Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Silly Asses, 1958 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- moosehead(2009)
- Сканиране
- stooth
Издание: Списание „Зона F“, бр.2/2002
История
- —Добавяне
Нарон, представител на ригелианската раса, беше четвърто поколение галактичен летописец.
Той притежаваше две книги — голяма, съдържаща списък на многобройните разумни раси от всички галактики, и малка, в която внасяше само цивилизации, достигнали такава зрелост и майсторство, че могат да встъпят в Галактичната федерация.
От голямата книга бяха зачертани онези раси, които поради различни причини са претърпели крушения: лошият шанс, биохимичните или биофизични несъвършенства, както и социалните несправедливости са си казали думата. Затова пък нито една от малката книга не беше заличена.
Умореният и непредставимо възрастен Нарон вдигна очи към новодошлия пратеник.
— Нарон! — възкликна пратеникът. — О, единствений и великий…
— Давай без церемонии. Какво има?
— Още една група от организми достигна зрелост.
— Прекрасно, прекрасно. Сегашните бързо помъдряват, няма година без новаци. Кои са този път?
Вестоносецът каза кода на галактиката и координатите на планетата.
— Да — промърмори Нарон. — Знам го тоя свят.
С равен почерк вписа името на планетата в първата книга и после във втората, по традиция използвайки онова наименование, което ползват повечето местни обитатели. Той написа: EARTH.
— Тези млади създания поставиха рекорд — рече той. — Никой не е изминавал пътя от зараждането на разума до зрелостта толкова бързо. Надявам се, че не греша, нали?
— Не, сър — рече вестоносецът.
— Те са получили термоядрена енергия, нали?
— Да, сър.
— Това е главният критерий — Нарон се усмихна. — Скоро техните кораби ще започнат разузнаване на пространството и ще встъпят в контакт с Федерацията.
— Работата е в това, Единствени великий — неохотно продължи вестоносецът, — че според наблюдателите те още не са проникнали в пространството.
— Как така! — изуми се Нарон. — Как не са проникнали! Нямат дори космически градове?!
— Все още не, сър.
— Но след като имат термоядрена енергия, къде правят изпитанията и мирните взривове?
— На своята планета, сър.
Нарон изправи всичките си двайсет фута и прогърмя:
— На своята планета ли?!
После бавно извади стилоса и зачеркна последния запис в малката си книга. Такова нещо не се беше случвало, но Нарон беше много мъдър и можеше да предвиди неизбежното.
— Тъпи магарета! — промърмори той.