Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Whole Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 47гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat(2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Цялата истина

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор Матуша Бенатова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 978–954–769–182–7

История

  1. —Добавяне

65

Корпорацията фантом, собственост на Николас Крийл, притежаваше имение от над 400 хектара в окръг Албъмарл, щата Вирджиния, само на няколко минути път с кола от любимия на Томас Джеферсън Университет на Вирджиния. Имението беше действаща ферма, в която се отглеждаха състезателни коне, имаше стадо крави и известно количество обработваеми площи, плюс огромна резиденция. Крийл вече беше пристигнал, а един от хеликоптерите му всеки момент щеше да докара Дик Пендър, с когото предстоеше да обсъдят следващата стъпка на операцията.

Настаниха се край малката заседателна маса в звукоизолирано помещение.

— Съпругата ви върна ли се от чужбина заедно с вас? — попита Пендър.

— Не. Взаимоотношенията ни приключиха.

Мис Секси все още беше в Южна Франция, където по изчисленията на Крийл вече би трябвало да са й връчили документите за развода. Той беше готов да се обзаложи, че и в този момент съпругата му е била гола. Как ли ще харчи петте милиона долара годишна „стипендия“, която й се полагаше за десет години напред според клаузите на предбрачния договор? — запита се Крийл. Е, страстта към голотата със сигурност щеше да й спести някой и друг долар за дрехи. Това беше последната му мисъл за мис Секси, която изчезна от съзнанието му завинаги.

— Ясно — кимна Пендър, погледна към архитектурните планове на масата и попита: — Поредният палат някъде по света?

— Не. Сиропиталище в Италия.

— Продължавам да се учудвам на разностранните ви интереси, мистър Крийл.

— Радвам се да го чуя — хладно отвърна милиардерът.

— Единственият материал на Джеймс вече надхвърли всичко, което сме направили досега — добави Пендър. — Никога не съм виждал подобна медийна активност. Никога!

— Чакай да видиш какво ще стане, когато довършим историята вместо нея.

Пендър насочи вниманието си към документите пред себе си.

— Което ще включва китайската собственост на Финикс Груп, плюс файловете, доказващи, че кампанията „Червена заплаха“ е организирана именно от Финикс Груп. Същите, които английските власти са скрили, за да предотвратят международна криза. — Говореше за тези неща така, сякаш четеше списък за пазаруване. На лицето му изплува усмивка. — Признавам, че е върховно шоу. Вие за пръв път достигате до такъв връх. Правя ви този комплимент с ясното съзнание за всичко, което сте постигнали досега.

— Ситуацията го изисква, Дик — остро отвърна Крийл. — Колко време ще ти трябва за разпространението?

— Дайте заповед, и моментално ще наводня интернет. Пет минути по-късно новината ще достигне до алчните нокти на всички големи медии.

— Сигурен ли си, че няма да тръгнат да я проверяват?

— Да я проверяват ли? — изсмя се Пендър. — При създалата се ситуация? На кого му пука? Сега най-важното за тях е бързината. Който стигне пръв, той ще определи истината. И вие прекрасно го знаете.

— В такъв случай действай. Веднага!

Пендър извади своето блекбери и изписа на яркия екран една-единствена дума: Изстрелвай! — изричайки я и на глас.

— Намирам я подходяща за всички, които се занимават с производство на оръжие — обясни той.

— Много вдъхновяващо — равнодушно рече Крийл.

Работиха още няколко часа, след което Пендър започна да си събира багажа.

— Какво друго ни предстои? — обърна се към милиардера той.

— Поредната акция „ботуши по земята“ — отвърна Крийл. — Приятен път до Вашингтон. О, и още нещо, Дик… Мисля, че ще получиш доста внушителен бонус в момента, в който подпишем официалните договори с Русия и Китай.

— Гледам да си върша работата — скромно отвърна Пендър, но не успя да сдържи доволната си усмивка.

— Това означава ли, че се отказваш от бонуса?

Засмяха се и двамата, но смехът на Пендър беше доста по-нервен.

— Благодаря ви, мистър Крийл.

Една врата в дъното се отвори, след като Пендър се оттегли. Сизър се насочи към масата и спокойно седна срещу господаря си.

— Разбира се, ти знаеш къде се намира Джеймс — подхвърли Крийл. В интонацията му липсваше въпрос.

— Крие се в Лондон — кимна Сизър. — Държим я на къса каишка, особено след като се погрижихме за Лесник.

— Арон Лесник. Никога не се доверявам на хора, които действат от алтруистични подбуди. Човек не знае кога ще пожелаят отново да постъпят правилно и да прецакат всичко.

— Със сигурност мога да кажа, че мразеше руснаците, защото са видели сметката на стареца му. Искате ли да отстраним и онзи Шоу?

— Все още не. Ако бях хазартен тип, а понякога съм такъв, бих се хванал на бас, че съвсем скоро отговорът на този въпрос ще бъде положителен.

— А Джеймс?

— Тя изигра своята роля. Не виждам причина да я държим за повторна употреба. В материала й присъстват разкритията по отношение на Русия, така че решението е очевидно… — В очите му се появи въпрос.

— Само да не е полоний–210 — изръмжа Сизър. — Да се борави с тази гадост е опасно, а и ще ми трябва време, за да го набавя.

— Би било глупаво да го правим по толкова очевиден начин — кимна Крийл, наведе се над масата и впи поглед в очите на Сизър. — Преди години имаше един български дисидент на име Георги Марков, който по ирония на съдбата беше убит в Лондон с помощта на чадър. Надявам се, че помниш тази случка.

— И още как! — ухили се Сизър.

— В такъв случай действай.

Крийл махна с ръка и Сизър изчезна с бързината, с която се беше появил.