Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 47гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

81

Шоу нагласи големия часовник с излъчващ светлина диод и дигитален секундарник. Остави го на масата, от която Кейти щеше да проведе разговора, и насочи видеокамерата в ръцете си така, че да улови всичко. На главата му имаше слушалки.

— Задръж го колкото можеш по-дълго — сдържано рече той. — В момента, в който засекат сигнала, те ще ограничат района и ще изпратят екип.

Телефонът иззвъня точно в полунощ. Кейти включи апарата, а Шоу насочи камерата към часовника и натисна бутона за запис.

— Точно навреме — каза в мембраната тя.

— Какво знаеш? — попита напрегнат мъжки глас.

— Повече, отколкото би ти се искало.

— Колко?

Шоу вдигна ръка да привлече вниманието й, нагласи слушалките и безмълвно раздвижи устни: „Протакай!“

— Не ти ли е любопитно да разбереш как те разкрих? — попита тя. — Ако не за друго, поне да внимаваш повече следващия път.

— Добре, как? — попита Пендър.

Без да бърза, Кейти започна да разказва за Лесник, за повредената тоалетна и за непълнотите в историята му. Всичко, което я беше довело до заключението, че той не би могъл да извърши това, което твърдеше.

— Би трябвало да го вкараш в сградата, а не да го информираш по-късно — посъветва го тя.

— Защо тогава написа репортажа, като знаеш, че не е истина?

— Току-що го разбрах.

Шоу почти подскочи от острия глас на Франк, прозвучал в слушалките. Показалецът му се насочи в гърдите й.

— Той е в кола, която се движи! Кажи му веднага да отбие и да спре!

— Отбий колата и спри! — моментално се включи Кейти.

Пендър беше толкова изненадан, че тежкият му мерцедес едва не изскочи от пътя.

— Как, по дяволите, разбра, че съм в кола? — подозрително изсъска той, след като овладя волана.

— По заглъхването на сигнала, както обикновено става. Аз не се движа, остава да си ти. Освен това чувам шума на трафика около теб. А сега спри, за да се чуваме добре. Нали не искаме да се получат недоразумения?

— Дай ми една минута — каза загрижено Пендър, насочи колата към близкия изход на магистралата и спря. — Добре, а сега казвай колко искаш!

— Двайсет милиона долара.

— Това са страшно много пари!

— Но и ти си се забъркал в страшни неща. Няма проблем, ако откажеш да платиш. Аз ще изтегля материала си и ще разкажа истината.

— Която е?

— Можеш да я прочетеш заедно с всички останали. Но светът ще узнае, че „Лондонската касапница“ не е дело на руснаците, нито пък че китайците стоят зад кампанията „Червената заплаха“. И цялата история с войната отива направо в канала. Нали именно за война става въпрос?

Пендър започваше да се поти. Двайсет милиона долара!

— Ще ми трябва време да събера парите.

— Няма да стане. Искам ги в рамките на двайсет и четири часа. Може да се изненадаш, но имам офшорна сметка. Сядай и пиши инструкциите за трансфера. Ще разбера дали си ги превел по начин, който не може да бъде проследен. Практически това е без значение за мен. Искам само парите.

— Не мога толкова бързо. Трябва ми повече време.

— Колко повече?

— Една седмица.

— Седемдесет и два часа! — отсече Кейти. — И се смятай за късметлия. Много искам да отида на почивка.

— Писна ти да си репортер, а? — изръмжа Пендър.

— Предпочитам да съм богата.

— Пет дни!

— Край на преговорите! — повиши тон Кейти. — Три дни, или планът ти отива в канала!

— Съмнявам се, че един репортаж ще предизвика чак толкова големи сътресения.

— В такъв случай не плащай и чакай да видиш какво ще стане. Сбогом!

— Чакай, чакай!

— Слушам.

— Добре, три дни. Но внимавай, мис Джеймс! Ако си намислила глупостта да ни измамиш…

— Знам, знам. Ще бъде грозна работа. Не се безпокой, вече имам „Пулицър“. Сега искам само добрите неща от живота.

Кейти продиктува банковата информация и стрелна с поглед Шоу. Той опря длан до гърлото си.

— Бизнесът с теб е истинско удоволствие. — И тя прекъсна връзката.

Шоу бавно изключи камерата.

— Е?

— Западните покрайнини на Вашингтон — отвърна той. — Платената магистрала „Дълес“ между изходите Рестън Паркуей и Уиъли Авеню.

— Толкова ли са бързи? — ахна Кейти.

— Точно там има две ретранслаторни кули. Сигналът беше засечен сравнително лесно. По-добре да беше отседнал в някой оживен хотел. Там сигналите са твърде много, за да бъде засечен отделен обект.

— Ясно. Но защо просто не проследят номера, от който се обажда?

— Направихме го. Той се опита да го скрие, затова го нямаше на екрана ти. Но телефонът в ръката ти е свързан с безжичен прехващач, който проби защитата му. Минута по-късно вече разполагахме с номера на нашия човек.

— Кой е той?

— Според Франк някакъв осемдесет и шест годишен свещеник от Бостън, който едва ли обикаля света, за да предизвиква военни конфликти, и със сигурност няма представа, че някой му е откраднал номера.

— Тогава каква полза от информацията, че този тип шофира именно по споменатата магистрала? Могат ли да идентифицират колата му?

— Технологиите все още не го позволяват — поклати глава Шоу. — Същото важи и за идентификацията на конкретен човек.

— В такъв случай как ще го засечем, Шоу?

— С това — отвърна той и потупа видеокамерата.

— Как така? — недоумяващо го погледна тя. — Ти снимаше мен и часовника!

— Точно така.

— И сега какво?

— Сега отиваме във Вашингтон.