Гео Милев
Сред тези сиви отчаяния… (Сантименталност)

Сред тези сиви отчаяния

които кърмят мойта плът

с горчиви горестни познания

и с болни знаци на ласкание

прримамват бедния ми път

далеч към лабиринтни здания,

които стягат и душат

душата в каменни мълчания —

 

аз бих останал горд и твърд

към всяка смърт

        — без състрадание!

и бих потърсил упование

в убийствения водовърт

на черни дяволски гадания

или

        — останал без желания —

изпаднал бих за лишен път

в безплодни блудни разкаяния

затуй:

че вижда ме светът —

че пия ведрите сияния

на щедрата небесна твърд —

затуй:

        че блазни ме гласът

на новолунните мечтания —

 

ако да нямах в своя път

на несъзнателни изгнания

едно последно обаяние:

Часът на Твойта Златна Плът.