Фредрик Браун
Не всичко е загубено

Осветлението в металния куб бе с неприятен зеленикав оттенък и от това мъртвобялата кожа на съществото зад пулта изглеждаше светлозелена. Единственото му многофасетно око в средата на челото неотклонно следеше дузината измерителни уреди откак бяха стартирали от Ксандора. Галактичната раса, към която принадлежеше Кар–388-игрек, не познаваха съня. И състраданието също. Достатъчно е да се вгледаш в резките остри очертания на единственото му око…

Кубът спря в пространството съобразно избраната цел. Кар протегна горната си дясна ръка и превъртя превключвателя на стабилизатора. Изправи се, протегна подпухналите си мускули и съобщи:

— Първа спирка. Звезда Хикс–1035. Има девет планети, но обитаема е само третата. Да се надяваме, че ще се намерят чифт твари, подходящи за роби.

Лал–16-зет също се изправи.

— Да се надяваме — каза. — Успех още на първата спирка ще е направо чудо. Може би ще трябва да облетим хиляди планети.

— Ще ги облетим. Лунаките измират и ние трябва да намерим роби. Иначе шахтите ще спрат и ще загинем.

Натисна бутона на екрана.

— Ние сме над нощната страна на третата планета — каза Кар. — Под нас е слой облаци. Минавам на ръчно управление.

Поигра си в превключвателите и след минута възкликна:

— Погледни към екрана, Лал! Светлините са разположени в правилни очертания, това е град! Планетата е населена!

Лал седна до лоста, който управлява оръжията.

— Нищо страшно. Градът не е защитен от силово поле. Научните знания на тази раса са съвсем примитивни. С един изстрел можем да унищожим града, ако ни атакуват.

— Добре — отвърна Кар. — Но не забравяй, че не сме дошли да разрушаваме. Поне засега. Трябват ни образци. Ако се окажат подходящи, флотилиите ще дойдат, ще приберат колкото трябва роби и ще унищожат не само града, но и цялата планета.

Кубът леко се спусна на повърхността на планетата. Кар включи механизма за откриване на шлюзовете. Излезе пръв, след него Лал.

— Виж! — и Кар посочи напред. — Чифт двукраки! С две очи и две ръце. Приличат на лунаките, но са по-нисички. Идеални образци!

Вдигна горната си лява ръка, трите му пръста стиснаха тънка, обвито в нишка острие, и го насочиха първо към едното същество, после към другото.

Аборигените застинаха като вцепенени.

— Малки са — рече Лал. — Ти вземи едното, аз другото. Ще ги изучаваме в кораба, като тръгнем.

Кар огледа мрачната местност.

— Да, двойка са достатъчни. Различни са, значи едното е самец, другото…

Скоро кубът се издигна. Като излязоха от атмосферната обвивка, Кар включи стабилизатора и се присъедини към Лал, който вече бе започнал изследванията си.

— Живородни. С пет пръста, могат да правят достатъчно фини операции. Но да видим най-главното — степента на умствено развитие.

Кар донесе сдвоени пръстени за глава. Едните даде на Лал. Той сложи обръча на главата на образеца, другия — на собствената си глава. Същото направи и Кар.

След няколко минути другоземците се гледаха удивено.

— Седем пункта под минимума! — изстена Кар. — Не можеш да ги обучиш дори за най-простата работа в шахтите. Не възприемат най-елементарни команди… Добре де, ще ги оставим за музея на Ксандора. А сега към звездата H–9333, там обитаемите планети са три.

 

 

Дежурният редактор на „Чикаго стар“ стърчеше в отдела за набор и наблюдаваше страницата за местни новини. Дженкинс, дежурният оформител, си вършеше работата.

— На осма колонка има място за още една къса бележка — каза той. — Към трийсетина реда осем пункта. Има две подходящи. Коя да включа?

— Каква е тази конвенция за бегълците? Добре де, пусни нея. На кой му пука, че от зоопарка избягали две маймуни.