Онези, които струяха през гумените уплътнения на прага, бяха най-силни. В средата налягането намаляваше, а от горната част на вратата не се процеждаше никаква вода.

Водата зад огнеупорната врата, която очевидно стигаше до средата на човешки ръст, само чакаше някой да отвори.

И тогава Гант долови най-ужасяващите звуци, които беше чувала. Страшни — изпълнени с болка и отчаяние. Писъци на животни в капан…

— О, не!… Мечките — каза Джулиет. — Май не трябва да влизаме тук.

— Съгласна съм — каза Гант.

Втурнаха се отново нагоре по стълбите и стигнаха до ниво 4. Гант провери карантинната зона зад вратата и махна на останалите да я последват.

Шестимата влязоха задъхани от умора.

— Здравейте отново — прогърмя някакъв глас над главите им.

Всички подскочиха. Гант вдигна пистолета си към гласа и откри, че го е насочила към редицата телевизори под тавана.

Оттам се хилеше физиономията на Цезар.

— Народе на Америка. Часът е 9:04. Време е да ви информирам.

Докладът му преливаше от самодоволство.

— … и вашите тъпи и некадърни морски пехотинци още не са причинили никакви загуби на хората ми. Не правят нищо освен да бягат. Всъщност Негово величество е бил видян за последно да прави опит за измъкване през едно от най-дълбоките нива на това съоръжение. Току-що ме информираха, че долу е възникнала стрелба, но все още очаквам доклада за резултатите от престрелката…

Според Гант това бяха пълни глупости. Каквото и да говореше Цезар, това изобщо не ги засягаше. Но пък ней беше приятно да гледа самодоволната му мутра.

Затова, докато останалите гледаха изявлението, Гант отиде да погледне плъзгащата се врата към ниво 5.

От другата й страна се чуваха човешки крясъци.

Тя натисна бутона ОТВАРЯНЕ и се прицели. Хоризонталната врата се плъзна.

Затворниците на ниво 5 чуха, че вратата се отваря, и виковете им преминаха в истерия.

— Браво Едно, докладвай — каза в микрофона единият от операторите.

— Контрол, тук Браво Едно. Понесохме сериозни загуби на Х-релсовата платформа. Петима мъртви, двама ранени. Единият от онези се направи на шибан камикадзе с циклонитова граната…

— Къде е президентът? — прекъсна го операторът.

— Президентът все още е в комплекса. Повтарям, президентът все още е в комплекса. Току-що пое нагоре по пожарното стълбище. Но няколко от неговите пехотинци излязоха с влака…

— А Футбола?

— Не е при президента. Едно от момчетата се кълне, че е видял Скофийлд да го отнася с влака…

— Благодаря, Браво Едно. Донесете ранените в главния хангар. Ще изпратим Ехо да прочисти долните нива и да намери президента…

— Гюнтер Бота е бил полковник в Медицинския батальон на ЮАР — говореше Хърби, докато влакът се носеше към езерото в пустинята.

— Медиците. — Скофийлд сбърчи погнусено нос.

— Знаеш ли ги?

— Да. Изключително неприятна група. Били са атакуващо биологично и медицинско подразделение на рекондосите. Елитни наемници, воюващи с биологични оръжия.

— Точно така. Виж сега, преди Мандела южноафриканците бяха водеща сила в разработването на биологични оръжия. Ама и ние си ги обичахме. Задавал ли си си някога въпроса защо не положихме никакви усилия за ликвидирането на апартейда? Знаеш ли кой ни снабди с руската бактерия, дето ядеше човешка плът? Южноафриканците. Но колкото и да бяха добри, така и не постигнаха мечтаната си цел. Години наред се опитваха да създадат вирус, който да убива само чернокожи, но така и не успяха. Бота е бил едно от светилата в тази област и е много възможно да е бил пред прага на значително откритие, когато е паднал режимът на апартейд. Оказало се обаче, че разработките му са приложими в някои проекти на американското правителство — като например в разработването на ваксина срещу Китайския вирус, който поразява на расова основа.

— И затова сме го довели тук — отбеляза Скофийлд.

— Точно така.

— И току-що открихме, че доктор Бота не е чак толкова благонадежден, колкото ни се е струвало.

— Май да.

Скофийлд се замисли и каза:

— Някой му помага.

— Откъде знаеш?

— Разбрах по труповете на командосите, които заварихме на ниво 6. Не съм виждал Гюнтер Бота, но съм абсолютно сигурен, че не може да се справи сам с цяла част от Седми взвод. Нали не си забравил, че той беше отворил три врати — двете на Х-релсовите пътища и една на аварийния изход, който се намира на ниво 6.

— Пуснал е отряда си през аварийната шахта. Точно те са избили командосите. Ако се съди по огнестрелните рани и прерязаните гърла, стигам до извода, че приятелите на Бота са ги заварили неподготвени. — Скофийлд прехапа устни. — Но това пак не ми помага да разбера каквото ми трябва.

— Какво искаш да разбереш?

Скофийлд го погледна.

— Ако Бота ни е продал, искам да знам на кого.

— От самото начало рискът беше голям, но неизбежен — каза президентът.

Седяха и дишаха тежко в лабораторията на ниво 4 пред строшения прозрачен куб.

Преди малко бяха забелязали дебелия кръгъл люк на пода на лабораторията.

Командосите от Седми взвод бяха минали оттук.

Което може би означаваше, че няма да се появят отново скоро. Поне засега мястото беше подходящо за укритие.

Единствена Либи Гант остана права и се взираше в прозрачния куб. От последния бюлетин на Цезар комплексът тънеше в необичайна тишина, сякаш командосите поне за момент бяха оставили президента на мира.

Това не й харесваше.

То означаваше, че се мъти нещо.

Затова беше попитала президента за Гюнтер Бота, който беше отвлякъл Кевин.

— Бота знаеше за расово избирателните вируси повече от всичките ни учени накуп — продължи президентът. — Но миналото му беше доста тъмно.

— Заради режима на апартейд ли?

— Да, и не само това. Най-много ни безпокояха връзките му с Die Organisasie, или Организацията. Това е една нелегална мрежа от бивши министри на апартейда, богати южноафрикански земевладелци, бивши наемници от елитните части на южноафриканската армия и прогонени военни, напуснали страната след падането на режима, които с пълно право се опасяваха, че новото правителство ще поиска главите им заради извършените от тях престъпления. Повечето световни разузнавания смятат, че единствената цел на Die Organisasie е да върне на власт режима на апартейд, но ние не сме напълно убедени в това.

— Защо? — попита Гант.

Президентът въздъхна.

— Не знам дали осъзнавате колко е голям залогът. Вирусите с етническа избирателност като например Китайския вирус нямат нищо общо с нито едно друго оръжие в историята на човечеството. Те са най-могъщият инструмент за преговори, защото могат да унищожат безусловно определена популация, без да навредят ни най-малко на друга. Опасенията ни относно Die Organisasie не са свързани само с онова, което може да причини на Южна Африка. Боим се от това, което са способни да сторят на целия африкански континент.

— Да…

— Die Organisasie е чисто и просто една расистка организация, която наистина вярва, че белите хора превъзхождат генетично черните. И вярват, че черните трябва да бъдат роби на белите. Те не мразят само черните южноафриканци, а мразят всички черни хора на света. Сега, след като Die Organisasie разполага с Китайския вирус и с ваксината за него, могат да го разпространят из цяла Африка и да дадат ваксината само на онези групи бели, които ги подкрепят. Черна Африка ще измре и светът няма да може да направи нищо, защото не разполагаме с ваксина за Китайския вирус. Помиите ли речта на Кадафи от 1999-а, в която той настоя за небивало обединяване на Африка. Спомена „Съединени африкански щати“, но тогава това се прие като шега. Разногласията между многобройните африкански племена са твърде много, за да се стигне до обединение на чернокожите нации. Но една организация, която притежава Китайския вирус и ваксината за него, ще управлява Африка с железен юмрук. Тя има властта да превърне Африка — богатата на природни ресурси Африка, в съчетание с милиардна черна робска работна ръка — в своя лична империя.

Х-релсовият влак продължаваше да се носи в тунела.

Пътуваха вече десет минути и Скофийлд започваше да се изнервя. Скоро щяха да стигнат до дока към езерото и той не знаеше какво ги очаква там.

Но един въпрос относно Обект 7 продължаваше да го тормози.

— Хърби, ВВС откъде се сдоби с щам от Китайския вирус?

— Добър въпрос — кимна Хърби. — Отне ни доста време, но накрая успяхме да вербуваме двама работници от лабораториите за биологично оръжие в Чанчун. Съгласиха се да изнесат няколко стъкленици в замяна на еднопосочен билет до Щатите и по двадесет милиона долара на човек.

— Онези в карантинната камера — каза Скофийлд, като си припомни азиатските физиономии, които беше видял в камерата на ниво 4.

— Да.

— Но там имаше четирима души.

— Точно така. Предполагам си наясно, че един работник от свръхсекретна военна лаборатория в Китай не може просто ей така да напусне страната. Трябваше да ги изведем оттам. Другите двама в карантинната камера са двамата командоси от Седми взвод, които ги изведоха от Китай — американци с китайски произход — Робърт Ву и Чет Ли. Ву и Ли са от част Делта, една от петте части на Седми взвод в Обект 7, и затова са били избрани…

Скофийлд внезапно вдигна ръка и се приближи до предното стъкло.

— Извинявай, доктор Франклин, но се боя, че ще продължим разговора друг път. Имам предчувствие, че нещата много скоро ще загрубеят.

Той кимна напред към тунела.

Там блестеше ярка луминесцентна светлина.

Товарният док.

Бяха стигнали края на тунела.

— Спри влака преди дока — каза Скофийлд на Книгата. — Възможно е да ни причакват. Ще стигнем дотам пеш.

Надупченият от куршуми Х-релсов влак спря в тунела, на около сто метра преди осветения товарен док.

Скофийлд скочи от мотрисата и тръгна към дока с пистолета „Пустинен орел“ в ръка и президентското куфарче на кръста. Мозъчко, Книгата и Хърби го последваха с готови за стрелба оръжия.

Скофийлд стигна до края на тунела и надникна иззад бетонния ъгъл.

Ярката светлина го заслепи. После очите му се приспособиха и пред погледа му се разкри огромна пещера, превърната в съвременен товарен док — странна смесица от гладък бетон и неравна каменна повърхност.

Двата релсови пътя свършваха от двете страни на централната платформа. Релсите от страната на Скофийлд бяха празни, но върху онези от другата беше спрял другият Х-релсов влак — на Бота.

Откъм него не се долавяха никакви признаци на живот.

Няколко портални крана от черна стомана стояха неподвижно върху релсите, свързващи края на Х-трасето и едно голямо езеро в другия край на пещерата.

Синьо-зелената вода блестеше на светлината. Самото езеро продължаваше в западна посока и Скофийлд предположи, че е свързано с езерото Пауъл. Към бетонните кнехтове бяха привързани три обикновени лодки и два странни пясъчножълти скутера.

Още едно нещо направи впечатление на Скофийлд.

Огромният подземен док беше абсолютно безлюден.

Пуст.

Скофийлд предпазливо излезе от тунела и се качи върху платформата между двата релсови пътя.

И го видя.

В другия край на платформата, до езерото.

Приличаше на някаква странна, висока около метър и половина пирамида от жълти четирийсетлитрови варели и пред тях един нисък и широк контейнер „Самсонайт“ — черен, солиден, свръхмодерен. С отворен капак.

Скофийлд се приближи и забеляза някакви надписи по жълтите варели.

— Ох, по дяволите…

AFX–708: ВЗРИВНИ ПЪЛНИТЕЛИ.

AFX–708 беше мощен епоксиден експлозив, използван в прословутите бомби BLU–109, които бяха направили на дреб бункерите на Саддам Хюсеин по време на Войната в Залива. Свръхтвърдите носове на 109-ите пробиваха бетонните стени на бункера, след което AFX–708 главата се взривяваше — с невъобразима мощ — и попиляваше бункера отвътре.

Книгата, Мозъчко и Хърби също се бяха качили на платформата. Скофийлд погледна в отворения контейнер „Самсонайт“ пред пирамидата от варели с AFX.

И пред погледа му попадна брояч на таймер.

00:19

00:18

00:17

— Майчице… — изпъшка Скофийлд, след което се обърна към другите. — Бягайте!

След седемнадесет секунди мощната експлозия разтърси подземната пещера.

Варелите се превърнаха в ослепителнобяло огнено кълбо. Пещерата се пропука и най-близката до взрива стена се разпадна на прах. Влакът на Гюнтер Бота буквално се изпари във въздуха.

Скофийлд не видя всичко това.

Защото когато бомбата избухна, той и останалите вече не бяха в подземието.

Бяха извън него.

Бележки

[1] Факториел от число n = а! е произведението на всички естествени числа по-малки или равни на числото — например факториел от 5 е 5! = 1.2.3.4.5 — 120. — Б.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Матю Райли Обект 7 (7)

Метаданни

Данни

Обект 7

Информация

История

Сваляне / Връзки

ТРЕТА КОНФРОНТАЦИЯ3 юли, 08:00

ВВС на САЩ

Специален обект (секретен) №7

08:00

Матю Райли
Обект 7 (7)

ТРЕТА КОНФРОНТАЦИЯ
3 юли, 08:00