Валерий Брюсов
Син на Земята

Аз съм дете на мъничка планета,

захвърлена сред океан без брод.

Тя носи бремето на вековете

с напразната мечта по друг живот.

 

Тук дните и години са кратки,

и сладка и зелена пролетта,

и тягостни — душевните загадки,

и бди луна в съня на любовта.

 

От протоплазмата до ихтиозавъра

и от дивака с лък въоръжен

до храмовете, дремещи сред лаври,

от първия пророк, та чак до мен —

 

бяхме затворници на скромно тяло;

сред вечността веднъж ли досега

то в тъмните пространства е следяло

летежа на планетите с тъга!

 

Към вас, сестри на нашата планета,

с живот дарени от един баща,

лети, лети мечтата на поета

и бърза на мъдреца мисълта.

 

И аз — в безброя мимолетен пътник —

в безкрая хвърлям своите стихове —

към същества от плът или безплътни,

заселени по други светове.

 

Дали ще чуят моя зов, не зная,

не зная някой слуша ли отвъд —

но ако там по своему мечтаят,

ако обичат и ако скърбят

 

и ако жадни разгадават тайни,

ако следят далечен лъч и звук —

ще чуят мойте строфи не случайни

и моят дъх ще доловят оттук!

 

Владетели на Марс и на Венера,

на светлината или на нощта —

аз вярвам, че ще се намерим,

че ний не сме сами сред вечността!