Метаданни
Данни
- Серия
- Позитронни роботи (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Caves of Steel, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Огняна Иванова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 72гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- moosehead(2020)
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Заб: Вероятно липсват сюжетни разделители между параграфите и наклонен текст.
Издание:
СТОМАНЕНИТЕ ПЕЩЕРИ. 1983. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.27. Научно-фантастичен роман. Превод: Огняна ИВАНОВА [The Caves of Steel / Isaak ASIMOV (1954)]. Предговор: Първородството на фантастиката — Огняна ИВАНОВА — с.5–8. Художник: Петър БРАЙКОВ. С ил. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32 (1/32 70/100. Печатни коли: 19,50. Страници: 312. Цена: 0.83 лв.
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Корекция на слепени изречения и прописнати препинателни знаци
Статия
По-долу е показана статията за Стоманените пещери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Стоманените пещери | |
The Caves of Steel | |
Автор | Айзък Азимов |
---|---|
Първо издание | 1954 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
Поредица | Цикъл „Роботите“ |
Следваща | Голото слънце |
Преводач | Огняна Иванова |
Стоманените пещери (на английски: The Caves of Steel) е роман на американския писател фантаст Айзък Азимов. Книгата е първа в цикъла „Роботите“ и демонстрира идеята на Азимов за съвместимостта на научната фантастика с други литературни жанрове, по конкретно с криминалния жанр.
За първи път сюжетът на романа се появява като серия от публикации в американското списание Galaxy Science Fiction през 1953 г., а година по-късно е издаден и като цяла книга.
Главни действащи лица
- Илайджа Бейли: Полицейски детектив, натоварен с разследване убийството на Родж Немену Сартън.
- Р. Даниил Оливо: Хуманоиден робот, назначен за партньор на Бейли в разследването на убийството. На външен вид е точно копие на своя създател доктор Сартън.
- Джулиъс Ендърби: Полицейски комисар на град Ню Йорк и началник на Бейли.
- Йезавел Наводни: Съпругата на Бейли.
- Бентли Бейли: Синът на Бейли.
- Хан Фастълф: Учен от планетата Аврора, създал Р. Даниил Оливо в сътрудничество с доктор Сартън.
- Антъни Геригъл: Водещ земен специалист в областта на роботиката.
- Р. Сами: Робот служещ в полицейското управление.
- Франсис Клусар: Служител в предприятието „Нюйоркски дрожди“, подстрекател на бунтове срещу роботите.
Сюжет
Историята се развива в далечното бъдеще на Земята. Планетата е доминирана от големи пренаселени градове, покрити с гигантски куполи и наричани стоманени пещери. Сред тях е и наследника на настоящия град Ню Йорк, който е сцената на която се развива действето. В покрайнините на града се намира т.нар. „Вселенско селище“, установено като земен аванпост на обитателите на 50 богати и рядко населени екстрасоларни планети, наричащи себе си вселенци/космолити. Социалните и културни противоречия между Земята и бившите ѝ космически колонии поддържа враждебните отношения между двете общества. Това особено изпъква при отношението на двете общества към роботите, така например докато космолитските светове са изградени и силно зависими от роботизацията, то приложението на роботи на Земята е силно ограничено със законови мерки и често посрещано с открита ненавист от местното население.
В това напрегнато време убийството на изтъкнатия космолитски учен и жител на „Вселенско селище“ Родж Немену Сартън изправя Земята пред опасността от война с Външните светове. За да бъде предотвратен този развой на събитията земния полицейски детектив Илайджа Бейли е натоварен с разрешаването на случая и откриването на извършителя на престъплението. Въпреки присъщата му на землянин антипатия към роботите, Бейли, по желание на космолитите, получава за партньор първия конструиран някога хуманоиден робот Даниил Оливо. Двамата са изправени пред предизвикателството да разплетат случая и да предотвратят сериозен междупланетарен конфликт.
Литература
- Стоманените пещери
- Cutler, Colin. Story Parade: The Caves of Steel // 625.org. 1999. Архивиран от оригинала на 2006-10-02. Посетен на 16 януари 2007.
- Fulton, Roger. The Encyclopedia of TV Science Fiction. 3rd edition. London, Boxtree, 1997. ISBN 0-7522-1150-1. с. 644 – 645.
- Tuck, Donald H. The Encyclopedia of Science Fiction and Fantasy. Chicago, Advent, 1974. ISBN 0-911682-20-1. с. 21.
- Ward, Mark. Out of the Unknown: A Guide to the legendary BBC series. Bristol, Kaleidoscope, 2004. ISBN 1900203103.
18. Краят на разследването
С присвити очи комисарят Ендърби гледаше ядосано Бейли.
— Какво се каниш да правиш? Опита нещо подобно вчера сутринта под куполата на Фастълф. Да го повтаряш е ненужно. Моля те.
Бейли кимна.
— Зная. Първия път сбърках.
И си помисли, освирепял: „Сбърках и втория път. Но не и сега, този път — не, не…“
Мисълта се изгуби, разпадна се като микробатерия под действието на позитронен амортизатор. Бейли каза:
— Съди сам, комисарю. Да допуснем, че доказателствата против мене са били подхвърлени. Поне в това ме следвай и виж къде стигаш. Запитай се кой би могъл да преиначава доказателства. Явно само човек, който знае, че вчера съм бил в Уилиамбъргската централа.
— Добре. И кой е той?
Бейли отвърна:
— На излизане от столовата ме преследваше група средновековници. Изплъзнах им се, или поне така си мислех, но явно поне един от тях е видял, че минавам през централата. Ясно ти е, че единствената ми цел при това беше да ги заблудя още повече.
Комисарят се замисли.
— А Клусар? С тях ли беше?
Бейли кимна.
Ендърби каза.
— Добре, ще го разпитаме. Ако знае нещо, ще го измъкнем от него. Какво повече мога да направя, Ли?
— Почакай. Не ме прекъсвай. Разбираш ли гледната ми точка?
— Е, да речем, че я разбирам… — Комисарят скръсти ръце. — Клусар те е видял, че влизаш в Уилиамсбъргската централа, ако те е видял друг от групата му, предал му го е. Той е решил да използува този факт, за да ти направи мръсно и да те извади от разследването. Това ли ми казваш?
— Приблизително.
— Добре. — На комисаря явно взе да му харесва. — Той, естествено, знае, че жена ти е член на организацията, затова е бил сигурен, че ти не би допуснал да надничат отблизо в личния ти живот. Смятал е, че ще предпочетеш да си подадеш оставката, вместо да се противопоставяш на косвени улики. Между другото, Ли, мислиш ли да си подадеш оставката? Искам да кажа, ако нещата наистина тръгнат зле. Можем да потулим всичко…
— Няма да го направя и след милион години, комисарю.
Ендърби сви рамене.
— Докъде бях стигнал? А, да, значи той е взел алфа-пръскачката вероятно посредством свой съмишленик в централата и е накарал друг съмишленик да се заеме с унищожаването на Р. Сами. — Пръстите на комисаря леко забарабаниха по бюрото. — Не става, Ли.
— Защо да не става?
— Прекалено пресилено е. Твърде много са съмишлениците. А между другото, Клусар има непоклатимо алиби за нощта и сутринта на убийството във Вселенското селище. Проверихме това почти веднага, макар че аз бях единственият, който знаеше защо проверяваме точно това време.
Бейли каза:
— Не съм твърдял, че това е Клусар, комисарю. Ти го твърдиш. Може да е бил който и да е от средновековническата организация. Клусар просто е притежателят на лице, което Данийл разпозна. Аз дори не мисля, че заема особено важно място в организацията. Макар че в него има едно странно нещо.
— Какво? — попита Ендърби, с подозрение в гласа.
— Той знае, че Йези е член на организацията. Мислиш ли, че познава всеки член?
— Нямам представа. Но за Йези поне знае. Може би тя е била известна, защото е жена на полицай. Може затова да я е запомнил.
— Ти каза, че той веднага съобщил, че Йезавел Бейли е член на организацията. Така ли го каза? Йезавел Бейли?
Ендърби кимна:
— Знаеш вече, с ушите си го чух.
— Точно там е странното, комисарю. Йези престана да използува цялото си име още преди Бентли да се роди. Нито веднъж не го е използувала. Зная това със сигурност. Тя се е присъединила към средновековниците именно след като се отказа от пълното си име. Зная това със сигурност. Как е станало така, че Клусар да я познава като Йезавел?
Комисарят се изчерви и побърза да каже:
— О, ако става въпрос само за това, той може и да е казал Йези. Аз просто машинално съм го заменил с пълното й име. В същност, сигурен съм в това. Той каза „Йези“.
— До преди малко бе съвсем сигурен, че е казал „Йезавел“. Попитах те няколко пъти.
Комисарят повиши глас:
— Може би искаш да кажеш, че съм лъжец, а?
— Просто се чудя дали Клусар изобщо е казал нещо. Чудя се дали не си измисляш. Познаваш Йези от двадесет години и знаеш, че истинското й име е Йезавел.
— Човече, ти си се побъркал.
— Дали? Къде беше днес, след като обядва? Поне два часа отсъствува от кабинета си.
— Мене ли разпитваш?
— Ще отговоря вместо тебе. Бил си в Уилиамбъргската атомна централа.
Комисарят стана от мястото си. Челото му блестеше, а в ъгълчетата на устните му имаше сухи бели петна.
— Какво по дяволите се опитваш да кажеш?
— Не си ли бил?
— Бейли, ти си задържан. Предай ми документите си.
— Не още. Изслушай ме.
— Нямам намерение. Ти си виновен. Дяволски си виновен, а най-много ме е яд от евтината ти уловка да изкараш че аз, аз заговорнича против тебе. — От възмущение гласът му мигновено се промени и стана писклив. Едва успя да изрече: — В същност, ти си арестуван.
— Не — твърдо каза Бейли. — Не още. Комисарю, насочил съм към тебе бластера си. Насочил съм го точно и съм вдигнал предпазителя. Не си прави шеги, моля те, защото съм отчаян и държа да изкажа съображенията си. След това можеш да правиш с мене каквото си поискаш.
С широко отворени очи Джулиъс Ендърби гледаше зловещото дуло в ръцете на Бейли. Каза, като заекваше:
— За това, Бейли, ще получиш двадесет години в най-дълбокия затвор на Града.
Изведнъж Р. Данийл пристъпи напред. Ръката му се сключи върху китката на Бейли. Тихо каза:
— Не мога да допусна това, колега Илия. Не бива да навреждаш на комисаря.
За пръв път, откакто Р. Данийл бе влязъл в Града, комисарят се обърна направо към него:
— Ей, ти, дръж го! Първият закон!
Бейли бързо изрече:
— Нямам намерение да го наранявам, Данийл, ако ти му попречиш да ме арестува. Ти каза, че ще ми помогнеш да изясня нещата. Остават ми четиридесет и пет минути.
Р. Данийл, без да пусне китката на Бейли, каза:
— Комисарю, смятам, че Илия има право да говори. В момента се намирам във връзка с доктор Фастълф и…
— Как? Как? — невъздържано извика комисарят.
— Разполагам с вграден етеровизионен предавател — отвърна Р. Данийл. Комисарят зяпна. — Намирам се във връзка с доктор Фастълф — продължи невъзмутимо роботът — и ако откажете да изслушате Илия, това ще направи лошо впечатление. Могат да стигнат до пагубни заключения.
Комисарят се строполи безмълвно на стола си. Бейли каза:
— Аз твърдя, комисарю, че днес си бил в Уилиамбъргската централа, че си взел алфа-пръскачката и си я дал на Р. Сами. Нарочно си избрал тази атомна централа, за да хвърлиш върху ми подозрения. Възползувал си се дори от повторното появяване на доктор Геригъл, за да го поканиш в отдела, да му дадеш погрешно нагласена пръчка-водач, която да го заведе до склада на фотоматериали и така да открие останките на Р. Сами. Разчитал си той да сложи веднага диагнозата. — Бейли прибра бластера си. — Ако искаш сега да ме арестуваш, направи го, но Вселенското селище няма да приеме това за отговор.
— А мотив?! — изфъфли без дъх Ендърби. Очилата му бяха замъглени и той ги свали, а от липсата им лицето му отново придоби странно разсеян и безпомощен вид. — Какъв мотив бих могъл да имам за това?
— Ти ми докара неприятности, нали? Които ще сложат прът в колелото на разследваното убийство, нали? А като оставим всичко това настрана, Р. Сами е знаел прекалено много.
— За какво, за бога?
— За начина, по който е бил убит един вселенец преди пет и половина дни. Знаеш, комисарю, че ти си убил доктор Сартън във Вселенското селище.
Този път се обади Р. Данийл. Ендърби само скубеше нервно косата си и клатеше глава. Роботът каза:
— Колега Илия, боя се, че тази теория е съвсем неиздържана. Както ти е известно, не е възможно комисарят Ендърби да е убил доктор Сартън.
— Чуй тогава. Чуй ме. Ендърби ме помоли да се заема със случая — мене, а не някого от по-висшите по ранг. Направи го по няколко причини. На първо място, защото сме приятели от колежа и е смятал, че никога няма да ми хрумне, че стар другар и уважаван началник би могъл да е престъпник. Нали разбираш — разчитал е на известната ми преданост. На второ място, той е знаел, че Йези членува в нелегална организация и е очаквал да ме отстрани от следствието или да ме изнуди да мълча, ако стигна прекалено близко до истината. А в същност не се е безпокоял особено за това. Още от самото начало той положи всички усилия да събуди недоверието ми в тебе, Данийл, за да бъде сигурен, че двамата ще работим в различни насоки. Знаеше за декласификацията на баща ми. Беше предположил как ще реагирам. Нали ти е ясно — предимство за убиеца е, ако оглавява разследването на убийството.
Комисарят отново си върна гласа. Каза едва-едва:
— Откъде съм можел да зная за Йези? — И се обърна към робота: — Ей, ти! Ако предаваш това във Вселенското селище, кажи им, че е лъжа! Всичко е лъжа!
Бейли се намеси, за миг повиши глас и после го понижи, докато стана необикновено спокоен, макар и напрегнат.
— Положително си знаел за Йези. Ти си средновековник, член на организацията. С тия старомодни очила! С тия прозорци! Явно е, че нагласата ти е в тази посока. Но има и по-добри доказателства от това. Как Йези откри, че Данийл е робот? Това непрекъснато ме озадачаваше. Естествено, сега знаем, че го е научила от организацията на средновековниците, но това само връща въпроса стъпка назад. А те откъде са знаели? Ти, комисарю, отхвърли предположението ми с теорията си, че са разпознали Данийл при произшествието в магазина за обувки. Но на мене не ми се вярваше. Не можех да ти повярвам. Когато видях Данийл за пръв път, взех го за човешко същество, а зрението ми е напълно нормално. Вчера помолих доктор Геригъл да дойде от Вашингтон. По-късно реших, че ми е нужен по няколко причини, но когато го повиках първоначално, единствената ми цел беше да разбера дали ще познае какво в същност е Р. Данийл, без да му го подскажа. Комисарю, той не позна! Представих го на Р. Данийл, докторът се ръкува с него, разговаряхме заедно и едва след като темата се завъртя около хуманоидните роботи, той изведнъж се усети. Е, а това е доктор Геригъл, най-големият земен специалист по роботика. Нима искаш да кажеш, че няколко разбунтувани средновековници са се справили по-успешно от него при една объркана и напрегната обстановка, и са били толкова убедени, че са хвърлили цялата си организация в бурна дейност само защото са почувствували, че Данийл е робот? Очевидно, средновековниците от самото начало са знаели, че той е робот. Произшествието в магазина за обувки е било нарочно организирано, за да покаже на Данийл, а чрез него и на Вселенското селище колко силна е ненавистта към роботите в Града. Имало е за цел да обърка заключенията, да отвлече вниманието от някои индивиди към населението като цяло. Така, а щом поначало са знаели истината за Р. Данийл, кой им я е казал? Не аз. По едно време си помислих, че го е сторил самият Р. Данийл, но го отхвърлих. Единственият друг земен жител, на когото това бе известно, комисарю, си ти.
Неочаквано енергично Ендърби изведнъж рече:
— Не е изключено и в отдела да има шпиони. Може средновековниците да са го напълнили с тях. Жена ти е била шпионка, а след като това не ти се вижда невероятно и за мене, защо оставяш настрани другите в отдела?
Устните на Бейли леко се дръпнаха назад и той каза сурово:
— Нека не въвеждаме загадъчни шпиони, докато не стигнем до решението по най-прекия път. Казвам само, че ти си очевидният доносник и че това е истина. Сега, като премислям станалото, комисарю, е много интересно да си припомням как изпадаше в добро или лошо настроение съответно с това дали изглеждаше, че съм близко или далече от решението. Преди всичко ти беше нервен. Когато вчера сутринта казах, че искам да посетя Вселенското селище, но не ти обясних причината, ти едва не припадна. Сигурно си беше помислил, че съм те уличил. Че ти слагам капан, за да те предам в ръцете им. Ти ги мразиш — каза ми го. Едва не се разплака. За миг реших, че това е причинено от спомена ти за унижението, което си преживял във Вселенското селище, когато самият ти си бил заподозрян, но после Данийл ми обясни, че са внимавали да не наранят чувствата ти. Изобщо не си знаел, че те подозират. Паниката ти се дължеше на страх, а не на унижение. После, когато се уверих, че намереното от мене решение е напълно погрешно, докато ти слушаше разговора по триизмерния предавател и видя колко неимоверно далече съм от истината, ти отново доби увереност. Дори спореше с мене и защищаваше вселенците. След това известно време напълно се владееше, стана съвсем уверен. Тогава се изумих, че толкова лесно прости неоснователните ми обвинения срещу вселенците, докато малко преди това ми бе изнесъл лекция колко чувствителни са те. Изпитваше радост, че съм направил грешка. Когато се свързах с доктор Геригъл и ти поиска да узнаеш причината, а аз не ти я казах, ти отново падна в бездната, защото се боеше, че…
Изведнъж Р. Данийл вдигна ръка.
— Колега Илия!
Бейли погледна часовника си. Показваше 23:42.
— Какво има?
Р. Данийл каза:
— Той може би се е притеснявал, че ще откриеш връзката му със средновековниците, ако ние узнаем за съществуването им. Обаче няма нищо, което да го свързва с убийството. Не може да е имал нищо общо с него.
— Изцяло бъркаш, Данийл — каза Бейли. — Той не е знаел за какво викам доктор Геригъл, но е било съвсем логично да сметне, че е във връзка с данни за роботите. Това е изплашило комисаря, защото в онова по-голямо престъпление е имало замесен робот. Не е ли така, комисарю?
Ендърби поклати глава:
— Когато това приключи… — започна той, но завърши с нещо нечленоразделно.
— А как е било извършено престъплението? — настойчиво попита Бейли, като подтискаше яда си. — По дяволите, с C/Fe! C C/Fe! Използувам твоя термин, Данийл. Толкова сте погълнати от преимуществата на C/Fe културата, че не сте в състояние да видите кога един земен жител може да я използува поне за временно облагодетелствуване. Нека да ви опиша какво е станало. Няма нищо неприемливо в представата един робот да прекоси голото поле. Дори нощем. Дори сам. Комисарят е сложил бластер в ръката на Р. Сами и му е казал къде и кога да отиде. Самият той е влязъл във Вселенското селище през бариерата и е оставил собствения си бластер. Получил е другия от ръцете на Р. Сами, убил е доктор Сартън, върнал е бластера на Р. Сами, който го е пренесъл отново през полето до Ню Йорк. А днес е унищожил Р. Сами, защото се е чувствувал застрашен от тайната, която роботът знае. Ето това е обяснението, че комисарят е бил там, а оръжието е липсвало. Така излиза ненужно да се предполага, че някой нюйоркчанин е пропълзял цяла миля под открито небе.
Но накрая на речта на Бейли Р. Данийл каза:
— Съжалявам, колега Илия, макар да се радвам за комисаря, защото твоята история не обяснява нищо. Казах ти, че според данните от цереброанализата комисарят не е способен да извърши предумишлено убийство. Не зная с коя дума следва да се окачестви този психологически факт: страх, съзнателност или състрадание. Зная как речникът обяснява всяко от тези понятия, но не мога да преценя. Обаче в крайна сметка комисарят не е извършил убийство.
— Благодаря ти — промърмори Ендърби. Гласът му отново си бе възвърнал силата и увереността. — Не зная какви са мотивите ти, Бейли, или защо се опитваш да ме съсипеш по такъв начин, но ще се докопам до истината…
— Почакай — каза Бейли. — Не съм свършил. Ето още нещо.
И той с трясък остави алуминиевото кубче върху бюрото на Ендърби и се опита да почерпи от него увереността, която то според него излъчваше. Вече от половин час криеше от себе си един дребен факт, че нямаше представа какво ще покаже филмът. Залагаше смело, но и не му оставаше нещо повече.
Ендърби се дръпна от малкия предмет.
— Какво е това?
— Не е бомба — язвително отвърна Бейли. — Това е един обикновен микропредавател.
— Е, и какво ще докаже?
— Да речем, че ще видим доказателства. — И с нокътя си Бейли натисна улей в кубчето, един от ъглите в кабинета на комисаря се затъмни, след това светна и показа непознато триобемно изображение.
Екранът се издигаше от пода до тавана, а на ширина надхвърляше стените на стаята. От него бликаше сива светлина, каквато нямаше в съоръженията на Града. Бейли си помисли с болка, в която се смесваше неодобрение и необяснима привлекателност: „Това сигурно е зазоряването, за което говореха“.
Картината показваше куполообразния дом, където бе живял доктор Сартън. В центъра й беше трупът на доктора — ужасни овъглени останки.
Ендърби гледаше, а очите му щяха да изскочат от орбитите. Бейли каза:
— Зная, че комисарят не е убиец. Не беше нужно да го чувам и от тебе, Данийл. Ако по-рано бях преценил вярно този факт, щях да стигна и до решението по-рано. В същност, не виждах изход допреди час, когато ти подхвърлих неволно, че веднъж беше проявил любопитство към контактните лещи на Бентли. Това ме насочи, комисарю. Тогава се сетих, че си късоглед и че ключът към всичко са твоите очила. Предполагам, че в Звездните светове не страдат от късогледство, иначе щяха да стигнат до вярното решение за убийството почти веднага. Комисарю, кога си счупи очилата?
— Какво искаш да кажеш? — отвърна му с въпрос комисарят.
— Когато за пръв път обсъждахме убийството, ти спомена, че си счупил очилата си във Вселенското селище. Сметнах, че си ги счупил от вълнение, когато са ти съобщили за убийството, но ти изобщо не си ми казвал подобно нещо, затова не съм имал причини за такова предположение. В същност ти си влязъл във Вселенското селище, намислил вече престъплението, затова си бил достатъчно развълнуван, за да изпуснеш и счупиш очилата си преди убийството. Не е ли така, не се ли е случило точно това?
Р. Данийл се обади:
— Не виждам смисъла във въпроса ти, колега Илия.
Бейли си помисли: „Ще бъда «колега Илия» още само десет минути. Бързо! Говори бързо! И мисли бързо!“ — каза си той.
Докато говореше, боравеше с изображението на сцената в дома на доктор Сартън. Неумело го увеличи, а пръстите му бяха несигурни, защото се чувствуваше много напрегнат. Бавно, на тласъци, тялото уголеми размерите си, стана по-широко, по-обемно, по високо и се приближи. Бейли почти подушваше миризмата на изгоряла плът. Главата, раменете и част от едната му ръка бяха неестествено извити и свързани с таза и краката само посредством овъгления остатък от гръбнака, от който стърчаха начупени изгорени ребра.
Бейли крадешком погледна комисаря. Ендърби беше затворил очи, сякаш му прилошаваше. И на Бейли му прилошаваше, но трябваше да гледа. Бавно завъртя триизмерното изображение, като натискаше разни копчета на предавателя — то закръжи и подът около трупа се доближи, за да може да бъде разглеждан квадрат по квадрат. Пръстът му се плъзна и заснетият под изведнъж се наклони и до такава степен се уголеми, че трупът и всичко наоколо се смесиха в една неяснота, извън решаващата сила на предавателя. Бейли намали увеличението и трупът излезе вън от картината.
Продължаваше да говори. Нямаше как. Не можеше да спре, преди да намери това, което търсеше. А не го ли намереше, всичките му приказки щяха да бъдат напразни. Дори по-лошо. Сърцето му туптеше силно, усещаше пулсирането чак в главата си. Каза:
— Комисарят не може да извърши умишлено убийство. Вярно! Но — умишлено. А всеки човек може да убие по невнимание. Комисарят не е влязъл във Вселенското селище, за да убие доктор Сартън. Той е влязъл, за да убие тебе, Данийл, тебе! Има ли нещо в тази цереброанализа, което да сочи, че той е неспособен да разруши една машина? А това не е убийство, то е просто саботаж. Комисарят е средновековник, и то ревностен. Работил е с доктор Сартън и е знаел какво е предназначението на създаването ти, Данийл. Боял се е, че целта може да бъде постигната, че земните жители в крайна сметка ще бъдат откъснати от Земята. Затова е решил да те унищожи, Данийл. Ти си бил тогава единственият продукт от този тип и той е имал пълното основание да си мисли, че като демонстрира колко настойчиви са земните средновековници, ще обезкуражи вселенците. Знаел е колко силно е в Звездните светове преобладаващото мнение, че трябва изобщо да се сложи край на Вселенския проект. Доктор Сартън сигурно го е споделил с него. И той е смятал, че с това ще даде последния тласък в нужната посока. Не твърдя, че мисълта дори да убие тебе, Данийл, му е била приятна. Щял е да накара Р. Сами да свърши това, предполагам, ако ти не изглеждаше толкова много като човек, защото един примитивен робот като Р. Сами не би могъл нито да направи разлика, нито да го проумее. Първият закон би го спрял. Или пък комисарят е щял да накара друг човек да го извърши, ако той самият не е бил единственият със свободен достъп до Вселенското селище по всяко време. Нека ви опиша какъв може да е бил планът на комисаря според моите предположения. Признавам, че правя догадки, но мисля, че не греша. Комисарят се уговаря за среща с доктор Сартън, но нарочно отива по-рано — в същност, рано призори. Предполагам, че по това време доктор Сартън е спял, но ти, Данийл, си бил буден. Допускам, между другото, че ти си живял при доктор Сартън, Данийл.
Роботът кимна:
— Правилно смяташ, колега Илия.
Бейли каза:
— Тогава нека продължа. Ти би трябвало да отвориш вратата на куполата, Данийл, да бъдеш застрелян с бластера в главата или гърдите и с това да се свърши. Комисарят е щял веднага да тръгне и да прекоси в ранното утро безлюдните улици на Вселенското селище до там, където го е чакал Р. Сами. Щял е да му даде бластера, а после бавно да се върне у доктор Сартън. При нужда, щял е сам „да открие“ тялото, макар че е предпочитал да го направи някой друг. Ако го бяха разпитали за ранното му посещение, предполагам, щеше да каже, че е отишъл да съобщи на доктор Сартън слуховете, че средновековниците се готвят да нападнат Вселенското селище, че настоява да бъдат взети тайни мерки, за да се избегне откритият сблъсък между вселенците и земните жители. Мъртвият робот е трябвало да се яви като една подкрепа на думите му. А ако те бяха попитали, комисарю, защо е минало толкова време между влизането ти във Вселенското селище и пристигането ти в куполата на доктор Сартън, ти би могъл да кажеш — чакай да видя какво… да, че си видял някой да се измъква по улиците към полето. Че известно време си го преследвал. Това също щеше да ги прати за зелен хайвер. Колкото до Р. Сами, никой не би го забелязал. Няма нищо необикновено да видиш робот край фермите извън града. Близко ли съм до истината, комисарю?
Ендърби се сви:
— Аз не съм…
— Не — каза Бейли. — Ти не си убил Данийл. Той е тук, но през цялото време, докато беше при нас в Града, ти не можа да го погледнеш в лицето или да се обърнеш към него по име. Погледни го сега, комисарю!
Ендърби не можа да го погледне. Покри очи с разтрепераните си ръце.
Разтрепераните ръце на Бейли едва не изпуснаха предавателя. Беше открил доказателството.
В центъра на изображението сега стоеше главната врата към куполата на доктор Сартън. Вратата беше отворена: беше плъзната в нишата си в стената по лъскавите метални улеи. Там някъде, долу. Там! Там!
Блясъкът не можеше да се сбърка с друго.
— Ще ти кажа какво се е случило — продължи Бейли. — Бил си на прага, когато си изпуснал очилата си. Сигурно си се чувствувал нервен, а аз съм те виждал в такова състояние. Сваляш си очилата, за да ги избършеш. И тогава си направил така. Но ръцете ти са треперели и си ги изпуснал, може и да си ги настъпил. Както и да е — очилата ти са се счупили, а тъкмо тогава на вратата се е появила фигура, която ти е заприличала на Р. Данийл. Стрелял си, събрал си парченцата от очилата и си побягнал. Тялото са открили те, а не ти, и когато са те намерили, разбрал си, че си убил не Данийл, а ранобудния доктор Сартън. За свое голямо нещастие ученият направил робота по свое подобие, а без очила в такъв напрегнат миг ти не си успял да ги различиш. А ако ти трябва неопровержимо доказателство, ето го!
Изображението на екрана се залюля и Бейли внимателно опря предавателя на бюрото, като продължаваше здраво да го стиска с ръка. Лицето на комисаря Ендърби бе изкривено от ужас, а на Бейли — от напрежение. Р. Данийл сякаш бе безразличен. Бейли посочи с пръст:
— Какво, според теб, Данийл, блести в улеите на вратата?
— Две парченца стъкло — хладно каза роботът. — Те не ни говореха нищо.
— Но сега ви говорят. Те са част от изпъкнали лещи. Измерете оптическите им характеристики и ги сравнете с тези на очилата, които носи сега Ендърби. Не ги чупи, комисарю!
Той се спусна към Ендърби и измъкна очилата от ръцете му. Подаде ги задъхан на Р. Данийл.
— Според мене това е достатъчно доказателство, че е бил в куполата по-рано, отколкото сте си мислили.
Р. Данийл каза:
— Аз съм напълно убеден. Сега виждам, че съм тръгнал в съвсем погрешна посока, заблуден от цереброанализата на комисаря. Поздравявам те, колега Илия!
Часовникът на Бейли показваше 24:00. Започваше нов ден.
Комисарят бавно захлупи глава на ръцете си. Думите му бяха като приглушени стенания.
— Това беше грешка, грешка! Никога не съм имал намерение да го убивам.
Той неусетно се свлече от стола и остана да лежи сгърчен на пода. Р. Данийл скочи към него.
— Ти го нарани, Илия. Това е много лошо.
— Не е мъртъв, нали?
— Не. Но е в безсъзнание.
— Ще се свести. Предполагам, че му дойде твърде много. Не можех да не го направя, Данийл, не можех. Нямах доказателство, което да издържи в един съд, а само предположения. Трябваше да го притискам, да го притискам и да му го съобщавам малко по малко с надеждата, че няма да издържи. И сполучих, Данийл. Чу го, че си призна, нали?
— Да.
— Е, аз ти бях обещал, че това ще бъде от полза за Вселенския проект, затова… Почакай, той идва на себе си.
Комисарят простена. Клепачите му затрепкаха и отвори очи. Загледа безмълвно двамата. Бейли каза:
— Комисарю, чуваш ли ме?
Комисарят едва доловимо кимна.
— Добре. Виж какво, вселенците имат повече грижи от това да те съдят. Ако им окажеш съдействие…
— Как? Как? — В очите на комисаря проблесна искрица надежда.
— Ти сигурно си голяма клечка в организацията на нюйоркските средновековници, може би дори и в планетен мащаб. Ще ги насочиш към колонизация на Вселената. Ясна ти е линията на убеждаването, нали? Можем да се върнем към почвата, да — но на други планети.
— Не разбирам — измънка комисарят.
— Това е целта на вселенците. И, господ да ми е на помощ, това е вече и моята цел след един кратък разговор, който имах с доктор Фастълф. Те искат това повече от всичко друго. Всеки път, когато идват и остават на Земята, те рискуват живота си заради тази цел. Ако убийството на доктор Сартън ще направи възможно да обърнеш средновековниците към мисълта да се възобнови колонизирането на Галактиката, вселенците вероятно ще го приемат за жертва, която си е струвала. Сега разбра ли?
Р. Данийл каза:
— Илия е съвсем прав. Помогнете ни, комисарю, и ние ще забравим миналото. Говоря това от името на доктор Фастълф и на всичките ни поддръжници. Естествено, ако сега се съгласите да ни помогнете, а после ни измените, веднага ще извадим доказателствата за вината ви, които винаги ще бъдат на разположение. Надявам се, че и това разбирате. Мъчно ми е, че трябва да ви го напомня.
— И няма да ме съдите? — попита комисарят.
— Ако ни помогнете, няма.
Очите на комисаря се наляха със сълзи.
— Ще го направя. Убийството стана случайно. Обяснете им това. Беше случайно. Направих каквото смятах за правилно.
Бейли каза:
— Ако им помогнеш, наистина ще постъпиш правилно. Единственото спасение за Земята е в колонизирането на Космоса. Ще го проумееш, ако размислиш непредубедено. Но ако чувствуваш, че не можеш да го направиш, поговори си малко с доктор Фастълф. А сега, можеш да започнеш да ни помагаш, като приключиш историята с Р. Сами. Наречи го нещастен случай или каквото и да е. Сложи край.
Бейли се изправи на крака.
— И не забравяй: аз не съм единственият, който знае истината, комисарю. Отървеш ли се от мене, ти си свършен. Цялото Вселенско селище знае. Ясно ти е, нали?
Р. Данийл каза:
— Няма какво повече да говорим, Илия. Той е искрен и ще ни помогне. Това поне е ясно от цереброанализата му.
— Добре. Тогава си отивам у дома. Искам да видя Йези и Бентли, искам отново да живея нормално. Искам и да се наспя… Данийл, ти ще останеш ли на Земята след заминаването на вселенците?
— Не са ме уведомили — каза Р. Данийл. — Защо питаш?
Бейли прехапа устни.
— Не мислех, че някога ще кажа подобно нещо на такъв като тебе, Данийл, но аз ти имам вяра. Дори ти се… възхищавам. Аз самият съм прекалено стар, за да напусна изобщо Земята, но когато най-после направят училища за емигранти, ще бъде добре за Бентли. Ако някога, да речем, вие двамата с Бентли…
— Възможно е — с безизразен глас каза Р. Данийл.