Дейвид Балдачи
Цялата истина (79)

78

Светът вече беше убеден, че зад „Червената заплаха“, макар и по все още неизвестни причини, стоеше Китай, а за отмъщение Русия бе атакувала и унищожила компанията Финикс Груп. Това убеждение изобщо не беше разклатено от многобройните опровержения на Москва и Пекин.

Появиха се всякакви теории за ролята на Китай — както дигитални, така и писмени. Те варираха от стремежа на Китай да настрои света срещу единствения си реален съперник в икономическо и военно отношение в азиатския регион до опасенията на Пекин, че Русия отново се завръща към автокрацията, която представлява реална заплаха за стабилността в тази част на света. Никой не знаеше как нарастващият гняв на Москва ще отстрани тази заплаха. Но когато хората желаят достатъчно силно да повярват в нещо, те не могат да бъдат спрени от никакви факти и никаква логика.

Но един факт беше неоспорим независимо от причините — двете страни усилено се мобилизираха. Те имаха огромна обща граница източно от Монголия, плюс една значително по-малка отсечка, разположена между Казахстан и Монголия. В момента натам се придвижваха големи военни подразделения, подкрепяни от съответните бронетанкови дивизии и военновъздушни ескадрили. Носеха се слухове, че Горшков планира директна инвазия през Монголия, откъдето до Пекин бе много по-близо въпреки наличието на някои политически и топографски проблеми. Давайки си сметка за ситуацията, китайците започваха да трупат значителни военни сили по тези места. Въпреки всичко войната все още не изглеждаше неизбежна. И двете страни знаеха, че евентуалният въоръжен конфликт ще им донесе тежки загуби. Същевременно се промъкваха слухове, че Русия и Китай са подписали дългосрочни договори за военни доставки с неназовани производители на оръжие, които в случай на война щяха да доведат до взаимното им унищожение.

В отговор на създалата се ситуация повечето западни държави, включително САЩ, започнаха да правят същото, а именно да се превъоръжават. В характерния си стил Пентагонът открито обяви, че е подписал без търг серия от договори с Арес Корпорейшън и още няколко водещи производители в бранша с цел основно обновяване на своите танкови и артилерийски дивизии, модернизиране на системата за електронно разузнаване, преконфигуриране на отбранителните ракетни системи, преоборудване на самолетоносачи, подводници и разрушители с балистични ракети, доставка на няколко хиляди бронетранспортьора и друга транспортна техника, плюс нови технически параметри за последния модел изтребители клас „Раптор“. В изявлението се подчертаваше, че мащабната поръчка е по силите единствено на базираната в страната Арес Корпорейшън, производител на много от тези оръжия с нейния дългогодишен опит в областта на глобалния мениджмънт, която можеше да отговори на високите изисквания на американския военнопромишлен комплекс.

— Това ще позволи на американската армия да запази водещата си позиция в света за десетилетия напред — обяви официален говорител на Пентагона.

Конгресът бързо одобри допълнителните разходи за въоръжаване, които президентът също подписа без никакви възражения.

Няколко вестника публикуваха становището на авторитетен източник, пожелал анонимност заради същността на онова, което имаше да каже. Според него договорите с Арес Корпорейшън били подписани за срок от осем години и възлизали на близо един трилион долара от парите на американските данъкоплатци. Така годишният военен бюджет на страната щял да надхвърли 800 милиарда долара, оставяйки далеч назад разходите за социално осигуряване. Но за щастие това нямало да увеличи в технически смисъл огромния бюджетен дефицит и националния дълг, тъй като някои умни бюрократи, подкрепяни от не по-малко гъвкави членове на Конгреса, успели да получат допълнително финансиране на отбраната чрез законопроект за разходите, който останал извън рамките на официалния бюджет. А за обитателите на Вашингтон, окръг Колумбия, най-важното нещо бяха техническите поправки.

— И така, следващото поколение ще се съобразява с действителността — отбеляза политически анализатор, пожелал анонимност.

След подписването на законопроекта за допълнителен военен бюджет на официална церемония в Белия дом измореният от предизборната борба президент, чиито шансове за втори мандат спаднаха рязко след обвиненията за мека политика по отношение на Русия, свика голяма пресконференция. На нея той категорично заяви, че „всеки, който дръзне да засегне интересите на Съединените американски щати, ще се сблъска с твърдата ни решимост да ги защитаваме по най-добрия начин! Бог да благослови Америка“. Според последвалото изследване на общественото мнение изявлението му донесе цели 11 пункта в рейтинга. Както винаги дрънкането на оръжие се оказа най-краткият път към сърцата на избирателите.

Новата рекламна кампания на Арес Корпорейшън стартира след месеци на старателна подготовка и прецизни уточнения. В нея не се споменаваше нито за новите договори, нито за сумите по тях. Известната рекламна агенция от Ню Йорк, която изпълни поръчката, смяташе тези неща за излишни подробности. Вместо тях на публиката беше поднесен пределно кратък, но твърде многозначителен текст: „Съединените американски щати и Арес Корпорейшън — заедно ние сме непобедими!“ Посланието беше кристално ясно: Арес Корпорейшън се поставяше наравно с единствената суперсила в света! Тази проста фраза беше гарнирана с класически черно-бели филмови кадри на бойни самолети в полет, на ръмжащи танкове и порещи вълните бойни кораби, на пълзящи в калта войници с мрачни лица, очевидно решени на всичко, за да защитят родината си. И, разбира се, всичко беше озвучено с популярна патриотична песен.

Говореше се за сълзи в очите на членовете на фокусните групи, създадени специално за проучване на емоционалното въздействие на рекламата. В професионалните среди се шепнеше, че това са най-сполучливо похарчените петдесет милиона долара за реклама от страна на Николас Крийл.

Нещата се развиваха точно според плановете на Крийл и Пендър.

С изключение на една неочаквана неравност на пътя, която в крайна сметка щеше да доведе до още по-добър резултат.

В полунощ монголско време командващият ударните дивизии руски генерал получи серия от доста объркани заповеди, които възприе като нанасяне на пробен удар на територията на Китай. Като ентусиазиран командир, който никога не беше участвал в битка и който страстно ненавиждаше всичко китайско, той незабавно издаде заповед за атака, без изобщо да поиска допълнителни разяснения. Артилерията засипа със снаряди предварително избраните мишени, ескадрили МИГ нахлуха във въздушното пространство на Китай. Там те бяха посрещнати от китайски бомбардировачи, които по ирония на съдбата също бяха от серията МИГ, произведени по издаден от Русия лиценз. На практика пилотите на двете страни управляваха едни и същи изтребители. В последвалия въздушен бой равновесието беше запазено и участниците в него загубиха по две бойни машини.

Меко казано, раздразнени от руската плесница, китайците предприеха незабавна контраатака. През следващите шест часа двете армии изразходваха всичките си муниции една срещу друга.

Равносметката от този „пробен“ удар беше доста стряскаща. Освен двата свалени самолета китайците загубиха две хиляди мирни граждани, повечето от тях жители на гранично градче, сринато със земята от руската артилерия. Плюс десет танка, двайсет бронетранспортьора, четирийсет артилерийски оръдия и 900 пехотинци, пометени от жестоката бомбардировка, въпреки че руските снаряди рядко попадаха в целта.

Жертвите от руска страна бяха 600 цивилни, оказали се под кръстосан огън. Повечето от тях загинаха в леглата си. В допълнение към тази касапница руснаците загубиха осем танка, шест хеликоптера и дванайсет бронетранспортьора. Загубите им в жива сила достигнаха 412 бойци, включително състава на цяла артилерийска батарея вследствие на пряко ракетно попадение в намиращ се наблизо резервоар с гориво. Любопитно допълнение към този списък беше смъртта на генерала, който беше издал заповедта за нападението. Оказа се, че той не бе разчел правилно инструкциите, в които изрично било посочено, че трябва да нападне — само в отговор на атака от китайска страна.

Но това бяха подробности.

Задъханите и обгорени от противниковия огън армии се оттеглиха на изходни позиции, където започнаха да се прегрупират, питайки се какво, по дяволите, се беше случило.

Ако това беше началото на третата световна война, то бе наистина зловещо.