Никола Вапцаров
Песен

Във гората — враг стаен.

Във гората мрак и изстрел.

Той лежи, лежи ранен

и през тъпа болка мисли:

 

„Право стреля. Ще умра —

във гърдите ме улучи.

Свърна в гъстата гора

и избяга като куче.

 

Старата не ще изтрай.

Либето… ще ме прежали.

Ще прежали, то се знай,

но другарите — едва ли.

 

Тя смъртта ми, е добра.

И не жаля свойта младост,

ала исках да умра

някога на барикада…

 

Мислех, с песен… но беда —

право стреля и улучи.

Ех, да имаше вода,

а то в сух валог се случи…

 

Поолекна ми… така…

може би ще оживея?…

Някъде шуми река

и вода, вода се лее…

 

Някъде картечен лай…

Песни… нещо ме удари…

Дай вода! Вода ми дай!

Падам… дръжте се, другари!…“

 

Във гората — враг стаен.

Във гората — мрак и изстрел.

Той сега е вцепенен

и не чувства, и не мисли.