Никола Вапцаров
Любовна

Като бетонен блок над нас

тежи барутната тревога.

Душите ни ръмжат: — Война!

В душите кръв, и смут и огън.

 

Аз виждам тоя смут дори

сега в фабричните комини,

на запад в залеза или

в небето тъй спокойно синьо.

 

И в тези дни, кажи ми ти,

когато ни притягат в обръч,

в сърцето, грях ли е, кажи,

че пазя още кът за обич?

 

Кажи ми грях ли е, че пак,

дори и в този шум фабричен,

процепен с зъл картечен грак,

си мисля: — Колко я обичам!…

 

Да, вярно, мъничкият свет

на нашата любов е тесен,

затуй със поглед, впит напред,

ти пиша толкоз малка песен.