Никола Вапцаров
Романтика

Аз искам да напиша

                                днес

                                        поема,

в която да диша

на новото време

                        стихът.

Да тръпнат във нея

                        крилата

                        на гордия

                        демон,

обходил от полюс до полюс

                                        светът.

 

Защо е този хленч?

Защо въздишат хората

по някаква романтика

                        изстинала?

Романтиката е сега в моторите,

                                        които пеят

                                                под небето синьо.

И неразбрали тази песен горда,

напразно

        мръщите

                чела.

Тя носи вечната

                човешка бодрост

на яките

        стоманени

                крила.

Аз виждам в бъдещето тез

                                        орляци

да пръскат

        дъжд

                от семена.

И в песните им,

                рукнали

                        отгоре,

да блика

        труд

                и свобода.

Аз виждам как

                прелитат

                        над моретата,

високо над екваторния пек,

прелитат над зелените полета

и над арктическия снег.

Това е новата романтика,

                                която

се ражда

и добива своя плът.

И въплотена в самолетно

                                ято,

обхожда днес

от край

        до

                край

                        светът.