Никола Вапцаров
Испания

Какво бе ти за мене? —

                                Нищо. —

Една загубена страна

на рицари и на плата.

Какво бе ти за мен? —

Огнище

        на някаква любов жестока,

която диво се опива

                        от кръв

                                от блясък на ками,

от шлагери

                и от китари

от страст,

                от ревност

        и псалми.

 

Сега за мене ти си участ.

Сега за мене си съдба.

И аз участвам неотлъчно

в борбата ти за свобода.

 

Сега горя, сега се радвам

на всеки боен твой успех

и вярвам в силата ти млада,

във нея свойта сила влех;

 

сега се бия до победа,

в картечните гнезда прикрит,

из улиците на Толедо

и пред стените на Мадрид.

 

Един работник с синя блуза

до мене прострелен лежи

и под каскета му нахлузен

неспирно топла кръв струи.

 

Това е мойта кръв, която

тревожно в жилите шуми;

и аз познавам тоз приятел

от ланкаширските котли,

 

където двамата с лопати

работехме на обща пещ,

и нямаше стена, която

да спре младежкия копнеж…

 

Спи, мой другарю, спи спокойно

под кървавите знамена. —

Ще мине твойта кръв във мойта

и после в цялата земя.

 

И тази кръв сега протича

в заводите от град във град,

вълнува, движи и увлича

селата в общия парад —

 

на упоритата надежда,

на смелостта и на труда,

на суровата неизбежност,

на кървавата свобода.

 

Тя днес издига барикади,

налива в жилите кураж,

крещи, безумна в свойта радост:

„Мадрид е наш!

                        Мадрид е наш!“

 

Светът е наш! Не бой се, друже!

И всяка молекулна част

е наша.

Под небето южно

ти спи

        и вярвай,

                вярвай в нас!