Гео Милев
Мъртвешки зелена, сломена лежи… (Балада)

Мъртвешки зелена, сломена лежи

луната над белия праг.

Записан е твоят мъчителен призрачен знак —

и в лунния лед над прага той лежи:

смел образ, огледан през злоба и мрак.

— Луната студена лежи.

Есенните гробища зеят —

о слепи прозорци и мъртви врати:

есенните гробища зеят —

удавници древни и бледни деди,

обкичени с огън и смърт, и звезди.

— Есенните гробища зеят.

В миг ножът света обкръжи —

и блесна нечакан в далечни очи.

В миг писък на нож тъмний сън обкръжи —

среднощният вятър го с писък отниса:

и кървава длан под безцветни лъчи

зловещо над белия зид се изписа.

 

— Луната студена лежи.